Определение по дело №167/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 264
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 15 април 2019 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500500167
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

          О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 15.04.2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на петнадесети април

през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                             

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Мухтийска

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Ваня Богоева

                                                                                                               Евгения Стамова                                                                      

  

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                        гр. д. № 167

по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Постъпила е въззивна жалба от И.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител  по пълномощие адв. П.Б.от АК – Перник. Обжалва се решение № 52 от 21.01.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д. № 971/ 2018 г. по описа на същия съд

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е предоставил упражняването на родителски права спрямо малолетното дете М.И.З., ЕГН ********** на майката А.М. Гиговска с адрес ***, като на бащата И.И.З. е осигурен режим за лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. до 18.00 ч. с преспиване и 30 дни през лятото.

Осъдил е И.И.З., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на А.М.Г., действаща като законен представител на М.И.З.,  издръжка от по * лева месечно, считано от м. 09.2017г. до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва при забава, като иска за издръжка до * лева е отхвърлил, като неоснователен.

 Осъдил е И.И.З. да заплати на А.М.Г. сумата от * лева деловодни разноски и  да заплати  по сметка на ДнРС сумата 114.80 лева  д. т.. 

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се излагат доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което съдът да се произнесе по трите евентуално предявени насрещни иска. Сочи се, че районният съд е постановил решение без мотиви по същество и без да съобрази всички релевантни доказателства. Излагат се доводи за извършени от РС Дупница процесуални нарушения, свързани с неоснователно недопускане и необсъждане в акта по същество на посочени с отговора и насрещния иск писмени доказателства и доказателствени искания, както и такива, заявени със заявление от 19.12.2018 г., изпратено до районния съд преди заседанието от 20.12.2018 г. Оспорва се също така, че в изготвения съдебен протокол от проведеното на 20.12.2018 г. о. с. з. не е отразено участието на адв. М.Р.– И. в  това съдебно заседание Излага се, че в тази връзка е подадено заявление за допълване на протокола, по което към настоящия момент още нямало произнасяне. Сочи се също така, че районният съд не е взел становище и по наведените доводи за отмяна на определението, с което е даден ход на делото, поради недопускане на исканите доказателства, както и поради неизвършването на задължителното изслушване на страните по чл.59, ал.6 СК. В тази връзка се цитира съдебна практика. Приема се също така, че районният съд не е посочил на кои свидетелски показания се позовава, доколкото в представената по делото писмена защита са изложени доводи за противоречия в показанията на св. М.Г.. С въззивната жалба се правят доказателствени искания за прилагане към делото на поисканите с отговора и насрещния иск писмени доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

След служебна проверка на атакувания съдебен акт, съдът установи, че в същия липсва произнасяне по предявените и приети за разглеждане предявените насрещни искове, което в случая прави депозираната въззивна жалба процесуално недопустима поради липса на предмет на обжалване. Недопустимо е разглеждането по същество на насрещните искове да се осъществи за първи път във въззивното производство. Поради това, визираното  по-горе искане относно насрещните искове следва да бъде възприето като искане за допълване на обжалваното решение. Едва след произнасяне по насрещните искове с допълнително решение по реда на чл.250 ГПК, за въззивника в настоящото производство би се породило правото на обжалване при неблагоприятен за тях изход на производството. 

Предвид гореизложеното, производството по въззивното дело следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност на РС – Дупница за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК с произнасяне по предявените при условията на евентуалност  насрещни искове.

Настоящото определение, като непреграждащо хода на делото, не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

                              

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 167/2019 г. по описа на ОС – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК с произнасяне по предявените при условията на евентуалност насрещни искове.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:                                                                   2.