№ 177
гр. Русе , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100889 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба по чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие с приложена
декларация от И. К. И., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на
детето си К*P*P*, ЕГН ************ против С. Д. Я. ЕГН **********.
Ищецът твърди, че е разведена от около 8 години. От брака си има едно дете К*P*P*,
което понастоящем е на 8 години. С него живеят в гарсониера, дадена й като самотна майка
под наем от Община Русе през 2016 год. Скоро след като се нанесла в жилището, се
запознала с ответника и след време заживели заедно. Първите години живели добре и в
разбирателство, но постепенно той станал груб и агресивен. Започнал да й нанася жестоки
побои. Не винаги е ходила за освидетелстване на претърпените травми, но представя 2 бр.
съдебномедицински удостоверения от 15.08.2018 год. и 22.10.2019 год. Твърди, че е
подавала жалби в Първо РУП на МВР. След всеки акт на домашно насилие ответникът
увещавал, че всичко ще се промени, няма да я бие повече и тя оттегляла жалбите. Така се
стигнало до проявите на домашно насилие, които станали повод за иницииране на
настоящото производство и датират от 13.02.2021 г. и 14.02.2021 г. На 13.02.2021 год.
ответникът псувал пострадалата, обиждал я. Както миела на мивката, той отишъл до нея,
взел най- големия нож и казал пред детето й, че ще я наръга. Ножът бил опрян в гърба й и
тя не смеела да мръдне. Това той е правил няколко пъти в миналото и пред детето. Заявявал,
че той си е изживял живота, не му пука и ще я излежи. Вследствие на това преживяване
1
молителката започнала да вдига кръвно и да ходи по лекари заради съмнения за диабет.
На 14.02.2021 год. накарал сестра си да й звъни и да я заплашва, той също я
заплашвал със сестрите си, че ще ги доведе у тях в дома й да я скубят, да я бият. Отправял е
и други заплахи. На 13 и 14.02.2021 год. ответникът упражнил психически тормоз, изразен в
обиди и псувни, както и физически, като опрял голям нож в гърба й със закана, че ще я
наръга. Заплашил я, че ще остави дома й за боядисване. В този смисъл пострадалата е
попълнила и подала декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Моли да бъде признато за установено, че по отношение на нея е извършен акт на домашно
насилие, да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея и детето й за срок от 18 месеца. Желае също да бъде забранено на ответника да
приближава нея и детето й, както и жилището й в гр. Русе и местата за социални контакти
и отдих за срок от 18 месеца, да бъде задължен извършителя на насилието да посещава
специализирана програма за извършители на домашно насилие към Сдружение Ц.Д., да бъде
предупреден ответника за последствията от неизпълнение на заповедта, както и да му бъде
наложена глоба на основание чл. 5, ал. 4 от Закона.
В допълнителна молба вх. № 2535 от 23.02.2021 год. пострадалата твърди, че на 21 и
22.02.2021 год. след подаване на молбата за защита, ответникът продължавал психическия
тормоз над нея, като на 21.02.2021 г. целия ден звънял по телефона със заплахи и обиди,
крещял да го пусне да влезе в апартамента, защото тя сменила патрона на ключалката.
Заплашвал, че ще повреди автомобила й, за което тя подала сигнал на тел. 112, а на
22.02.2021 год., когато пострадалата отишла при майка си в нейното магазинче, той отишъл
там, но тъй като не му позволили да влезе, крещял от тротоара пред магазина обиди и
отправял заплахи по отношение на майката на пострадала. Впоследствие започнал да
обикаля с колата си и до него постоянно карал един джип, явно на негов приятел, за да бъде
сплашена още повече.
Ответникът в своя отговор оспорва изложените в молбата за защита обстоятелства
като твърди, че те не съответстват на действителното положение. Заявява, че отношенията
между него и И. са усложнени, като през последните години са се влошили, но причината за
това е системното вдигане на скандали от нейна страна, неоснователните пристъпи на
ревност, както и проявите на агресивно поведение. Ответникът твърди многобройни прояви
на физическа агресия от страна на И., изразяващи се в това тя да го дере, насинява, а при
един от тях така захапала ръката му, че получил разкъсно- контузна рана. Ответникът
твърди, че при изпадане в истерично състояние молителката ставала агресивна, започвала
да троши вещи, да къса дрехи, да се държи непристойно, да обижда ответника, както в
присъствието на детето, така и в присъствието на негови приятели. Не е вярно, че Я. е
заплашвал родителите й, а с тях той е в добри отношения, като заедно са посрещали
празници. На процесните дати 13 и 14.02.2021 год. молителката изпаднала в психически
кризи. Тя изпаднала в пристъп на ревност, започнала грандиозни скандали, тъй като
ответникът вече бил решил да напусне връзката с нея, при което напуснал обитаваното от
2
тях жилище доброволно. Непрекъснатите скандали водели до влошаване на здравето му, тъй
като същият страдал от диабет. В последствие той решил да се върне до апартамента, за да
прибере личните си вещи и всичките си движими вещи, които закупил и са негова лична
собственост, а именно: телевизор, легло и принадлежности за лична хигиена. Ответникът
счита, че заведеното дело за защита от домашно насилие цели именно това- да бъде
възпрепятствана възможността да бъде осуетен достъпа му до жилището и той да не може
да прибере личните си вещи, каквото е единственото му желание. Моли молбата да бъде
отхвърлената като неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че са във фактическо съпружеско съжителство, като и че
пострадалата е майка на детето К*Р*, което живее заедно със страните по делото.
Пострадалата твърди, че на посочените по- горе дати ответникът е осъществил актове
на домашно насилие по отношение на нея, изразяващо се в нанасяне на обиди и заплахи.
Тези действия са извършени в присъствието на детето.
Свидетелите Г*К*А*, които са родители на пострадалата заявиха, че са ставали преки
свидетели на скандали между страните, знаят и от пострадалата за такива случаи в
миналото. Представени бяха писмени доказателства за наранявания от 22.10.2019 год. и
13.05.2018 год., които И. е получила при побои, нанесени й от ответника. Травми е получил
и Я., като те са били нанесени от И.. В Постановление на РРП от 03.01.2020 год. се
споменава, че двамата се скарали и взаимно си разменили удари, както и че и двамата са
били освидетелствани от съдебен лекар, при което е установено, че всеки от тях е получил
лека телесна повреда. Представено е съдебномедицинско освидетелстване (л. 70), от което е
видно, че Я. също е получил немалко травми на 22.10.2019 год. От изложеното става ясно,
че отношенията между И. и ответника са били съпроводени от сериозни скандали и взаимни
побои. Никой от двамата обаче не е прекратил тези разрушителни отношения и така се е
стигнало до настоящото производство.
Не е налице разминаване между твърденията в молбата за защита, декларацията на
пострадалата и свидетелските показания. Твърди се и се установи, че скандалът между
двамата е започнал на 13.02.2021 год. през деня, а сцената с ножа се е разиграла вечерта.
След това И. и детето са отишли у нейните родители, където са прекарали нощта, тъй като тя
много се страхувала да остане сама в жилището. На другия ден И. и Я. са се срещнали в
жилището, като той е изнесъл няколко торби с лични вещи, включително кафе машина. Това
се установи от неговия свидетел- С**А*. Няколко дни по- късно свидетелят А* сменил
патрона на вратата на жилището, а седмица след скандала И. се е прибрала вкъщи.
Свидетелят на ответника Г*Г* е видял Я. един- два дни след инцидента. От него разбрал, че
3
си изнесъл багажа доброволно, защото вече не можел да понася караниците и разправиите с
И..
След постановяване на заповедта за незабавна защита ответникът минал покрай
блока на пострадалата и искал да си взема някакви вещи от жилището, но тя му отказала,
мотивирайки се с действието на заповедта. Този факт бе потвърден и от свидетеля на
ответника Г* който заяви, че той е ходил в жилището да си вземе вещите, но госпожата
казала, че в съда ще се реши всичко.
Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло, като те дават основание да се
заключи, че извършеното от ответника е акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Пострадалите лица са били уплашени, като това чувство не е изчезнало и
понастоящем.
Следва да се вземе предвид и доказателствената стойност на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която според чл. 13, ал. 3 от същия закон може да бъде единственото
доказателство, въз основа на което съдът може да издаде заповед за защита. Ответникът не
ангажира доказателства, които по категоричен начин да оборят презумпцията на закона,
заложена в декларацията по чл. 9, ал. 3. Дори в съдебно заседание той си позволи да обижда
майката на пострадалата, докато даваше показания. Неговата сестра е имала същото
недопустимо и обидно поведение по отношение на родителите на И.. Свидетелите и на
двете страни установиха, че съжителството им е било съпроводено от постоянни сцени на
ревност от страна и на двамата партньори, взаимни обиди и побоища. В това производство
обаче няма да бъде ангажирана отговорност и обсъждана вината на пострадалата, тъй като
молбата за закрила не е насочена срещу нея, а и в производството по ЗЗДН институтът на
реторсията е неприложим. Няма да бъде коментирано и безотговорното поведение на И.,
която години наред е допускала детето й да става свидетел на скандалите и побоите между
нея и ответника.
Съдът намира за основателно искането да бъдат наложени мерки за защита по
отношение на детето, предвид факта, че присъствайки на извършените актове на домашно
насилие, то също е жертва на такова.
Въз основа на гореизложеното и по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, съдът приема, че
действията на ответника са акт на домашно насилие. С оглед ограничаване възможността за
извършване на нови актове на домашно насилие, както и нуждата от преосмисляне на
поведението на ответника, съдът намира, че подходящите мерки, които следва да бъдат
приложени, са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от ЗЗДН за срок от 12 месеца и на същия следва
да бъде наложена глоба в минималния, предвиден от закона размер, който би осъществил
целите на индивидуалната превенция. През тези 12 месеца пострадалите лица биха могли да
укрепнат психически, тъй като няма да контактуват с ответника. Съдът налага мерки по
ЗЗДН в близък до максималния, предвиден в закона срок, поради системността на
извършваните актове на домашно насилие и липсата на каквато и да било самокритичност
4
от страна на ответника. Той следва да понесе и разноските по производството с оглед изхода
от делото, които са в размер на 480.00 лева за заплатен адвокатски хонорар, както и да
заплати дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на И. К. И., ЕГН ********** и
малолетния й син К*P*P*, ЕГН ************ е упражнено психическо насилие от
ответника С. Д. Я., ЕГН **********, което представлява домашно насилие по смисъла на
чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие.
ЗАДЪЛЖАВА С. Д. Я., ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от Закона
за защита от домашното насилие:
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И. К. И., ЕГН
********** и К*P*P*, ЕГН ************;
ЗАБРАНЯВА на С. Д. Я., ЕГН ********** да приближава до И. К. И., ЕГН
********** и К*P*P*, ЕГН ************, както и до жилището им в гр. Русе, ж.к. Д*И*
както и до местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица, на по-малко от 20 за
срок 12 месеца, считано от днес;
ЗАДЪЛЖАВА С. Д. Я., ЕГН ********** да посещава специализирана програма за
извършители на домашно насилие в Ц.Д.- Русе за срок 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. Я., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за
защита от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на С. Д. Я., ЕГН ********** наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на
Русенски районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН ********** да заплати на И. К. И., ЕГН ********** сумата
480.00 лева, представляваща разноски по делото.
Преписи от решението да се връчат на страните, на Първо РУП при ОД на МВР- Русе.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд
Русе.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6