№ 475
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105705 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД срещу В.
Г. Н., в която се твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение във връзка с продажбата на електрическа енергия за обект на
потребление с абонатен №*** и клиентски № ***, находящ се на адрес гр.
Русе, *********. Отношенията между страните били регламентирани с
Общи условия, като основно задължение на клиента било да заплаща
консумираната електроенергия.
Твърди се, че от извършена справка в имотния регистър се
установявало, че титуляра на партидата за посочения имот - Д.Г.И. го е
отчуждила на 17.03.2006г., като е запазила вещното право за ползването му.
Съгласно справката тя е направила отказ от вещното си право на ползване на
23.06.2006г., като консумацията на електроенергия, която се претендира за
заплащане била след този период. Двамата приобретатели на имота, единият
от които била ответницата, не уведомили за промяната в собствеността.
Поради тази причина ищцовото дружество инициирало заповедно
производство срещу тях двамата, по което било образувано ч.гр.д. № *** от
1
2021г. и издадена заповед за изпълнение за по ½ от задълженията по
неплатените фактури за процесния период, а именно: 93,49лв. главница по
фактури, издадени за периода от 13.04.2020г. - 23.06.2020г., както и 8,02лв.
мораторна лихва, представляваща сбор на лихвите за забава по всяка една от
фактурите от падежа до 15.04.2021г.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по отношение на В. Г. Н. се моли в настоящото производство да
бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че В.
Г. Н. дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД сумата в общ размер на 101,51
лв., от които 93,49лв. представляващи главница за ел.енергия по фактури
издадени в периода 13.04.2020г. – 23.06.2020г., 8,02лв. мораторна лихва,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от
падежа й до 15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски в
исковото и заповедното производства.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответницата,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост, но
за неоснователност на предявеният иск. Счита, че ответницата не е пасивно
легитимирана да отговаря за неизпълнение на твърдяните договорни
задължения. Същата не била титуляр на партидата, по която се претендира
плащане. Нямало безспорни доказателства, че именно тя е купувач на
доставяна от ищцовото дружество електроенергия за процесния период,
съответно да е страна по договор с ищцовото дружество и да са налице
облигационни отношения между страните както се твърди. Моли се
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че за продажбата на електрическа енергия за имот находящ се
в гр. Русе *********, между ищцовото дружество и Д.Г.И. са възникнали
договорни отношения, по силата на които същата се явява клиент на
дружеството с абонатен номер №*** и клиентски № ***.
За потребената електроенергия за посочения имот и за периода от
2
24.02.2020г. до 22.06.2020г. ищцовото дружество е издало на името на Д.Г.И.
4 бр. фактури на обща стойност 186,82лв. Поради неплащане на същите в
предвидените срокове в ОУ на дружеството, е начислено и обезщетение за
забава от падежа на всяка от фактурите до 15.04.2021г. в размер на 16,04лв.
Според приложената по делото справка от Агенция по вписванията,
обхващаща периода от 01.01.2001г. до 20.04.2021г., процесният имот
(жилище) е придобит от Д.Г.И. на 01.06.2005г., след което на 17.03.2006г. го е
прехвърлила, като е запазила правото си на ползването му, а на 23.06.2006г. е
направила отказ от вещното си право на ползване, като имотът е придобит от
ответницата В. Г. Н. и И.П.Н..
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и срещу В. Г. Н.
и И.П.Н. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата
от 186,99лв. дължима главница и мораторна лихва за потребена
електроенергия за имот в гр. Русе *********, с абонатен номер №*** и
клиентски № *** по фактури издадени в периода 13.04.2020г. до
23.06.2020г., както и 16.04лв. мораторна лихва от падежа на всяка от
фактурите до 15.04.2021г., законната лихва върху главницата считано от
29.04.2021г. до окончателното й заплащане, както и 75лв. разноски за
заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника И.П.Н. и е влязла в сила. На В. Г. Н.
заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът е дал
на кредитора указания за предявяване на установителен иск за
претендираното вземане от длъжника В.Н..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
По делото спорно е дали ответницата се явява потребител на
електроенергия и клиент на ищцовото дружество за процесния имот и период.
Няма спор, че за този имот е имало разкрита партида в дружеството на
Д.Г.И., на името на която са издавани фактури за дължимата цена за
потребена електроенергия, включително и процесните фактури. Т.е. между
ищцовото дружество и Д.Г.И. са възникнали облигационни отношения и
3
същата е клиент на ищцовото дружество за процесния имот. Няма твърдения
и доказателства това правоотношение да е прекратено.
Съгласно чл. 13 т.1 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, когато се
подава заявление за продажба на електрическа енергия и за същия обект има
действащ договор за пренос и продажба на електрическа енергия с друг
ползвател, новият договор не се сключва до прекратяване на стария, освен ако
лицето е престанало да бъде фактически ползвател на имота. В чл. 17 т.3 от
ОУ е вменено задължение на потребителя, в 30 дневен срок в писмена форма
да уведомява дружеството за промяна свързана със собствеността на
електроснабдения обект.
В случая няма твърдения и доказателства по делото, че Д.Г.И. е
прекратила договорните си отношения с ищцовото дружество, както и да е
изпълнила задължението си по чл. 17, т.3 от ОУ. Не се установява и
ответницата В. Г. Н. като нов собственик (съсобственик) на процесния имот
да е инициирала сключване на договор за него с ищцовото дружество, както и
старият собственик да е престанал да бъде фактически ползвател на имота.
Поради това няма правно основание, въз основа на което ищцовото дружество
да претендира за плащане от ответницата издадени фактури на името на друго
физическо лице, с което се намира в договорни отношения за процесния имот.
С придобиването на правото на собственост върху недвижим имот,
собственикът не встъпва „автоматично“ в договорни отношения с
дружеството за пренос и продажба на електроенергия, нито замества стария
клиент. Между двамата няма нито законово, нито договорно правоприемство.
За процесния период независимо от обстоятелството кой е собственик на
имота, задължено лице за заплащане на потребената електроенергия е това,
което има сключен договор с ищцовото дружество и същият не е прекратен.
Поради това и дружеството е издало процесните фактури не на името на
ответницата, а на Д.Г.И.. Възможно е последната да е фактически ползвател
на имота и без да е собственик (като наемател, заемател и пр.) и по тази
причина да не е прекратила отношенията си с дружеството. Няма правно
основание ищцовото дружество да извършва справки за промяна в
собствеността на имотите, за които се намира в договорни отношения и въз
основа на тези справки да претендира плащания от нови собственици, с които
не се намира в договорни отношения. Тези нови собственици не биха могли
да бъдат „неизправна страна“ и да имат „виновно“ поведение спрямо
4
дружеството, изразяващо се в неизпълнение на чл. 17 т.3 от ОУ, както се
твърди в исковата молба и в представените от процесуалния представител на
ищцовото дружество писмени бележки по същество на спора. ОУ имат
действие само по отношение на страни по договора. Т.е. новият собственик
преди да изрази съгласие за встъпване за придобития имот в облигационни
отношения с ищцовото дружество не би могъл да има каквото и да е
задължение за неговото уведомяване. Такова има само стария собственик или
ползвател, съответно и клиент на ищцовото дружество. Ако той не изпълни
задължението си по чл. 17 т.3 от ОУ и не прекрати договорните си
отношения, същите продължават да съществуват до настъпване на
регламентирано в договора или закона основание за тяхното прекратяване.
Правноирелевантно за спора е обстоятелството кой е действителния
ползвател на електроенергията, чието плащане се претендира.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че по делото не е доказано
възникването на договорни отношения между ищцовото дружество и
ответницата за процесия имот и за периода за който са издадени
претендираните за плащане фактури, с оглед на което предявеният
установителен иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора страните не си дължат разноски една на друга.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258 срещу В. Г. Н. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ********** иск за установяване дължимостта на сумите 93,49лв.
представляващи ½ част от главница за ел.енергия по фактури издадени в
периода 13.04.2020г. – 23.06.2020г. за абонатен №*** и клиентски № ***,
8,02лв. представляващи ½ част от сбора от мораторната лихва по всяка
фактура за периода от падежа й до 15.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 29.04.2021г., за които суми е издадена Заповед
№***/05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6