ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503106 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********;
против Разпореждане № 25921/15,11,2022 г., постановено по ч. гр. д. №
15653/2022 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което отхвърлено заявление с
вх. 86322/31,10,2022 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. Т. З. с
ЕГН **********. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална
неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат
претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх.
86322/31,10,2022 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД – гр. София, ЕИК ********* (сега „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК
1
*********); за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу С. Т. З. с ЕГН **********; за суми – главница, договорна лихва и
законна лихва, дължими по договор за кредит „Бяля карта“ №
922189/06,005,2021 г., сключен с „Аксес Финанс“ ООД, вземанията по който
заявителят е придобил с Приложение № 1 от 28,02,2022 г. към договор за
цесия от 11,11,2016 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е
приел, че е налице обоснована вероятност претендираните вземания да се
основават на неравноправна клауза в потребителски договор.
Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се
споделя и от настоящата инстанция. Доколкото претенциите се основават на
договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството
потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
За правилен се приема и изводът за евентуална неравноправност на
уговорката за договорна лихва (претендирана със заявлението в размер на
50,04 лв.) при уговорка за фиксиран лихвен процент по заема – 43,20 % и
лихва в размер 0,12 % на ден върху усвоения размер, и при ГПР в размер на
46,20 %. Дължимата лихва е уговорена при фиксиран годишен лихвен
процент, като се определя и дневен лихвен процент върху усвоената част от
кредита. Липсва яснота за начина, по който е формиран размера на
претендираната лихва. Липсват данни относно риска за заемодателя
вземането му да остане неудовлетворено. Липсва и методика за определяне на
ГПР. При това положение, както и с оглед на обстоятелството, че в
настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл,
не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран
годишен и дневен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в
съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора
възнаградителна лихва да е неравноправна.
2
Според заявлението и уточняващата го молба, длъжникът е извършил
частични плащания по кредита. В рамките на заповедното производство не би
могло да се провери каква част от заплатените суми е отнесена като
погашения по главницата и каква – като заплащане на договорна лихва, за
която се допуска да е неравноправна. Следователно в настоящото
производство не би могло да се приеме, че цялата претендирана със
заявлението главница е дължима, поради което заявлението следва да се
отхвърли изцяло.
До тези изводи е достигнал и РС като е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Затова съдът приема обжалваното
разпореждане за законосъобразно и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25921/15,11,2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 15653/2022 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което
отхвърлено заявление с вх. 86322/31,10,2022 г. от от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД – гр. София, ЕИК
********* (сега „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********); за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. Т. З. с ЕГН
**********; за суми – главница, договорна лихва и законна лихва, дължими
по договор за кредит „Бяля карта“ № 922189/06,005,2021 г., сключен с „Аксес
Финанс“ ООД, вземанията по който заявителят е придобил с Приложение № 1
от 28,02,2022 г. към договор за цесия от 11,11,2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3