РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 6371 по описа за 2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 44970 от 19.02.2019 г., постановено по гр. дело № 60889/2018 г. по описа
на СРС, ІІ ГО,74- ти състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу В.А.Х. обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
е признато да установено, че В.А.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД общо сумата от 3564.71 лева, от
която сума в размер на 3468.46 лева стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, с аб.№ 146691 за периода
от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., отразена в общи фактури № ********** от 31.07.2015г.; № ********** от 31.07.2016 г. и **********
от 31.07.2017г. и която сума в претендираният размер от 3564.71 лева включва в
себе си и сума в размер на 96.25 лева за главница за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 630.10 лева, от която
сумата от 608.62 лева за изтекла мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г. и която сума в претендираният размер
от 630.10 лева включва в себе си и сума в размер на 21.48 лева за изтекла
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 20.04.2018 г. и за които
вземания е издадена заповед за изпълнение от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 28445
по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 74 състав.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника В.А.Х. с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква
се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по
делото се установява, че между страните е установено наличието на облигационна
връзка, респективно, че жалбоподателя има качество на потребител на топлинна
енергия. Поддържа се, че липсата на такова се установява и от представените към
отговора на исковата молба съобщения към процесните данъчни фактури, в които
като потребител било посочено друго лице, с което на практика самият ищец
опровергавал твърденията в исковата молба. Моли съдът да отмени обжалваното решение
и отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите
- „Т.С.” ЕАД и „Б.” ООД - третото лице помагач на ищеца, в законоустановения
срок не са подали отговор на въззивната жалба.
С
молба от 11.03.2020 г. процесуалния представител на „Т.С.” ЕАД взема становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна
по следните съображения:
В
конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
като собственик и ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, с аб.№ 146691. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило по силата
на закона в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
С
оглед събраните по делото писмени доказателства необоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото се установява твърдението на ищеца, че
именно ответникът В.А.Х. е собственик или
пък вещен ползвател на процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил
топлинна енергия през процесния период, т.е. че е пасивно материално легитимиран
да отговаря по така предявените искове. В тази връзка следва да се отбележи, че
ответникът, своевременно - с отговора на исковата молба е оспорил твърдението
на ищеца, че между страните съществува облигационно правоотношение, респективно
че е собственик на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ето защо първоинстанционният съд, разпределяйки
правилно доказателствената тежест с доклада по делото, обективиран в Определение
от 16.11.2018 г., в което е посочил, че в доказателствената тежест на ищеца е
установяване на твърдението му за наличието на облигационно правоотношение с
ответника, необосновано е приел, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността
правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. **********. Неправилен е изводът на СРС, че представено писмо, подписано от
кмета на СО, район Младост от 22.02.2018 г., в което е посочено, че процесното
жилище е продадено на В.А.Х. на 28.04.1990 г., представлява официален
свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като това удостоверително изявление стои
извън кръга на службата на кмета на район, а и този факт /продажбата на
недвижим имот/ се установява с писмен договор за покупко-продажба, какъвто по
делото не е представен.
Предвид
изложеното и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав на съда прима, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване ответникът да е собственик или вещен
ползвател на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди че е доставил
топлинна енергия, поради което главният иск е недоказан и следва да бъде
отхвърлен. С оглед изхода на делото по главния иск неоснователен е и акцесорния
иск за лихва за забава.
Тъй
като правните изводи на настоящата съдебна инстанция са различни обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове следва да се
отхвърлят.
С
оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция ответникът по жалбата
„Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката В.А.Х. н
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 444,37 лв., представляващи разноски за настоящата съдебна
инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
44970 от 19.02.2019 г., постановено по гр. дело № 60889/2018 г., по описа на
СРС, ІІ ГО,74- ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу В.А.Х.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че В.А.Х., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3564.71 лева, от
която сума в размер на 3468.46 лева стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. **********, с
аб.№ 146691 за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., отразена в общи фактури
№ ********** от 31.07.2015г.; №
********** от 31.07.2016 г. и **********
от 31.07.2017г. и която сума в претендираният размер от 3564.71 лева включва в
себе си и сума в размер на 96.25 лева за главница за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата; както и сумата от 630.10 лева, от която сумата от 608.62
лева за изтекла мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 16.09.2015
г. до 20.04.2018 г. и която сума в претендираният размер от 630.10 лева включва
в себе си и сума в размер на 21.48 лева за изтекла мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до
20.04.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 31.05.2018
г. по ч.гр.д. № 28445 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.”
ЕАД, ЕИК **********
да заплати на В.А.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 444,37
лв.,
представляваща разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: