№...........................................2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на двадесет и първи февруари 2018г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2838/2017г.
по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.28 ал.2 и ал.3 от Наредба №
2/04.04.2014г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018г.
Образувано е по жалба на
„Санрайс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
бул.“Хр.Ботев“ № 4, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от управителя П.Т.Б.,
против Заповед № 03-РД/3426/19.09.2017г. на Изпълнителния Директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с която е одобрено Заявление за обезщетение на загуба на
доход по План за преструкториране и конверсия /ППК/ № 160/07.07.2015г. и е отпуснато обезщетение в размер на 192
746,40 лв.
В жалбата се поддържа
незаконосъобразност на оспорената заповед в частта за размера на финансовата
помощ за парично обезщетение за загуба на доход, определена в размер на 192 746.40
лв. Твърди се, че незаконосъобразно със същата органът е определил изплащането
на посоченото обезщетение да се осъществи на две равни вноски – всяка в размер
на 96 373.20 лв. Изложено е, че въпреки че заповедта е издадена от
компетентен орган и при спазване на установената форма, същата е постановена
при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния
закон и при явно несъответствие с целта на закона. В частност се сочи, че
същата е немотивирана и не става ясно по какъв начин са определени размерът и
срокът за изплащане на обезщетението за загуба на паричен доход, доколкото е
приложена разпоредба от наредбата, която не е действала към момента на
подписване на договора, въз основа на който е отпусната финансовата помощ.
Твърди се, че ответникът не е отчел изрично посоченото от дружеството желание в
заявлението за обезщетение, същото да му бъде изплатено за три години, а не за
две, както е процедирал при постановяване на процесната заповед. В петитума на жалбата е формулирано искане за
отмяна на Заповед № 03-РД/3426/19.09.2017г. на Изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие“ и постановяване на решение, с което да се увеличи
финансовата помощ за парично обезщетение на загуба на доход като сумите,
определени в заповедта, бъдат изменени в посока увеличение до размер 511 360.90
лв., която сума да бъде изплатена на дружеството еднократно. Алтернативно се
иска от съда да върне делото на ответника като преписка със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на правната уредба.
В съдебно
заседание оспорващото търговско дружество се представлява от процесуален
представител – адв. А. Д., който поддържа жалбата на изложените в нея основания
и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Развива доводи, че в
конкретния случай страните не спорят относно фактите, а спорът е изцяло правен.
Твърди, че при определяне размера на обезщетението за загуба на доход е
следвало ответникът да приложи формулата, посочена в Наредба № 2/04.04.2014г. в
редакцията ѝ, публикувана в ДВ бр.34 от 15.04.2014г., действала към
датата на сключване на Договор № 201581/16.07.2015г. като при това е следвало
да бъде съобразена и цената на килограм винено грозде, определена с актуалната
към същия момент Заповед на министър на земеделието и храните /1 лев/. Като е
приложил цената за кг. винено грозде /0.66 лв./ към момента на издаване на
заповедта, органът е намалил очаквания размер на обезщетението с близо 1/3.
Сочи се също, че като е издал процесната
заповед, без да приложи нормите, действали към момента, в който жалбоподателят
е встъпил в договорни отношения с ДФ „Земеделие“ /16.07.2015г./, ответникът е нарушил
принципа за предвидимост в административния процес, установен в чл.13 от АПК,
защитен и от правната уредба на Общностното право, и по-конкретно в Декларация
№ 17 към ДЕС.
Ответникът –
Изпълнителният директор на Държавен Фонд „Земеделие“ – за него представител не
се явява. В писмени молби от 11.12.2017г.
/л.68/ и от 05.01.2018г. /л144/ чрез упълномощен представител е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, в т.ч.
и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните, съобрази представените доказателства и
приложимата нормативна уредба, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена пред материално и териториално компетентен съд от лице, което
разполага с правен интерес да оспори акта, съгласно и постъпила от същия на
07.11.2017г. уточняваща молба /л.58, 59 от делото/. Предмет на съдебен контрол
за законосъобразност е годен за обжалване административен акт. Видно от
представените на л.86 доказателства за срочност на жалбата, оспорването е направено в срока по чл.149
ал.1 от АПК. С оглед на изложеното, жалбата е допустима и следва да се разгледа
от съда по същество.
По
основателността на жалбата:
Жалбоподателят
„Санрайс“ ООД с ЕИК ***, е ползвател /бенефициент/ на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор
2014-2018 г., въз основа на Договор № 201581/16.07.2015г. /л.8-15/, сключен
между Държавен фонд „Земеделие“-РА, и юридическото лице „Санрайс“ ООД, на
основание чл.14 ал.2 от Наредба № 2/04.04.2014г. Договорът е сключен, съгласно
правилата по посочената Наредба в редакцията ѝ, действаща към този
момент, публикувана в ДВ бр.34 от 15.04.2014г. В т.2.3 от същия са описани
дейностите, които бенефициентът се задължава да изпълни като страна по договора
– І.Презасаждане без промяна
местонахаждението на лозята: А/ на площ 20,00 ха ; Б/ Инвестиция – 768 205.40
лв.; В/ Финансова помощ 576 154.05
лв. Посоченото мероприятие следва да се извърши на три етапа: 1/ Изкореняване – А/ на площ от 20,00
ха; Б/ инвестиция 105 000 лв.; В/Финансова помощ – 78 750 лв. (75 %
от Б); 2/ Засаждане - А/ на площ от
20,00 ха; Б/ инвестиция 484 205.40 лв.; В/Финансова помощ – 363 154.05
лв. (75% от Б); 3/ Изграждане на
подпорна конструкция - А/ на площ от 20,00 ха; Б/ инвестиция
179 000,00 лв.; В/Финансова помощ – 134 250 лв. (75% от Б); ІІ.Смяна на формировката със смяна на
подпорната конструкция : А/
на площ 17,50 ха ; Б/ Инвестиция – 287 289.80 лв.; В/ Финансова помощ 215 467.35 лв. Мероприятието по т.ІІ е
предвидено също да се извърши на етапи, както следва: 1/ Смяна на формировката - А/ на площ от 17,50 ха; Б/ инвестиция
107 389.80 лв.; В/Финансова помощ – 80 542.35 лв. (75 % от Б) и 2/ Смяна на подпорната конструкция - А/
на площ от 17,50 ха; Б/ инвестиция 179 900 лв.; В/Финансова помощ –
134 925 лв. (75 % от Б).
С договора
бенефициентът „Санрайз“ ЕООД се е задължил да извърши посочените по-горе
мероприятия /дейности/ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ до края
на втората винарска година, следваща годината на сключване на договора, но не
по-късно от 20.07.2017г. Срокът започва да тече за страните от датата на
подписване на договора.
Между страните няма спор и се установява,
както от представените по делото доказателства, така и от становището на
ответника /л.144/ че дружеството е кандидатствало за финансова помощ по тази
национална програма като е подало заявление в ЦУ на ДФЗ, по образец, утвърден
от ИД на ДФЗ, по Наредба № 2 от 04.04.2014г., по реда на чл.28 от Наредбата,
ведно с представени към него изискуеми по закон документи /л.80-108/, одобрени
от ответника, като е издадена и Заповед за утвърждаване на предложения проект
/л.103/. Съобразно изискванията на чл.5 ал.2 от Наредба № 2/04.04.2014г. в
действащата към него момент редакция, дружеството
е заявило, че ще се възползва от обезщетението за загуба на доход, в следствие
прилагането на мярката, като е избрало това да стане чрез парично обезщетение – предназначено да компенсира загубата на
приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения
за определен период от време, който
не надвишава три години, с цел
полагане на грижи за същите и опазване на околната среда /л.126/.
Не се спори
също така, че „Санрайз“ ЕООД е изпълнило
в срок описаните по-горе мероприятия по Договор № 201581/16.07.2015г., което се
установява и от приложеното на л.19 от делото Удостоверение за приключени
дейности по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ № 131 от 14.07.2017г.,
издадено от ИАЛВ.
Дружеството
своевременно е депозирало Заявление за обезщетение за загуба на доход ДП 11-01/17.07.2017г.
/л.32-38/; УИН: 29/070715/92947; ИН: **********; УРН: 184405, по Договор №
201581/16.07.2015г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, към което
са приложени: Декларация по чл.19 и 20 от Закона за защита на личните данни
/Приложение 1 от Заявление за обезщетение за загуба на доход/; Декларация за
запознаване с понятията „нередност“ и „измама“ /Приложение 2 от Заявление за
обезщетение за загуба на доход/; и Удостоверение за среден годишен добив №
47/26.06.2017г. /л.17/. Съгласно данните в последното дружеството-жалбоподател
е достигнало среден добив през наблюдаваните години, както следва: Среден добив
от реколта 2013г. – 9426 кг/ха; Среден добив от реколта 2014г. – 5602 кг/ха; и Среден
добив от реколта 2015г. – 10540 кг/ха. Удостоверението е одобрено и утвърдено
със Заповед № РД 12-319/27.06.2017 г. на ИАЛВ /л.16/.
Въз основа на подаденото заявление ДФ
“Земеделие“-РА, ЦУ, е извършил административна проверка на документите,
приложени към него, и е генерирал автоматично от базата данни Контролен лист 01
за съответствие и легитимност /л.40/, в който е отразено, че всички документи
представени от кандидата, са депозирани
в оригинал – Удостоверение за среден годишен добив на производителя за период
от 3 г. /за 2013, 2014 и 2015г./ преди получаване на право на презасаждане,
издадено от ИАЛВ, както и двете декларации по Приложение № 1 и № 2 от
заявлението. Отразено е също, че кандидатът е подписал, подпечатал и поставил
дата на заявлението по образец от РА, с оглед на което е прието, че същото е
окомплектовано и легитимно. Констатациите на първия експерт относно наличието
на предпоставките за провеждане на процедурата по предоставяне на парично
обезщетение за загуба на доход съвпадат с тези на втория експерт. Същите изводи
за допустимост на заявлението се потвърждават и от съдържанието на Контролен
лист 02 /л. 45/.
Като елемент от формулата за изчисляване
размера на обезщетението за загуба на доход по Приложение № 2 вр. чл.8 ал.2 от
Наредба №2/04.04.2014г. по делото е представена действащата към момента на
сключване на процесния договор Заповед № РД-09-779/27.11.2014г. на Министъра на ЗХ /л.122/, с която е определена цена
за кг. грозде в размер на 1.00 лв. Представена е и Заповед № РД-09-198/14.03.2017г. на Министъра на ЗХ /л.69–гръб/, с която е
определена цена на килограм грозде, приложима при изчисляване размера на
паричното обезщетение за загуба на доход за заявления, подадени през
2016-2017г., в размер на 0.66 лв.
След запознаване с административната преписка
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – РА е издал Заповед № 03-РД/3433/19.09.2017г.
/л.20/, с която е одобрил изплащането на финансова помощ по Заявление за
окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. На същата
дата е издадена и процесната Заповед № 03-РД/3426 /л.23/, с която е одобрено
Заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 160/07.07.2015г.,
определено за оспорващото дружество „Санрайс“ ООД под формата на финансова
помощ в размер на 192 746.40 лв., която да се изплати на дружеството на
две равни вноски, всяка от които в размер на 92 373.20 лв., втората от
която да бъде изплатена в периода от 01.08. – 15.10.2018г.
След запознаване със заповедта „Санрайс“ ООД
е предприел нейното оспорване по съдебен ред, както бе изложено и по-горе.
В хода на настоящото съдебно производство по
искане на оспорващото дружество е изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Същата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като компетентно и
безпристрастно дадена. На вещото лице е поставена задача след запознаване с
административната преписка и с материалите по делото, в т.ч. с удостоверенията
за среден добив, единична цена и за приключени дейности, да даде заключение в
два варианта като посочи размерът на финансовата помощ - парично обезщетение за
загуба на паричен доход във връзка с изпълнен Договор № 201581/16.07.2015г.,
изчислени при условията, сроковете и начина на плащане на Наредба №
2/04.04.2004 г., в първия вариант - в редакцията й към датата на сключване на
договор № 201581/16.07.2015 г. и втори вариант - по действащата към момента на
издаване на процесната заповед редакция на същата наредба; и при съобразяване
на единичните цени на кг. винено грозде, съгласно Заповед № 09-779/27.11.2014г.
и Заповед № 09-198/14.03.2017г. на Министъра на ЗХ.
По така поставената задача, вещото лице е
дало следното заключение в два варианта, всеки от които с два подварианта
съобразно различните заповеди на МЗХ за цена на килограм грозде:
Вариант І: В първия случай е използвана формулата по Приложение № 2 към Наредба № 2/04.04.2014г.
в редакцията, актуална към датата на сключване на договора за отпускане на
безвъзмездна помощ /за 3 години/. В
първия подвариант е съобразена цената на кг.грозде, определена със Заповед №
09-779/27.11.2014 г. на Министъра на ЗХ – 1.00
лв. При тези данни размерът на обезщетението за загуба на доход е 511 360 лв., а при цена на кг.
винено грозде 0.66 лв., съгласно
Заповед № 09-198/14.03.2017г., размерът на обезщетението е 337 497.60 лв.
За изработване на Вариант ІІ е
използвана формулата за изчисляване размера на обезщетението, актуална към
датата на издаване на процесната заповед /взема се предвид средния годишен
добив на грозде за две години/. В
първия подвариант изчисленията са направени при цена на кг. грозде от 1,00лв., съгласно със Заповед №
09-779/27.11.2014 г. на Министъра на ЗХ. Така полученият размер на
обезщетението възлиза на 292 040 лв.
Изчислено по същата формула, но при цена на кг. грозде от 0,66 лв., с оглед съгласно Заповед № 09-198/14.03.2017 г. на
Министъра на ЗХ, размерът на обезщетението е
192 746.40 лв., както е
посочено в оспорената заповед.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно изискванията на чл.168
ал.1 АПК, съдът формира следните правни изводи:
За да е законосъобразно издаден един
административен акт, трябва да са налице в тяхната съвкупност следните
изисквания: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материално-правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на
която и да е от горепосочените предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящото производство жалбоподателят не
оспорва и съдът при извършената служебна проверка констатира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията предоставени по
силата на чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Жалбоподателят не оспорва и факта, че процесната
заповед отговаря на критериите за форма на административните актове, с оглед
установеното в АПК, което се потвърждава и при служебно извършената проверка от
съда.
Както беше посочено по-горе страните нямат
спор и по описаната фактическа обстановка, както и за това, че
дружеството-жалбоподател е отговаряло на изискванията за кандидатстване за
финансова помощ по програмата, респ. за получаването й предвид констатираното и
от ответника надлежно изпълнение на
договорните му задължения. Спорът е правен и се свежда до отговора на
въпроса основателно и законосъобразно ли при издаване на процесната Заповед № 03-РД/3426/19.09.2017г.
ответникът е одобрил изплащане на парично обезщетение за загуба на доход, като
е приложил нормите на чл.5 ал.2 т.2 и на чл.8 ал.5 от Наредба № 2/04.04.20145г.
/приложимият материален закон/ в редакцията, актуална към датата на издаване на
оспорения акт, или е следвало да приложи същите в редакцията им, действаща към
момента на подписване между страните на Договор № 201581/16.07.2015г.
В сега действащата редакция цитираните
разпоредби предвиждат, че за дейностите по мярката „ПКЛ“ одобрените кандидати
получават обезщетение за загуба на доход – по т.2 - чрез парично обезщетение
/каквато опция изрично е избрал жалбоподателя/, предназначено да компенсира
загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените
лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години. Помощта се изчислява съгласно
приложение № 2, като цената на килограм грозде е определената за съответната
финансова година, в която е подадено заявлението за парично обезщетение и се изплаща на две равни вноски. А
съгласно ал.6 на чл.8 Министърът на земеделието, храните и горите определя със
заповед за всяка финансова година цената за килограм грозде.
В редакцията действаща към момента на
сключване на договора между страните паричното
обезщетение е предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до
встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения за период, който не надвишава три години.
Изчислява се на база среден годишен добив на хектар за период от три години преди получаване на право на презасаждане,
умножено по изкоренената площ и умножено по определена със заповед на министъра
на земеделието и храните цена за килограм грозде, съгласно приложение № 2.
За да се даде отговор на горния спорен
въпрос, следва да се прецени естеството на тази програма за финансова помощ и
да се установи характера на правната връзка, възникнала между „Санрайз“ ООД и
ДФ „Земеделие“ – РА със сключване на Договор № 201581/16.07.2015г. В тази връзка съдът намира следното:
Националната програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор се прилага като финансов инструмент в България за
периода 2014-2018г., като по същата могат да кандидатстват собственици,
арендатори или наематели на лозови насаждения, регистрирани като лозарско
стопанство, на които условия дружеството – жалбоподател безспорно е отговаряло.
Мярката цели подпомагане дейности за преструктуриране и конверсия на лозови
насаждения и за подобряване на техниките за управление на лозята. Паричното
обезщетение по чл.5 ал.2 от Наредба № 2/04.04.2014г. е различно по своята
същност от финансовата помощ, която се отпуска на бенефициента по програмата,
макар и да има връзка с дейностите по същата програма. Неговото предназначение
е да компенсира загубата на доходи в периода до встъпване в плододаване на
новозасадените лозови насаждения за определен период от време.
Възможността за жалбоподателя обаче да поиска
както финансовата помощ, така и обезщетението по реда на чл.5 ал.2 от Наредбата
е акцесорно право, обвързано с правата и задълженията по основния договор.
Казано с други думи, ако между страните в настоящото производство не бе
възникнало правоотношението по Договор № 201581/16.07.2015г., то за него не би
възникнало и правото да претендира обезщетение за загуба на доход. Ето защо е
необходимо да се установи характерът на правната връзка, възникнала между
страните по договора от 16.07.2015г.
За по-голяма прецизност следва да се
отбележи, че Договор № 201581/16.07.2015г., въз основа на който е възникнало
провоотношението между „Санрайз“ ООД и ответника ДФ „Земеделие“ – РА, е сключен
преди да бъде приет Закона за управление на средствата от европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), обнародван в ДВ бр. 101/22.12.2015 г.,
където в §1, т.1 от ДР е дадено определение за административен договор.
Договорът е сключен и преди измененията в АПК, публикувани в ДВ, бр.74 от 2016
г., с който за първи път в българското право е въведен институтът на
административния договор. С оглед на горното се налага изводът, че отношенията
възникнали между страните по Договор №
201581/16.07.2015г., не се регулират нито от ЗУСЕСИФ /предвид и
обстоятелството, че финансирането е по национална програма/, нито от АПК
/чл.19а и следващите/, тъй като същите не са били част от действащото право към
момента на сключване на договора. Цитираните разпоредби имат материално-правен
характер и законодателят не им е придал изрично обратно действие. Предвид това, независимо че в случая една от страните по
договора е административен орган, то отношенията между същите се регулират от общите
разпоредби.
Както беше посочено в предходния абзац и
съгласно разпоредбата на чл.14 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение и то с изрична разпоредба. В тази връзка в случая възниква
въпроса, защо след като законодателят не е придал обратно действие на промените
в Наредбата, адм. орган ги прилага, след като оспорващият е договарял към
момента на действие на наредбата преди промяната й. В т.4.5 от договора /л.11/ е
уредено, че „Фондът има право да намали размера на помощта по договора в
случаите на т.8.1, а именно - при констатирани неизпълнения на задълженията по
договора от контролните органи на фонда при извършване на проверки на място за
съответствие с на извършената инвестиция с плана за преструктуриране и
конверсия и условията за подпомагане, като е посочено че се предприемат
следните действия: а/при констатирано неизпълнение на инвестиционните дейности
в сроковете по настоящия договор, на ползвателя се отказва плащане по реда и
условията на наредбата, а в т.б/ е посочено при изплащане на финансова помощ
след изпълнение на инвестицията и констатиране на разлика между одобрената площ
и площта на която е извършена реално инвестицията, се прави преизчисляване на
финансовата помощ, като разликата не се изплаща на ползвателя“. В случая
безспорно не сме изправени пред тези хипотези. Видно също от договора, към
момента на сключването му, страните и в частност адм.орган не е предвидил
промени в него с оглед бъдещи законодателни промени в Наредбата.
Следва да се подчертае, че всички относими
параметри за изпълнение по договора се регулират от материалния закон, действащ
към датата на сключване на същия, а процесната заповед макар и да представлява
самостоятелен адм.акт, подлежащ на адм.контрол съгласно чл.28 ал.3 от Наредба №
2, е издадена в изпълнение на вече възникнало и валидно към датата на
постановяването й правоотношение, като одобрението на обезщетението за загуба
от доход се предпоставя от изпълнение на правата и задълженията по договора,
каквото в случая няма спор, че е налице. В този смисъл, размерът на
обезщетението за доход е установен по силата на сключения между страните
договор, по отношение на който е приложим материалния закон действащ към датата
на сключването му – 16.07.2015г.
Горното води до извода, че като е приложил действащите
в сегашната им редакция приложими норми, а не тези в реакцията им към сключване
на договора между тях, ответникът е постановил оспорената заповед при
неправилно приложение на материалния закон.
Изложеното също така води до извода за
допуснато от ответника и съществено процесуално нарушение, доколкото никъде в
оспорения адм. акт не е посочено защо адм. орган е приел, че следва да приложи
не редакцията на Наредба № 2 действала към момента на сключване на договор №
201581/16.07.2015г. с ДФ „Земеделие“ – РА, а тази действала към момента на
издаване на оспорената заповед. По този начин безспорно се нарушава правото на
защита на дружеството-жалбоподател, тъй като размерът на дължимата финансова
помощ, представляваща обезщетение, съгласно действащата към този момент Наредба
№ 2 от 04.04.2014 г., ДВ, бр.34/15.04.2014г. и ДВ, бр.60 от 22.07.2014г.,
съгласно чл.5 ал.2 т.2 и чл.8 ал.2, прилагайки формулата на Приложение № 2,
отчитайки Удостоверение за среден годишен добив № 47/26.06.2017г., издадено от
ИАЛВ, като се вземе предвид изкупната цена на кг/грозде, определена със Заповед
на Министъра на земеделието и храните № РД 09-779/27.11.2014г., валидна към
датата на сключване на договора е 511 360 лв. Тази сума е определена от
заключението на вещото лице по Вариант І, т.1, неоспорено от страните. А
сумата, която е определил адм. орган с оспорената заповед е 192 746.40
лева, като последния не е изложил мотиви защо е определил този размер.
Необходимостта от излагане на изрични мотиви
е продиктувана именно от факта, че към датата на сключване на договора,
регулиращ възникналите между страните отношения, е действала друга, различна
редакция на приложимите разпоредби. В тази връзка следва да се отчете и
обстоятелството, че така определения от органа размер не съответства на
Удостоверение № 47/26.06.2017г. за среден годишен добив, издадено от ИАЛВ,
което е за 3 /три/ винарски години, както е било по действащата Наредба № 2 към
момента на подписването на Договора с ДФ „Земеделие“ – РА, изрично описано и
като приложен документ към заявлението за обезщетение за загуба на доход.
Изложеното до тук налага и извода за
нарушаване на установения от европейското право и практиката на СЕС, принцип на
правна сигурност и защита на оправданите /легитимните/ правни очаквания,
възпроизведен като основен принцип и на българското административно право в чл.13 от АПК - на последователност и предвидимост. Същият
представлява развитие на общия принцип за правна сигурност и защита на
легитимните правни очаквания на гражданските субекти, които участват в
административни правоотношения и следва да се съблюдава и тогава, когато
по-ранна правна уредба, действително е създала легитимно правно очакване в
правните субекти и същите изцяло са съобразили поведението си и са изпълнили
надлежно всички свои задължения, съобразно нормативната уредба, за да
гарантират правата си. Поради това принципът на правна сигурност, не допуска
прилагането на нова, по-ограничителна правна уредба, по отношение на
административно правоотношение, възникнало и валидно, при действието на режима
на предходна, по-благоприятна правна уредба, доколкото съответният
гражданско-правен субект, адресат на възникналото административно
правоотношение, може да се позове на оправднани правни очаквания относно
предходната правна уредба, дори и когато е налице промяна на конкретна политика
или мярка. В този смисъл е констатната практика на СЕС: Решения по: Дело Т-81/95 I.-S.; Дело Т-151/98 C.; Съединени дела 7/56 и 3-7/57 A.; Дело С-143/93 и др.
В заключение съдът намира, че
административния орган е издал немотивиран административен акт, при
противоречие с материално правни разпоредби, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен. Жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена. Естеството на спора обаче не позволява решаването на въпроса за
подпомагане на земеделския производител от съда по същество, тъй като
правомощието за предоставяне на финансиране или отказ е в изключителната
компетентност на административния орган, поради което след отмяна на
административния акт на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се върне за ново разглеждане и произнасяне
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-РА, гр.София по подаденото от
жалбоподателя Заявление за обезщетение за загуба при доход №
184405/17.07.2017г., съобразно тълкуването и прилагането на закона, дадено в
мотивите на настоящото решение, а именно: по Вариант І.1 на вещото лице по ССЕ,
определено съобразно действащата към датата на сключване на Договор №
201581/16.07.2015г. редакция на чл.5 ал.2 и Приложение № 2, към чл.8 ал.2 от
Наредба 2/04.04.2014г., обн. В ДВ бр.34/15.04.2014г.
При този изход на делото съдът намира за
основателно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Същите, съобразно списък по чл.80 от ГПК, се
претендират в размер на 7 159.38 лв., от които 50 лв. държавна такса, 250
лв. депозит за вещо лице, както и договорено и внесено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 859.38 лв. Съдът намира за основателно направеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Последното следва да се определи съобразно чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при материален интерес
от 318 613.60 лв. /511 360 – 192 746.40/ в размер на 5 716.13
лв. Или - ответникът следва да се осъди да заплати на жалбоподателя съдебно
деловодни разноски общо в размер на 6 016.13 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Санрайс“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.“Хр.Ботев“ № 4, вх.Б, ет.3, ап.7,
представлявано от управителя П.Т.Б., Заповед № 03-РД/3426/19.09.2017г. на
Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е одобрено
Заявление за обезщетение на загуба на доход по План за преструкториране и
конверсия № 160/07.07.2015г. и е отпуснато обезщетение в размер на
192 746,40 лв., платимо на две равни вноски.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, гр.София, за ново произнасяне по Заявление за
обезщетение за загуба на доход № 184405/17.07.2017г. във връзка по Договор №
201581/16.07.2015г. за предоставяне на финасова помощ по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор
за периода 2014-2018г. съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, гр.София, бул.„Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на „Санрайс“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.“Хр.Ботев“ № 4, вх.Б,
ет.3, ап.7, представлявано от управителя П.Т.Б., съдебно-деловодни разноски
общо в размер на 6 016.13 лв. /шест хиляди и шестнадесет лв. и 13 ст./
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: