Р Е Ш Е Н И Е №
260107
гр.
Шумен, 20.05.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и
седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 75 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „ Кондютрийс „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Т.К. чрез
пълномощника адв. Н. Т. от ШАК и „
Азимут 1984 „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.П.Д. срещу
решение № 260329/31.12.2020 г. по гр.д. № 27/2020 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателите намират решението
за неправилно поради допуснати процесуални и материално правни нарушения, с
оглед на което молят въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове и им присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Застрахователна компания „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********* не изпраща отговор по жалбата. В писмено становище, депозирано в хода на делото процесуалният представител на дружеството юрисконсулт А.Г.оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение както и за присъждане на извършените разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от
надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 75/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на „ Кондоютрийс „ ЕООД срещу ЗК „ Лев Инс „ АД, в която ищецът е навел твърдения, че с договор от 24.12.2019 г. „ Азимут 1984 „ ЕООД му е цедирало вземанията си към ответника ЗК „ Лев Инс „ АД, произтичащи от сключен помежду им договор за застраховка по застрахвателна полица № .... за застраховка „ Каско „ за товарен автомобил „ Форд Гранд Ц Макс „, рег. № ...., а именно: 1/ по щета № 0002-1501-19 – сумата от 50.31 лева по фактура № **********/27.08.2019 г., представляваща разлика между дължимата за ремонта сума от 522.19 лева и заплатената от застрахователя на застрахования, с разписка № 2000000193109962/18.10.2019 г. сума в размер на 471.88 лева; 2/ по щета № 0002-1201-19-410389 – сумата от 291.71 лева, от която 290.91 лева, заплатени от застрахования на доверения сервиз „ Андреевавт „ ЕООД с разписка за плащане № 2000000198893514/19.12.2019 г. на основание фактура № **********/18.12.20189 г. и 0.80 лева такса за банков превод и 3/ по щета № 2701-1301-19-412306 – за сумата от 2 304.53 лева, от която 1 000.00 лева, заплатени от застрахования на доверения сервиз с разписка № 2000000196799018/28.11.2019 г. по фактура № **********/28.11.2019 г., 0.80 лева за извършен превод, 1 302.93 лева, заплатени от застрахования на доверения сервиз „ Андреевавто „ ЕООД с разписка № 200000019882912/19.12.2019 г. и 0.80 лева такса за банков превод. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал съдът да осъди ответника да му заплати посочените по-горе суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им плащане.
В предоставения му срок за отговор ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани по размер, тъй като изплатеното от застрахователя обезщетение по първата и втората от щетите отговаря изцяло на действително претърпените от съответното застрахователното събитие имуществени вреди, а събитието, за което е заведена третата щета не е настъпило, посочените от ищеца вреди не са следствие от него и то не представлява покрит риск по застраховка „ Каско „ за автомобила. Освен това претндираното обезщетение е завишено по размер.
С определение № 100/08.01.2020 г. като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „ Азимут 1984 „ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК *********, което не изразило становище по иска.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като с решението си е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Кондютрийс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Застрахователна компания „ Лев Инс“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за сумата от 2 646.55 лева – незаплатена част от общо дължими суми, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на настъпили застрахователни събития, съответно на 18.07.2019 г., 07.09.2019 г. и на 01.11.2019 г., по договор за застраховка „Каско“ № ..../14.06.2019 г. по отношение на товарен автомобил марка „Форд Гранд Ц Макс“, с рег. № ...., сключен между Застрахователна компания „ Лев Инс „ АД и „ Азимут 1984 “ ЕООД, ЕИК *********, вземането по който е било цедирано с договор за цесия от 24.12.2019 г. от „Азимут 1984“ ЕООД на „Кондютрийс“ ЕООД, и е осъдил „Кондютрийс“ ЕООД да заплати на Застрахователна компания „ Лев Инс “ АД сумата от 150.00 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата на заплащането на правната помощ, съгласно представен списък.
Решението се обжалва изцяло от ответника по исковете.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намели, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
съществото на спора, от събраните по делото писмени доказтелства и заключението на допусната ССЕ, преценени
поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори между страните, че с
договор от 14.06.2019 г. между
„ Азимут 1984 “ ЕООД, ЕИК ********* и Застрахователна компания „ Лев
Инс “ АД, ЕИК ********* е била сключена застраховка „Каско“ за товарен автомобил марка „Форд Гранд Ц
Макс“, с рег. № ...., по застрахователна
полица № ...., приложена на л.39 от въззивното дело, в която са били посочени
застрахователна сума 15 640.00 лева, застрахователна премия 835.93 лева и
срок на действие от 15.06.2019 г. до 14.06.2020 г.. Според отразеното в
договора и приложения към него информационен документ / л. 40 -41 от настоящото
дело /, застраховката е покривала рисковете пожар, природни бедствия, пътнотранспортни
произшествия по време на движение или в паркирано състояние, злоумишлени
действия на трети лица, цялостна кражба и грабеж. Във връзка с договора
страните са приели като приложими и разпоредбите на Общи услвия за
застрлаховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства /
л. 44 – л. 54 от настоящото дело /.
След сключване на договора са били регистрирани три отделни щети за различни застрахователни събития във връзка със застрахования автомобил, а именно: 1/ щета № 0002-1501-19-408122, заведена във връзка със застрахователно събитие на 18.07.2019 г., изразяващо се в счупено ляво странично огледало в паркирано състояние на автомобила; 2/ щета № 0002-1201-19-410389, заведена във връзка със застрахователно събитие, станало на 07.08.2019 г., изрязяващо се в причинени при ПТП вреди на застрахования автомобил, а именно: смачкана предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник и 3/ щета № 2701-1301-19-412306, заведена във връзка със застрахователно събитие на 01.11.2019 г., изразяващо се в счупена предна броня, декоративна решетка, спойлер под предна броня, лайсна хром и подкалник в паркирано състояние на автомобила.
След
настъпване на инцидента на 18.07.2019 г. процесният автомобил е бил предаден за ремонт от застрахованото
дружество „ Азимут 1984 “ ЕООД в
сервиз на „ Мото пфое “ ЕООД, като след отремонтирането му е била издадена фактура № **********/27.08.2019 г. за сумата
от 522.19 лева, изплатена от застрахования в брой. На
18.10.2019 г. ответното дружество е възстановило на същия част от
цената на извършения ремонт, в размер
на 471.88 лева, преведени по банков път, с разписка за извършено плащане
№ 2000000193109962/18.10.2019 г..
След инцидента на 07.08.2019 г. товарният автомобил е бил предаден за отремонтиране на „ Андреевавто “ ЕООД с възлагателно писмо на застрахователя, в което е било посочено, че вложените при ремонта оригинални части ще бъдат възстановени в размер до 80% от стойността им. На 07.01.2020 г. от доверения сервиз е била издадена фактура № **********, с получател ЗК „ Лев Инс „ АД, в която са били отразени врата и труд по смяната й на обща стойност 1 454.53 лева. Посочената сума е била заплатена от ответното дружество по банков път, с платежно нареждане от 25.02.2020 г.. Във връзка със същата щета, довереният сервиз е издал на застрахованото дружество фактура № 0000000011/18.12.2019 г., в която е било посочено, че касае доплащане на стойност 290.91 лева. Посочената сума е била заплатена по банков път от „ Азимут 1984 “ ЕООД на „ Андреевавто“ ЕООД на 19.12.2019 г., с разписка № 2000000198893514.
След
настъпване на инцидента на 01.11.2019 г. процесният автомобил е бил предаден за
отремонтиране на „Андреевавто“
ЕООД, във връзка с което на
застрахования е била издадена
фактура № **********/28.11.2019 г. на обща стойност 2 302.93 лева. На 28.11.2019 г. „ Азимут 1984 “ ЕООД е
заплатило на „Андреевавто“
ЕООД сума в размер на 1 000.00 лева, а
на 19.12.2019 г. – разликата от 1 302.93 лева, като и двете суми са били преведени по банков път, с
разписки №№ 2000000196799018 и 2000000198892912. С уведомление от 21.11.2019 г. застрахователят
е уведомил застрахования, че отказва
плащане по щета № 2701-1301-19-412306, тъй като липсва основание
за плащане, предвид
факта, че същата е причинена при инсценирано застрахователно събитие,
респективно при умишлено премълчаване или даване на заблуждаваща информация,
без да се уточнява коя
конкретно от изброените хипотези се визира.
На 24.12.2019 г. между
застрахованото дружество „ Азимут 1984 “ ЕООД и ищцовото дружество „ Кондютрийс “ ЕООД е
бил сключен договор за цесия,
по силата на който първото дружество е прехвърлило на второто всички свои вземания от длъжника ЗК
„Лев Инс“ АД, като конкретно са били посочени сумата от 50.31 лева – вземане по щета 0002-1501-19,
291.71 лева – вземане по щета 0002-1201-19-410389, 1 000.80 лева – авансово заплатена
сума по фактура №**********/28.11.2019 г. и 1 303.73 лева – вземане по фактура
№**********/28.11.2019 г..
По делото е приложено уведомление за извършената цесия до
ответника, но не са представени доказателства за връчването му на адресата.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищецът твърди, че е носител на метериално право на вземане от ответника, в качеството на застраховател, за застрахвателни обезщетения по застраховка „ Каско „ на основание договор за цесия, сключен между него и застрахованото лице.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между третото лице помагач и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор, прехвърляне на вземането срещу ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество, съобщаване на цесията на длъжника.
Според теорията и съдебната
практика, цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент го
прехвърля на трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го
събере от длъжника. Предмет на цесия могат да бъдат действителни вземания,
които имат имуществен характер. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало към момента на сключване на договора. Заедно с вземането
върху цесионера преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено
противното. Законът не поставя изискване вземането, предмет на цесия да бъде
изискуемо. Изискванията са цедираните права или вземания да могат да бъдат
прехвърляни, да са реално съществуващи и престацията да бъде определена или
определяема. Длъжникът по вземането не е страна по цесията, като, съгласно
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо него от деня, когато му
бъде съобщено от предишния кредитор.
Съобщаването е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че
вземането на кредитора му е прехвърлено на нов кредитор. Съобщението е
неформално и, за да породи действие трябва да бъде направено от стария кредитор
– чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е
само за противопоставимост, с цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задълженията му, поради което той може да възразява успешно за недължимост
поради липса на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор
преди да му е било съобщено за прехвърлянето.
Ето защо, сама
по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието на дълг към новия
кредитор.
В конкретната хипотеза между страните не се спори, че между третото лице помагач, в качеството на цедент и ищеца, в качеството на цесионер е сключен валиден договор за цесия от 24.12.2019 г., с който първото дружество е прехвърлило на второто всички свои вземания от ответника, включително посочените в исковата молба. На л.18 от първоинстанционното дело е приложено уведмление от цедента до ответника за извършената цесия, което обаче няма данни да е било изпратено, респ. получено от длъжника по цедираните вземания. Независимо от това, доколкото увомлението за цесия е приложено с исковата молба и е било надлежно връчено на ответника заедно с препис от нея, съобразно трайната съдебна практика, този факт следва да бъде зачетен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, като длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията на стария кредитор към новия с получаване на препис от исковата молба и приложенията / в този смисъл решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., ІІ г.о. на ВКС /.
Въз основа на горното, съдът приема за доказано, че ищецът е кредитор за процесните вземания от ответника на основание визирания договор за цесия.
Досежно съществуването на вземанията, тяхната ликвидност и изискуемост, между старните не е спорно, че между цедента и ответника е бил сключен валиден договор за застраховка „ Каско „ на товарен автомобил „Форд Гранд Ц Макс“, с рег. № ...., по застрахователна полица № ...., със срок на действие от 15.06.2019 г. до 14.06.2020 г., както и че в периода на действие на договора са били образувани три отделни щети за различни застрахователни събития във връзка със застрахования автомобил, а именно: 1/ щета № 0002-1501-19-408122 – за застрахователно събитие на 18.07.2019 г., 2/ щета № 0002-1201-19-410389 – за застрахователно събитие на 07.08.2019 г. и 3/ щета № 2701-1301-19-412306 – за застрахователно събитие на 01.11.2019 г.. Не е спорно и, че при всеки от визираните инциденти на автомобила са били причинени вредите, описани във всяка от щетите. Няма спор и относно факта, че по първата от щетите застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 471.88 лева, а по втората от щетите сумата от 1 454.53 лева, като по отношение на трета е отказал изплащане на обезщетение, поради липса на основания за зачитане на вредите като покрит риск.
І. По отношение на първата от щетите, ищецът твърди, че за отстраняване на вредите автомобилът е бил предаден за ремонт от застрахования на доверен на застрахователя сервиз, поради което последният дължи пълния размер на фактурираните от сервиза разходи за ремонт, или и разликата от 50.31 лева. От своя страна ответникът оспорва, че автомобилът е бил предаден на доверен сервиз и, че дължи обезщетение над платеното, в размер на 471.88 лева, изчислено на база средни пазарни цени на увредения детайл.
В тази връзка, съдът съобрази, че, съгласно ОУ към договора за застраховка, процесният автомобил попада в клас „В“ по чл.33.3 от същите и според чл.34.3 дължимото за него обезщетение се определя: 1/ по експертна оценка при писмено искане на застрахования, като при частични щети се изчислява по цени от каталози на застрахователя; 2 / по представени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрхования, след предварително представяне стойността на ремонта и съгласуване със застраховятеля, като застрахователят изплаща предварително съгласувания размер на обезщетението, като при използвани части от официален представител се прилага коефициент 0.8 % и 3/ при отстраняване на щетите в доверен автосервиз на застрахователя по метода „ безкасов ремонт „, само след писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо.
В случая, видно от приложеното на л.109 от първоинстанционното дело уведомление за настъпило застрахователно събитие, застрахованият е уведомил за счупено ляво стъкло на автомобила в паркирано състояние и е поискал извършване на оглед и оценка на щетите, като не е посочил начин на определяне на обезщетението. Видно от поръчка № 056-07-0000827/19.07.2019 г. / л. 75 от първоинстанционното дело / и фактура № **********/27.08.2019 г., ремонтът на щетата е бил извършен от „ Мото Пфое „ ООД по възлагане на застрахования, на когото е била издадена и фактурата за осъществените ремонтни работи, като по делото не са представени доказателства в подкрепа твърдението на ищеца, че посоченият сервиз е бил доверен на застрахователя, респ. одобрен от него. Следва да се отбележи също, че в изготвения от застрахователя и подписан от страните по застрахователното правоотношение двустранно подписан опис, който е приложен към щетата е консатитарано счупване и необходимост от смяна на корпус на ляво странично огледало, а в представения пред сервиза опис е добавено ръкописно и „ мигач „, без да е отразена причина за извършване на допълнението и неговия автор, като в издадената от сервиза фактура е посочено, че стойността на ремонта от 522.19 лева с ДДС, включваща материали и труд е за подмяна на корпус на огледало, мигач в огледало и крушка, което налага извод, че тази сума е цена за ремонт и на детайли, които не са били съгласувани със застрахователя, съобразно изискванията на чл.31, чл.32 и чл.34.3.2 от ОУ към договора за застраховка. С оглед на горното и тежестта на ищеца да докаже, че има вземане във връзка с посочената щета, съдът приема за недоказано съществуването на такова, надвишаващо по размер изплатеното от застрахователя обезщетение, в размер на 471.88 лева, което предпоставя неоснователност на претенцията за разликата от 50.31 лева до заплатената от застрахования стойност на извършения ремонт на автомобила.
ІІ. По отношение на втората от щетите, от доказателствата по делото се установява, че тя е била образувана по повод настъпило на
07.08.2019 г. ПТП, установено по надлежния ред от компетентните органи, в резултат на което на процесния автомобил са били причинени повреди на заден десен калник, задна дясна и предна дясна врати. В уведомлението за щета застраховният не е посочил начин на определяне на обезщетението като е уточнил, че ще го направи по-късно. С възлагателно писмо на застрахователя № *********/02.10.2019 г. автомобилът е бил предаден за ремонт на „ Андреевавто „ ЕООД, като в писмото е било посочено изрично, че за оригинални части, вложени в ремонта ще бъдат заплатени до 80% от стойността им. Във връзка с ремонта, на 07.01.2020 г. сервизът е издал на застрахователя фактура на стойност 1 454.53 лева с ДДС, включваща 1 бр. врата и труд. Посочената сума е била преведена от ответника по банков път на 25.02.2020 г., т.е. след завеждане на исковата молба на 07.01.2020 г., но преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, който факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл.235 от ГПК. От своя страна ищецът представя фактура от 18.12.2019 г., издадена от същия сервиз на застрахованото дружество, в която е отразено „доплащане по щета 0002-12-01-19-410389“ на стойност 290.91 лева с ДДС. Във фактурата обаче не е псочено и от материалите по делото не се установява каква стока или услуга е била предоставена срещу тази цена, респ., че е във връзка с възстановяване на вреди по визираната щета, които са признати от застрахователя и се покриват от сключената за автомобила застраховка „ Каско „. В тази връзка, следва да се отбележи, че според приложения на л.101 от първоинстанционното дело приемо-предавателен протокол автомобилът е бил предаден за ремонт на сервиза на 20.12.2019 г., от което следва, че фактурата за сумата от 290.91 лева е издадена преди започването му, което разколебава достоверността на отразеното в нея, че касае доплащане именно по щета № 0002-12-01-19-410389. Предвид горното, безспорно установения факт, че застрахователят е заплатил в пълен размер стойността на ремонта на вредите на автомобила при ПТП на 07.08.2019 г., определена в съотвествие с чл.34.3.2 от ОУ към договора за застраховка и, че ищецът не доказва наличие на основания за определяне на по-голямо застрахователно обезщетение от платеното, настоящата инстанция достига до извод, че и втората претенция, за сумата от 291.71 лева е също неоснователна и недоказана по размер.
ІІІ. Досежно третата от щетите, от приложените по делото документи и показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели С.С.и П.Д.се установява, че на 01.11.2019 г., в паркирано състояние на процесния автомобил са били приченине вреди на предна дясна броня, декоративна решетка, спойлер под средна броня, лайсна хром и подкалник, които са били описани от застрахователя в опис заключение от същата дата. В подаденото от застрахования уведомление е било посочено, че желанието му е ремонтът да бъде извърен от доверения сервиз „ Андреевавто „ ЕООД. С писмо от 21.11.2019 г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, поради липса на основание, позовавайки се на чл.28.7 от ОУ към договора за застраховка, според който застрахователят не обезщетява щети, възникнали вследствие на инсценирано застрахователно събитие на застрахованото МПС, умишлено премълчаване или даване на заблуждаваща информация, относно обстоятелствата по възникване на застрахователно събитие от страна на застрахования или негов представител.
Във връзка с възникналия правен спор дали е налице застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение и основание за заплащане на такова, съдът съобрази, че съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл. 406 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл.108, ал.7. Съгласно чл.408 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие или 4/ в други случаи, предвидени със закон. Според трайната съдебна практика, застраховотелят може да намали дължимото обезщетение или да откаже плащането му при неизпълнение от застрахования на вменени му в договора или с ОУ към него задължения, във вързка с които е предвидена изрично визираната санкционна последица. Тази принципна постановка е възпроизведена и в текста на чл.7.1 от ОУ към процесния застрахователен договор.
В случая, ищецът твърди, че, след получения от застрахователя отказ за изплащане на обезщетение, застрахованият е предал автовтомобила за ремонт на „ Андреевавто „ ЕООД, като по делото липсват доказателства застрахователното дружество да е било уведомено, респ. да е дало писмено съгласие за това, съобразно разпоредбата на чл.34.3.3 от ОУ. По делото са представени фактура от 28.11.2019 г., издадена от посочения сервиз на застрахования, относно ремонт на детайли на автомобила, описани и в щетата, на обща стойност 2 302.93 лева с ДДС, както и разписки за извършено плащане, удостоверяващи, че получателят на услугата е заплатил посочената цена на изпълнителя по банков път, на две вноски, както следва: 1 000.00 лева – на 28.11.2019 г. и 1 302.92 лева – на 19.12.2019 г.. От фактурата и приложената на л.66 от първоинстанционното дело експертиза баче не се установява методиката на остойностяване на вложените при ремонта на вредите материали и труд. От друга страна, по делото липсват доказателства застрахованият да е изпълнил задължението си по чл.29.5 от ОУ и да е представил пред застрахователя доказателства, удостоверяващи по безспорен начин механизма на настъпване на увреждането така, както е описано в уведомлението за щета, което обуславя възкване правна възможност за застрахователя да намали или откаже изплащане на обезщетение за причинените от него вреди на основание чл.30, респ. чл.28.12 и чл.28.7 от ОУ. Предвид горното, съдът намира за недоказано, че настъпилият на 01.11.2019 г. инцидент представлява покрит застрахователен риск по процесния договор за застраховка, респ., че за застрахователя е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от него. В допълнение следва да се отбележи също, че доколкото увреждането е настъпило в паркирано състояние на превозното средство, по делото не са представени документи, удостоверяващи по безспорен начин механизма на настъпването му и по предходните две щети е изплатено застрахователно обезщетение надхвърлящо 10% от застрахователната сума, при определяне стойността на евентуално дължимото застрахователно обезщетение би следвало да намерят приложение разпоредбите на чл.38.1, вр. чл.23 и чл.43 от ОУ към договора за застраховка, съобразно които то не би могло да надвишава сумата от 1 564.00 лева. На следващо място, заплатените от ищеца суми от по 0.80 лева за извършените банкови преводи не представляват вреда от увреждането, а пропусната полза, поради което и на основание чл.405, ал.2 от КЗ не подлежат на възстановяване от застрахователя, поради липсата на изрична уговорка в обратния смисъл в договора или ОУ към него. Съобразно изложеното, съдът приема за недоказано съществуването на валидно, ликвидно и изскуемо вземане на застрахования към застрахователя по третата от щетите, което да е могло да бъде цедирано на ищеца, което налага извод за неоснователност и на исковете за сумите от 1 000.80 лева и 1 303.73 лева по т.7.3 и т.7.4 от исковата молба.
С оглед на горното, заключава, че предявените
искови претенции са неоснователни и недоказани по размер, което налага да се
отхвърлят.
В съотвествие с изложеното и поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, намери, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия юрисконсулстко възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбата на чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260329/31.12.2020 г. по гр.д. № 27/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „ Кондютрийс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, ул. ...№ 11, представлявано от управителя С.Т.К.да заплати на ЗК „ Лев Инс „ АД, ЕИК *********, със съделище и адрес на управление: гр. София, бул. ...№ 67, район Студентски, представлявано от изпълнителните директори М.М.Г.и П.Д.деловодни разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – жалбоподател в настоящото производство „ Азимут 1984 „ ЕООД, ЕИК *********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.