РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Ямбол, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330103136 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от Д. М. Д. от гр. Я., чрез
пълномощник – ***. М. А. от АК – гр. Я. против П. на Р Б.
С исковата молба се твърди, че срещу ищеца в било водено наказателно производство
повече от 2 години и 11 месеца, като същото с Постановление от 07.04.2020 г. по ДП № ***
г. по описа на РУ „Т.“ – гр. Я. Прокурорска преписка № *** г. по описа на ЯРП ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем, като със същото Постановление му е била взета и мярка за неотклонение
„***“. През 2020 г. Р.п. - Я. е внесла в Районен съд - Я. обвинителен акт срещу ищеца и било образувано НОХД
№ *** г. по описа на Районен съд - Я.
Обвинението по отношение на ищеца било такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от
НК, за това, че на 19.08.2019 г. в неустановен точен час, в землището на с. Б., общ. Т, обл. Я. е отнел чужди
движими вещи от масив ***, парцел *** кг. слънчоглед марка „***“ на стойност 441,19 лв. и от масив 81, парцел
***кг. слънчоглед марка „***“ на стойност 373,43 лв., всичко на обща стойност 814,62 лв., от владението на Т. Х.
К., представляващ и управляващ „***“ ЕООД - гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието е използвано техническо средство - ***, марка „***“ с неустановен
регистрационен номер. Твърди се, че първоинстанционното производството е протекло в шест
съдебни заседания, като с присъда № *** г. на ЯРС ищецът бил признат за невиновен по
така повдигнатото му обвинение.
Първоинстанционната присъда е била протестирана от ЯРП, по който протест било
образувано ВНОХД № *** г. по описа на ЯОС, като с Решение № *** г. Окръжен съд – гр.
Я. потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда по отношение на ищеца Д. М. Д..
1
Твърди се, че на тази фактическа обстановка за ищеца възниква правен интерес на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7 от Конституцията на Р.Б. и чл.13 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, да търси
обезщетение от Прокуратура на РБ. за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, пряка последица от водения срещу ищеца наказателен процес.
Твърди се, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият претърпял сериозно
увреждане на правната му сфера, като са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен
психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост,
злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното му състояние, всичко това било породено от
незаконно повдигнатото обвинение.
Поддържа се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с
повдигнатото срещу ищеца обвинение за тежко умишлено престъпление.
Претендира се обезщетение в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2023 г.
до окончателното изплащане на присъдената сума.
На следващо място се поддържа, че от повдигнатото му обвинение ищецът претърпял
и имуществени вреди в размер на заплатените от него адв. възнаграждение при защитата му
по наказателното производство, досъдебната и съдебната фаза, протекла пред 2 инстанции.
Подържа, че описаните имуществените вреди са в причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление и воденото срещу него наказателно
производство.
Размерът, който ищецът претендира като обезщетение за причинените му имуществени вреди е в размер на
3 800 лв. след направено изменение на иска чрез неговото увеличаване/, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в досъдебната, първоинстанционната съдебна и въззивната инстанции, ведно със законната лихва,
считано от 17.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната П., с който се поддържа, че
иска е недоказан, поради което оспорва същият изцяло както по основание, така и по
размер.
Поддържа се, че относно претенцията за неимуществени вреди ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпени от него морални вреди, които да са в пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
Поддържа се, че въобще не са представени доказателства за търпени от ищеца вреди,
като данни в тази насока са налице единствено в твърденията на ищеца.
На следващо място се поддържа, че дори и да се приеме, че съществуването на такива
вреди, не са налице каквото и да са доказателства, от които да може да се направи извод, че
твърдените вреди са в резултат единствено от наличието на воденото срещу него
наказателно производство, както и, че са последица от дейността на П. на Р Б.
На следващо място се поддържа, че претенцията на ищеца в размер на сумата от 10 000
лв. не съответства на твърдените вреди, както и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както
и с оглед установената съдебна практика, вкл. и тази на ЕС по правата на човека.
Сочи се, че следва да се приеме, че продължителността на наказателното преследване в
2
ДП е в разумен срок, в рамките на 1 година, 1 месец и 2 дни.
Сочи се, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка „***“ и няма данни да са прилагани
други мерки за процесуална принуда.
Сочи се още, че ищецът се е чувствал почти 7 месеца дискомфорт на незаконното
обвинение, което му е било повдигнато на *** г., т.е. едва след като същият е привлечен
към наказателна отговорност.
Сочи се, че на *** г. е внесен обвинителният акт, което обстоятелство налага извода, че
продължителността на процеса в досъдебната фаза не може да ангажира отговорността на П.
Р Б.
Още се поддържа, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди не е
съобразена с вида, характера и интензитета на упражняваната принуда.
Оспорва се и претенцията като недоказана, вкл. и по размер за обезщетяване на
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 3 800 лв. /след направеното изменение
на иска/, представляващи заплатено адв. възнаграждение.
Сочи се, че не са налице писмени доказателства - договор за правна помощ, доказващи
изплатени адв. възнаграждения в посочените размери.
Сочи се, че липсват и ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални
действия с участието на упълномощеният адвокат, като следвало да се има предвид, че
ВНОХД № *** г. по описа на ЯОС е проведено в едно съдебно заседание, и, че делото не се
отличава с голяма фактическа и правна сложност.
На следващо място се сочи, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че към ***
г. когато е приключило ДП с обвинителен акт, както и към 07.11.2022 г. когато е определена
оправдателна присъда в ЯРС спрямо ищеца е била приложима Наредба № ***г. за
минималните размери на адв. възнаграждения, която Наредба към него момент е
предвиждала далеч по-ниски минимални възнаграждения за защита в ДП и за защита на
подсъдимия в съдебната фаза.
На следващо място се поддържа, че дори и да бъде ангажирана отговорността на П.Р
Б. за заплащане на обезщетение за претърпените вреди за изплатено адв. възнаграждение, то
същото следва да бъде определено на минималния размер предвиден в посочената Наредба
за минималните размери на адв. възнаграждения, действаща към 2020 година.
Прави се възражение и срещу искането за присъждане на разноски в производството
по делото, като се сочи, че не е приложено адв. пълномощно.
В съдебно заседание за ищеца се явява ***.М. А. от АК Я. чрез когото в хода на делото
по същество се поддържат исковите претенции. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ответника П. на Р Б. се явява ***при ЯРП – П.Ч.
Я. районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
Видно от изисканото и приложено по делото НОХД № *** год. по описа на ВОС,
ведно съдържащите се в него ДП-*** год. по описа на РУ Т. и ВНОХД № *** год. по описа
на ЯОС, се установява следното:
С постановление от *** год. на РП – Я., е било образувано досъдебно производство,
за това, че на неустановена дата през периода 01.08 – 19.08.2019 год. в землището на с.Б.
общ.Т., обл.Я., чрез използване на техническо средство – *** са отнети чужди движими
вещи – земеделска пордукция слънчоглед с неустановено количество и стойност от
владението на собственика „Х.“ ЕООД с *** Т. Х. К.от гр.С., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да се присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1
НК.
С постановление от *** год. на РУ Т. ищецът Д. М. Д. е бил привлечен в качеството
на обвиняем, за това, че на *** год., в неустановен точен час, в землището на с.Б., общ.Т.,
обл.Я., е отнел чужди движими вещи от масив ***, парцел *** – *** Слънчоглед марка
„***“ на стойност 441,19 лева и от масив ***, парцел *** – 622,38 кг. Слънчоглед марка
„***“ на стойност 373,43 лева, всичко на обща стойност 814,62 лева, от владението на
собственика Т. Х. К., представляващ и управляващ „Х.“ ЕООД гр.С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на деянието е използвано
техническо средство-*** марка „***“ с неустановен регистрационен номер – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.194, ал.1 НК, като е била взета МНО „***“. Обвинението е
било предявено на ищеца на *** год., след което същият е бил разпитан в качеството на
обвиняем, като процесуалните действия са били извършени в присъствието на защитник -
*** М.А. от АК Я., като видно от съдържащия се по ДП /***/ Договор за правна защита и
съдействие, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. По
досъдебното производство, на 15.06.2020 год. е била извършена и очна ставка между ищеца
в качеството на обвиняем и четирима свидетели по ДП, оформени в съответните протоколи
/л.***, л.***, л.*** и л.*** от ДП/ в присъствието на защитника – ***.А. от АК Я. На ***
год. ищецът отново е бил разпитан в качеството му на обвиняем в присъствието на адв.А., а
така също и в отсъствието на защитника на 25.09.2020 год., като на 30.09.2020 год.
разследването е било предявено на защитника – ***.А.
На ***год. ЯРП е внесла в ЯРС обвинителен акт срещу ищеца в настоящото
производство за престъплението за което е бил привлечен в качеството на обвиняем –
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК, по който е било образувано НОХД № *** год. по описа
на ЯРС.
С присъда № *** год., постановена по НОХД № *** год. по описа на ЯРС,
потвърдена /по протест на ЯРП/ с Решение № *** год. по ВНОХД №*** год. по описа на
ЯОС, в сила от 17.03.2023 год., подсъдимия – ищец в настоящото производство бил признат
за невиновен и оправдан по така повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 НК.
В хода на съдебното дирене в настоящото производство ищецът чрез пълномощника
4
си представя договор за правна защита и съдействие от 10.12.2020 год., видно от който
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № *** год. по описа на
ЯРС в размер на 1 500 лева, и договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 год., от
което се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по по
ВНОХД №*** год. по описа на ЯОС в размер на 1 500 лева.
По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели лицата: П.П. М. и Д. Й. М.
Видно от показанията на св.П. М., същата познава ищеца като човек и неин *** от
1981 год. бил добър човек и много отговорен към работата си. Имал всички категории и
квалификации за *** в селското стопанство. Бил прям и весел човек, и много искрен
характер, но в последствие, след като започнали делата коренно се променил. Сутрин на
работа бил намръщен, намусен, все едно света му е крив. Когато имали повод да празнуват
във фирмата, той отказвал да присъства. В последствие започнал да пита свидетелката дали
има сърдечни проблеми и къде ходи на лекар. Казали че не се чувства добре. Оплаквал се от
***, ходил на лекар, оказало се че е ***. Ищецът живеел на семейни начала с едно момиче,
но като почнали делата се разделили. В селото имали две заведение, той ходил да пие кафе,
но след това се отказал. Като влизал в заведение го гледали на криво. Според свидетелката
веднъж лепнато прозвището „***“, никой не бил разсъждавал как е станало, после се
изяснило всичко. После всичко минало и заминало и хората започнали да забравят случая,
но не и той. Миналата година напуснал фирмата, сега като се срещал със свидетелката,
двамата се поздравявали, но не било това, което било преди в отношенията им. У него
останала някаква тежест, дори към тях, ***от фирмата. За делото се разбрало, тъй като те
били *** и той казвал, както и от собственика И.Ч. Налагало се ищеца да отсъства и да ходи
на заседания, и им казвал, че има дело, видяла още и призовка. Свидетелката била ***и от
нея също лично били изисквали кантарните бележки, изисквали и материали, кои блокове,
какви култури били засети. За първи път започнал да се оплаква от *** през 2020 год.,
доколкото свидетелката си спомня през есента.
Видно от показанията на св.Д. М., същият познавал ищеца от дете. Ищецът започнал
работа във фирмата след свидетеля през 2010 год. и работели заедно докато той напуснал
м.ноември 2023 год. Свидетелят бил и свидетел по делото, което се водило против ищеца.
До преди делото ищецът бил усмихнато момче, в личен план били добри приятели. През
2019 год. разбрали, че има дело, защото бил ожънал една нива. Това го научили от слухове,
че ще го дава под съд един от арендаторите. В началото мислили, че е майтап, но нещата
отишли в съдебна зала и било друго, особено като ти дават затвор и ищецът както бил
куражлия изведнъж му се дръпнала усмивката, и вече не бил така ведър. Станал
раздразнителен, всички му били виновни. Оказало се че хората, с които досега контактувала
се отдръпнали от него. Всеки говорил, че ще го съдят за кражба. Започнал да се оплаква от
***, да се изпотява без видимо физическо усилие, започнал и едно особено ***. Свидетелят
лично казал на ищеца да се посъветва с доктор в *** област, защото сам свидетелят също
страдал от ***. Ищецът отишъл, изписали му хапчета, успокоил се. Докато не дошла
5
призовка за делото, ищецът много не вярвал, смятал, че полицаите ще разберат, че няма
такова нещо, обаче нещата не се разминали. Хората започнали да се шегуват с него, викали
му че влезе в пандиза. Той бил уплашен. Напуснал фирмата като казал, че иска промяна.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на П. на Р Б. за
обезвреда. Съгласно чл.2, ал.1 ,т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице-т.е
отговорността на държавата е обективна. Достатъчно е да се установи съществуването на
влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно и
главно доказване на основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице, тъй като е налице
влязла в сила присъда, с която ищеца е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 НК.
По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази
причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила
на доказване.
Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на
ищеца емоционални и психически терзания, накърнило е неговата чест, достойнство
и добро име в обществото, което се установява от събраните по делото гласни
доказателства, то съдът намери, че сумата от 3 000 лева би го обезщетила адекватно за
претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с принципа за
справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, вземайки предвид възрастта на ищеца, обичаните болки
и страдания резултат на неправилното обвинение, но така също тежестта на конкретното
повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
6
лишаване от свобода от една до десет години.
Ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП ***год. по описа на РУ Т.
на *** год., като преди това същият е имал качеството на свидетел, а воденето срещу него
наказателно преследване в неговата досъдебна фаза е продължило до внасяне на
обвинителен акт на ЯРП в ЯРС на 09.11.2020 год., т.е. седем месеца, което съдът намира за
разумен срок, с оглед и на множеството извършени процесуално-следствени действия на
досъдебното производство.
Действително образуваното срещу иищеца наказателно производство пред ЯРС е
продължило две години, от 09.11.2020 год. /внасянето на обвинителния акт в съда/ до
постановяване на оправдателната присъда – 07.11.2022 год. В случая обаче от материалите
по НОХД № *** год. по описа на ЯРС се установява, че съдебните заседания по делото са
били многократно отлагани, на първо място поради служебна ангажираност на защитника-
адвокат на ищеца в настоящото производство и подсъдими по наказателното дело, поради
заболяване на защитника, както и поради заболяване на подсъдимия /ищеца в настоящото
производство/, а веднъж и поради поставяне под карантина на съдията докладчик в
наказателното производство и в този смисъл решаващия съд намери, че продължителността
на първоинстанционното наказателно производство не може да се вмени единствено във
вина на ответника – .Пна Р Б.
Действително оправдателната присъда на ЯРС е била предмет на въззивна проверка
по протест на ЯРП, по който пред ЯОС е било образувано ВНОХД №*** год.,
производството по което е продължило от *** год. /внасянето протеста на ЯРП в ЯОС/ до
*** год. /постановяване решение на ЯОС/, т.е. протеста на ЯРП е разгледан в разумния срок
и не е налице причина за забавяне на наказателното производство по вина на ответника.
Също така съдът съобрази и че спрямо ищеца в качеството му на обвиняем, а в
последствие и в качеството на подсъдим е била взета, респ. също е търпял най-леката МНО
„***“.
По делото не са ангажирани доказателства от които да се обоснове извод, че
наличните здравословни проблеми на ищеца, като *** и *** са резултат единствено и само,
пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение.
