Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено
на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1867/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Делото е образувано по жалба вх. №
10796/29.06.2017г. на Ж.И.Д., ЕГН: **********,*** срещу Решение №
146/09.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация.
Жалбоподателят намира обжалваното
решение за необосновано, немотивирано и незаконосъобразно. Направено е искане за
неговата отмяна.
Жалбоподателят - М.И.Ж., не изразява становище.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, не
изразява становище по жалбата.
Заинтересована страна – Кметът на Община Ветрино, чрез
процесуалния представител П Й -юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита решението за
законосъобразно.
Заинтересована страна – Зам. кмет на Община Ветрино не
изразява становище.
Заинтересована страна – Кметът на с.Невша, не изразява
становище.
Заинтересована страна – Председателят на Общински
съвет Ветрино, не изразява становище.
Заинтересована страна - Министъра на труда и
социалната политика, не изразява становище.
Административен съд гр.Варна, след
като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Производството по административна преписка № 81/2015г.
на Комисия за защита от дискриминация е образувано с Разпореждане №188/09.03.2015г.
на Председателя на КЗД /л.25 от адм. преписка/ по жалба вх. № 44-00-617 от
18.02.2015г. подадена от Настойническия съвет на И Ж.И., представляван от Ж.И.Д.
*** и лично от Ж.И.Д. срещу Д К Д – Кмет на община Ветрино, И М – Зам. кмет на
община Ветрино, З А – Кмет на с.Невша, област Варна и С А В – Председател на
Общински съвет – Ветрино за установяване на дискриминация по признаците
„увреждане“, „семейно положение“ и лично положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. С
молба вх. № 44-00-4488/17.12.2015г. /л.136-148/ Д. е допълнила жалбата като е
изразила претенции за нарушение на чл.6,
ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. и признаците „възраст“, „обществено положение“, „имуществено
състояние“, както и според жалбоподателката „всякакви други признаци,
установени в закон“.
С разпореждането е определен 5-членен състав на
комисията за разглеждане, като на свое заседание съставът на комисията е
определил за председател на състава – З Д , а за докладчик по преписката – С А .
Предвид откритата процедура на проучване
съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. с цел пълно и всестранно изясняване на случая,
комисията е изпратила уведомления относно производството по установяване на
дискриминация и е изискала становище от страните. Изготвен е доклад-заключение
от докладчика по преписката /л.190-198 от адм. преписка/. Проведените открити
заседания на Комисията са обективирани в протоколи, съответно от 02.03.2016г.
/л.212-216/; 27.04.2016г. /л.244-248/; 05.07.2016г. /л.253-279/; 23.11.2016г.
/л.329-357/; 14.02.2017г. /л.379-389/. С протокола от 14.02.2017г. Комисията е
обявила преписката за решаване. Резултатите от административното производство
са обективирани в Решение № 146/09.05.2017г. на Комисия за защита от
дискриминация, петчленен разширен заседателен състав за множествена
дискриминация по чл.48, ал.3 от ЗЗДискр., с което се установява на основание
чл.65, т.5 от ЗЗДискр. че Д К Д -Кмет на Община Ветрино, И М -Зам. кмет на
Община Ветрино, З А -Кмет на с.Невша и С А В - Председател на Общински съвет
Ветрино, не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация по
отношение на И Ж.И. и на Ж.И.Д., лично и в качеството на негов настойник, с
адрес: с.Невша, община Ветрино, област Варна. С решението е оставена без
уважение жалба с вх. № 44-00-617/18.02.2015г., подадена от настойническия съвет
на И Ж.И., представляван от настойника Ж.И.Д. и лично от Ж.И.Д., като
неоснователна. Решението е постановено при участието на заинтересованата страна
Министерство на труда и социалната политика.
По делото в качеството на свидетел е разпитана П Г Г от с.Невша, област Варна. Като доказателство
по делото е приобщено писмо изх. № 1100-55/03.05.2018г. на Кмета на Община
Ветрино във връзка с издадено на жалбоподателката съдебно удостоверение №
1844/23.04.2018г. В писмото се твърди, че на лицата П А П и М П от с. Невша не
е била предоставяна социална услуга за периода 01.01.2012г. до настоящия момент
под каквато и да било форма.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд гр. Варна, пети състав, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице –
адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на
законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за
реквизити, което я прави допустима за разглеждане по същество. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в пределите на неговата власт съгласно чл.65, т.5 и
чл.52, ал.1, във връзка с чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДискр. Обжалваното решение е
издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и
съдържанието му, съгласно разпоредбата на чл.66 от ЗЗДискр. Въз основа на
приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал се
установява фактическата обстановка, съотносима към правните основания за
издаване на акта относно липсата на дискриминация. От данните по делото не се
установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
ограничаване правото на защита на страните в производството. Освен това съдът
счита, че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.168,
ал.1, във връзка с чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
Законът за защита от дискриминация цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение с оглед признаците,
изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Наличието на проява на
дискриминация по смисъла на Закона изисква осъществяване на всички елементи от
фактическия състав на приложимата правна норма от обективна и субективна
страна.
За да се констатира наличието на дискриминация, е
необходимо да бъде посочено лице – сравнител, поставено в по-благоприятни
условия от тези твърдени от жалбоподателя на базата на признаците по ал.1 на
чл.4 от Закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“.
Сравнението в този смисъл се приема като основен и задължителен елемент от
фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е
основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на
жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова
цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.“ В настоящия
случай не са представени доказателства за наличието на лица, които да са
поставени в сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика. Не са налице защитените от закона признаци,
изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Нещо повече. В съдебното производство
жалбоподателката не представи доказателства в подкрепа на твърденията си в
о.с.з. на 17.04.2018г., че на лицето П А П , тежко болен и неговата майка М П е
предоставяна социална услуга, т.е. тези лица са били поставени при сходни обстоятелства
с бащата на жалбоподателката – И Ж.И.. Както беше посочено по-горе, с писмо
изх. № 1100-55/03.05.2018г. на Кмета на Община Ветрино се твърди, че на лицата П
А П и М П от с. Невша не е била предоставяна социална услуга за периода
01.01.2012г. до настоящия момент под каквато и да било форма. Фактите за
твърдяна дискриминация не се потвърждават и от свидетелските показания на П Г.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, но нейните показания разкриват
преки впечатления относно състоянието на И.. Те не дават отговор относно
твърденията на жалбоподателката в насока наличие на дискриминация.
Представените по делото доказателства съдът намира за
достатъчни да оборят твърденията на жалбоподателката Д., че спрямо нея и баща й
И Ж.И. не е било проявено дискриминационно отношение по признаците „увреждане“,
„семейно положение“ и лично положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и признаците
„възраст“, „обществено положение“, „имуществено състояние“, както и според
жалбоподателката „всякакви други признаци, установени в закон“.
Съдът счита, че обжалваното решение № 146/09.05.2017г.
на КЗД, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация по
чл.48, ал.3 от ЗЗДискр. е законосъобразно, поради което жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Д., ЕГН: **********,***
срещу Решение № 146/09.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: