ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2188 31.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1133 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д Б, подадена чрез пълномощник ю.к.Албена Благоева, против Разпореждане № 3104/10.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 857/2020 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н.И.В. ***, за заплащане на сумите от 8.30 лв. – възнаградителна лихва и 83.49 лв. – обезщетение за забава, на основание Договор за паричен заем № 657154/16.10.2018 г.
В жалбата е посочено, че атакуваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на
съда за наличие на неравноправни клаузи в договора, като се излагат подробни
аргументи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да се
произнесе по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е частично основателна.
Производството по ч.гр.д.№ 857/2020 г. по описа на БРС е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Н.И.В. за заплащане на сумата от 312.90 лв. – главница по Договор за паричен заем № 657154/ 16.10.2018 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, с настъпил краен падеж на 08.01.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 08.05.2019 г., сумата от 8.30 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 27.11.2018 г. до 08.01.2019 г., сумата от 83.49 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.11.2018 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски от 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
БРС е уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната главница от 312.90 лв. и законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и за съдебни разноски по делото в размер на 75 лв.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението в частта за присъждане на възнаградителна лихва от 8.30 лв. и обезщетение за забава от 83.49 лв., като е приел, че представеният договор за заем и погасителния план към него не съдържат информацията по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, поради което съглашението е недействително по смисъла на чл.22, р. чл.23 ЗПК и не е налице основание за ангажиране на твърдяната от заявителя договорна отговорност на длъжника за сумите извън главницата.
Бургаският окръжен съд не споделя
изводите на БРС за недействителност на съглашението и за отхвърляне на
заявлението в частта за договорната лихва и за обезщетението за забава.
Спрямо процесният договор за паричен заем, във връзка с който са възникнали вземанията на кредитора и които са обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния случай, към заявлението е представен договор за паричен заем и погасителен план към него, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая не е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като приетия от БРС обратен извод е неправилен. Процесният договор за паричен заем е действителен и не е налице хипотезата на чл.23, вр. чл.22 ЗПК, както неправилно е приел заповедния съд.
В случая, искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се за вземания основани на клаузи, изразени по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същите са неравноправни. Въззивният съд намира, че не е налице и противоречие на искането със закона или добрите нрави. В случая годишния процент на разходите, уговорен в договора за паричен заем е 49,007 % и отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед прогласената свобода на договаряне в чл.9 ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които встъпват, като са ограничени само от повелителните норми на закона и добрите нрави.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него на заявителя да се присъди претендираната възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3104/10.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 857/2020 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н.И.В. ***, за заплащане на сумите от 8.30 лв. – възнаградителна лихва и 83.49 лв. – обезщетение за забава, на основание Договор за паричен заем № 657154/16.10.2018 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу Н.И.В. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 8.30 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 27.11.2018 г. до 08.01.2019 г., и сумата от 83.49 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.11.2018 г. до подаване на заявлението – 07.02.2020 г., дължими по Договор за паричен заем № 657154/ 16.10.2018 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, с настъпил краен падеж на 08.01.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 08.05.2019 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.