На горните съображения и съблюдавайки принципа за справедливост залегнал в
нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намери така предявения от ищеца иск за основателен и доказан
до размера на сумата от 3 000 лева, като за разликата над 3 000 лева до предявения размер от
10 000 лева /разлика от 7 000 лева/, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претенцията за имуществени вреди:
Видно от съдържащия се по ДП №***год. по описа на РУ Т. договор за правна
защита и съдействие от 07.04.2020 год. /л.100/, ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева за защита по повдигнатото му обвинение.
7
Съгласно чл.12 от Наредбата за минималните размери на аддвокатските
възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в
досъдебното производство е в размерите по чл.13, ал.1, а при извършване на процесуални
действия в различни дни - по 250 лева за всеки ден.
В случая за престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, в редакцията и към 07.04.2020
год., е 800 лева, а в последствие с приети изменения от 15.05.2020 год. /т.е. след сключване
на договора/ е намален предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение на
500 лева. Т.е. към датата на сключване договора за правна защита и съдействие адвокатския
хонорар е бил съобразен с минималния размер предвиден в Наредбата – 800 лева. Освен
това видно от материалите по ДП е че защитника на ищеца е участвал в процесуални
действия в различни дни.
Видно от представения в хода на съдебното дирене в настоящото производство
договор за правна защита и съдействие от 10.12.2020 год. ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение за защита по НОХД № *** год. по описа на ЯРС в размер на 1 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, в редакцията и към 07.04.2020
год., размера на минималното възнаграждение е 1000 лева, но видно от материалите по
делото защитата на подсъдимия е имала множество доказателствени искания уважени от
съда, поради което и заплатеното от ищеца за защита в наказателното производство
възнаграждение в размер на 1 500 лева, т.е. с 500 лева над минимално определеното, съдът
не приема за прекомерно с оглед конкретиката на производството.
Видно от представения в хода на съдебното дирене в настоящото производство
договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 год., от което се установява, че ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по по ВНОХД №*** год. по описа на ЯОС
в размер на 1 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, в редакцията и към 02.02.2023
год., размера на минималното адвокатско възнаграждение е 1500 лева.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря и за всички имуществени вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. Такива, съгласно
задължителната съдебна практика, се явяват разходите направени от подсъдимия
за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда.
В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 800
лева, след направеното изменение на иска, което на горните съображения съдът намери за
основателно и следва така предявения иск да се уважи изцяло, а възраженията на ответника
в тази насока оставени без уважение. Разходите направени от ищеца като обвиняем, а в
последствие като подсъдим, включително и като въззиваем за ангажиране на адвокатска
8
защита в наказателното производство, и в двете му фази, с пряка причина връзка с
възбуденото срещу него наказателно преследване завършило с влязла в сила оправдателна
присъда.
При незаконни актове на правозащитни органи началния момент на забавата и
съответно дължимостта на мораторна лихва възниква от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление.
В случая оправдателната присъда на ЯРС е влязла в сила на 17.03.2023 год., поради
което и предвид изхода на делото следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва върху уважената част от исковете за неимуществени и имуществени вреди, считано от
17.03.2023 год. до окончателното изплащане на присъдените суми.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ищецът има право на
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковите, както и на
заплатената от него държавна такса. В случая с оглед представените доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева и заплатена държавна такса в
размер на 20 лева, следва по съразмерност ответника да бъде осъден да заплати разноски на
ищеца в размер на сумата от 808,41 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, П. на Р.Б. с адрес: гр.С.,
бул.*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. Д. с ЕГН ********** сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка
последица от повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК
вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва считано от *** год. до окончателно
изплащане на сумата, като иска за разликата над 3 000 лева до предявения размер от 10 000
лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, П. Р.Б. с адрес: гр.С.,
бул.“*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. Д. с ЕГН ********** сумата от 3 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които са пряка
последица от повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК
вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва считано от *** год. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, П. Р. Б. с адрес: гр..С, бул.“*** ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. М. Д. с ЕГН ********** сумата от 808,41 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
10