Р Е Ш Е Н И Е
№ 1591
Гр. П., 18.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00490/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Г.Г.Т. *** АД кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 3 007,90 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до
31.08.2006 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***и сумата от 686,38 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007
г., както и разноските по делото, за които вземания по ч. гр. дело №
0766/2007г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист, поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от
20.04.2007 г., издаден по ч. гр. дело № 766/2007 г. по описа на Районен съд – П.
по реда на чл. 237 – чл. 242 ГПК /отм./ е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 3007,90 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. до
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***и сумата от 686,38 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 30.11.2003 до 14.03.2007 г., както и разноските
по делото. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в него вземания по молба на взискателя „Топлофикация – П.“ АД от
19.11.2007 г. срещу него е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ
С.Б.. Поддържа, че на 28.02.2008 г. същият получава покана за доброволно
изпълнение. Твърди, че на 28.05.2008 г. депозирал пред съдебния изпълнител
молба с искане за разсрочено плащане на задължението си, като на 27.05.2008 г.
платил сумата от 100 лв., а на 27.06.2008 г. сумата от още 100 лв. или общо 200
лв. От същите на взискателя са преведени 182 лв. Посочва, че от този момент по
изпълнителното дело не са извършвани никакви действия, които да са довели до
спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания. Предвид това и на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес следва да се счита за
прекратен по силата на закона, макар формално производството по него все още да
е висящо. Оспорва дължимостта на паричните притезания по процесния изпълнителен
лист с твърдението, че същите са погасени по давност, изтекла до депозиране на
настоящата искова молба. Намира за приложим тригодишния давностен срок, предвид
периодичния характер на вземанията. С тези съображения обоснова
правния си интерес от търсена защита и отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – П.“ АД не е депозирал писмен отговор. В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни при
твърдението, че за събиране на процесните вземания е образувано второ по ред
изпълнително дело под № ***г. по описа на ЧСИ Б..
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр.
дело № 766/2007 г. по описа на Районен съд – П. и данните, следващи от
приложеното заверено копие от изпълнителен лист от 20.04.2017 г. се установява,
че в хода на производството по гражданското дело е постановено Определение от 13.04.2007 г., с което съдът,
на основание чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, приемайки, че представеният акт
– извлечение от сметка е редовен от външна страна документ и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на молителя против лицето, срещу което се иска
издаване на изпълнителния лист, е осъдил настоящия ищец Г.Г.Т. да заплати на
ответника в процеса „Топлофикация – П.“ АД /тогава ЕАД/ сумата от 3 007,90 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. и
сумата от 686,38 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., както и разноските по
делото в размер на сумата от 76,89 лв.
Въз
основа на определението по делото е издаден изпълнителен лист от 20.04.2007 г.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– П.“ АД с вх. № 06024/19.11.2007 г. с разпореждане на съдебния изпълнител е
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. *** действие Окръжен
съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на
изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат
извършени справки за събиране на информация за длъжника, в т. ч. от НОИ,
данъчните органи и контролните органи по ЗДП и при липсата на доброволно
изпълнение в 7-дневен срок, да се пристъпи към принудително такова чрез
налагане на запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение или лична
пенсия, налагане на възбрана върху негови вещи, след извършване на опис на
същите.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника Г.Т. е изготвена покана за доброволно
изпълнение, получена лично от него на 28.02.2008 г.
С
молба с вх. № 03409/28.05.2008 г. до съдебния изпълнител длъжникът е поискал
разсрочване плащането на сумите по изпълнителното дело – по 100 лв. месечно до
пълното погасяване на задълженията.
С
вноски бележки от 27.05.2018 г. Т. е внесъл сума в общ размер от 200 лв. От
данните, съдържащи се в наличните по изпълнителното дело платежни документи и
от отразяванията, направени на гърба на процесния изпълнителен лист, следва, че
от тази сума на взискателя „Топлофикация – П.“ АД са преведени 182 лв.
Изяснява
се, че постановление от 04.04.2019 г. на ЧСИ Б. производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
постановлението е отразено, че последното изпълнително действие е от 19.11.2007
г.
От
материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. следва, че същото е образувано
по молба на „Топлофикация – П.“ АД с вх. № 12011/ 23.05.2019 г. и разпореждане
на органа по принудителното изпълнение от 27.05.2019 г. за събиране на
вземанията срещу длъжника Г.Т. по процесния изпълнителен лист от 20.04.2007 г.,
издаден по ч. гр. дело № 766/2007 г., от които 3007,90 лв. главница и 686,38
лв. – мораторна лихва. С молбата взискателят е поискал да бъдат извършени
справки за открити банкови сметки на длъжника и секвестируем трудов/приравнен
на него доход, респ. пенсия, за регистрирани МПС-та и при установяване на
такива да бъде наложен запор до погасяване на дълга.
В
хода но производството по това изпълнително дело със запорно съобщение от
10.06.2019 г. на ЧСИ Б., адресирано до директора на РУ „Социално осигуряване“
– гр. П., като трето за
процеса лице, е наложен запор върху пенсията, получавана от длъжника Т.. С
писмо с вх. № 15726/21.06.2019 г. ТП на НОИ – гр. П. уведомява съдебния
изпълнител, че запорът ще бъде наложен от месец юли 2019 г. във връзка с
преизчисляването размера на пенсиите.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и прието по делото
заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в хода на производството
по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. общо събраните суми възлизат
на 200 лв. От така събраната сума по банков път на взискателя „Топлофикация – П.“
АД е преведена сума в общ размер от 182 лв., а с останалата част в размер от 18
лв. са погасени такси на съдебния изпълнител. При самия превод на сумите към
взискателя от съдебния изпълнител не е посочено кое задължение се погасява. При
„Топлофикация – П.“ АД с тези суми е погасяван общият размер на дълга,
осчетоводен по сметка 445 „Присъдени вземания“ и възлизащ на сумата от 3 589,17 лв. В експертизата е описано,
че на 27.05.2019 г. в счетоводството на ответното дружество това общо
задължение е осчетоводено като задължение по новообразувано изпълнително дело №
***г., след приспадане на платената сума от 182 лв., от които 76,89 лв. за
погасяване на съдебни разходи и 105,11 лв. погасена частично лихва за забава.
Изяснява се, че в хода на изп. дело № ***г. за погасяване на задълженията на Г.Т.
са събрани суми в общ размер от 905,58 лв., преведени от ЧСИ към взискателя,
съответно на 18.07.2019 г., на 21.08.2019 г. и на 18.09.2019 г. След
приспадането ѝ, в счетоводството на топлофикационното дружество по сметка
445 „Присъдени вземания“ от ответника продължава да е дължима сума в общ размер
от 2 908,25 лв., от които 2 898,59 лв. за главница
и 9,66 лв. за законна лихва за забава. Съдът кредитира заключението като
компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, в
частност на тези, съдържащи се в приобщените преписи от изпълнителните дела и след
извършена проверка на място при ответното дружество, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съдът
намира, че правилната правна квалификация на исковете е по специалния текст на
чл. 439, ал. 1 ГПК, а не по първоначално дадената обща норма на чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед събраните данни за наличието на висящ между страните изпълнителен
процес за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, което не
променя вече разпределената доказателствена тежест.
Съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да
оспорва чрез иск изпълнението. По
своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на
защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение
срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване
на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита –
наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в
тежест на ответника е да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
П.“ АД за събиране на част от процесните вземания, насочен срещу ищеца Г.Т.,
както и проведеното оспорване на исковата претенция, релевирано от ответната
страна свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателни
установителни искове и за неговата активна материалноправна легитимация в
процеса.
Същевременно
доказателствата по делото сочат, че на 27.05.2018 г. ищецът Г.Т., в качеството
си на длъжник по изпълнително дело № ***г. е внесъл за погасяване на
задълженията си по изпълнителния лист сума в общ размер от 200 лв., от която по
сметка на взискателя са постъпили 182 лв. Изясни се и, че на 27.05.2019 г. /в
хода на процеса/ същата е отнесена от ответника за погасяване на сумата от
76,89 лв. – разноски по изпълнителния лист и частично – със сумата от 105,11
лв. на вземането за лихва за забава в общ размер от 686,38 лв. и съответно не
ги претендира като дължими от ответника по второто образувано изпълнително
дело. С оглед осъщественото плащане на част от сумите по изпълнителния лист,
доброволния характер на последното, спазване на установената поредност в чл.
76, ал. 2 ЗЗД, както и отписването на тези суми като дължими от ищеца в
счетоводството на ответника, което обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда като новонастъпил факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът приема, че за ищеца не
е налице правен интерес да отрича вземанията в тази част, поради което
производството следва да бъде прекратено за сумата от 105,11 лв.,
представляваща погасената чрез доброволно плащане от ответника част от сумата
от 686,38 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., както и разноските по ч. гр. дело № 766/2007 г.
и да продължи за разглеждане на останалата част от претенциите.
В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
Установи
се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Г.Т. въз основа на
несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ ГПК – извлечение от сметка.
Определението,
постановено по реда на чл. 242 ГПК /отм./, въз основа на което се издава
изпълнителен лист на някое от основанията по чл. 237 ГПК /отм./ се постановява
в производство, в което предмет на разглеждане е редовността на изпълнителното основание и характера на удостовереното
вземане, без да се провежда процес,
в който със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на притезанията
на кредитора. Този изпълнителен титул е основание за
образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение и подлежи на
оспорване от длъжника чрез възражение по реда на чл.
250 ГПК /отм./
или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК
(отм.). Във всички случаи длъжникът упражнява правата си след връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
При
съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, съдът приема, че определението по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо, в който смисъл е и Решение № 94/27.07.2010 г. по търг. дело № 943/2009 г. на І т.о., ТК на ВКС. Предвид това, право на длъжника е
да оспори дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, което по новия ГПК,
при липсата на образуван изпълнителен процес, се реализира именно с
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на
твърдения за погасяване на вземанията по давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия има
характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния му
характер при погасяване на вземането за главница следва да се счита за погасено
и вземането за лихва за забава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от публикуваните и с това публично достъпни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–П.“
ЕАД на потребителите в гр. П. /приложими към процесния период/ е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изложеното
дава основание да се приеме, че вземането за цена на потребена топлинна енергия
за съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
През това време притезанието е само ликвидно – определено по своето основание и
размер, а едва след изтичането му същото става изискуемо и от този момент
започва да тече законоустановеният тригодишен давностен срок.
При
съобразяване с горните изводи следва, че вземането за главница в размер на
сумата от 3 007,90 лв. за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г.
принципно се погасява по давност на 31.10.2006 г. Изискуемостта на това
притезание за целия период е настъпила на първия ден след изтичане на
30-дневния срок след края на месец август 2006 г., явяващ се краен период, за
който се отнася задължението по см. на чл. 34, ал. 1 от приложимите Общи
условия или на 01.10.2006 г. Оттогава е започнал началният момент на
тригодишния давностен срок, който за цялото вземане принципно е изтекъл на 01.10.2009
г.
При
извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Предвид това, че с подаването на молба по чл. 242 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание
кредиторът обективира своето намерение да осъществи принудително изпълнение срещу длъжника, то и молбата по чл. 242 ГПК /отм./ следва да се
определи като предприемане на действие по принудително изпълнение, поради което
същата прекъсва давностния срок за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
като на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от този момент започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за погасяване на вземането – в случая
тригодишен. В настоящата хипотеза разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК остава
неприложима, тъй като, както вече беше
изяснено, определението
на съда по чл. 242 ГПК
/отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание нямат последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането на кредитора по смисъла на тази законова
разпоредба.
В
настоящия случай искането на „Топлофикация – П.“ АД за издаване на процесния
изпълнителен лист, въз основа на което е било образувано производството по това
ч. гр. дело № 766/2007 г. и което впоследствие е било уважено, е депозирано
на 13.04.2007 г. Считано
от този момент давността за процесното вземане е била прекъсната и е започнала
да тече нова, тригодишна такава, чийто срок поначало изтича на 13.04.2010 г.
По делото се изясни, че въз основа на
процесния изпълнителен лист срещу длъжника по него и по молба на ответника от 19.11.2007
г. е образувано изпълнително дело № ***г. по
описа на ЧСИ С.Б., като с молбата взискателят е посочил различни изпълнителни
действия, които да бъдат извършени за събиране на процесните вземания.
Съдът, съобразявайки и задължителните
разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба
на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист,
обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е
била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е
първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на
процесните вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал.
2, вр. ал. 1 ЗЗД,
считано от следващия ден – 20.11.2007 г.
Тази молба е довела и до спиране на давностния
срок за вземането на основание
чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното
производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980
г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на
отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС,
извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че
след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също
съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и предшестващото го
исково производство, в хода на което давност не тече докато трае процесът.
Този акт на върховната съдебна инстанция е
отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.
ГК, ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр.
дело № 489/2018 г. по описа на Окръжен съд – П./.
Предвид изложеното, съдът намира, че давността
за вземанията по процесния изпълнителен лист е спряла да тече с образуването на
изпълнителното производство.
Междувременно доказателствата по делото сочат,
че преди влизане в сила на тълкувателното решение, отменящо постановлението на
Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и първоначално даденото с него тълкуване –
26.06.2015 г. /което поначало води преустановяване действието на спирането/
изпълнителното производство е прекратено.
От материалите, съдържащи се в изпълнително
дело № ***г. по описа на ЧСИ Б. се установи, че в продължение на 2 години,
считано от деня, следващ подаването на молбата от 19.11.2007 г. с посочени
изпълнителни способи или от 20.11.2007 г., в хода на същото не са извършвани,
респективно не са били поискани от взискателя други изпълнителни действия.
Изложеното дава основание на съда да приеме,
че считано от 20.11.2009 г. /две години от деня, следващ последното активно
действие/ производството по процесното изпълнително дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две
години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от
своя страна е проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване
реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex
lege – по силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от
последното действие, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без значение дали съдебният изпълнител е постановил
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това
/в случая на 04.04.2019 г./, тъй като с постановлението си съдебният изпълнител
само констатира настъпилото прекратяване.
Това прекратяване е породило правните си
последици на 20.11.2009 г., а с това и преди 26.06.2015 г., когато поначало
настъпва действието на спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира, че с прекратяване на
изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с това и действието на
самото спиране.
Считано от момента на прекратяването – 20.11.2009
г. за вземанията е започнала да тече нова 3-годишна давност, която е изтекла на
20.11.2012 г., а с това и години преди подаването на молбата от ответника от
23.05.2019 г., поначало от естество да доведе до прекъсване на давността.
Предвид изложеното, съдът намира, че
процесните вземания за главница размер от
3 007,90 лв. за периода от
01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. и за лихва за забава в размер на сумата от
581,27 лв. /след приспадане на платената от 105,11 лв./ за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., се явяват
недължими поради погасяването им по давност, поради което в тази част исковете
следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора и с оглед основанието за
частично прекратяване на производството по делото /липсата на правен интерес/,
право на разноски, съразмерно с уважената, респ. прекратената част имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената
част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 655,57 лв. – разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното
съдът намира за доказано, предвид отразеното в приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2019 г. /л. 34 от делото/ плащане на
уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на
разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на размера му, поради което съдът не дължи да обсъжда това
обстоятелство. В полза на ответника, съразмерно с прекратената част, следва да
бъде присъдена сумата от 6,94 лв. – разноски за такса, депозит за вещото лице и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния
му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ответника, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по предявения от Г.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК в ЧАСТТА относно признаване
недължимостта на сумата от 105,11 лв.,
представляваща погасена чрез плащане част от сумата от 686,38 лв. – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007
г., както и за разноските по делото
в общ размер от 76,89 лв., за които вземания по ч. гр. дело № 0766/2007г. по
описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 20.04.2007 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Г.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Г.Г.Т. не дължи на „Топлофикация –П.“ АД сумата от 3 007,90 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. до топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ул. „***и сумата от 581,27 лв., представляваща останалата неплатена част от сумата от 686,38
лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г.
до 14.03.2007 г., за които вземания по ч. гр. дело № 0766/2007 г. по описа на
Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 20.04.2007г., поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 655,57 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Г.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ул. „***Топлофикация
– П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
Мошино сумата от 6,94 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а в прекратителната му част /имаща характера на
определение/ с частна жалба, пред Окръжен съд – П., в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч.
гр. дело № 766/20007 г. по описа на Районен съд – П. да се върне в Служба
„Архив“ на РС – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: