Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 10.2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 25.09.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно
търговско дело № 750 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№24547/12.04.2018г. по описа на ВРС, на „СОЛАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И.А., съдебен адрес: ***, срещу
решение №1253/23.03.2018г. на Варненски районен съд, 42 състав, постановено
по гр.д. №16761/2017г. по описа
на ВРС.
С обжалваното решение дружеството -
жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца М.Т.М., ЕГН **********,***, сумата 2 000 лева, представляваща авансово платена част от дължимо
възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изработка,
подлежаща на връщане поради развалянето на договора от страна на възложителя,
считано от 30.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017г., до
окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
както и сумата 450 лева, представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението, като се
сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и в пълнота събраните по
делото доказателства и доводите на ответника, поради което е достигнал до
погрешни правни изводи както относно предмет
на договора, така и относно степента на изпълнение на насрещните задължения на
страните по него. Оспорва се и дадената от съда квалификация на главния
иск по чл.87, ал.1, във вр. с чл.88,
ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, пр. III ЗЗД, като се твърди, че незаконосъобразно
не е изследвано евентуалното приложение на чл.79, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗЗД с
оглед факта, че в случая не е налице пълно неизпълнение от страна на
дружеството – изпълнител. Твърди се, че, тъй като в случая се касае за договор
за изработка, в условията на евентуалност след произнасяне по чл.79, ал.1 и 2,
съдът е следвало да разгледа и обоснове евентуалното приложение на чл.268, ал.1
от 33Д. Претендира и присъждане на разноските за производството по
делото.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата страна М.Т.М.,*** обосновава становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендира и присъждане на сторените разноски за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът „СОЛАР
ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат И.А. заявява,
че поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна М.М., чрез
пълномощника си по делото адвокат Д.С.,
моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения главен иск е
претендираното от ищеца М.Т.М., ЕГН **********,***,
право да получи обратно авансово платената от него част от уговореното
възнаграждение по сключен с ответното дружество „СОЛАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
неформален договор от м. октомври 2016г.,
поради отпадане на основанието за плащането предвид развалянето на договора поради виновно неизпълнение от страна на
ответника.
Виновната
неизправност на ответника по процесния договор се сочи поради пълно
неизпълнение на неговото основно задължение да достави, изработи и монтира слънчева система за затопляне на вода
за битови нужди - слънчев панел за топла вода с прилежащ ел.бойлер и серпентина
в уговорения между страните 20-дневен
срок. Допуснатата забава в
продължителен период след сключването на договора и липсата на интерес от
забавеното изпълнение се сочат в основание за разваляне на договора в
хипотезата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, направено от ищеца с изявление до управителя
на дружеството от средата на м. ноември 2016г.
Сумата се
претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата
на подаването на исковата молба в съда - 01.11.2017г., до окончателното
плащане.
Правно основание на претенциите -
чл.55, ал.1 предл.3-то, във вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Посочените от първоинстанционния съд в
обратен ред относими към предявения главен иск нормативни разпоредби - чл.87,
ал.1, вр. чл.88, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр. III – то от ЗЗД, не водят до извод
за дадена неправилна правна квалификация, както неоснователно се твърди от
ответника в подадената въззивна жалба.
Фактът, че между страните е бил
сключен неформален (устен) договор за изработка и
монтаж на слънчева система за затопляне на вода за битови нужди – слънчев панел
за топла вода с прилежащ ел.бойлер със серпентина, не е спорен по делото.
Безспорен между страните и
надлежно установен по делото е и фактът, че на 17.10.2016г. ищецът – възложител
е внесъл аванс за изпълнение на възложената поръчка в размер на 2 000
лева, за което от ответното дружество – изпълнител е бил издаден приходен касов ордер №36/17.10.2016г.
За установен по делото
съдът приема и фактът на отправено от ищеца изявление за прекратяване на възложената изработка. В
тази връзка съдът цени свидетелските показания на разпитания по делото свидетел
Б. К. и косвено заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Свидетелят е категоричен, че в средата на м. ноември 2016г. е присъствал на проведен разговор от
ищеца с представител на ответното дружество, на който
е бил даден десетдневен срок за изпълнение на работата с предупреждение, че при
неизпълнение договорът следва да се счита прекратен. От друга страна, вещото
лице е установило, че в обекта на ищеца не са извършвани дейности, които да са
в съответствие с възложеното, на покрива над апартамента, на който би следвало
да бъде монтиран слънчевия колектор, няма изведени нито тръбна разводка, нито
окабеляване, няма изготвена дори план-схема за необходимите работи по монтажа
на системата. Според експертното му мнение при добра организация на работата и
дори при съблюдаване на ограниченията за работа в жилищна сграда, за изпълнение
на договореното и извършване на пробите са необходими не повече от 5-6 работни
дни. С оглед на това обосновано би могло да се приеме, че считано от края на м. ноември 2016г. (когато е изтекъл
предоставения срок за доброволно изпълнение), сключеният между страните договор
за изработка е прекратен от възложителя поради неизпълнение от страна на
изпълнителя на възложената работа.
Ответникът по иска - изпълнител на
процесната изработка, твърди започнато изпълнение и готовност за неговото
завършване, което обаче е останало недоказано по делото. Не могат в тази връзка
да се ценят показанията на водения от него свидетел С. С. и представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства (количествено-стойностни
сметки, фактури, складови разписки), тъй като същите касаят основно работа,
изпълнението на която не е установено по делото да му е възлагана от ищеца –
изграждане на система за подпомагане на отоплението в
апартамента.
В обобщение въззивният съд намира, че
от събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ се установява
твърдяното от ищеца същинско отклонение от възложената изработка по смисъла на
чл.262, ал.2 от ЗЗД, което е основание за разваляне на сключения между страните
договор по вина на изпълнителя. Както вече се посочи, фактът, че ищецът е
отправил такова изявление до ответника, е установен по делото. Наред с това
следва да се има предвид и фактът, че изявлението за разваляне на договора се
съдържа и в самата искова молба, поради което същото е произвело валидно
правния ефект на прекратяване с обратна сила на облигационната обвързаност
между страните.
Установеното неизпълнение от страна на
длъжника – изпълнител, послужило като основание на кредитора – възложител да
развали сключения между тях договор изключва приложението на чл.268 от ЗЗД, за
което ответникът настоява във въззивната жалба. От друга страна, по делото
липсват както твърдения от страна на ответника за обективната невъзможност за
изпълнение и за полезност на вложените материали и труд по
смисъла на чл.267, ал.1 от ЗЗД, така и посочени и представени доказателства за
установяването на този факт, поради което и предплатения по изработката аванс
подлежи на връщане на възложителя.
По тези съображения и доколкото до
приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства за връщане на
даденото, предявения главен иск, заявяващ в основание възстановяване на
платената по договора сума поради отпадане на основанието за нейното даване по
смисъла на чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД, следва да се
уважи като основателен и доказан. Забавата в изпълнението на това задължение
обуславя основателността и на акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва върху търсената сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017г., до окончателното й
плащане.
Като е достигнал до същия краен извод
районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден. Подадената от ответника „СОЛАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД въззивна жалба се преценява като
неоснователна и недоказана, поради което се оставя без уважение.
С оглед на това и на основание чл.81,
във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК като основателно се цени искането на въззиваемия
за осъждане на въззивника да му репарира разноските, сторени във въззивното
производствот. Същите, видно от нарочно представения за целта списък по чл.80
от ГПК и доказателствата за тяхната направа (л.25, 26), са в размер на 370 лв.
– платено адвокатско възнаграждение, и се присъждат изцяло.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1253/23.03.2018г.
на Варненски районен съд, 42 състав, постановено по гр.д. №16761/2017г. на ВРС.
ОСЪЖДА „СОЛАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл.28, партер А, представлявано от Е. И.
Г., ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 370 лева (триста
и седемдесет лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване -
чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.