Решение по дело №1046/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 545/10.11.2023г., постановено по а.н.д. № 1946/2023г., Районен съд Плевен, девети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 713811-[рег. номер]/21.07.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в НАП, с което на „Старт 3-2017” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.13, представлявано от управителя Д. А. Д., на основание чл.185, ал.1 във вр. с чл.118, ал.4 от Закон за данък добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700 лв., за извършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Старт 3-2017” ЕООД [населено място], страна по а.н.д. № 1946/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, с доводи, че административнонаказателната отговорност е лична и в случая отговорен е продавач-консултантът в обекта, който реално е приел плащането, но не е издал фискален бон. Твърди се, че образуваното производство срещу дружеството е следвало да бъде прекратено и да се санкционира продавач-консултантът, който по длъжностна характеристика е длъжен да издава фискални касови бележки. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и иска отмяна на съдебното решение и на НП.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно оспореното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че при извършена от служители на НАП проверка на 09.03.2023г. в 10:32 часа в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за парфюмерия, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван и експлоатиран от „Старт 3-2017” ЕООД с [ЕИК] било установено, че не за всяко плащане в брой се издава фискална касова бележка от наличното работещо в обекта фискално устройство. Преди легитимация на проверяващия екип била извършена контролна покупка на един брой дамски парфюм LÁTELIER PARFUM № 215, на стойност 22,00 лв. Гореописаната сума била заплатена в брой в 10:27 часа от Х. Д. – старши инспектор по приходите, с една банкнота с номинална стойност 20,00 лв. и две монети от 1,00 лв. и приета лично от продавач-консултанта, който приел заплащането, но не издал фискална касова бележка от наличното, монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство модел Daisy Perfect S01 с индивидуален номер [рег. номер] и индивидуален номер на фискална памет 36725530. Горното се потвърждавало от разпечатка от контролна лента на електронен носител (КЛЕН), от която се установявало, че за извършеното плащане в 10:27 часа на сумата в размер на 22,00 лв. няма издадена фискална касова бележка (ФКБ). В хода на контролните действия било установено, че часовникът на фискалното устройство не отчита реалното астрономическо време и същият е с 4 минути назад. За установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0465455 от 09.03.2023г. на основание чл.110, ал.4, вр.чл.50, ал.1 от ДОПК и протокол сер. АА № 1684447/09.03.2023г. За описаното нарушение на дружеството-касатор бил съставен АУАН сер. AN № [рег. номер]/30.03.2023г. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят приел, че описаното деяние представлява нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС. Актът бил редовно предявен и връчен на нарушителя на 28.04.2023г. Последният подал против констатациите в акта възражение на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на цитирания акт било издадено обжалваното пред РС наказателно постановление.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че нарушението е безспорно доказано и му е дадена правилна правна квалификация. По възраженията на оспорващия изложил, че съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени, като в случая жалбоподателят попада в хипотезата „допуснал“ да бъде извършено административно нарушение, с оглед на което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Като се мотивирал защо не приема за относимо представеното решение на Административен съд Бургас и изложил доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, съдът потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че за извършена покупка, заплатена в брой, на клиента не е била издадена фискална касова бележка в стопанисвания от „Старт 3-2017” ЕООД обект. Последното представлява нарушение на изискването на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., като извършването му не се отрича в жалбата до РС и в настоящото производство. Основният довод в касационната жалба касае правилното установяване на лицето, извършило описаното нарушение.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В процесния случай не са налице изключенията по цитираната разпоредба, поради което за извършената продажба и плащане в брой, „Старт 3-2017” ЕООД е било длъжно да издаде ФКБ.

По силата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., задължено лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, е именно търговецът. Не е спорно по делото, че магазинът за парфюмерия, находящ се в [населено място], [улица], е бил стопанисван и експлоатиран от „Старт 3-2017” ЕООД, което е лице, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 от Наредбата – извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект, стопанисван от него.

Принципно административнонаказателната отговорност е лична, но ЗАНН допуска и административнонаказателна отговорност за търговци – Е. или юридически лица, при извършени от тях нарушения на законови или подзаконови разпоредби. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона.

Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС изрично предвижда отговорност както за физически лица, така и за Е. и ЮЛ. В чл.185, ал.3 от ЗДДС е предвидено, че в случаите по ал.1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лева. Същевременно предвидената санкция в чл.185, ал.3 от ЗДДС за фактическия извършител не изключва отговорността за търговеца, от името на който е действал конкретният продавач. Като лице, участващо в търговския оборот, търговецът дължи по-голяма грижа от тази на неговите работници. Той е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица и как от негово име осъществяват дейността му, поради което в случая за отговорността на жалбоподателя е ирелевантно защо служителят не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон. Допускайки продаването на стоки от неговия обект без издаването на фискална касова бележка, търговецът също е извършил нарушение, което следва да се санкционира. В случая не става въпрос за лична отговорност на управителя, а за отговорност на търговеца като лице, извършващо търговска дейност.

Следователно, като е ангажирал отговорността на „Старт 3-2017” ЕООД за извършеното нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата, АНО не е нарушил материалния закон, както правилно е прието и в оспореното съдебно решение.

За пълнота следва да се посочи, че се споделят и изводите на РС за доказаност на нарушението. Видно от приложената към преписката разпечатка КЛЕН от 09.03.2023г. в 10:28:24 ч., в касовия апарат е била служебно въведена сума от 10 лв. и има една регистрирана продажба от 22 лв., или налична сума в касата по касов апарат общо 32 лв. От описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (и след извършената продажба) обаче се установява, че в касата е имало налични 54 лв., или разлика от ФУ точно от 22 лева, колкото е неотчетената контролна покупка.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото с оглед своевременно направеното искане, в полза на НАП като юридическо лице, в структурата на която е АНО, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 545/10.11.2023г., постановено по а.н.д. № 1946/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА „Старт 3-2017” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.13, да заплати на Национална агенция по приходите, [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.