№ 20
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжниците М. ИЛ. СТ. и Г. СТ. СТ., подадена чрез адв. К.И.,
срещу разпореждане от 01.03. 2021 г. по изп. д.№ 20207920400232 по описа на ЧСИ Георги
Каримов, с рег. № 792 и район на действие Софийски окръжен съд, с което съдебният
изпълнител е оставил без уважение възражението им срещу приетите в изпълнителното
производство такси и разноски. Считат същите за прекомерно завишени и неотговарящи на
фактическата и правна сложност на делото. Молят съда да отмени разпореждането и да
намали размера на приетите разноски, като юрисконсултското възнаграждение бъде
определено до минимален размер от 50 лева, съответно да бъде намален и размерът на
разноските по изпълнителното дело. Претендират присъждане на разноски за настоящото
производство.
Взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД е депозирал възражение. Счита жалбата за недопустима като
подадена след изтичане на срока за обжалване, а евентуално – неоснователна и недоказана.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а
по отношение това на жалбоподателите – възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Счита жалбата за недопустима, алтернативно – за неоснователна.
1
Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и
данните по делото, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20207920400232 по описа на ЧСИ Георги
Каримов е образувано по молба на взискателя „Р.Б.“ ЕАД срещу М. ИЛ. СТ. и Г. СТ. СТ. въз
основа на изпълнителен лист от 09. 02. 2020 г., издаден по ч. гр. д. № 5630/2010 г. по описа
на СРС, като предмет на изпълнението е парично задължение за неплатени суми: 12 041,62
лева – главница, 1 765,26 лева – просрочена лихва за посочен период, 453,22 лева –
наказателна лихва за определен период, 285,20 лева – разноски за държавна такса и 535 лева
- юрисконсултско възнаграждение. С договор за прехвърляне на вземания от 15. 04. 2014 г.,
сключен между банката и взискателя, банката е прехвърлила изцяло вземанията си на
дружеството-взикател, като последният с молба от 02. 10. 2020 г. е конкретизирал размер на
претенцията си, а именно: 12 022,60 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 05. 02. 2010 г. до окончателното ѝ изплащане, 1 532,91 лева – възнаградителна
лихва за посочен период, 167,15 лева – наказателна лихва за посочен период. Взискателят е
поискал да бъдат събрани и всички разноски за изпълнителното производство, вклюително и
150 лева – възнаграждение за юрисконсулт. С молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши съответните
действия по проучване имотното състояние на длъжниците и пристъпване към
принудително събиране на задължението.
На 13.01.2021 г. длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение, в които е
посочен размерът на задълженията им, както са уточнени от взискателя, в това число и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение и 282 лева – разноски по изпълнението.
На 01.02.2021 г. от длъжниците е депозирана молба-възражение, с която са поискали от
съдебния изпълнител да намали сумата, представляваща юрисконсултско възнаграждение от
150 лева на 50 лева, определена по реда на чл. 78, ал. 7, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, както и размерът на приетите като разноски за
изпълнителното производство от 282 лева на 228 лева, за чието плащане нямало
представени от взискателя доказателства по делото.
С разпореждане от 01 03. 2021 г. съдебният изпълнител е оставил молбата на длъжниците
без уважение, като е приел същата за неоснователна.
При образуване на изпълнителното производство органът по принудително изпълнение е
задължил взискателя да внесе следните такси по ТТР към ЗЧСИ с начислен ДДС: по т. 1 – 24
лева, т. 3 – 36 лева, т. 5 – 48 лева, т. 9 – 18 лева, т. 31 „к“ – 9 лева. На 13. 11. 2020 г. му е
указано да внесе такси по т. 9 – 36 лева и по т. 31 „к“ – 10 лева.
Към 20. 11. 2020 г. е изготвена сметка за дължимите от взискателя такси по Тарифата, който
е следвало да плати по сметката на съдебния изпълнител, възлизаща в общ размер от 135
лева.
2
На 24. 11. 2020 г. на взискателя е указано да внесе такса по т. 9 – 72 лева и по т. 31 „к“ – 6
лева, а към 27. 11. 2020 г. и 30. 12. 2020 г. са изготвени сметки за дължимите от взискателя
такси по Тарифата, съответно за сумите 46 лева и 78 лева. Т.е. съобразно изготвените от
съдебния изпълнител сметки за дължимите от взискателя за производството разноски за
такси по изпълнението се установява, че техния общ размер е 259 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена срещу разпореждането на съдебния изпълнител, с което последният е
оставил без уважение молбата на длъжниците за изменение на постановлението за разноски,
която по своя характер е такава по чл. 248 ГПК. Същото е от 01.03.2021 г. и по делото
липсват данни за датата на връчването му на молителите, поради което следва да бъде
приета за подадена в срок, поради което е допустима.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е предвидена възможността на длъжника да
обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказа му да намали
размера им при направено такова искане от длъжника.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК
използваният в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува
не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася
по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
С жалбата си длъжниците обжалват постановлението на съдебния изпълнител, с което е
оставил без уважение възражението им срещу приетите в изпълнителното производство
такси и разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, размерът на които е
определен в изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение и връчени им на
13. 01. 2021 г. Видно от последните, на длъжниците са начислени разноски по
изпълнителното дело в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ – 282 лева, по отношение на които длъжниците са поискали
намаляването им.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая
взискателят като юридическо лице е надлежно представляван от юрисконсулт,
възнаграждението за когото се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено в размер
на 150 лева, което, с оглед извършените от страна на представителя на взискателя
процесуални действия, изразяващи се в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство, следва да бъде прието за прекомерно. Имайки предвид и обстоятелството, че
производството не се отличава с каквато и да било правна и фактическа сложност,
последното ще следва да бъде определено по реда на чл. 37 ЗПрП, чл. чл. 27 от Наредбата за
3
заплащане на правната помощ, в минимален размер от 50 лева – възнаграждение за
процесуално представителство.
Що се отнася до сумата 282 лева, посочена като дължима за такси по Тарифата към ЗЧСИ,
по делото са приложени 3 броя изготвени от съдебния изпълнител сметки за определянето ѝ,
задълженията по които възлизат в общ размер на 259 лева, като в тях са посочени и за които
извършени изпълнителни действия се дължат. За разликата от 259 лева до посочената от
съдебния изпълнител 282 лева няма данни в сметките, а и в документите по делото,
конкретно за кои действия са начислени.
При това положение се установява, че длъжникът дължи за изпълнителното производство 50
лева – юрисконсултско възнаграждение и 259 лева – такси по ТТР към ЗЧСИ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на доказателства за авансово
заплащане от взискателя на приетите по делото разноски за такси по ТТРЗЧСИ. Съгласно т.
11 от ТР № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако взискателят не е
внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника
съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Изпълнителното
действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за
него. Същото важи и по отношение на дължимите разноски по изпълнението - арг. от чл.
79, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 34 от ТТРЗЧСИ.
С оглед на горното, обжалваният отказ на съдебния изпълнител от 01. 03. 2021 г. да намали
приетите за събиране разноски и такси по изпълнението следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което определените разноски за изпълнителното производство ще
следва да бъдат намалени, както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 259
лева – разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски,
направени за настоящото производство, в какъвто смисъл се съдържа изрично искане в
жалбата, с надлежно представени доказателства, удостоверяващи реално направени такива, а
именно в размер на 225 лева, от които 200 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева –
платена държавна такса. Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като то е
в минималния предвиден размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, където е посочено, че за обжалване на действията
на съдебен изпълнител възнаграждението е 200 лева.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 01. 03. 2021 г. по изп. д. № 20207920400232 по описа на ЧСИ
4
Георги Каримов, с рег. № 792 и район на действие Софийски окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата на М. ИЛ. СТ. и Г. СТ. СТ. за намаляване на размера на
приетите в изпълнителното производство такси и разноски, и НАМАЛЯВА
възнаграждението за юрисконсулт от 105 лева на 50 лева, както и общият размер на
дължимите от длъжниците такси по ТТР към ЗЧСИ от 282 лева на 259 лева.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л. – 6“, ет. 2 да заплати на М. ИЛ. СТ., с ЕГН
********** и Г. СТ. СТ., с ЕГН **********, двамата с адрес в с. Б., общ. Г.М. сумата от 225
лева, представляваща разноски за настоящото производство за платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5