Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Радомир, 22.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, наказателно отделение, ІІ състав, в публичното
заседание на 23 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на
секретаря Илияна Стоева, изслуша
докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 42 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0328-000028/17.11.2016 г. на Началник група
към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Х.Й.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, са наложени административни наказания по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия представител- адв.В.Б. *** обстоятелства и съображения, моли съда да го
отмени изцяло.
Наказващият орган Началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното
писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие,
като наказателното постановление бъде потвърдено.
Р.п.Р. редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и
не е изразила становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт № 26/12.01.2019
г. за установяване на административно нарушение от Р.С.- „мл.автоконтрольор“ при РУ- Радомир. Според констатациите в
същия, на 12.01.2019 г. в 07.32 часа в гр.Радомир на ул.“Бенковски“, с посока
на движение към ул.“Банетберг“, жалбоподателят Х.Й.Х.
е управлявал л.а. „М.“ с peг. № ., собственост на
"Т.К." клон Пловдив, БУЛСТАТ ., като при проверка на кръстовището с
ул.“Х. Ботев“ водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест-
Дрегер 7510 ARDN 0098“ за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта в издишания въздух. На водача е издаден талон
за медицинско изследване №./приложен по делото/, като същият във ФСМП- Радомир
е отказал да даде проба за химическо и лабораторно изследване.
Разпитани в качеството си на свидетели актосъставителят
Р. С., на длъжност „мл.автоконгрольор“ към РУ-
Радомир и свидетелите по акта Д.М., на длъжност „ст.полицай“ при РУ- Радомир и Д.
Я., на длъжност „полицай“ в РУ- Радомир, потвърждават изцяло фактическата
обстановка, отразена в акта. Според свидетеля С., на 12.01.2019г., около 01,30 ч.
бил извикан от автопатрул № 442 за оказване на съдействие за изпробване на водач за
употреба на алкохол. При пристигане на
място водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест- Дрегер“. Била
установена самоличността на водача.
Същият, след като му било прочетено написаното, отказал да разпише акта, Не му
бил връчен екземпляр от акта, поради това, че отказал да го разпише. За
изследване на алкохол му бил предоставен доказателствен анализатор и медицинско
изследване. След, като отказал теста, свидетелят му предложил медицинско
изследване. Той приел медицинското
изследване, но в болницата отказал да даде кръв с думите, че никога пред
живота си не е давал кръв. Като свидетел на акта се подписал Д. Я.. Свидетелят
не си спомня кой се е подписал като свидетел № 2, а като свидетел на отказа да
се подпише акта се подписал Д.М.. Актът беше съставен на място на
ул.“Бенковски“ в гр.Радомир.
Свидетелят по акта Д.М. не си спомня точната дата. С колегата Р.С. били автопатрул 447, когато колетите от другия патрул ги уведомили,
че са спрели лице за проверка. Отишли да проверят и установили, че спряното
лице има мирис на алкохол. Същият отказал да бъде тестван с „Дрегер“. След това отказал да подписва документните, постоянно
заплашвал, че няма да бъдат полицаи след това и заявил, че няма да подписва
документи докато не дойде началника. На няколко пъти му било разпоредено да дойде със служителите до Бърза помощ да даде
кръвна проба, но последвал отказ. Жалбоподателят бил откаран в Бърза помощ, но
там отказал да даде кръвна проба. След това бил закаран в РУ- Радомир, където
отказал да подпише каквито и да било документи. Освен дрегера
и кръвната проба, друга възможност не му била придоставена.
Вторият свидетел по акта Д. Я. си спомня, че колегата му В.О.
подал на жалбоподателя знак да спре. Когато жалбоподателят отбил автомобила,
бил усетен мирис на алкохол. Тогава били повикани колегите Р.С. и Д.М. за
съдействие. Те му обяснили процедурата, че трябва да бъде тестван с техническо
средство „Дрегер“. Лицето отказало да бъде тестван и
му била обяснена процедурата при отказ. Той започнал да заплашва служителите,
че ще ги уволни и други подобни заплахи, след което бил задържан. Като дата
точно свидетелят не си спомня, но предполага, че е било зимата на тази година на
ул.“Х. Ботев“, към механа „Бобара“. Акт бил съставен
от колегите от другия патрул и той се подписал като свидетел, а свидетелят присъствал
като свидетел. Не му бил предоставен екземпляр от акта. Д.М. беше написан като
свидетел при отказ да получи екземпляр. На място останали колегите от другия
патрул. Те му обяснили, че може да даде кръвна проба. Свидетелят не си спомня друг
метод на изследване да му е предоставен.
По делото е разпитан като свидетел и В.О., на длъжност „полицай“ в РУ-
Радомир. Според същия, той извършил спирането за проверка на жалбоподателя.
Автомобилът се движел от механа „Бобара“, посока
ул.“Батенберг“. След спирането свидетелят взел документите, отишъл в
автомобила, където била направена справка и били повикани колегите от КАТ за
съдействие за проверка на алкохол. Лицето се държало агресивно, отправяло
закани, че ще ги уволни. Не пожелал да бъде тестван с „дрегера“,
след което със случая се занимавали колегите от другия патрул, които му съставили
АУАН.
Въз основа на съставения
акт за установяване
на административно нарушение Началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи издал обжалваното наказателно постановление № 19-0328-000028/17.11.2016 г., с което на жалбоподателя
Х.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, били
наложени административни наказания по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП- глоба
в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца,
като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо
12 контролни точки.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в
АУАН, е посочен чл.174, ал.3 от ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН е отбелязан
същият текст.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият
текст, в последната му редакция, действаща към датата на установяване на
нарушението- 12.01.2019 г., гласи: „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Цитираният
текст съдържа едновременно правило за поведение и състава на административно
нарушение.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателят при
управление на МПС на посоченото място и време е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
както и да даде кръвна проба за изследване. За да бъде осъществен съставът на
това нарушение е достатъчно водачът на откаже да му бъде извършена проверка,
както с техническо средство, така и да даде кръвна проба след издадения му
талон за медицинско изследване. Описанието на обстоятелствата е извършено ясно
и пълно и в този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. В
горния смисъл неоснователно се явява възражението на представителя на
жалбоподателя, свързано с това, че осъществяването на състава на нарушението не
е доказано. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Радослев С., Д.М., Д. Я. и В.О., служители от състава на
двата автопатрула на РУ- Радомир- този извършил
спирането и този, който е направил опит да извърши тестването за употреба на
алкохол, си кореспондират изцяло. От същите показания е видно, че на
жалбоподателя първоначално му е предложено да бъде тестван с техническо
средство „Алкотест- Дрегер“,
установяващо концентрацията на алкохол в кръвта чрез издишания въздух. От
показанията на свидетеля С. е видно също, че след издадения талон за изследване
№ 0016507, в болницата в гр.Радомир жалбоподателят Х. е отказал да даде кръвна
проба под предлог, че никога не е давал кръв.
В същия смисъл неоснователно се явява и възражението, свързано с това, че липсва
пълно и точно описание на нарушението. Видно от АУАН и обжалваното наказателно
постановление, фактическата обстановка е отразена ясно и точно и същата се
припокрива в двата акта. Касае се за отказ от страна на жалбоподателя да бъде
тестван за употреба на алкохол- на два пъти /с техническо средство и
посредством кръвна проба/, като конкретно са описани и обстоятелствата- време /на
12.01.2019 г. в 07.32 часа/, място /в гр.Радомир на ул.“Бенковски“, с посока на
движение към ул.“Банетберг“ при проверка на
кръстовището с ул.“Х. Ботев“/, данни за управляваното МПС /л.а. „М.“ с peг. № ., собственост на "Т.К." клон Пловдив,
БУЛСТАТ ./.
Обжалваното наказателно
постановление и съставения АУАН съдържат всички изискуеми реквизити, съдържащи
се в чл.57, ал.1 и чл.42 от ЗАНН, като, съобразно правилата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, АУАН е оформен при условията на отказ от страна на нарушител да го подпише
чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който са отразени в
акта.
Съдът служебно провери и материалната компетентност на актосъставителя и за
административнонаказващия орган. В разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП е предвидено актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, да се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
същия, а съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия казус компетентността на мл.автоконтрольор и Началник група към
ОДМВР- Перник, РУ- Радомир се извежда от цитираната заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи, действаща към момента на установяване на
нарушението, копие от която е приложено по делото.
При определяне на наказанията наказващият орган се е съобразил с
разпоредбите на чл.27 ЗАНН, като е наложил единствените предвидени по вид и
размер такива.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.І-во от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0328-000028/17.11.2016 г. на Началник група
към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя Х.Й.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени административни наказания по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на
глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните.
Районен съдия: