Р Е Ш Е
Н И Е
№………………2017
г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет
и четвърти състав
в открито заседание, проведено на 05 юни 2017
г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №3149 по описа за 2016 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Делото е образувано по
жалба на С.Я.М. *** против Заповед №637/04.11.2016 г. на Ректора на Технически
университет – Варна, с която е отменена Заповед №246/20.04.2016 г., с която
докторантът М. е отчислен с право на защита на дисертационен труд и са дадени
указания на М. за продължаване на докторантурата му.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, т.к. М. като докторант не може сам да определя учебната си
програма, както и хорариума, който трябва да проведе и поради тази причина
посочените в заповедта пропуски дори и да са допуснати, не е по негова вина.
Молбата към съда е за
отмяна на решението.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява
от адв. Т.. Жалбоподателя твърди, че е изпълнил всички дадени му указания в
хода на докторантурата му и не намира за справедлива оспорената заповед. Процесуалния
представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Навежда твърдения и
за незаконосъобразно осъществяване на право на „отзив“ от страна на
административния орган. Представени са и подробни писмени белжки.
Ответната страна – чрез процесуален представител – юриссконсулт С, оспорва жалбата.
Твърди, че заповедта е законосъобразна, тъй като М. не е положил заложените в
програмата му изпити, както и не е покрил нужния хорариум от 60 часа. Отхвърля
твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения. По същество
моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На основание решение на МС
№ 375/11.05.2012 г., ТУ — Варна е обявил в ДВ бр. 75/02.10.2012 г., стр. 86
конкурс за заемане на място на редовен докторант по научна специалност с шифър
02.01.03. „машинознание и машинни елементи.
Със заявление от 27.11.2012
г. С.М. заявил желанието си да бъде допуснат до конкурс за докторантура в
редовна форма на обучение по научна специалност с шифът 02.01.03. и
наименование „машинознание и машинни елементи”. След успешно положени изпити, с
решение от 22.04.2013 г. на ФС към МТФ на ТУ — Варна С.М. е записан за обучение
в редовна докторантура в катедра „транспортна техника и технологии” по научна
специалност „машинознание и машинни елементи” с шифър 02.01.03 и със срок на
обучение 3 години, считано от 01.04.2013 г. Със заповед № 191/29.04.2013 г. на
ректора на ТУ - Варна М. е зачислен в редовна докторантура по научна
специалност с шифър 02.01.03. „машинознание и машинни елементи” към катедра
„ТТТ” на МТФ при ТУ — Варна, с тема на дисертационния труд „кинематичен и
геометричен синтез на планетни скоростни кутии”, със срок на обучение от
01.04.2013 г. до 01.04.2016 г.
С решение от 30.06.2014 г.
на ФС на МТФ на ТУ — Варна е приет отчета за първата година на докторантурата
на докторанта М. по научна специалност с шифър 02.01.03 „машинознание и машинни
елементи”, работата му е оценена положително и е приет плана за втората година
на обучението му. С решение от 20.04.2015 г. на ФС на МТФ на ТУ — Варна е приет
отчета за втората година на докторантурата на докторанта М., работата му е
оценена положително и е приет плана за третата година на обучението му. С
решение от 11. 04. 2016 г. на ФС на МТФ на ТУ — Варна е приет отчета на
докторанта М. за третата година на обучението му, работата му е оценена
положително и докторантът е отчислен от докторантура с право на защита на
дисертационен труд на осн. чл. 32, ал. 1 от ППОДОНС на ТУ - Варна.
На основание последното
решение ректорът на ТУ — Варна е издал и заповед № 246/20.04.2016 г., с която М.
е бил отчислен от докторантура с право на защита на дисертационен труд.
След отчисляването с право
на защита на дисертационен труд на М. обаче, на поредица събрания на ФС на МТФ
на ТУ - Варна от 11.04.2016 г., 09.05.2016 г. и 11.07.2016 г., не са взети
решения за определяне състав на научно жури, пред което докторантът да защити
дисертационния си труд и е отказано да бъде насрочена дата на защитата. В
съдържанието на тези решение се съдържат признания на членове на ФС на МТФ на
ТУ — Варна, че университета изпада в ситуация „параграф 22”, доколкото е
обучавал всички докторанти, приети за обучение по обявения прием с ДВ бр.
75/02.10.2012 г., стр. 86 по научни специалности/докторски програми, чиято
акредитация е изтекла след провеждането на конкурса, но в срока на обучение на
докторантите.
На 27.10.2016 г. е
депозиран доклад от доц.д-р инж. Г А –
декан на МТФ, в който е направено предложение за коригиране на Заповед
№246/20.04.2016 г., като на М. бъдат дадени указания за изпълняване на
задължения по докторска програма с шифър 5.1.
Въз основа на този доклад
ректора на ТУ издава процесната Заповед №637/04.11.2016 г., с която отменя
предходната си Заповед №246/20.04.2016 г.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата срещу Заповед №637/04.11.2016
г. е подадена от страна, която има правен интерес от обжалването й, в
законоустановения за това срок, поради което се приема за допустима. Разгледана
по същество, същата се явява и основателна, по следните съображения:
С процесната Заповед
№637/04.11.2016 г., ректора на ТУ – Варна, отменя предходна своя Заповед
№246/20.04.2016 г., с която жалбоподателя М. е бил отчислен с право на защита
на дисертационен труд. Последната заповед се явява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като създава права за М.. Същата е влязла в
законна сила тъй като не е била обжалвана.
Съгласно АПК, влезли в сила
индивидуални административни актове могат да бъдат преразглеждани само по реда
на Глава VІІ – Възобновяване на производство по издаване на индивидуални
административни актове. В чл.99 от АПК изчерпателно са изброени основанията,
въз основа на които се допуска възобновяване на административното производство,
а в чл.102 от АПК са посочени сроковете в които това е допустимо.
От една страна съдът
намира, че не е спазена процедурата предвидена в чл. 103 от АПК, за
възобновяване на административното производство, тъй като органа не е изпълнил
нито едно от вменените му задължения за конституиране на страни в
производството и за реда по който трябва да бъде разгледан акта.
От друга страна всички
действия на ректора са извършени след изтичането на посочения в чл.102, ал.1 от АПК тримесечен преклузивен срок.
Като цяло съдът намира, че
желанието на административния орган е било не за възобновяване на
административното производство по издаване на административен акт, който е
влязъл в сила, а за преразглеждане на издадения от него акт.
Възможността за
преразглеждане на издаден от органа индивидуален административен акт /така
нареченото право на отзив/е предвидена в чл.91 от АПК.
За да възникне правото на
отзив, обаче е необходимо да е постъпила жалба или протест срещу акта и то в
предвидения в чл.84, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването му. По делото
беше прието за безспорно установено между страните, че Заповед №246/20.04.2016
г. е била съобщена на М. още през месец април и е влязла в сила. Срещу нея няма
постъпили жалби или протест на прокурора. Ректора на ТУ-Варна се е сезирал едва
след получаването на доклада на декана на МТФ на ТУ – Варна, от 27.10.2016 г. Дори
и да се приеме, че декана на МТФ на ТУ – Варна е страна по тази заповед и има
право на жалба срещу нея и именно доклада представлява тази жалба, то следва да
се приеме, че същата е просрочена. Видно от проведените събрания на ФС на МТФ
на ТУ – Варна от 09.05.2016 г. и 11.07.2016 г. декана е знаел за заповедта на
Ректора, с която М. е отчислен с право на защита на дисертационен труд и не е
подал жалба срещу нея в предвидения 14-дневен срок.
След като не е налице
законовото изискване на чл. 91, ал. 1 от АПК, не е възникнало право на отзив в
полза на Ректора на ТУ – Варна и издадената от него Заповед №637/04.11.2016 г.
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №637/04.11.2016 г. на Ректора на Технически университет –
Варна, с която е отменена Заповед №246/20.04.2016 г., на Ректора на Технически
университет – Варна.
Решението може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: