№ 173
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600193 по описа за 2022 година
Производство по чл.243 ал.8 НПК.
Постъпили са протест от Окръжна прокуратура- Пловдив и частна жалба от
адв.С.З. като защитник на обв.С.Н.Н.. против определение №
276/22.03.2022г., постановено по ЧНД № 434/2022г. по описа на ПОС, с което
е било отменено постановление от 21.02.2022г. на Окръжна прокуратура-
гр.Пловдив за частично прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК- поради недоказаност на обвинението - по
досъдебно производство № 253/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Х., водено
срещу обвиняемия С.Н.Н.. за престъпление по чл.343 ал.3, пр.6 и
предл.последно, б.“б“, пр. 1 вр. ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1, пр. 3 от НК и
делото е било върнато на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона. В протеста и жалбата са изложени съображения за
неправилната отмяна на прекратителното постановление, поради което се
иска постановеното определение да бъде отменено, респ. да се потвърди
прекратяването на наказателното производство.
Становище против протеста на прокурора е дадено от Т.К.Д. и М.К.Н.
като наследници на пострадалия от ПТП-то К.Т.Д. с което молят атакуваното
определение да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите и възраженията
в протеста и в жалбата на обвиняемия, приема за установено следното-
същите са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват
неоснователни.
На първо място са споделяеми съображенията на първоинстанционния
съд, че делото е изцяло и всестранно изяснено от фактическа страна и че по
време на близо седемгодишното разследване са били събрани и проверени,
включително и по експертен път, всички необходими, относими и възможни
1
доказателства и средства за разкриване на обективната истина, включително и
за авторството на деянието от страна на обв. С.Н.. В този смисъл не се налага
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, а
установената повече от достатъчна доказателствена обезпеченост на
обвинението задължава прокурора да приложи правилно процесуалния закон,
което в никакъв случай не означава „вмешателство“ в работата на
прокуратурата, а вътрешното убеждение и обективността на държавния
обвинител не могат да се основават на превратно, изопачено и тенденциозно
тълкуване на доказателствените източници по делото, както и на възприетия
подход по време на разследването едни и същи свидетели- семейният лекар д-
р С.И. и най-вече очевидецът на пътно-транспортното произшествие св. Р.Д.-
да бъдат разпитвани за едни и същи обстоятелства в продължение на години
след настъпване на пътния инцидент, включително и след разпита на
последния пред съдия, докато не „кажат“ нещо в полза на обвиняемия-
подход, окачествен от съда като „издевателстване“ спрямо свидетелите.
На следващо място, прокурорът за втори път прекратява наказателното
производство, а след съдебната отмяна на прекратяването същото е било и
спряно за установяване на извършителя на деянието, после пък за нов
пореден разпит на св. Р.Д. при положение, че съставомерните по делото
факти вече са били установени още тогава, като е очевидна позицията на
наблюдаващия прокурор за „недоказаност“ на обвинителната теза. Правилно
този извод не е споделен от окръжния съд, защото е необоснован и
противоречащ на събраните по делото доказателства- показанията на св.Р.Д.
преди да симулира амнезия с липсата на спомени- / виж КСППЕ / - при
първоначалните си разпити, включително пред съдия детайлно е разказал как
е станало ПТП-то, кой е бил ударен и кой го е блъснал, за действията на
обвиняемия след това, показанията на съпругата на пострадалия св.П.Д., на
внука му св.К.Д., на посочения свидетел лекарят С.И., на св. К.Ф., както и
напълно се оборва от изготвените по делото множество експертни
заключения- комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи,
от заключението на съдебно-химическата експертиза, която категорично
опровергава версията на подсъдимия за причината за побитостта по предния
капак на лек автомобил „ Р.“ / че била от спукана гума на ТИР на
автомагистралата / и т.н. Неправилно прокурорът приема, че автоекспертите
давали непълни и некатегорични отговори на поставените им въпроси- при
толкова изготвени допълнителни / а според настоящата инстанция последните
и ненужни допълнителни автотехнически експертизи/ вещите лица са били
последователни и непротиворечиви в експертните си изводи, че въпросният
автомобил е контактувал с тялото на пострадалия, а повредата по него и
причинените травматични увреждания на пострадалия пешеходец
съответстват на удар между тях. Съдът е прав и за това, че на вещото лице д-р
Е.Б. е била поставена и допълнителна СМЕ с правни въпроси- да дава оценка
за достоверност на последните показания на д-р С.И., на което вещото лице е
отговорило, че съдебномедицинският експерт не е компетентен да кредитира
или отхвърля свидетелски показания, като изрично в това заключение е
отразил, че всички изводи в предходните комплексни съдебномедицински и
2
автотехнически експертизи, в които е участвал, са аргументирани с
обективни факти и обстоятелства, без да са използвани субективни фактори, а
за закритата сърдечна травма е бил представен и обширен литературен обзор.
Не на последно място следва да се посочи, че доказаността на обвинението
на предварителната фаза на процеса не е свързана с безспорна и несъмнена
доказаност на обвинителната теза каквото е изискването за постановяване на
осъдителна присъда. В случая при тази доказателствена обезпеченост и
надеждна доказателствена основа за установяване на правнозначимите
обстоятелства и факти, прокурорът не е имал основание да прекрати
наказателното производство по посочения законов текст на чл.243 ал.1 т.2 от
НПК. Ето защо и предвид на изложените съображения постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо обв.С.Н.Н.. правилно е
било отменено от окръжната инстанция като необосновано и
незаконосъобразно, поради което атакуваното определение следва да се
потвърди и Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276/22.03.2022г., постановено по ЧНД
№ 434/2022г. по описа на ПОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3