№ 691
гр. Враца, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420101118 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 422 ГПК вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. В. Г., против Г. Н. Н., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че с ответника са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги от 11.01.2022 г. за предпочетен мобилен телефонен
номер ********, към който е подписано Допълнително споразумение от 11.01.2022 г., с
който абонатът е избрал да ползва абонаментен план Тотал Макс 49,99 лева, промо
39,99 лева, със срок на действие 24 месеца – до 11.01.2024 г.
Договор за лизинг от 11.01.2022 г., по силата на който е предоставено мобилно
устройство TLC 20SE 64 GB Black +43P615 Android TV за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 31,99 лева и една допълнителна
вноска от 31,99 лева. Стандартната цена на устройството е 1 059,90 лева, а общата
лизингова цена с отстъпката - 767,67 лева, отстъпката е в размер на 292,14 лева.
Договор за мобилни услуги от 11.01.2022 г. за ползване на мобилен номер
****** с избран абонаментен план Интернет за дома 19,99 лева, със срок на действие
24 месеца – до 11.01.2024 г. При сключване на договора на ответницата е предоставено
за ползване устройство – рутер Huawei B311-221 with Antenna, като в случай че не
върне предоставеното устройство, съгласно договора дължи неустойка в размер на 96
1
лева.
Потреблението по договорите е отчитано и фактурирано по кл. №
***********.
Сочи се, че за потребените от ответницата услуги за периода от 20.12.2021 г.
до 19.02.2022 г. услуги са издадени следните фактури:
Фактура № **********/20.0.1.2022 г. за отчетен период 20.12.2021 г. –
19.01.2022 г. на стойност 48,39 лева, дължима до 04.02.2022 г.
Фактура № **********/20.02.2022 г. за отчетен период 20.01.2022 г. –
19.02.2022 г. на стойност 10 лева, срок за плащане 07.03.2022 г.
Сочи, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, поради
което същите са едностранно прекратени от ищцовото дружество. След тяхното
прекратяване по вина на абоната е начислена неустойка в размер на 499,95 лева,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси за всеки ползван номер
– 368,37 лева по договора от 11.01.2022 г. за мобилен номер ******** и 131,59 лева по
договора от 11.01.2022 г. за мбилен номер ******. Претендира се и заплащане на
цената на устройството по договора за лизинг в размер на 767,76 лева.
Сочи се, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 3320/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което предявява установителен иск за
установяване съществуването на вземанията си.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
Г. Н. Н., ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: сумата от
58,39 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 20.12.2021 г. до 19.02.2022 г., по
индивидуален клиентски номер № ******* за ползване на мобилни номера: +********
и +******; сумата от 368,37 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 11.01.2022 г. за мобилен номер: ********, сумата от 131,59 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.01.2022 г. за
мобилен номер ******, сумата от 767,76 лв. - незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 11.01.2022 г., по силата на който абонатът е взел мобилно
устройство TCL 20SE 64GB Black + 43P615 Android TV на изплащане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3320/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата чрез назначения й от
съда особен представител адв. Л. В., с който предявените искове се оспорват като
2
неоснователни. Оспорва се, че ответницата е страна по сключените договори, като се
твърди, че подписите и изписването на трите имена не са изпълнени от ответницата.
Счита, че между страните не е налице облигационна връзка с предмет
предоставяне на услуги от далекосъобщителната мрежа. Оспорва, че ищцовото
дружество е предоставило твърдяните услуги, поради което оспорва представените
фактури.
Оспорва размера на дължимия месечен абонамент, тъй като във фактурите са
таксувани съвсем различни суми за месечен абонамент, като формирането на същите е
напълно неразбираемо. Счита, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави
и принципите на добросъвестност, справедливост на насрещните престации. Сочи, че
таксите са едностранно наложени на потребителя и не са избрани свободно от него.
Сочи, че всички договорни клаузи и тези, предоставяща съществена информация, са
неясни, липсват доказателства ответницата да е приела общите условия. Сочи, че
клаузите, въз основа на които се претендират неустойки, са неравноправни, а освен
това неустойка не се дължи, тъй като ищецът не е упражнил правото си да прекрати
процесните договори. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3320/2023 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
ответницата е издадена Заповед № 1853/18.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
исковите суми, както и разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и с Разпореждане № 992/06.03.2024 г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По
депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 1118/2024 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответницата Н. са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги от 07.05.2021 г. за предпочетен мобилен телефонен
номер ********, към който е подписано Допълнително споразумение от 11.01.2022 г., с
абонаментен план Тотал Макс 49,99 лева, промо 39,99 лева, със срок на действие 24
месеца – до 11.01.2024 г.
3
Договор за лизинг от 11.01.2022 г., по силата на който на ответницата е
предоставено мобилно устройство „TLC 20SE 64 GB Black +43P615 Android TV“,
сериен № 355122666325207, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 31,99 лева и една допълнителна вноска от 31,99 лева за срок от 23 месеца.
Стандартната цена на устройството е 1 059,90 лева, а общата лизингова цена с
отстъпката - 767,67 лева, отстъпката е в размер на 292,14 лева.
Договор за услуга интернет за дома от 11.01.2022 г. за ползване на мобилен
номер ****** с избран абонаментен план Интернет за дома 19,99 лева, със срок на
действие 24 месеца – до 11.01.2024 г. При сключване на договора на ответницата е
предоставено за ползване устройство – рутер „Huawei B311-221 with Antenna“, като в
случай че не върне предоставеното устройство, съгласно договора дължи неустойка в
размер на 96 лева.
Договорите съдържат подпис на ответницата в качеството й на абонат, като са
представени и общи условия, придружени с декларация от 07.05.2021 г. и декларация
от 11.01.2022 г., подписани от ответницата, че е получила подписан от мобилния
оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги спазва. Представени са
и Общи условия по договорите за лизинг.
Представени са следните фактури:
Фактура № **********/20.01.2022 г. за отчетен период от 20.12.2021 г. до
19.01.2022 г. на стойност 1 194,40 лева с ДДС и срок на плащане 04.02.2022 г.,
Фактура № *********/20.02.2022 г. за отчетен период от 20.01.2022 г. до
19.02.2022 г. на стойност 1 204,40 лева с ДДС /включва дължимото за отчетния период
и неплатеното за предходния отчетен период/ и срок на плащане 07.03.2022 г.,
Фактура № **********/20.04.2022 г. за отчетен период от 20.03.2022 г. до
19.04.2022 г. на стойност 1 326,10 лева /включва дължимото за отчетния период и
неплатеното за предходния отчетен период/ и срок на плащане 05.05.2022 г.
Фактурите са придружени от подробни справки за потреблението през
съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени от ответника
договори са фактурирани с обща фактура. В последната фактура са начислени всички
задължения по предходните фактури, неустойка за предсрочно прекратяване и
лизингови вноски.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са четири кумулативно обективно съединени установителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС,
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо
4
ЗЗД и три иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С оглед установените по-горе фактически обстоятелства, неоснователни са
правопогасяващите възражения на особения представител на ответницата, заявени в
писмения отговор, че не се установява между страните да са били сключени
посочените от ищеца договори за мобилни услуги и лизинг.
Неоснователни са и възраженията, че клаузите в договорите са неравноправни,
както и че са сключени в нарушение на добрите нрави и принципите на
добросъвестност и справедливост и при липса на еквивалентност на насрещните
престации. Съдът не установи наличието на неравноправни клаузи в договорите, или в
ОУ, които ответницата писмено е приела и декларирала, че се е запознала със същите.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни услуги съставляват
индивидуални договори, сключени при общи условия, по смисъла на чл. 228, ал. 1
ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което
предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор и има
качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, както и физическо
лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим
и ЗЗП. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът
е предоставил на абоната телефонни номера и лизингово устройство, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски. Във всеки
един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия,
като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. В процесните договори
са предвидени условията за ползване на предоставяните услуги – срока на действие,
ясно и разбираемо е посочен вида на предоставяната услуга – мобилни услуги,
интернет за дома, посочен е и приложимият абонаментен план, който няма данни да е
изменян едностранно от оператора през срока на действие на договорите.
Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на договора какви услуги ще
му бъдат предоставяни и каква месечна цена ще дължи за тях, като е поел задължение
да заплаща уговорената месечна абонаментна такса. В договорите е удостоверено, че
абонатът е запознат с ОУ, получил е екземпляр и е съгласен да спазва общите условия
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора. При
така създадената между страните облигационна обвързаност по договор за услуги при
предварително установени от едната страна Общи условия, предпоставка за валидност
5
е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца,
предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна,
само ако тя заяви писмено, че ги приема. От приетите по делото 2 бр. декларация -
съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е получил Общите
условия на дружеството - ищец. Абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава
да спазва.
Съгласно чл. 23 от Общите условия, регламентиращи правоотношенията
между страните, дължимите от потребителите цени са: месечен абонамент, който
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и се
предплаща от потребителя ежемесечно /б. „б“/, месечна цена за ползваните услуги –
сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя за дадения месец /б.
„в“/ и др. Заплащането им се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно – чл. 26, в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след
датата на издаването – чл. 27.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл. 228, ал. 1 ЗЕС,
като същите са редовни от външна страна и обвързват страните. Наред с това в
договорите не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на чл. 143
ЗЗП, което да води до тяхната нищожност поради неравноправност.
Не са неравноправни и неустоечните клаузи. В сключените договори е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число и приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Уговорено е, че потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на
оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството – в брой, без абонамент, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
От събраните в производството по делото доказателства бе установено, че
ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на абонаментните такси за
исковия период, поради което са възникнали условията, установени в договора за
6
мобилни услуги за начисляване на неустойка в размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси
Страните по двустранен договор могат отнапред да уговорят размера на
обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да
е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява
неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения. В случая установената между страните неустоечна клауза е действителна,
тъй като размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от
неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни
услуги, е установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустойката.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС:
Искът е предявен за сумата от 58,39 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
от 20.12.2021 г. до 19.02.2022 г., по индивидуален клиентски номер № ******* за
ползване на мобилни номера: +******** и +******, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на депозиране на заявлението – 15.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
За основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на главно
и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключени
Договори за мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в
него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период,
както и 3. размерът на месечните абонаментни такси и стойността на доставените
услуги по договора за посочения период.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответницата са сключени Договор за мобилни услуги от
07.05.2021 г. за предпочетен мобилен телефонен номер +********, ведно с
Допълнително споразумение от 11.01.2022 г., както и Договор за услуга интернет за
дома от 11.01.2022 г. за ползване на мобилен номер ****** с избран абонаментен план
Интернет за дома. Договорите съдържа подпис на ответницата в качеството й на
абонат, като са представени и общи условия, придружени с декларации, подписана от
ответницата, че е получила подписан от мобилния оператор екземпляр от същите,
приема ги и се задължава да ги спазва.
7
Съгласно посочения договор ищецът предоставя на абоната мобилни услуги по
предварително уговорен месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи
заплащане на стойността на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл.
ДДС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението
си по договора да предостави уговорените в договорите услуги на претендираната
стойност. За установяване на това обстоятелство са представени фактури за
процесните отчетни периоди, заедно с приложение за потреблението на ответницата, в
което са описани подробно потребените услуги – брой минути разговори към
мобилната мрежа на мобилния оператор и извън нея, пренос на мобилни данни,
абонаментни такси, лизингови вноски и др.
Видно от представените фактури, за периода от 20.12.2021 г. до 19.02.2022 г.
ответницата дължи за абонаментни такси и за потребление общо сумата от 86 лева с
ДДС. Искът е предявен за сумата от 58,39 лева, за който размер с оглед
диспозитивното начало в процеса следва да бъде уважен предявеният иск. Сумата се
дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението –
15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на главно
и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор
за лизинг от 11.01.2022 г.; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата
вещ на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на
ответника да заплати остатъка от уговорените лизингови вноски.
Искът е предявен за сумата от 767,76 лева, представляваща дължими по
Договор за лизинг от 11.01.2022 г. лизингови вноски за мобилно устройство „TCL
20SE 64GB Black + 43P615 Android TV“, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на заявлението – 15.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Както бе посочено, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен Договор за лизинг
от 11.01.2022 г., съгласно който ищецът като лизингодател предоставя на ответника –
лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство „TLC 20SE 64 GB
Black +43P615 Android TV“, сериен № 355122666325207, срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 31,99 лева и една допълнителна вноска от 31,99 лева.
Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/. В чл.
4 от договора е отбелязано, че при подписването му лизингодателят е предоставил
лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на уговорените технически характеристики и
комплектован с цялата документация. Представени са Общи условия по договорите за
8
лизинг, подписани от лизингополучателя – ответник.
Съгласно посочения договор, ищецът като лизингодател е предоставил на
ответника като лизингополучател за временно и възмездно ползване описаното
устройство, а лизингополучателят се е задължил да заплати уговорената лизингова
цена в уговорения срок.
Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде
лизинговата вещ – предмет на договора, доколкото в чл. 4 от същия е записано, че при
подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на
лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата
документация.
В чл. 12, ал. 2 от ОУ на договори за лизинг е уговорено, че месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания. След допуснатата от ответника забава за посочения по – горе
период всички непадежирали лизингови вноски са станали предсрочно изискуеми и са
дължими на лизингодателя. Същите са в общ размер на 767,76 лева.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен, като
сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД :
Предявени са два иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: следните
суми: сумата от 368,37 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 11.01.2022 г. за мобилен номер: +******** и сумата от 131,59 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.01.2022 г. за
мобилен номер +******.
За основателността на исковете ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключени
Договори за мобилни услуги; 2. наличие на клауза за неустойка за неизпълнение на
задължения като елемент от съдържанието на посочените договори, както и 3.
конкретния размер на неустоечното вземане по всеки договор.
Неустойките се претендират поради прекратяване на договорите по вина на
абоната и са в размер на три месечни абонаментни такси.
В раздел IV, т. 2 от Допълнителното споразумение към Договора от 07.05.2021
г. и на стр. 5 от Договор за услуга Интернет за дома е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
9
размер на сумата от стандартните за съответния месечен абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на съответния договор, но
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните такси.
С оглед изложеното, исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
325 лева, от които 26,03 лева – платена държавна такса и 480 лева – платен адвокатски
хонорар с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество разноските в заповедното производство в общ размер
на 506,03 лева.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
разноски, като по делото се съдържат доказателства такива да са сторени, както
следва: държавна такса в размер на 223,97 лева, платен адвокатски хонорар в размер
на 480 лева и депозит за особен представител 300 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2024 г.,
между ищцовото дружество и адв. Г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева, която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество разноски за исковото производство в общ размер на 1 003,97
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***********, ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг и Марек
10
Слачик, следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
сумата от 58,39 лева /петдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 20.12.2021 г. до 19.02.2022 г., по индивидуален
клиентски номер № ******* за ползване на мобилни номера: +******** и +******; на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата
от 767,76 лева /седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.01.2022 г.
за мобилно устройство „TCL 20SE 64GB Black + 43P615 Android TV“; на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумите от 368,37 лева /триста шестдесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки/- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 11.01.2022 г. за мобилен номер: +******** и сумата от 131,59 лева
/сто тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 11.01.2022 г. за мобилен номер +******,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
заявлението 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е
издадена Заповед № 1853/18.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 3320/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Н. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, сумата от 1 003,97 лева /хиляда и три лева и деветдесет и седем
стотинки/ - разноски в настоящото производство, както и от 506,03 лева /петстотин и
шест лева и три стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
3320/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11