Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град Плевен, 27.08.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ АВГУСТ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА………и в присъствието на прокурора…………..АНА БАРАКОВА..………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 159 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                   Постъпила е искова молба от Ф.Н.Д. *** против Н.Д.И. с постоянен адрес *** и настоящ адрес Медицински център „***“ гр.Плевен, в която се излагат твърдения, че ответникът е племенник на ищеца-син на сестрата на ищеца.Ищецът твърди, че родителите на ищеца живеят и работят в чужбина.Твърди, че племенникът му страда от психично заболяване параноидна шизофрения и многократно е бил лекуван в болнични заведения.Твърди също, че той не може да работи и не може да се грижи за своите работи, не иска да общува с хора и има пристъпи на агресия. В моменти на криза буйства, чупи предмети и всякаква покъщнина. През останалото време е разсеян и не е способен да се концентрира.Ищецът твърди още, че с решение на ТЕЛК от 02.11.2004г. на ответника е определена 95% нетрудоспособност без чужда помощ, като от тогава болестта му е продължила да прогресира.Твърди и това, че срещу ответника са образувани прокурорски преписки за принудителното му лечение в психиатрична клиника.Ищецът твърди, че племенникът му Н. е опасен за себе си и за околните и поради това през 2019г. е успял да го настани в Център за психосоциална реабилитация в гр.Плевен-МЦ“***“, където се намира и понастоящем.До 01.05.2019г. Н. е получавал пенсия по болест, но тъй като не се е явил пред ТЕЛК, пенсията му е била преустановена.  

  В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставен ответника под запрещение, тъй като поради здравословното си състояние, той не може да се грижи за своите работи.Приложил е към исковата молба следните писмени доказателства: удостоверение за родствени връзки изх.№ РМЛ 19-УГ01-24565 от 13.12.2019г. от СО, район „Младост“; решение на ТЕЛК № 1341/073 от 22.05.2013г., изд. от ЦПЗ“***“ЕООД гр.София; решение на ТЕЛК № 1114/088 от 18.05.2016г., изд. от МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД гр.София; Епикриза издадена на 27.10.2008г. от МБАЛСМ“***“ЕАД София; изследване на ответника извършено от МБАЛ“***“ЕАДгр.София Център за образна диагностика, Кабинет по компютърна томография на 02.11.2009г.  

 В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск Н.Д.И.. 

 Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурора Ана Баракова изразява становище, че молбата за поставяне на ответника Н.Д.И. под пълно запрещение, съобразно събраните доказателства, е основателна и в негов интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответникът не може да се грижи сам за себе си и за делата си, тъй като той страда от Параноидна шизофрения, което заболяване съгласно заключението на вещото лице, е необратимо.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора.

             Безспорно е, че ищецът е вуйчо на ответника и следователно като близък роднина има право да иска поставянето му под запрещение, т.е. молбата му е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответника от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложените в делото документи, се установява, че ответникът е бил освидетелстван с решение на ТЕЛК № 1341/073 от 22.05.2013г., изд. от ЦПЗ “***“ ЕООД гр.София и решение на ТЕЛК № 1114/088 от 18.05.2016г., изд. от МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД гр.София, с диагноза Параноидна шизофрения. От представените Епикриза, издадена на 27.10.2008г. от МБАЛСМ “***“ЕАД София; изследване на ответника извършено от МБАЛ “***“ЕАД гр.София Център за образна диагностика, Кабинет по компютърна томография на 02.11.2009г., се вижда че е бил опериран след удар в главата с желязо.

           Установява се от показанията на разпитания по делото  свидетел П.А.Г., че познава ищеца и ответника, в  качеството си на управител на Психо-социален център за рехабилитация в парк Кайлъка, където ответника Н.И. е постъпил на 20.11.2019 година. Свидетелят твърди, че е и негов лекуващ лекар психиатър по специалност. Познава и ищеца от посещенията му в Центъра и от връзката им по телефон. Свидетелят разяснява, че Центъра, който ръководи е частна структура. Настаняването в него е по желание на потребителите и техните близки.Това е медико-социално заведение, като санаториум.  Центъра разполага с обучен персонал в психиатрично-сестринска и психиатрична служба.Установява, че на Н. се провежда психо-социална терапия, при което е постигната е задоволителна ремисия на шизофреничното разстройство, но за съжаление болестта има хроничен ход и неговото социално функциониране е ограничено. Установява, че  договора по отношение на ответника е безсрочен, но колко време ще остане - зависи от близките му. В миналото е имал агресивни прояви.   Сега е постигнал задоволителна ремисия, която не налага някакво принудително ограничение, както е по Закона за здравето, той си е постъпил доброволно.

 Същото се установява и от свидетелката д-р К.Д. Колева, която работи в същия център. Свидетелката твърди, че ответника е постъпил в доста сложно състояние. Бил е напрегнат, капризен и агресивен, но в последствие се е постигнал добър резултат. Установява, че Н. е на свободен режим и може да излиза от Центъра. Посещават го  близките му - в случая вуйчо му Ф., тъй като майка му не е в България. Свидетелката дава показание, че Н.И. има близки хора, но е асоциален. По време на престоя си е намерил приятели. Разговаря и със свидетелката. Има си съответните симптоми на заболяването – съмнителен е към храната, към хората, чува гласове. Има   анормални страхове и прояви на заболяването. Подозрителен е към лекарствата, за да не го отровят. Подозрителен е и към хората

 При личното изслушване на ответника, той разбира и отговаря на задаваните му въпроси. Няма съзнание за заболяването си. Споделя, че не го лекуват, в Центъра, където е постъпил и няма назначена терапия. Единствената терапия е да се храни и да спи на чист въздух.Смята, че идеята вуйчо му да е негов настойник „не е лоша“, разчита на неговата помощ и подкрепа и той да се грижи за делата му.Споделя, че е работил в чужбина и че България трудно си намира работа. Иска да отиде при майка си в чужбина, за да работи и живее там. Твърди че в заведението в Кайлъка има психиатър, има постоянно храна, но няма хора с които да общува, защото повечето хора са възрастни и няма какво да си говори с тях.

От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., се установява, че ответникът е с Параноидна шизофрения/F 20.0, МКБ 10/  Тази болест е включена в чл.5 от Закона за лицата и семействата. Заболяването е приело  пристъпно-прогредиентен ход с чести екзацербации на фона на кратки и непълноценни ремисии и води до промяна на личността в шизофренен стил.Налице е изразена трайна социална дезадаптация.

 Не може да се очаква подобрение на психичното му състояние в дългосрочен план. Параноидната шизофрения е болест, което уврежда способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си. Същият не може да защитава интересите си и да се грижи за работите си. От медицинска гледна точка е налице предпоставка той да бъде поставен под пълно запрещение.

При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на Н.Д.И., съдът приема, че ответникът страда от Параноидна шизофрения, в резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието му, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.  

            Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Н.Д.И., от гр.София, с настоящ адрес ***, парк Кайлъка, Център за психосоциална рехабилитация - Плевен, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на вуйчо му/брат на майка му/ Ф.Н.Д., ЕГн ********** ***.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: