Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-93 17.10.2017 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и шести септември Година 2017
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 994 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба вх.№ 3563/16.05.2017г. на НРС от Р.П.П., ЕГН: **********, с адрес: с.К.,
ул.„Д. и т. с.” № **, чрез адв.М.Овагемова, адрес на кантората: гр.Бургас,
ул.“Оборище“ № 90, ет.1, против решение № 56/20.04.2017г. по гр.д.№ 951/2016г.
по описа на НРС, в частта, с която съдът е уважил предявения от С.Т.Е., ЕГН: **********,
с адрес: с.К., ул.„Д. и т. с.” № ***, иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗН и е
приел за установено спрямо нея, че извършеният в нейна полза завет е
недействителен в посочените в решението части, като е признал Е. за техен
собственик. Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен искът на Р.П.
против С.Е. за установяване на собственост и предаване на владението върху
посочените идеални части от спорните по делото сгради. Твърди, че съдът
неправилно е преценил събраните доказателства. Моли решението на НРС да бъде
отменено в горните части и бъде постановено ново, с което да отхвърли изцяло
предявения от Е. иск и уважи изцяло предявения от нея насрещен иск. Няма
искания по доказателствата, моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият С.Т.Е. е депозирал отговор по въззивната
жалба чрез процесуалния си представител – адв.Ж.Иванова, оспорва я, моли да
бъде потвърдено решението на НРС, излага подробни съображения, няма
доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от
легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал искове с правни основания
чл.19, ал.1 ЗН, чл.124 ГПК и чл.108 ЗС.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред НРС е образувано по искова молба
от С.Е. против Р.П.. Въззиваемият твърди, че е придобил по наследство 9/40ид.ч.
от ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 39164.501.131 по КККР за с.Кошарица,
общ.Несебър, 9/40ид.ч. от построените в същия имот сгради с идентификатори: 39164.501.131.2
и 39164.501.131.3, както и 1/8ид.ч. от построената в същия УПИ сграда с
идентификатор 39164.501.131.4 . Още 1/8ид.ч. от последната описана сграда е
придобита от него чрез упражнявано владение в продължение на повече от 10 години.
Ето защо твърди придобиване по давност и на тази част или общо 1/4 ид.ч. от
постройката. Заявява, че със саморъчно завещание от 29.12.2010г. Н.Е. – втора
съпруга на неговия баща и наследодател, се е разпоредила с част от
притежаваното от него имущество, като го е завещала на своята племенница –
въззивницата. Твърди, че за частите, на които Е. не е собственик, заветът е
недействителен. Позовава се на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗН. Ето защо, след
като при извършена справка в имотния регистър на АВп към НРС е установил, че П.
е вписала завещанието и явно има претенции по отношение на неговото имущество,
така, както го е описал, е завел настоящите искове, с които моли да се установи
недействителността на завета за частите от горните имоти, надвишаващи дела на
наследодателката Е., както и да бъде призната спрямо нея собствеността му върху
тях. Ангажира доказателства.
Въззивницата Р.П. е оспорила исковете в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба – стр.93. Заявила е, че ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор 39164.501.131 по КККР за с.Кошарица, общ.Несебър и
9/40ид.ч. от построените в същия имот сгради с идентификатори: 39164.501.131.2
и 39164.501.131.3 действително са придобити от Н. Е. и Т. Е. – **** на
въззиваемия, през време на брака им, но без принос от страна на наследодателя Е..
Заявила е, че за тях семейството не е платило уравнението на дяловете на
останалите съделители, от които са придобити. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът не възприеме горното, е въвела основание за придобиване по
давност на спорните части от имоти. Твърди, че завещателката Е. ги е владяла в
продължение на повече от 10 години, като е считала себе си за единствен собственик.
Действително въззиваемият е заживял със съпругата си в сградата с идентификатор
39164.501.131.2, но с уговорката това да
е временно и те са били допуснати в нея, а не са я държали като своя.
Впоследствие той и семейството му са започнали да ползват и останалите спорни
имоти, но не са извършили никакви действия, които да сочат, че са налице
претенции за собственост.
По отношение на сградата с идентификатор 39164.501.131.4
заявява, че тя е съществувала към съдебната делба от 1987г. Твърди, че е
отразена по подробния устройствен план на с.Кошарица към 1978г., ето защо
следва да се счита за приращение към терена. На това основание оспорва исковата
молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Също ангажира доказателства. Моли за
присъждане на разноски.
С депозиране на отговора срещу исковата молба Р.П. е
предявила насрещен иск против С.Е.. Заявява, че в резултат на саморъчно
завещание на Н.Е. е придобила описаните в него имоти. Освен това е собственик
на 2/3 ид.ч. от съществуващата в дворното място сграда с идентификатор 39164.501.131.4
от 15кв.м., която е приращение към дворното място. Излага аргументи в тази
насока, а също така и в подкрепа на твърдението, че е собственик на 2/3 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 39164.501.131. Моли съда да постанови решение, с което
приеме за установено по отношение на С.Е., че тя, Р.П. е собственик на сграда с
идентификатор 39164.501.131.2, на сграда с идентификатор 39164.501.131.3 и на
2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор 39164.501.131.4 и осъди ответника по
насрещния иск да й предаде владението върху горните имоти. Ангажира
доказателства.
Исковете са оспорени от Ст.Е. в депозирания по реда и
в срока по чл.131 ГПК отговор. В съдебно заседание на 30.03.3017г. – стр.137,
повереникът на Ст.Е. изрично е заявил, че той владее процесните три сгради,
понеже не е знаел, че П. има права върху тях. За саморъчното завещание е узнал
случайно от справка в Агенция по вписванията.
В първото проведено по делото съдебно заседание на
30.03.2017г. страните са спорили относно допустимостта на исковете, като е
въведено възражение от страна на Е. по предявените насрещни искове, че не се оспорва
собствеността на П. извън претендираните от него идеални части. Уточнено е,
обаче, че тя твърди собственост върху целите сгради с идентификатори 39164.501.131.2
и 39164.501.131.3, както и собственост върху 2/3 ид.ч. от сградата с
идентификатор 39164.501.131.4, като за останалата 1/3 твърди, че е собственост
на наследниците на П. и С. П.ови, ето защо за нея е налице правен интерес да проведе
ревандикационен иск по отношение и на трите сгради -Решение № 70 от 16.08.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия
Маринова, в претендирания обем права.
От приложения акт за женитба на Т. Е. и Н. И. се
установява, че двамата са сключили граждански брак на 30.12.1966г. Бракът е бил
втори и за двамата, като от първия си брак мъжът е имал родено дете – С.Е., а
от втория родени деца няма. Съпругата Н. Е. се легитимира като наследница на Г.
П.ов И. и Р.Й. И. с удостоверение за наследници изх.№ 2/06.12.2016г. на
кметство с.Кошарица, общ.Несебър – стр.45.
С н.а. № **, т.*, д.№ ** от 14.02.1972г. на ПРС Г. П. И.
е признат за собственик по давност върху следния недвижим имот: дворно място,
находящо се в с.Кошарица, състоящо се от 546кв.м., представляващо им.пл.№ 127 в
кв.5 по плана на с.с., при граници описани в акта, ведно с построените в него
една паянтова жилищна сграда с площ от 30кв.м., един паянтов обор с площ от
40кв.м., за което дворно място е отреден п-л ХІ-127 в кв.5 по плана на с.с,
състоящ се от 880кв.м., при граници за целия парцел – описани в акта. Въпреки
че нотариалният акт сочи за собственик титуляра Г. И., приложението на чл.13 СК
от 1968г. обосновава имуществена общност между него и съпругата му Р.Й. И..
С н.а. № **, т.*, д.№ ** от 06.03.1972г. на ПРС Г. П. И.
е дарил на сина си П. Г. П. ½ ид.ч. от описаното по-горе дворно място
негова собственост, без каквито и да е части от построената в същото място
жилищна сграда и обор.
С н.а.№ **, т.*, д.№ ** от 06.03.1972г. на ПРС Г. И. е
отстъпил на сина си П. И. даром право на строеж и върху своите идеални части от
съсобственото им дворно място, описано по акта – стр.64, за да изгради
собствена жилищна сграда на площ 80кв.м. в южната част на парцела, съгласно
одобрен архитектурен проект.
С последващ на.а. № ***, т.*, д.№ *** от 23.11.1981г.
на ПРС Г. И. е признат за собственик по регулация на дворно място от 50кв.м.,
придадени към собствения му п-л V-49 в кв.17 по плана на с.Кошарица, действащ
към 1981г.
След смъртта на Р.Й. И., поч. на 06.07.1981г.,
притежаваното имущество от съпрузите е наследено по правилата на чл.5 и чл.9,
ал.1 ЗН, при приложение на чл.14, ал.7, предл.ІІ СК от 1968г. – т.е. съпругът Г.
И. е останал собственик на своята ½ ид.ч. от придобитото имущество –
описаното по-горе дворно място след разпоредителната сделка с н.а. № **, т.*,
д.№ ** от 06.03.1972г. на ПРС и след придобиване на 50кв.м. по регулация, ведно
с ½ ид.ч. от описаните по н.а. № **, т.*, д.№ ** от 14.02.1972г. на ПРС
две сгради, а децата им – Н. Е., Г. П., С. И., С. Г. П. и П. Г. П. са наследили
по 1/5 част от имуществото – по реда на чл.5 ЗН и като се вземе предвид
приложеното на стр.76 удостоверение за наследници изх.№ 2/24.01.2017г. на
кметство с.Кошарица, общ.Несебър. Понеже децата са наследили по 1/5 част от
имота и изградените в него сгради, следва извод, че са станали собственици по
наследство на по 1/10 част от тях.
Твърди се от въззивницата Р.П., че към 1978г. в имота
е съществувала и още една сграда – тази с настоящ идентификатор 39164.501.131.4,
по отношение на която следва да се приложи правилото на чл.92 ЗС: „Собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго“.
За да формира окончателните си изводи, съдът се
запозна с приетата пред районния съд СТЕ, неоспорена от страните. От
заключението на В.л. се установява, че описаните по цитираните н.актове имоти
са идентични с УПИ V-49 в кв.17 по действащия ЗРП (ПУП) на с.Кошарица от 1978г.
Според заснеманията на кадастралния план за с.Кошарица, одобрен през 1941г., в
процесния имот са заснети: паянтова жилищна сграда и паянтов обор,
съответстващи по местоположение на сградите, обозначени с идентификатори
39164.501.131.2 и 39164.501.131.3.
По кадастралния план на селото от 1978г. са заснети
същите две сгради, както и навес, който, според В.л., съответства на
селскостопанска сграда, обозначена в КК с идентификатор 39164.501.131.4. Същият
навес в кадастралния план от 1993г. е обозначен като масивна сграда. В имота е
заснета и нова двуетажна жилищна сграда.
От разпита на В.л. в с.з. на 30.03.2017г. се
установява, че отразената по плана от
1978г. сграда с идентификатор
39164.501.131.4 е видимо различна от тази, отразена по плана от 1993г. В плана
от 1978г., изработен по заснеманията от 1976г., тя е нанесена като навес,
докато в този от 1993г. е с по-малка площ и е нанесена вече като масивна.
От показанията на св.Ч. става ясно, че бащата на С. – Т.
Е., е изградил постройката през 1977 – 78г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, понеже по
делото лисват доказателства, които да установяват различни факти, а също така
те кореспондират с експертното заключение.
Според В.л. планът от 1978г. е изготвен по заснемане от 1976г., в което е
нанесен навес – явно изграден в периода между 1941г. (когато е одобрен първият
кадастрален план за с.Кошарица) и 1976г. – второто кадастрално заснемане. След
1976г. на мястото на стария навес явно е изградена нова постройка, с по-малка
площ и вече масивна. Изложеното заключение съответства на отразяването по плана
от 1993г., където сградата е нанесена като масивна. В същото време тя не е
описана по н.а. № **, т.*, д.№ ** от 06.03.1972г. на ПРС за дарение на част от
дворното място от наследодателя Г. И. в полза на наследодателя П. П..
При така
изложените факти съдът приема, че се касае за сграда, изградена в съсобствено
дворно място, без да е отстъпено право на строеж от останалите лица, имащи
права върху терена. Ето защо, като приложи разпоредбата на чл.92 ЗС, съдът
приема, че правата на собственост върху нея следва да бъдат определени в същия
обем, в който притежават собственост върху терена правоимащите.
След смъртта на Р.Й. И., поч. на 06.07.1981г., наследниците
й са извършили съдебна делба на общото имущество. В с.з. на 03.04.1987г. по
гр.д.№ 190 по описа за 1986г. на ПРС съделителите са се спогодили. В дял на Н. Е.
била поставена ½ ид.ч. от дворно място в с. Кошарица, цялото от
844кв.м., парцел V-49, в кв.17, при граници: улица, Н. Р., Ж. П.ов, М. П.ов и
построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда на площ от 30кв.м. и
оборна площ от 40кв.м., съответстващи според експертното заключение на двете
сгради с идентификатори 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3. Н. Е. е следвало да
наплати уравнение на дела на останалите съделители така, както е описано по
спогодбата. При положение, че имотът – дворно място с постройки в него, е
придобит в резултат от извършена съдебна делба, той се изключва от хипотезата
на чл.13, ал.2 на СК от 1968г. и следва да се счита за имуществена общност на
двамата съпрузи за частта, надвишаваща наследството на Н. Е..
В предявената от Р.П. насрещна искова молба са
изложени твърдения за липса на принос от страна на Т. Е. при придобиване на
имота и съответно – изявления за лична собственост на наследодателката Е..
Въззивницата е заявила, че поставеното в дял имущество не е наплатено уравнение
на останалите наследници. Твърдението, обаче, не е подкрепено от доказателства,
затова настоящият състав го приема за недоказано.
Така, след смъртта на наследодателя Т. Е. – 15.11.1991г.
неговите наследници: Н. Е. и С.Е. са станали собственици върху следните идеални
части от спорните дворно място и изградени в него сгради: 9/40ид.ч. от ½
ид.ч. от цялото дворното място и по 9/40ид.ч. от сградите с идентификатори 39164.501.131.2
и 39164.501.131.3, както и 9/80ид.ч. от сградата с идентификатор 39164.501.131.4
за С.Е.. Н. Е. е станала собственик на 31/40ид.ч. от ½ ид.ч. от цялото
дворното място, по 31/40ид.ч. от сградите с идентификатори 39164.501.131.2 и
39164.501.131.3, както и 31/80ид.ч. от сградата с идентификатор 39164.501.131.4.
Съдът приема горното заключение като съобрази
извършените с имота разпореждания и придобиване на сградата с идентификатор
39164.501.131.4 по приращение към терена, при положение, че не бе доказано
упражняване на фактическа власт от страна на Н. и С. Н.Е.и, която да обоснове техни права в по-голям обем. Както бе
изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият Е. е твърдял придобиване по
давност на части от тази постройка чрез упражняване на владение за срок
по-дълъг от десет години, но в хода на производството не са събрани достатъчно
убедителни доказателства в тази връзка. Разпитаните пред районния съд свидетели
не са установили по безпротиворечив начин упражняване на фактическа власт и
демонстриране на намерение за своене на постройката по такъв начин, че да бъде
обективирано намерението на С.Е. или на Н. Е. да придобият върху постройката
права в по-голям обем от наследените.
По отношение на предявените насрещни искове:
Р.П. се легитимира като наследник на П. Г. П. с
удостоверение за наследници № 4/24.01.2017г. на кметство с.Кошарица,
общ.Несебър – стр.71 по делото. Правата й на наследник не се оспорват, нито се
оспорват наследените части от процесния
имот. П. П.ов е бил собственик на ½ ид.ч. от дворното място в резултат
от извършеното в негова полза дарение от страна на баща му и съответно на
½ ид.ч. от сградата с идентификатор 39164.501.131.4 по приращение. След
смъртта на П. и съпругата му съответната част от дворното място и от сградата
са наследени от трите им дъщери, като всяка от тях е придобила по 1/3 ч. от
½ ид.ч. или по 1/6 ид.ч. от тях.
Претенциите си по отношение на сградите с
идентификатори 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3 П. обосновава с извършения в
нейна полза завет, както и с упражнявано от наследодателката Н. Е. владение
върху целите сгради, а не върху идеална част от тях, посредством което ги е
придобила по давност. По делото е приложено саморъчно завещание от 29.12.2010г.
на Н.Е., с което завещателката се е разпоредила с ½ ид.ч. дворното място
и със сгради с идентификатори 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3 в полза на П..
Завещанието е обявено на 27.03.2013г. с протокол
за обявяване на саморъчно завещание акт № **, том *, рег. № **** от
27.03.2013г. на нотариус Линка Чуткина, гр.Несебър, вписано под № ***, том *,
вх. рег. № 1758/29.03.2013г. на СВ гр. Несебър.
В тази връзка
по делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Ч., И., Ш.
и К.. От разпита им, обаче, не се установи по убедителен и безспорен начин, че Н.
Е. е демонстрирала намерението си да свои сградите в тяхната цялост и това е
станало достояние на С.Е.. Действително, св.Ш. е заявил, че неколкократно е
присъствал в имота, когато неговият тъст е гонил С.Е. от имота. В същото време,
обаче, по никакъв начин не става ясно въззиваемият да е разбрал, че Н. Е. счита
имота за свой личен и той бива отстранен от него в тази връзка.
Ето защо твърдението за придобиване по давност се
явява недоказано.
Що се отнася до сградата с идентификатор
39164.501.131.4: съдът обоснова по-горе своите изводи относно правата, при
които тя е придобита от собствениците на терена. Изложеното относно
упражняваното от Н. Е. владение върху сградите в терена се отнася и до тази
сграда. На основание тези мотиви съдът приема, че собствеността на Р.П. е
установена до размера на притежаваните и завещани от Н.Е. части от дворното
място и от трите сгради така, както са описани по-горе, към които следва да
бъдат добавени притежаваните от наследството на П. П. части.
Всичко описано по-горе води до заключение за
основателност на исковете на С.Е. с правно основание чл.19, ал.1 ЗН и чл.124 ГПК за установените и притежавани от него права върху процесното дворно място и
сгради, съобразно мотивите на настоящото решение. Решението на НРС в тази част
е правилно, съобразено със закона и задължителната съдебна практика и следва да
бъде потвърдено.
С оглед установените по-горе права на П. върху
дворното място и трите спорни постройки, решението на НРС следва да бъде
потвърдено и в частта, с която е прието за установено по отношение на Е. какъв
е обемът от собственически права на П. спрямо процесните вещи.
Видно от изразеното в с.з. на 30.03.2017г. по делото
становище на процесуалния представител на Е., по делото е безспорно, че
спорните вещи се владеят изцяло от него, което не е съобразено със
собственическите права на П.. При наличието на установените й права искът за
предаване на владението върху тях в съответните части се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Налага се заключение за потвърждаване изцяло на
решението на НРС. В полза на въззиваемия се следват направените пред БОС
разноски в размер на 400лв.
Водим от изложеното, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 56/20.04.2017г. по гр.д.№ 951/2016г. по описа
на НРС в обжалваните части.
ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН: **********, с адрес: с.К., ул.„Д. и т. с.”
№ ** да заплати на С.Т.Е., ЕГН: **********,
с адрес: с.К., ул.„Д. и т. с.” № *** направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 400лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен
срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: