Р Е Ш Е Н И Е № 546
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд,гражданско
отделение,VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 5419 по описа за 2019 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 15.07.2015 г., 4финанс ЕООД е сключило договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който е определен общ размер на кредита 500 лв., които са преведени по сметка на кредитополучателя на същия ден. Твърди се, че с настъпването на падежа 11.10.2016г. кредитополучателя не погасява дължимите суми и изпада в забава, 4финанс ЕООД/ Вивус започва да начислява наказателна лихва. Сочи се, че на 23.11.2018г. 4финанс ЕООД, в качеството на цедент, сключва договор за прехвърляне на вземания с Кредитреформ България ЕООД по силата, на който прехвърля и процесния договор за кредит. По силата на сключения договор Кредитреформ България ЕООД са изрично упълномощени да уведомят длъжника от името на цедента. Кредитреформ България ЕООД изпраща уведомление за цесията с препоръчано писмо с обратна разписка, което е върнато като непотърсено.Твърди се, че от сключването на договора за цесия до момента на подаване на исковата молба забавата на ответника продължава.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница в размер на 500 лв. по договора за кредит, договорна лихва размер на 74.37лв и наказателна лихва за периода от 15.11.2016г. до 22.11.2018г. в размер на 516.60 лв., законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба и направените по делото съдебни разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен осъдителен иск за главницата по ДПК, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за договорна лихва по ДПК, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за наказателна лихва по ДПК, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключения договор за кредит, размера на предоставената сума по договор за кредит, изплащането на сумата по сметката на кредитополучателя, договарянето на месечни погасителни вноски, размера на месечните погасителни вноски,настъпването на предсрочната изискуемост по договора за кредит, уведомяването на кредитополучателя по договор за кредит за настъпилата предсрочна изискуемост, че имат ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника, размера на платените месечни вноски от кредитополучателя, размера на обезщетението на забава, договорено между страните, прехвърлянето на вземането по договор за кредит,клаузите на договора за прехвърляне на вземането, уведомяването на кредитополучателя за прехвърлянето на вземането по договора за кредит, че е уведомило кредитополучателя за извършената цесия на посочения имейл адрес/телефон в договора за кредит, е тяхна.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.
Направено е възражение, че ищцовото дружество не е представило доказателства, че е изпратило уведомление до длъжника за извършената цесия, а представеното по делото уведомление е до трето лице и е върнато като непотърсено.Твърди се, че са недоказани фактите и обстоятелствата по отношение на твърденията за сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние.Сочи се, че представената по делото разписка за извършено плащане на сумата от 500 лв не съдържа нито подпис на ответника, нито имената на ответника и същата не е доказателство за получената от ответника сума.Направено е възражение, че договора за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни изисквания на ЗЗД,ЗЗП и ЗПК и в частност нормата на чл.22 от ЗПК и не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1т.7-9.Направено е възражение, че клаузите регламентиращи ГЛП и ГПР, неустойка, такса за експресно разглеждане на кредита са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства, други доказателства няма да сочи, поискано е да бъдат уважени изцяло предявените искове, като основателни и доказани.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява.В писмена защита назначения особен представител на ответника адв.Г. моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът на основание чл. 235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на
страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 6.10.2015г. е изготвен договор да кредит между 4финанс ЕООД, в качеството на кредитодател и С.Д.А., в качеството на кредитополучател, договорено е предоставяне на сума по кредита в размер на 500лв и дата на връщане на сумата 577.13лв.В договора за кредит са посочени трите имена, адрес, телефон и електронна поща на кредитополучателя, като начин на получаване на сумата е посочено изипей.В договора за кредит посочения адрес на кредитополучателя е гр.Сливен, кв.Кольо Фичето 23, който адрес ответника е посочил като постоянен и настоящ адрес съответно на 11.06.2010г. и на 18.08.1995г.
В общите условия на договора за кредит е посочено, че искането за отпускане за кредит се оформя чрез попълване на формуляра за кандидатстмане за кредит на страница www.vivus.bg/register. Следпопълване на формуляра се създава профил, след създаването на профила на кедитополучателя, същия може да кандидатства за отпускане на допълнителен кредит в рамките на кредитния лимит, както и за нов кредит, след изплащане на предходен кредит, както по електронен път, така и по телефон, съгласно разпоредбите на договора за кредит.В.чл.1.4 е посочено, че бланката на стандартния европейски формуляр за предварителна договорна информация е налична на началната страница на Кредитора, както и във всеки от офисите на партньорите на Кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като Кредитополучателя избере конкретна сума и срок за връщане на кредита.В чл.3.1 е предвидено, че договора за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от електронната поща на кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително Кредитополучателя го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител.Страните изрично се съгласяват съобщенията по електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни посписи в съответствие с чл.13,ал.4 от ЗЕДЕП.За избягване на съмнения, с потвърждаването на електронната поща от кредитора се счита, че Кредитора е подписал всяка страница от договора за кредит, включително и общите условия.
На 6.10.2016г. е издадена разписка за извършено плащане от 4финанс ЕООД в полза на С.Д.А. в размер на 500лв.
От справка от Изи Пеи се установява, че паричен превод с наредител 4финанс ЕООД е усвоен от С.Д.А. с разписка за получен паричен превод от 6.10.2016г. 13.30часа.
На 23.11.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по силата, на който 4финанс ЕООД е прехвърлило на Кредитреформ България ЕООД вземания, като длъжниците са изброени в приложение №1.
В приложение №1 е посочен С.Д.А. под номер 650 по договор от 15.07.2015г., падеж на вземането 6.10.2016г., размер на вземането главница 500лв, отписани лихви2.76 към датата на цесията, отписани просрочени такси74.37лв, отписани наказателни лихви към датата на цесията 516.16лв, отписани такси за събиране 50лв.
С пълномощно от 2.02.2018г. 4финанс ЕООД са упълномощили Кредитреформ България ЕООД от името на 4финанс ЕООД да уведоми длъжниците по договора за прихвърляне на вземания от 1.02.2018г. за прехвърлените им задължения към нов кредитор.
На 5.02.2018г. е изпратено писмо от Кредитреформ България ЕООД до Станимир Юлиянов Иванов на адреса, посочен в договора за извършеното прехвърляне на вземането.
Писмото е върнато на 4.04.2018г. с отбелязване непотърсено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД. Безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на Кредитреформ България ЕООД са прехвърлени вземания, които е имал 4финанс ЕООД. Установи чрез пряко, главно и пълно доказване сключването на договора за кредит по електронен път.Доказа се, че кредитора е уведомил кредитополучателя за сключването на договора за кредит на посочения в договора адрес, което условие е визирано в общите условия на договора чл.3.1. Ответника е изразил съгласие и съответно е сключил договора за кредит.Съгласно чл.18,ал.1 от закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл.12,ал.1 или 2, получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителя има право да се откаже от сключения договор.В чл.18,ал.3 от ЗПФУР е предвидено, че преддоговорна информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в тях.В настоящото производство се доказа предоставянето на преддоговорна информация, сключването на договор за кредит и уведомяването на кредитополучателя, че договора за кредит е сключен..От представената по делото разписка се установява, с че е наредено плащане на сумата и сумата е получена от ответника С.Д.А..С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск за главницата е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 500лв
По предявеният иск с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорна лихва в размер на 74.37лв, съдът приема така предявеният иск за основателен и доказан, с оглед следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца наказателна лихва в размер на 516.60лв за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2018г., съдът приема така предявеният иск за неоснователен.В разпоредбата на чл.13,ал.3 от общите условия на договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателя дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.Към датата на сключване на договора наказателния лихвен процент възлиза на 10.00%.Договорения между страните лихвен процент е 40%, като формираната наказателна лихва е в размер на 50% върху неизплатената главница и възлиза на 516.60лв за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2018г./ по голяма от главницата от 500лв/ и е извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.В разпоредбата на чл.21,ал.4 Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.А разпоредбата на чл.32,ал.4 от ЗПК предвижда , че при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.Договорения размер на наказателна лихва надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, поради което и на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД уговорката е нищожна.Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, поради което ще следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на наказателна лихва в размер на 516.60лв за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2018г.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 315.88лв, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД С.Д.А.,ЕГН **********,*** да заплати наКредитреформ България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.Шандор Петьофи №10 сумата от 500лв, представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 6.10.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД С.Д.А.,ЕГН **********,*** да заплати наКредитреформ България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.Шандор Петьофи №10 сумата от 74.37лв, представляваща договорна лихва по договор за кредит от 6.10.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл. 10 от ЗПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД от Кредитреформ България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.Шандор Петьофи №10 за осъждане на С.Д.А.,ЕГН **********,*** да им заплати сумата от 516.60лв за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК С.Д.А.,ЕГН **********,*** да заплати наКредитреформ България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.Шандор Петьофи №10 сумата от 315.88лв,представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: