Р Е Ш Е Н И Е
№105/17.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 17.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Живко
Пенев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1393 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285
от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на А.Т.И. с ЕГН **********, чрез
упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София към Министъра на правосъдието с иск за заплащане на обезщетение в общ
размер на 100 000 лв. за причинени имуществени и неимуществени вреди по
време на престой в пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника –
Затвора Пазарджик за периода от 01.11.2017 г. до 02.12.2019 г., като отделните
претенции са както следва: обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди)
лева, обхващащо имуществени и неимуществени вреди, за това, че в следствие на
действията и бездействията на органи на затворническата администрация на
Затвора - гр. Пазарджик, на ищеца се е наложило да претърпи операция, при която
му е отстранен левия му тестис, обезщетение в размер на 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, касаещо небрежно и дискриминационно отношение спрямо ищеца и
неговото здравословно състояние за това, че не са му осигурени достатъчно добри
условия в Затвора - гр. Пазарджик, като не са взети в предвид предишните и
настоящи заболявания на ищеца и обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди)
лева за претърпени вреди, изразяващи се в действия и бездействия на
затворническата администрация, в следствие на които той е изпитал чувство на
безпомощност, унижение, срам и други негативни преживявания, които нямат
отношение към здравословното състояние на ищеца. Претендира се и законната
лихва върху сумата от 100 000 лв. от момента на установяване на извършване
на деянието.
Ищецът сочи, че е пребивавал в
Затвора Пазарджик за периода от 01.11.2017 г. до 02.12.2019 г., където изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“. При постъпването си в Затвора - гр. Пазарджик осъденият твърди, че е
предупредил медицинският персонал за здравословните проблеми, които има към
момента на постъпването си. Съгласно етапна епикриза от 26.02.2019 г., издадена
от УМБАЛ-гр. Пловдив по отношение на А.Т. И.., същият е с диагноза НIV-Инфекция,
както и с В22.2,- болест, предизвикана от HIV, с прояви на синдром на изтощение
и с В20.3- болест, предизвикана от HIV, с прояви на други вирусни инфекции.
Видно от епикризата, HIV инфекцията на пациента е в стадий С- СПИН( разгърнат
синдром на имунна недостатъчност).
По отношения на предявения иск в
размер на 50 000 лв. ищецът твърди, че в началото на март 2019 г. получил
болки в левия тестис. В следващите дни болките в тестиса се увеличили, същият
се подул, зачервил и увеличил. И. твърди, че в този период е имал постоянна
висока температура и втрисания. Той ходил при лекарите в медицинския център към
затвора. В някои от случаите те са го преглеждали и са му изписвали
болкоуспокояващо лекарство. В други случаи медицинските лица са му заявявали,
че това подуване е в следствие на инфекцията с HIV, която той има и са давали
съветите да си почива и да пие болкоуспокояващите, които са му осигурени. В
средата на месец юни 2019 г. на И. е издадено направление, с което същият да
бъде прегледан от уролог в МБАЛ-гр. Пазарджик. На 07.08.2019 г. в УМБАЛ Пълмед -
клон „Здраве" на И. е извършена хирургическа интервенция с код КП-147 - оперативни
процедури върху мъжка полова система, чрез която му е премахнат левия тестис.
Според становището на медицинския екип извършил операцията на И., оттук насетне
той нямало да бъде в състояние да стане баща по биологичен път. Този факт му се
отразил особено тежко и неговото психологическо състояние регресирало след
завръщането му в Затвора-гр. Пазарджик. Отделно от това, самият факт, че той вече
е с частично премахнат полов орган, допълнително го угнетявало. Често се
случвало ищецът да става обект на присмех от останалите затворници. По
собствените му признания и в своите очи той вече не е нормален мъж. Всичко това
той отдава на небрежните действия на медицинския екип на Затвора-гр. Пловдив.
По отношение на иска в размер на
40 000 лв. – ищецът твърди, че не са му осигурени достатъчно добри условия
в Затвора-гр. Пазарджик, като не са взети в предвид предишните му и настоящи
заболявания. Не му е представено меню, което достатъчно добре да съответства на
диагнозата му - HIV, хранил с общата храна главно от животински продукти и на
основата на масло, които са били в противоречие на правилната диета при
лекуване на HIV. Същото важало и за хепатит Ц, от който страдал и съгласно
който не е изработена специална диета, съгласно която той да се лекува. Ищецът
намира, че не му е осигурено достатъчно жизнено пространство, както и че
задушава поради липсата на въздух, тъй като в затворническото помещение, в което
пребивава, е претъпкано от затворници. В затворническото помещение липсвала
вентилация, което увеличавало риска от респираторни заболявания, свързани
директно със здравословното му състояние. Не му било осигурено достатъчно време
за излизане навън с оглед на чистия въздух, от който има нужда. Твърди, че не
му е оказвана медицинска помощ в особени случаи, когато е имал медицински
проблеми. Налагало му се е да се обръща към медицинския екип в моменти, когато
е имал непрекъснат обрив, подувания по цялото тяло и гениталиите, постоянна
диария, постоянно повишена телесна температура и устни инфекции в устата.
По отношение на иска в размер на
10 000 лв. – ищецът не можел да заспи през зимата поради ниските
температури в стаята, не му били предоставяни достатъчно дебели завивки, с
които да се завие. През лятото пък температурата в килиите се покачвала много
над нормално установената и ищецът твърди, че е принуден непрекъснато да се
облива със студена вода, но и това не помагало, тъй като потенето се увеличавало
многократно. Прекалената горещина лятото и студът през зимата са му причинили
болки и страдания. Постелъчното бельо се сменяло изключително рядко. Това
създавало предпоставки за развъждане на насекоми и най-вече дървеници, хлебарки
и бълхи в леглата на затворниците. По негови твърдения е имало случаи, в които
целият е бил в обриви, вследствие на ухапванията на инсектицидите. Освен това в
килията е имало множество мишки и плъхове, което създавало у ищеца чувството на
погнуса, унижение и отвращение към заобикалящата го обстановка. При
постъпването му в затвора, а и след това, на ищеца не са предоставени никакви
бръснарски и тоалетни принадлежности. В стаята на затворниците имало само един
прозорец, който не осигурявал достатъчно пряка слънчева светлина, а това
влияело негативно върху психическото му състояние. По негови твърдения, това го
стресирало и причинявало суицидни помисли. Освен това твърди, че
канализационните тръби от затворническите помещения на горния етаж минавали
непосредствено през неговата килия, но е имало случаи в които са прокапвали и
са мокрили и замърсявали помещението. Това създавало неприятна обстановка и го
поставяла в нечовешко и унизително положение. Вследствие на застоялият въздух,
липсата на светлина и прокапалите тръби по стените и тавана са се развили мухъл
и плесен. Тоалетната била в много тежко състояние - с неработещи казанчета,
липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници. Освен това не била
шумоизолирана, което създавало неприятно усещане за него от хигиенна гледна
точка, но и го лишавало от каквото и да е уединение. Фактът, че се е налагало
да се облекчава пред другите затворници, сам по себе си го поставял в
унизително отношение. Ищецът има оплакване и относно лошите хигиенни условия в
банята. Твърди, че при вземане на душ се налага да се къпе с по още 20-30 души
наведнъж. Твърди, че в банята работят не повече от 5-6 душа. Освен това
плочките били изкъртени. Твърди се, че сифоните на банята са запушени и при
къпане помещението се наводнява. Кранчетата на банята също са изкъртени или в
много от случаите е изкъртено едно от тях. Това водило дотам от душа да тече
само топла или само студена вода. Ищецът твърди, че килията е в много лошо
състояние и много зле поддържана. Това водило до извънреден брой хлебарки,
дървеници, бълхи и мишки, което допълнително увеличавало негативните чувства от
престоя му в пенитенциарното заведение, а това надхвърляло максималния праг на
суровост спрямо един затворник.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения му процесуален
представител – адвокат М.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се
доказателства и се излагат доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София
- в депозиран писмен
отговор и устно в
съдебно заседание застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни
от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те в
изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други
права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да
се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от
ищеца вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е недоказан
по основание и размер. Счита, че от събраните доказателства не са установени
настъпили вреди за ищеца от действия или бездействия на администрацията на
Затвора Пазарджик. Излага доводи, че липсва причинна връзка между настъпилия
резултат – премахването на тестиса на ищеца и бездействия на администрацията на
Затвора Пазарджик. Сочи, че ако съдът приеме, че тази връзка е налице, да се
уважи исковата претенция в по-минимален размер от претендирания.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Лишеният от свобода А.Т.И.
постъпва в затвора гр. Пазарджик на 26.03.2018 г. като превод от затвора гр.
Пловдив. Същият на 04.04.2018 г. преминава пред разпределителна комисия и е
настанен в 07 отделение. Настаняването на осъдения в процесния период е както
следва:
26.03 - 31.03.2018 г. в приемно
отделение, килия 403 с квадратура без санитарния възел - 45,93 кв.м. и общо 9
лишени от свобода,
01.04 - 04.04.2018 г. в приемно
отделение, килия 403 с квадратура без санитарния възел 45,93 км.м. и общо 6 лишени
от свобода
04.04 - 30.04.2018 г. , 07 отделение, килия 705 с квадратура без санитарния възел 37,94 кв.м.
и общо 16 лишени от свобода
01.05 - 31.05.2018 г. , 07 отделение, килия 705 с квадратура без санитарния възел 37,94 кв.м.
и общо 14 лишени от свобода
01.06 - 30.06.2018 г. , 07 отделение, килия 705 с квадратура без санитарния възел 37,94 кв.м.
и общо 16 лишени от свобода
01.07 - 31.07.2018 г. , 07 отделение, килия 705 с квадратура без санитарния възел 37,94 кв.м.
и общо 16 лишени от свобода
01.08 - 31.08.2018 г., 07 отделение, килия 705 с квадратура без санитарния възел 37,94 кв.м.
и общо 14 лишени от свобода
01.09 - 30.09.2018 г., 07
отделение, килия 705 с квадратура без
санитарния възел 37,94 кв.м. и общо 14 лишени от свобода
01.10 - 31.10.2018 г., 07
отделение, килия 705 с квадратура без
санитарния възел 37,94 кв.м. и общо 14 лишени от свобода
01.11 - 30.11.2018 г., 07
отделение, килия 705 с квадратура без
санитарния възел 37,94 кв.м. и общо 16 лишени от свобода
01.12 - 31.12.2018 г., 07
отделение, килия 705 с квадратура без
санитарния възел 37,94 кв.м. и общо 14 лишени от свобода
01.01 - 10.01.2019 г., 07
отделение, килия 705 с квадратура без
санитарния възел 37,94 кв.м. и общо 14 лишени от свобода
10.01 - 3 1.01.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 20 лишени от свобода
01.02 28.02.2019 г., 06 отделение, килия 607 с квадратура без
санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 18 лишени
от свобода
01.03 - 3 1.03.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 18 лишени от свобода
01.04 - 30.04.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 18 лишени от свобода
01.05 - 31.05.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 16 лишени от свобода
01.06 - 30.06.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 19 лишени от свобода
01.07 - 31.07.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 16 лишени
от свобода
01.08 - 3 1.08.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 17 лишени от свобода
01.09 - 30.09.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 17 лишени от свобода
01.10-31.10.2019 г., 06 отделение,
килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70
кв.м. и общо 16 лишени от свобода
01.11 - 30.11.2019 г., 06
отделение, килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70 кв.м. и общо 13 лишени от свобода
01.12-31.12.2019 г., 06 отделение,
килия 607 с квадратура без санитарния възел 50,70
кв.м. и общо 13 лишени от свобода.
В спалните помещения, в които е
пребивавал същия, разполагат с тоалетни помещения и течаща вода, а в приемно
отделение се намира и общ санитарен възел за коридора, който е със свободен
достъп. Според Доклада за стандарти на КПИ за жилищна площ на затворник в
затворническите институции, нетната площ изключва единствено площта на санитарния
възел, както е посочено в справката, получена от Затова Пазарджик и приобщена
по делото като доказателство. Килиите са оборудвани с легла, маси и столове.
Размерите на всяко легло са 70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., като всеки лишен от
свобода има персонално такова. Леглата са разположени перпендикулярно на
външните стени и са предимно едно над друго.Шкафчетата са с размери 45/40 см.
или 0,18 кв.м/бр., като на двама лишени от свобода се полага по едно такова. В
случаите, когато настанените в помещението са по-малко от капацитета му, някои
от тях ползват самостоятелно шкаф. Почти във всяка килия е имало и има по 1 бр.
дървена маса и 1 до 4 бр. столове, които са с различни размери. При
констатиране на имуществена повреда в спалното помещение, същата се ремонтира
своевременно. Като лишен от свобода А.Т.И. не е отправял оплаквания и/или
искания относно наличие на плесен, мухъл, гризачи, дървеници и хлебарки, както
и по отношение извършването на ремонт в и на помещенията, в които е пребивавал.
В утвърдения дневен режим е
видно, че за всички пенитенциарно изолирани лица това време е в рамките на 1
час и 10 минути. На територията на затвора няма изградена вентилационна система
и шумоизолация както в корпусните, така и в административните сгради. Това
включва санитарни и тоалетни помещения. Видно от Списъка за разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода,
изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите
общежития, законодателят е дал възможност на настанените в затвора да получат и
държат при себе си настолен вентилатор. А.Т.И. не се е възползвал от тази
възможност и не е изявявал желание близките да му донесат такава вещ.
Проветряването на спалните
помещения се осъществява чрез прозорците в самите килии и е грижа на
настанените там лица. Същото се отнася и за хигиената и почистването на
помещенията за живеене, общите такива и коридорите, в които са настанени
лишените от свобода.
Цялостната организация на
хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора гр. Пазарджик е съобразно
утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” правила.
Дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията се извършва по
утвърден график, и се осъществява от специализирана и сертифицирана за тази
дейност фирма.
Видно от картона на осъдения, И.
е получил необходимите му спални принадлежности и бельо. Изолираните лица имали
възможността да ползват услугата на перач в пералното помещение в корпуса на
затвора, където оставят лични дрехи и бельо за пране. Честотата, подмяната и
прането на тези вещи е лична отговорност на всеки един и се определя от нивото
на култура за поддържане на добра лична хигиена. Всеки месец администрацията на
затвора осигурява необходимите за това средства - прах, почистваща санитария и
уреди както за цялото отделение, така и персонално сапун и прах за всеки един
затворник. Отделно от тези случаи, лицето И. е бил включен в списък за
подпомагане на лишени от свобода със санитарни материали, като е получавал
периодично сапун, самобръсначка, прах за пране, четка за зъби, четка за
бръснене, крем за бръснене, клечки за уши, паста за зъби и шампоан. Някои от
вещите като сапун, самобръсначка, прах за пране, е получавал всеки месец.
Ползването на баня от лишените от
свобода се осъществява съгласно утвърден график, два пъти седмично, като
групите са не повече от 10 човека. Поддържането на добра лична хигиена
изолираните лица могат да реализират и в общите санитарни помещения на
отделението, в които има бойлер.
По делото е допусната по искане на процесуалния
представител на ищеца и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
като вещото лице е отговорило точно и подробно на поставените въпроси, първата регистрация на преглед по
повод оплакване от болки в левия тестис от страна на ищеца е на 09.04.2019 г.
Медикаментозното лечение продължава 120 дни или 4 месеца. За този период са
регистрирани 15 посещения в амбулаторията на МЦ на затвора. Първата консултация
с уролог е осъществена на 17.04.2019 г. Втората консултация с уролог с
осъществяване на първичен и вторичен преглед съответно е на 24.06.2019 г. и 08.07.2019
г. Трета консултация с уролог и отчитане на първичен преглед е осъществена на
07.08.2019 г., когато е извършено насочването за оперативно лечение. За този
период назначаваните медикаменти са били антибиотици, противовъзпалителни и
обезболяващи. Еднократно е извършвано микробиологично изследване на сперма с
корекция на антибиотичното лечение. Няма данни за извършвано образно изследване.
Налице е протрахиран (продължителен) ход на Заболяването свързано с
възпалителен процес на десен епидидим и тестис при имунокомпрометиран млад мъж,
което предполага нетипичен ход на заболяването и склонност към усложнения. Това
изисква активно лечение и наблюдение от специалист с оглед предотвратяването
при възможност на сериозни усложнения. Според вещото лице като начало е
започнато адекватно медикаментозно лечение. Предвид последващото развит н
протрахирання ход на заболяването е бил необходим по-стриктен и чест контрол от
страна на специалист уролог и провеждане на консервативно лечение вкл. и
болнично лечение при необходимост с контролни лабораторни и образни
изследвания. Не се предоставят данни за проведено лечение в стационара на
затвора с оглед изпълнение освен на медикаментозното лечение и на общите мерни
като осигуряване на достатъчна почивка, ограничаване на натоварването и
вдигането на тежести, щадяща позиция на тялото, повдигане на тестиса със
специално бельо и др. В съдебно заседание вещото лице допълни, че е започнато
адекватното лечение, но в един определен момент е трябвало да бъде оценен ефектът
от това лечение от специалист, като се има предвид, че ищецът е с придружаващо
заболяване СПИН, което само по себе си предполага склонност към такъв вид
инфекция, тъй като имаме нарушение на имунната система на съответния индивид,
поради което е трябвало много по-стриктно да се следят нещата и много по-рано
да е била осъществена повторна консултация след първоначалната такава на
17.04.2019 г., а не чак на 24.06.2019 г. Вещото лице също така заяви, че трябва
да се има предвид, че дори при своевременно провеждано лечение, пак е можело да
се стигне до оперативно лечение, но не може да каже на този етап, при така
представения развой, какво е щяло да се случи. Според експертизата лечението
при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес при голям процент от
пациентите е изцяло консервативно. Оперативна намеса се налага при много малък
процент от пациентите, при данни за налични усложнения, тежки и сериозни
последици. Най-общо комплексното лечение при орхит, епидидимит и орхиепидидимит
без абсцес включва: антибиотици и химиотерапевтици: антибиотичната терапия е
опция на първи избор при наличие на доказана бактериална инфекция, като изборът
на конкретен препарат се определя от резултатите, получени от антибиограмата.
За намаляване на рисковете от поява на нежелани ефекти при нужда от
продължителен антибиотичен курс се препоръчва профилактика с пробиотици, витаминни
добавки и други средства, аналгетици и противовъзпалителни средства:
обезболяващи и подходящи противовъзпалителни средства се прилагат за
подобряване симптоматиката при пациентите и подпомагане възстановителния процес
и общи мерки включващи осигуряване на достатъчна почивка, ограничаване на
натоварването и вдигането на тежести, щадяща позиция на тялото, повдигане на
тестиса със специално бельо, прием на достатъчно течности, студени компреси в
областта и други. Продължителността на лечебния курс варира при отделните
пациенти, като при някои се забелязва видимо облекчение на проявите още в
първите няколко дни, докато при други е необходим по-продължителен период от време.
Ранното разпознаване на симптомите на болестта и своевременното посещение при
специалист за уточняване на диагнозата подпомага адекватното н целенасочено
лечение и подобрява прогнозата, минимизирайки рисковете от поява на усложнения.
Вещото лице е категорично, че диагнозата
е поставена правилно на базата на анамнезата и клиничния преглед Не се
представят медицински документи за извършени лаборатории и образни изследвания.
Провежданото медикаментозно лечение е съобразено с комплексното лечение на това
заболяване. Макар и осъществена консултация със специалист - уролог на 8-я ден
от началото на заболяването (17.04.2019 г.) повторната консултация осъществена
на 24.06.2019 г. предвид хода и развитието на заболяването се явява закъсняла.
По отношение на въпроса дали е
предоставяна в затвора на ищеца качествена храна, като се вземат предвид така
поставените му диагнози ХИВ инфекция и Хепатит С и нуждата от прилагане на
специална диета при тяхното наличие, вещото лице сочи, че лечението на ХИВ
инфекцията и Хепатит С е комплексно и включва продължително медикаментозно
лечение и здравословен хранителен режим, с прием на достатъчно витамини и
минерали, като е необходим ежедневен прием на пресни плодове и зеленчуци, ядки,
варива, добре термично обработено месо. За противодействие на някои от
страничните ефекти на лекарствената терапия и някои от усложненията на болест
се препоръчва допълнителен прием на калций и витамин D, рибено масло, суреватъчен
белтък витамини от група В. Някои билки са ефективни в комплексната терапия на
болест и за стимулиране на имунната система. В приложената по делото медицинска
документация има приложени заверени ксерокопия на дневен режим. Няма информация
на каква диета е бил ищеца, поради което не може да се даде отговор на въпроса
предоставяна ли е качествена храна, като се вземат предвид така поставените му
диагнози. Според приложената медицинска справка освен антиретровирусното
лечение А.И. е получавал витамини; противогъбичнн, противокиселинни,
успокоителни и кортикостероидни медикаменти.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск
за допустим.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора
Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение,
възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на ищеца в Затвора Пазарджик за посочения в
исковата молба период определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената искова претенция именно Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Преди
излагане на доводи по съществото на спора, следва да се отбележи, че процесът
се движи в рамките, зададени му от самия ищец с исковата молба. Именно
последния определя тези рамки, съгласно обстоятелствата, които твърди в
исковата си молба и конкретните претенции, които сочи в нея.
В
конкретния случай на първо място ищецът А.И. претендира обезщетение само за
престоя му в Затвора Пазарджик за периода от 01.11.2017 г. до 02.12.2019 г. Според
представените подробни справки се установява обаче, че И. в периода 01.11.2017
г. – 25.03.2018 г. въобще не е пребивавал в Затвора Пазарджик, където постъпва на
26.03.2018 г. след превеждането му от затвора гр. Пловдив. Вярно е, че и двата
затвора са под юрисдикцията на ответника, но в исковата молба изрично е
отбелязано, че се претендира обезщетение само заради престоя в Затвора
Пазарджик. Поради тази причина искът за периода от 01.11.2017 г. до 25.03.2018
г. следва да с отхвърли, тъй като ищецът не е пребивавал в Затвора Пазарджик,
така както твърди в исковата молба. Именно и поради тези твърдения на ищеца,
ответникът не се е защитавал по въпроси, свързани с пребиваването на ищеца в
друг затвор, а именно Затвора Пловдив и съответно съдът не е събирал
доказателства в тази насока.
Така
исковете следва да се разгледат само за периода 26.03.2018 г.- 02.12.2019 г.
отново с оглед наведените твърдения в исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл.285
от ЗИНЗС, вр. чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В конкретния случай
от събраните по делото доказателства не се доказа наличието на всички
предвидени в закона материално-правни предпоставки по отношения на предявения
иск за обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, обхващащо имуществени
и неимуществени вреди за това, че в следствие на действията и бездействията на
органи на затворническата администрация на Затвора - гр. Пазарджик, на ищеца се
е наложило да претърпи операция, при която му е отстранен левия му тестис. При
така посочена искова претенция по делото не се установиха настъпили каквито и
да е вреди от имуществен характер спрямо ищеца. Липсват не само доказателства
за настъпили такива, но дори реално няма и конкретизация на същите, извън
общото им посочване в исковата молба. На следващо място липсват по делото и
доказателства за каквито и да е действия на администрация на Затвора - гр.
Пазарджик, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредoносен резултат -
отстранения оперативно ляв тестис на ищеца. Доказателствената тежест за
доказване на твърденията в исковата молба лежи върху ищеца. Според съда при
условията на пълно и главно доказване ищецът не обоснова и не доказа по делото
както настъпили имуществени вреди, така и настъпили неимуществени такива от
действия на служители на ответника. Така претенцията за заплащане на
претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв. с оглед събраните по
делото доказателства следва да се разглежда само като такава за неимуществени
вреди от бездействия на органи на затворническата администрация на Затвора -
гр. Пазарджик, заради които на ищеца се е наложило да претърпи операция, при
която е отстранен левия му тестис.
В
тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице е посочило в своето
заключение, че първото оплакване на ищеца по отношение на болите в левия тестис
е било на 09.04.2019 г. Това се потвърждава и от представените медицински
справки от затвора Пазарджик. В същото време в исковата молба ищецът сочи, че
още в началото на март 2019 г. е получил болки в левия тестис. Видно е, че се
касае за период от един месец – началото на март- 09 април, през който
администрацията на Затвора Пазарджик не е била уведомена за здравния проблем на
И. от самия него и съответно няма как да ѝ се вмени някакво бездействие в
този период. След първоначалното оплакване на 09.04.2019 г. на ищеца е
назначено лечение с медикаменти, коригирано на 15.04.2019 г., като първата
консултация с уролог е осъществена два дни по-късно - на 17.04.2019 г.
Медикаментозното лечение продължава 120 дни или 4 месеца. За този период са
регистрирани 15 посещения в амбулаторията на МЦ на затвора, като видно от
медицинската справка само две касаят други оплаквания на И.. Останалите са
свързани с оплакванията в левия тестис. Втората консултация с уролог с
осъществяване на първичен и вторичен преглед съответно е на 24.06.2019 г. и
08.07.2019 г. Трета консултация с уролог и отчитане на първичен преглед е
осъществена на 07.08.2019 г., когато е извършено насочването за оперативно
лечение. За този период назначаваните медикаменти са били антибиотици,
противовъзпалителни и обезболяващи. Еднократно е извършвано микробиологично
изследване на сперма с корекция на антибиотичното лечение. При тези данни
вещото лице приема, че диагнозата е поставена правилно на базата на анамнезата
и клиничния преглед Провежданото медикаментозно лечение е съобразено с
комплексното лечение на това заболяване. Макар и осъществена консултация със
специалист - уролог на 8-я ден от началото на заболяването (17.04.2019 г.),
повторната консултация осъществена на 24.06.2019 г. предвид хода и развитието
на заболяването се явява закъсняла. Вещото лице също така заяви, че трябва да
се има предвид, че дори при своевременно провеждано лечение, пак е можело да се
стигне до оперативно лечение, но не може да каже на този етап, при така
представения развой, какво е щяло да се случи. Според експертизата лечението
при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес при голям процент от пациентите
е изцяло консервативно. Оперативна намеса се налага при много малък процент от
пациентите, при данни за налични усложнения, тежки и сериозни последици. Това
води до редица въпроси, отговорът на които следва да се търси в доказателствата
по делото - дали действително администрацията на Затвора Пазарджик е
бездействала, дали това евентуално бездействие е противоправно и налице ли е
причинно-следствена връзка между евентуалното бездействие и настъпилия
вредоносен резултат – оперативното отстраняване на тестиса на ищеца. На първо
място няма преки доказателства по делото за твърдяното противоправно
бездействие. Това е така, защото от данните по делото е видно, че спрямо ищецът
първоначално е било провеждано адекватно лечение. В тази насока са изводите на
вещото лице. Няма спор, че втората консултация със специалист-уролог е едва
след два месеца. Няма обаче данни, че причината за подобно забавяне се дължи
само и единствено на причини в администрацията на Затвора Пазарджик. Не се
установи например след първоначалния преглед, специалистът-уролог да е
предписал или дал указания за повторен преглед в определен период след това, за
да се установи, че лечението е ефективно. Вещото лице заяви, че подобен
повторен преглед, при здравословното състояние на ищеца е следвало да се
осъществи в рамките например на 5-7-10 дни след първоначалния. При това
положение няма как да се приеме еднозначно, че бездействието например е само по
вина на администрацията на Затвора Пазарджик, а не се дължи например и на
пропуск на лекаря специалист – уролог да даде указания/предписания за срока, в
който да се извърши повторния преглед. Нещо повече – видно е от медицинската
справка, че след 23.04.2019 г. ищецът не е посещавал стационара отново за
период над един месец. Следващото му посещение там е едва на 31.05.2019 г.,
т.е. отново администрацията на Затвора Пазарджик е нямало как обективно да
узнае за този период от над един месец, че лечението не дава ефективен
резултат, за да ѝ се вмени някакво противоправно бездействие. След
зачестилите оплаквания през месец юни е извършен и повторния преглед от
специалист-уролог, като вещото лице заяви, че всъщност състоянието на ищеца в
този период е било следено и той не е бил оставен без контрол, но това не било
осъществено от специалист-уролог. Видно е обаче, че дори и след този повторен
преглед при специалист-уролог на 24.06.2019 г. лечението с медикаменти по
същество не е променено. То продължава до момента, до който специалистът-уролог
(който всъщност е един и същ при всички прегледи на ищеца – още от 17.04.2019
г. до 07.08.2019 г., а именно д-р Минчо Петров) е насочил ищеца към
хоспитализация и оперативно лечение. При тези данни категорично по делото не се
установи, че само и единствено някакво бездействие на администрацията на
Затвора Пазарджик е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. От една страна в тази насока е заявеното от вещото лице, че дори при
своевременно провеждано лечение, пак е можело да се стигне до оперативно
лечение, от друга страна е видно, че забавянето на лечението стои във връзка и
с обстоятелства, които са извън администрацията на Затвора Пазарджик – например
в самия ищец, който в дълги периоди от време – от началото на месец март 2019
г. до 09.04.2019 г. и от 23.04.2019 г. до 31.05.2019 г. въобще не е търсил
каквато и да е медицинска помощ, от друга страна са действията и на посочения
лекар специалистът-уролог, който в периода 17.04.2019 г. до 07.08.2019 г. е
преглеждал общо 4 пъти ищеца, но в крайна сметка и той не е провел лечение,
което да е било ефективно. С оглед съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства няма как да се приеме еднозначно, че само и единствено твърдяното
в исковата молба бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик само по
себе си е единствената причина, довела до настъпилия вредоносен резултат –
отстраняването на тестиса на ищеца. В случая няма как дори да говорим за
съпричиняването му само между ищеца и служители на ответника, тъй като е видно,
че са налице обстоятелства, които дори излизат извън тяхното поведение и касаят
свързани действия и на други лица. Така например специалистът-уролог след
прегледа на 24.06.2019 г. отново е назначил медикаментозно лечение и едва
тогава е назначил и вторичен преглед на 08.07.2019 г., а следващият такъв пък е
на 07.08.2019 г. При това положение е видно, че действително изводът на съда
по-горе, че именно той е следвало още след прегледа на 17.04.2019 г. да назначи
повторен преглед, а не го е сторил, е напълно оправдан. С оглед това да се
търси отговорност само на администрацията на Затвора Пазарджик за това, че
лечението на ищеца не е проведено адекватно и само и единствено заради нейно
бездействие се е стигнало до оперативната намеса, е неоснователно и не почива
на реално установените факти по делото. Повторният преглед на 24.06.2019 г.
може и да е закъснял, но по никакъв начин не се установи нито, че това
закъснение се дължи само на виновно поведение на служители на ответника, нито
пък, че само и единствено това точно закъснение е довело до вредоносния
резултат. В крайна сметка операцията е извършена едва на 07.08.2019 г., като по
никакъв начин не може да се изключи, че причина за този резултат няма например
и лечението в периода 24.06.2019 г. – 07.08.2019 г. и забавянето в този период,
за което няма данни да е по вина на администрацията на Затвора Пазарджик и в
който период ищецът три пъти е посещавал лекар-специалист, воден от
администрацията на затвора, а лечението не му е променяно от уролога.
С
оглед тези разсъждения, съдът намира, че искът за обезщетение в размер на 50
000 (петдесет хиляди) лева, обхващащо имуществени и неимуществени вреди, за
това, че в следствие на действията и бездействията на органи на затворническата
администрация на Затвора - гр. Пазарджик, на ищеца се е наложило да претърпи
операция, при която му е отстранен левия му тестис следва да се отхвърли
изцяло. Само за допълнение следва да се отбележи, че в исковата молба вредите
на ищеца са обосновани и с твърденията, че оттук насетне той нямало да бъде в
състояние да стане баща по биологичен път, като този факт му се отразил особено
тежко и неговото психологическо състояние, регресирало след завръщането му в
Затвора-гр. Пазарджик. Отделно от това, самият факт, че той вече е с частично
премахнат полов орган, допълнително го угнетявало. Често се случвало ищецът да
става обект на присмех от останалите затворници. По собствените му признания и
в своите очи той вече не е нормален мъж. В тази връзка по отношение на
изявлението, че ищецът по думи на лекарския екип, извършил операцията, нямало
как да бъде в състояние да стане баща по биологичен път, следва да се отбележи,
че вещото лице в експертизата си е посочило, че след операцията не е
назначавана и извършвана спермограма за оценка на функцията на десния тестис,
респективно оплодителната способност, като част от детеродната способност.
Казано другояче, твърденията на ищеца за детеродна неспособност на този етап не
са подкрепени със съответните медицински изследвания, които да дадат
категоричен отговор в тази насока. По отношение на останалите пък твърдения –
за психологическо състояние, регресирало след завръщането му в Затвора - гр.
Пазарджик, за това, че е бил обект на присмех от останалите затворници и за
угнетяване – не се представиха никакви доказателства по делото и останаха само
голословни и недоказани.
По
отношение на иска в размер на 40 000 лв. – ищецът твърди, че не са му
осигурени достатъчно добри условия в Затвора-гр. Пазарджик, като не са взети в
предвид предишните му и настоящи заболявания. На първо място ищецът се оплаква
от получаваната храна предвид поставените му диагнози ХИВ инфекция и Хепатит С
и нуждата от прилагане на специална диета при тяхното наличие. В тази връзка
вещото лице сочи, че лечението на ХИВ инфекцията и Хепатит С е комплексно и
включва продължително медикаментозно лечение и здравословен хранителен режим, с
прием на достатъчно витамини и минерали, като е необходим ежедневен прием на
пресни плодове и зеленчуци, ядки, варива, добре термично обработено месо. За
противодействие на някои от страничните ефекти на лекарствената терапия и някои
от усложненията на болест се препоръчва допълнителен прием на калций и витамин D, рибено масло,
суреватъчен белтък витамини от група В. Някои билки са ефективни в комплексната
терапия на болест и за стимулиране на имунната система. В приложената по делото
медицинска документация има приложени заверени ксерокопия на дневен режим. Няма
информация на каква диета е бил ищеца, поради което не може да се даде отговор
на въпроса предоставяна ли е качествена храна, като се вземат предвид така
поставените му диагнози. Според приложената медицинска справка освен
антиретровирусното лечение А.И. е получавал витамини; противогъбичнн, противокиселинни,
успокоителни и кортикостероидни медикаменти. Видно е от една страна, че
действително няма данни дали на И. е предоставяна специална храна предвид така
поставените му диагнози. От друга страна обаче следва да се отбележи, че на
същия са предоставяни витамини и други медикаменти във връзка със заболяванията
му. Освен това няма доказателства по делото предоставяната храна на И. да е
довела до влошаване например на здравословното му състояние и съответно до
настъпването на каквито и да е вреди за него в причинно-следствена връзка с
тази храна, поради което оплакванията и в тази връзка са неоснователни.
По
иска в размер на 10 000 лв. - В съответствие със събраните доказателства по
делото следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал ищецът при
изтърпяване на наложеното му наказание, са били обзаведени с отделни легла,
снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване. Доказателства за противно не се събраха по делото.
По отношение на твърденията, че в помещенията има плъхове и инсекти, по делото
се посочиха данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които
не бяха оспорени от страна на ищеца и съответно доказателства за противното не
се представиха. Не се доказаха и твърденията, касаещи състоянието на килиите,
течове, състоянието на банята и тоалетните помещения. Не се доказаха и
твърденията касаещи спалното бельо и хигиената. Установи, че И. е получил необходимите му
спални принадлежности и бельо. Изолираните лица имали възможността да ползват
услугата на перач в пералното помещение в корпуса на затвора, където оставят
лични дрехи и бельо за пране. Честотата, подмяната и прането на тези вещи е
лична отговорност на всеки един. Всеки месец администрацията на затвора
осигурявала необходимите за това средства - прах, почистваща санитария и уреди
както за цялото отделение, така и персонално сапун и прах за всеки един
затворник. Отделно от тези случаи, лицето И. е бил включен в списък за
подпомагане на лишени от свобода със санитарни материали, като е получавал
периодично сапун, самобръсначка, прах за пране, четка за зъби, четка за
бръснене, крем за бръснене, клечки за уши, паста за зъби и шампоан. Някои от
вещите като сапун, самобръсначка, прах за пране, е получавал всеки месец.
Така
по същество всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе, са
неоснователни. Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение на
твърденията за пренаселеност в килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4 м².
От
представените по делото справки се констатира, че за периода от 26.03 -
04.04.2018 г. в приемно отделение ищецът не се е намирал в условията на
пренаселеност. Не така обаче стоят нещата за периода от 04.04.2018 г. до 02.12.2019
г. Видно от представените справки, че на площ 37,94 16 кв. м. без санитарния възел в килия 705 са били
настанени между 14 и 16 лица при максимум 9, а в килия 607 с квадратура без
санитарния възел 50,70 кв.м. са били настанени между 16 и 20 лица при максимум
12. Само за ноември и декември 2013 г. лицата са били 13, което е също над
максимума, макар и с малко, като освен това следва да се отбележи, че макар и И.
да е бил в Затвора Пазарджик и през целия декември, исковата му претенция е
само за периода до 02.12.2019 г. Това, при липсата на каквито и да е други
данни, ще рече, че на всеки един от пребиваващите в килията лица е било
осигурено под изискваните 4 кв. м. Този факт е достатъчен за да се приеме, че в
този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание И. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени
по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната
компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва
да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока
в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение,
а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което
лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, при прилагането на чл. 284,
ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът следва да бъдат уважен при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За
заявения в исковата молба период от 01.11.2017 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 02.12.2019 г. в Затвора Пазарджик, искът следва да бъде уважен
само за времето от 04.04.2018 г. до 02.12.2019 г. и за сумата от 1400 лв. За
разликата до претендирания общ размер от 100 00 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен, както и за времето от 01.11.2017 г. – 25.03.2018 г., тъй
като ищецът въобще не е пребивавал в Затвора Пазарджик и от 26.03.2018 г. - 03.04.2018
г. в приемно отделение ищецът не се е намирал в условията на пренаселеност.
При
този изход на спора, основателна се явява и претенцията за заплащане на законната
лихва върху така уважената част от иска в размер на 1400 лв., считано от 02.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
По
делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че
процесуалното представителство е безплатно. Претендира се с исковата молба
присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. При това положение и с оглед на обстоятелството, че макар
и спрямо ищеца да не е признато за установено по делото, че не разполага със
средства, но липсва оспорване на твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ и за наличие на материална затрудненост на ищеца от ответната
страна, респективно съдът не следва служебно да осъществява такава преценка, в
полза на адв. М. ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500.00 лв.,
съобразно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на А.Т.И. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 1 400
(хиляда и четиристотин) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца по време на престой в пенитенциарно заведение под
юрисдикцията на ответника – Затвора Пазарджик за периода от 04.04.2018 г. до 02.12.2019
г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 1400 лв., считано от 02.12.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от А.Т.И. с ЕГН ********** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди за
разликата над 1 400 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и за
периода от 01.11.2017 г. до 03.04.2018 г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати в полза на Г.Г.М. ***
сумата в размер на 500 (петстотин) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /П/
Решение
№ 494 от 16.06.2021 г. на Админисктративен съд Пазарджик, единадесети състав по
к.адм. д.№ 466/2021 г. по описа на съда - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/17.02.2021 г.,
постановено по адм. дело № 1393/2019 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.