Р Е Ш Е Н И Е № 260087
гр.Оряхово, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 19.10.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№203/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Кредитреформ България ” ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606, бул.” Шандор Петьофи ” №10,
представлявано от Радослав Велчев – управител, чрез пълномощника си И.Т. –
юрисконсулт с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, срещу В.Е.С.,
ЕГН:********** ***, за приемане за установено по отношение на В.Е.С. на
вземането на ищцовото дружество, предмет на Заповед №260080 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.11.2020г., издадена по ЧГД №551/2020г.
по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за
кредит №**********/29.12.2015г., сключен между „ 4финанс “ ЕООД ( Вивус ) и
ответника, както следва:
- сума в размер на 300.00 лева / триста лева и нула
стотинки / - главница;
- мораторна лихва за периода от 24.11.2018г. до 03.11.2020г.
в размер на 59.25 лева / петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки /;
- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху
главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 20.11.2020г. / видно от пощенското клеймо /
до окончателното изплащане на сумата;
В подкрепа на иска са представени
копия от следните писмени доказателства – договор за кредит
№**********/29.12.2015г. и общите условия към него; разписка за извършено
плащане №2000000095363237/29.12.2015г., договор за прехвърляне на вземания BGF –
2018-033/23.11.2018г. и Приложение № 1 към него; потвърждение за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г., издадено от „ 4финанс „ ЕООД; пълномощно за
уведомяване за цесия и уведомление за цесия, известие за доставяне.
В
исковата молба се сочи, че на 29.12.2015г., ответницата В.Е.С., сключила по
реда на чл.6 от ЗПФУР с „ 4финанс „ ЕООД / Вивус / договор за кредит
№9943737002г..Твърди се, че в депозираното заявление ответникът заявил, че
желае да му бъде отпуснат кредит в размер на 300.00 лева.Кредитът бил отпуснат
за срок от 30 дни, с падежна дата 28.01.2016г., като съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на
кредитополучателя, в случая ответника в „ Изипей „ АД на 29.12.2015г..
Сочи
се, че кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане
на кредита съгласно т.11 от ОУ, приложими към договора за кредит, както и, че
крайният срок за връщане на сумата е бил удължен до 11.02.2016г..Твърди се още,
че с настъпването на падежа на договора – 11.02.2016г., ответникът не е погасил
дължимите суми и е изпаднал в забава.Въпреки отправените до него покани, същият
не погасил задължението си.
На
23.11.2018г., „ 4финанс „ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищцовото
дружество, в качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договора,
сключен с ответника, които били в общ размер на 828.72 лева, от които – 300.00
лева – главница, 61.90 лева – такса експресно разглеждане, 10.10 лева – лихва
за периода на отпускане на кредита, 426.72 лева – наказателна лихва и 30.00
лева – за три броя изпратени напомнителни писма, като в заявлението се
претендират единствено следните суми
- 300.00 лева – главница и 59.25 лева – лихва за забава за период от
24.11.2018г. до 03.11.2020г. и законна лихва върху главницата до момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Моли
се съда за присъждане на направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, като от
последния по делото е постъпила молба, като се моли да бъде уважен предявения
иск съобразно представените писмени доказателства и на основание чл.238 от ГПК
и чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, в случай, че ответникът
или негов пълномощник не се яви в първото по делото съдебно заседание.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът
не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В
случая макар в съдебното производство в срока за отговор по чл.131 от ГПК, от
ответника да не е постъпил писмен такъв, макар и ответникът да не се явява в
първото по делото съдебно заседание и да не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, то същият в заповедното производство е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК.Последното от своя страна е основанието за
образуване на настоящето производство.В случая постановяването на неприсъствено
решение би нарушило равнопоставеността на страните и възможността на ответника
да вземе участие в разглеждане на делото, както и да се вземе становище по
фактите, на които същия се позовава във депозираното възражение по чл.414 от ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.12.2015г.
е бил сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР договор за кредит №**********/29.12.2015г.
между „ 4финанс „ ЕООД / Вивус /, в качеството му на кредитодател и ответницата
– В.Е.С. в качеството й на кредитополучател, който договор се явявал втори
такъв между страните.Съгласно сключеният договор за заем, заемодателят се е
задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 300.00 лева,
като последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което заемодателят изпълнил задължението си по договора.Последното е
видно от приложения по делото платежен документ, а именно разписка №2000000095363237
от дата 29.12.2015г., от която се установява, че на посочената дата ответникът е
получил в брой от „ Изипей „, с наредител „ 4финанс “ ЕООД сума в размер на 300.00
лева.Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни, с падежна дата 28.01.2016г..
Кредитополучателят
се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита съгласно т.11
от ОУ, приложими към договора за кредит, поради което крайният срок за връщане
на сумата е бил удължен до 11.02.2016г..С настъпването на падежа на договора – 11.02.2016г.,
ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, и въпреки отправените
до него покани, същият не погасил задължението си.
На
23.11.2018г., „ 4финанс „ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищцовото
дружество, в качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договора,
сключен с ответника, които били в общ размер на 828.72 лева, от които – 300.00
лева – главница, 61.90 лева – такса експресно разглеждане, 10.10 лева – лихва
за периода на отпускане на кредита, 426.72 лева – наказателна лихва и 30.00
лева – за три броя изпратени напомнителни писма, като в заявлението се
претендират единствено следните суми
- 300.00 лева – главница и 59.25 лева – лихва за забава за период от 24.11.2018г.
до 03.11.2020г. и законна лихва върху главницата до момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Тъй
като длъжникът не изпълнил задълженията си и не заплатил в срок всички дължими
към ищцовото дружество суми суми, на 20.11.2020г. ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, по което било образувано ЧГД №551/2020г. по описа на РС - Оряхово.
На 24.11.2020г., по образуваното ЧГД
№551/2020г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №260080 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сума в размер на 300.00 лева / триста лева и нула стотинки /, представляваща главница по договор за
кредит №**********/29.12.2015г., сключен между „ 4финанс “ ЕООД ( Вивус ) и
длъжника, мораторна лихва за периода от 24.11.2018г. до 03.11.2020г. в размер
на 59.25 лева / петдесет и девет
лева и двадесет и пет стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2020г. / видно от
пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула
стотинки /.
Заповедта
за изпълнение била получена от длъжника на 08.03.2021г..
В
законоустановения едномесечен срок длъжникът депозирал възражение по реда на чл.414
от ГПК, в което посочил, че не дължи
паричното вземане.Възражението е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
На основание чл.415 от ГПК, с
Разпореждане от дата 15.03.2021г., след подаденото възражение по чл.414 от ГПК
от длъжника, съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
За
да се уважат предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно – наличието на
сключен договор за кредит, изпълнението на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане, както и, че вземането е станало изискуемо, каквито
твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така следва да докаже, както
по основание, така и по размер дължимостта на процесното вземане, както и
правомерността на начисляването му.В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията си в отговора.
В
производството по чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 от ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, а не към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, като в това производство нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образуван изпълнителен процес.
В
случая вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит от разстояние. По
отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със
Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на
този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, съгласно
която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца -
доставчик на услугата.За доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги, а съгласно, ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис електронният документ представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано.Следователно в случаите, в които
законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или
за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в производството по делото съдът
намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение
по силата на договор за кредит от разстояние.
По делото е представен
договора за кредит №********** и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който
не носи подписа на потребителя.Тъй като договорът за кредит е сключен под
формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е
представен по делото на хартиен носител на основание чл.184, ал.1 от ГПК. В
договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник.Уговорено
е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 300.00 лева, при лихвен
процент от 40, 96 % и годишен процент на разходите от 49, 60 %.Посочен е срок
за връщане на предоставения кредит от 30 дни с падеж на 28.01.2016г..В клаузите
на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на
кредитополучателя след необходимата регистрация, като последният се счита
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по
електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е
приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови
услуги от разстояние. В клаузата на т.3.1 от Общите условия е посочено, че
страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата
на саморъчни подписи по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕП.
Така представеният договор
представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен
подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис и
същият не е оспорен от страните.
Безспорно
по делото се установява, че вземането произтича от договор за банков кредит с
определен падеж за плащане, а именно договор за кредит №**********/29.12.2015г.,
сключен между „ 4финанс „ ЕООД / Вивус / и ответницата за сума в размер на 300.00
лева, отпусната на името на кредитополучателя, в случая ответника в „ Изипей „
АД на 29.12.2015г..Кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи
срока на връщане на кредита съгласно т.11 от ОУ, приложими към договора за
кредит, поради което крайния срок за връщане на сумата е бил удължен до
11.02.2016г..
Отпуснатият
заем на ответницата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
Установи
се по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си по процесния договор за
кредит в срок и съобразно условията по договора по отношение на сумата от 300.00
лева, което е сумата на претендираната главница – същата е била изплатена на
ответника на 29.12.2015г. чрез „ Изипей „, за което била издадена съответната
разписка, посочена по – горе.
Ответникът не е поискал откриване на
производство по оспорване истинността на процесната разписка, поради което по
делото не бе опровергана формалната й доказателствена сила и съдът приема, че горецитираната
разписка, обективираща материалноправните отношения между страните е подписана
от ответника, сочен като кредитополучател и пораждат валидни облигационни
правоотношения.
С оглед
установеното обстоятелство, че сумата от 300.00 лева, посочена в договора и
допълненията към него като главница е платена от кредитодателя на ответника, а
в последствие същата като вземане е прехвърлено посредством цесия от
кредитодателя на ищцовото дружество и не е налице плащане от страна на длъжника,
то съдът намира, че същата се дължи от ответника.
Ето защо съдът ще уважи като основателен иска за установяване на
задължението за главница в пълния предявен размер от 300.00 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 20.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.Ищецът претендира и мораторна лихва за
периода от 24.11.2018г. до 03.11.2020г. в размер на 59.25 лева, като съдът
намира сумата за дължима, поради което следва да ме бъде присъдена в пълен
размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №551/2020г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 125.00 лева / сто двадесет
и пет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00 лева / двадесет и пет лева и
нула стотинки / – държавна такса и 100.00 лева / сто лева и нула стотинки / - юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Е.С.,
ЕГН:********** ***, че същата дължи на „ Кредитреформ България ” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606, бул.”
Шандор Петьофи ” №10, представлявано от Р. В. – управител, сума в размер на 300.00 лева / триста лева и нула стотинки /, представляваща главница по договор за
кредит №**********/29.12.2015г., сключен между „ 4финанс “ ЕООД ( Вивус ) и
длъжника и мораторна лихва за периода от 24.11.2018г. до
03.11.2020г. в размер на 59.25 лева
/ петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки /, за които суми е
издадена Заповед №260080 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 24.11.2020г., издадена по ЧГД №551/2020г. по описа на РС – Оряхово, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда –
20.11.2020г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Е.С., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ Кредитреформ
България ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1606, бул.” Шандор Петьофи ” №10, представлявано от Радослав Велчев –
управител, сума в размер
на 75.00 лева / седемдесет и пет
лева и нула стотинки /,
представляваща сторените в заповедното производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Е.С., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „
Кредитреформ България ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1606, бул.” Шандор Петьофи ” №10, представлявано от
Радослав Велчев – управител сума в размер на 125.00 лева / сто двадесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: