Р Е Ш Е Н И Е
№ 905
гр. Варна, 07.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15031 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
общия исков ред.
Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ и
чл.344 ал.1 т.1 и т.2
КТ, на
Ю.Г.Д., ЕГН**********, срещу „2 К.”
ООД, ЕИК***, за признаване за недействителен
на чл.5 от споразумение от 15.06.2017г. към трудов договор №***/***г., с
който е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 4.5месеца; за признаване за незаконно на уволнението,
обективирано в заповед №***/***г.
и основано на въпросния чл.5 от споразумението от 15.06.2017г. и за възстановяване на служителя на работа на
заеманата преди уволнението длъжност „специалист тестване софтуер”.
Ищецът твърди, че на 24.04.2017г. сключил трудов договор с ответника на
длъжност „специалист
тестване софтуер”, със срок на договора до 15.06.2017г. и със срок за изпитване
от 45дни. Твърди още, че на 15.06.2017г. между страните било подписано
допълнително споразумение към изтичащия трудов договор, с което последният бил
превърнат в безсрочен и бил въведен отново (с чл.5) срок за изпитване от още 4.5
месеца. Със заповед от 01.08.2017г. въз основа на така въведения в
споразумението срок за изпитване трудовият договор бил прекратен от
работодателя едностранно.
Ищецът оспорва
уволнението с довода, че е базирано на недействителната клауза на чл.5 от допълнителното
споразумение, а тя е такава, защото в разрез с изискването на КТ е въведена за
втори пореден път в рамките на едно и също индивидуално трудово правоотношение
за една и съща длъжност. Евентуално твърди, че повторната клауза води до
заобикаляне на закона, защото не цели да провери качествата на служителя, а да
направи лесно уволнението му.
По тези причини моли за прогласяване на клаузата за
недействителна, прогласяване на уволнението за незаконно и за връщането му на
работа.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва сключения трудов
договор с ищеца за сочената длъжност, подписването и съдържанието на
допълнителното споразумение към договора, прекратяването му с оспорената
заповед и вписаното основание за това.
Исковете обаче счита за неоснователни по следните
причини: Твърди, че макар да е вписан като срочен, първоначално сключеният
договор е целял да обвърже безсрочно страните по него, което е била волята им.
Твърди още, че ако се приеме за срочен, първият договор би бил недействителен,
защото не са били налице предпоставките на КТ, които разрешават сключване на
такъв. Счита още, че със споразумението от 15.06.2017г. страните са санирали пороците на тяхното правоотношение, респективно че
то е възникнало за първи път с допустимо по закон съдържание, в това число и
клаузата за изпитване. Отделно счита, че общият период на двете клаузи е шест
месеца и е съответен на максималният такъв по КТ. По тези причини моли за
отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор относно сключения
трудов договор с ищеца за сочената длъжност и при сочените клаузи, подписването
и съдържанието на допълнителното споразумение към договора и прекратяването на
договора с оспорената заповед, на вписаното основание за това.
На л.5 от
делото е приложен трудовият договор от 24.04.2017г., в който са вписани
следните клаузи: длъжност „специалист тестване софтуер“; работно време „8
часа“; брутно възнаграждение „638.00лв. плюс допълнително 0.6% за всяка година
стаж на сходна длъжност“; срок „до 15.06.2017г.“; срок изпитване „45 дни в
полза на работодателя“.
На л.6 от
делото е приложено допълнително споразумение от 15.06.2017г., към горния трудов
договор, в което са вписани следните клаузи: длъжност „специалист тестване
софтуер“; работно време „8 часа“; брутно възнаграждение „638.00лв. плюс
допълнително 0.6% за всяка година стаж на сходна длъжност“; срок „безсрочен“;
срок изпитване „4.5месеца в полза на работодателя“.
На л.7 от
делото е приложена заповед от
01.08.2017г., с която договорът е прекратен едностранно от работодателя, на
осн. чл.71, ал.1 КТ, без предизвестие, поради срок на изпитване.
На л.24-39 от делото е приложено цялото трудово досие на
служителя, което включва и горепосочените документи, основно релевантни по
спора. Сред документите от досието няма подписана длъжностна характеристика.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
В
настоящия случай, както вече се посочи, между страните няма спор, а се потвърди
изцяло от приетите писмени доказателства: че на 24.04.2017г. ищецът е сключил трудов договор с ответника за длъжност „специалист тестване софтуер”, със срок на договора до
15.06.2017г. и със срок за изпитване от 45дни; че на 15.06.2017г. между
страните било подписано допълнително споразумение към изтичащия трудов договор,
с което последният бил превърнат в безсрочен и бил въведен отново (с чл.5) срок
за изпитване от още 4.5 месеца, като всички други клаузи на правоотношението
били запазени; че със заповед от 01.08.2017г. въз основа въведения със
споразумението срок за изпитване трудовият договор бил прекратен от
работодателя едностранно.
При тези
данни спорът по делото е правен, относно въпросите: 1/ валиден ли е
първоначално сключения договор (изцяло или отчасти), с оглед уговорения срок на
действие на същия; 2/ какви са последиците от сключеното между страните
последващо споразумение и законно ли е уволнението, базирано на клауза за
изпитване, уговорена с допълнителното споразумение, при наличие на начална
такава при сключване на договора и при запазване на длъжността след
споразумението.
По
първата група въпроси: В чл.68 КТ са уредени хипотезите на срочно трудово
правоотношение. В чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.68, ал.3 и
ал.4 са предвидени видовете срочни договори „за определен срок”, при които прекратителният модалитет и
момента на настъпването му са конкретно фиксирани още с възникване на правооношението. Ето защо наличието на някоя от
разглежданите хипотези предполага описание в договора и/или длъжностната
характеристика на конкретната сезонна, краткотрайна или временна работа, а също
и посочване на крайния момент на договора. В настоящия случай няма
доказателства за обосновано срочния характер на договора (за по – малко от два
месеца), поради което клаузата на чл.3, в частта за срока на самия договор, е
недействителна.
Съгласно
чл.74, ал.4, изр.2 КТ при недействителност на отделни клаузи от трудовия
договор, за него се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона, ако
това е възможно. В този случай недействителността на клаузи не влече
недействителност на целия договор. А нормата на чл.70, ал.5 КТ е именно
приложимият саниращ законов императив. От което
следва, че първоначално сключеният тудов договор
между страните е напълно валиден, но за срок не до сочената в него дата, а за
неопределен срок, при запазване на другите уговорки.
По
втората група въпроси: Със споразумението от 15.06.2017г. страните по общо
съгласие са изменили част от съдържанието на висящото към този момент
правоотношение, като са запазили всички негови съществени клаузи, в това число
трудова функция, възнаграждение, работно време и други, изменяйки само и
единствено срока на клаузата за изпитване.
По
въпроса законно ли е уволнението, базирано на клауза за изпитване, уговорена с
допълнителното споразумение, при наличие на начална такава при сключване на
договора и при запазване на длъжността след споразумението, е налице трайна и
еднопосочна практика на ВКС, по реда на чл.290 ГПК (Решение №350/29.10.2014г. по гр.д.
№2458/2014г. на
ВКС,
4-то ГО; Решение №344/29.11.2011г. по гр.д.
№1407/2010г. на ВКС,
3-то
ГО; Решение №160/8.05.2015г. по гр.д.
№4811/2014г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №366/28.04.2010г. по гр.
д. № 1023/2009г. на ВКС,
4-то
ГО и дуги). В
нея обобщено е прието следното: Не
е допустимо срокът на договора за
изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на
страните за една и съща работа
да сключат само един трудов
договор със срок за изпитване, независимо от продължителността на
срока. По изключение трудов договор с клауза за
изпитване може да се сключва
и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато
по реда на
чл.119 КТ е съществено
променена трудовата функция на служителя, тежестта за доказване на което е на работодателя. Само в този случай промяната
на съдържанието на трудовото правоотношение
ще представлява
сключване на нов договор между
същите страни, което ще обуслови отпадане на забраната по чл.70, ал.5 КТ.
Настоящият
случай не е такъв, защото със споразумението от 15.06.2017г. страните са
запазили всички съществени клаузи на правоотношението, в т.ч. трудова функция,
възнаграждение, работно време и други, изменяйки само и единствено срока на
клаузата за изпитване. В този случай последната нарушава забраната по чл.70,
ал.5 КТ и е недействителна на осн. чл.74, ал.1 КТ. Съответно основаното на нея
уволнение е незаконно.
По
изложените групи причини предявените искове следва да се уважат.
За пълнота съдът
намира за нужно да преповтори мотивите си от о.с.з. по допустимостта на
иска за недействителност на клауза от договора:
Никога не е съществувал спор в доктрината и практиката, че когато резултатът
от един осъдителен
или конститутивен иск се обуславя от
разглеждане на въпроса за действителността
или не на
правна сделка и/или нейна клауза,
този въпрос относно действителността на сделката или
част от нея,
ищецът може да въведе в процеса,
както под формата на възражение,
така и под формата на установителен иск (чл.210 ГПК и чл.212 ГПК). В този
смисъл предявеният в настоящия случай установителен иск за недействителност
на клауза от индивидуалното трудово правоотношение, на която клауза
се основава уволнението, оспорено по делото, е напълно
допустимо да бъде разгледан под формата на
самостоятелно предявен обуславящ установителен иск, като възражението
на ответника не се споделя.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства,
на ищеца се следват разноски за адв. хонорар от 600.00лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи в полза на БСВ държавна такса по уважените срещу него три
иска от общо 240.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за недействителен
чл.5 от споразумение от 15.06.2017г. към трудов договор №***/***г., в частта с който е
уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 4.5месеца, по иска на
Ю.Г.Д., ЕГН**********, срещу „2 К.”
ООД, ЕИК***, на осн. чл.74, ал.4 КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Ю.Г.Д., ЕГН**********, обективирано в заповед
№***/***г., с което е прекратено трудовото правоотношение между страните
по трудов договор №***/***г. и споразумение от 15.06.2017г. към него, на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ю.Г.Д.,
ЕГН**********, на заеманата преди уволнението, обективирано в заповед №***/***г.
на „2 К.” ООД, ЕИК***, длъжност „специалист тестване софтуер” в „2
К.” ООД, ЕИК***, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „2 К.” ООД, ЕИК***, да
заплати на Ю.Г.Д., ЕГН**********, сумата 600.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „2 К.” ООД, ЕИК***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от
общо 240.00лв. –държавни такси за уважените
срещу него три иска, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………