Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
27.01.2017 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
19 януари |
година |
2017 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Д.Г. |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Спасов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
1576 |
по описа за |
2016 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-001509
от 18.11.2016 г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда” -
Кърджали, с което на ЕТ “Хюхютах-Х.Т.”,
ЕИК/ БУЛСТАТ ***, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ му
е наложена”имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.
61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда .
Решението подлежи на касационно обжалване
пред АС гр.Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване
на съобщението.
Съдия:
МОТИВИ:
Производството
е образувано по жалба на ЕТ “Хюхютах-Х.Т.”, представлявано от собственика Х.Х.Т., против Наказателно постановление № 09-001509
от 18.11.2016 г.,
издадено от директора на
Дирекция “ИТ” - Кърджали, с което за нарушение на чл. 61 ал.1 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3
от КТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП било
незаконосъобразно, излагайки съображения в тази посока, касаещи неспазване от АНО на
изискванията на чл. 57 ал.1 от ЗАНН, както и поради това, че не бил извършил
констатираното нарушение,
поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание
жалбодателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата.
Наказващият орган, чрез ю.к. А., оспорва основателността на жалбата и счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша
показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.07.201бг., при
извършване на проверка в хранителен магазин „Тони", намиращ се в
гр.Кърджали, кв."Възрожденци", към момента на извършване на
проверката се осъществява разносна търговия, изразяваща се в сваляне и носене
на минерална вода и безалкохолни напитки от паркирал пред магазина автомобил с
обозначителни знаци на ЕТ „Хюхютах-Х.Т.". След приключване на проверката в
хранителен магазин „Тони" стартира проверка на ЕТ „Хюхютах-Х.Т.",
като О.С.М. -лицето, което разнася минерална вода и безалкохолни напитки от
паркиралия пред магазина автомобил с обозначителни надписи на ЕТ „Хюхютах-Х.Т.",
попълва декларация на основание чл.402, ал.1, т.З от Кодекса на труда, в която
декларира, че работи от един месец с работно време от 08:00 до 18:00ч., като
общ работник в склад в гр.Кърджали, стопанисван от ЕТ „Хюхютах-Х.Т.",
където се осъществява разносна търговия, няма трудов или граждански договор,
срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 450 лв., почивни дни -
неделя. Декларираните от лицето факти и обстоятелства характеризират
съществуващото между страните правоотношение като трудово, но работодателят ЕТ
„Хюхютах-Х.Т." не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето О.С.М.
с ЕГН: **********,
преди постъпването му на работа, който към момента на проверката извършва
товаро-разтоварителна дейност в хранителен магазин „Тони" в полза на ЕТ
„Хюхютах-Х.Т.". Установеното по време на проверката се потвърждава и от
писмено обяснение дадено от лицето О.М. в което декларира, че е осъществявал
разносна търговия в деня на проверката, като е разнасял минерална вода и
безалкохолни напитки в супермаркет „Тони", тъй като работи като общ
работник в ЕТ „Хюхютах-Х.Т.". Нарушението е извършено на 15.07.2016г.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на
наличните гласни и писмени доказателства, които се характеризират със своята
еднопосочност и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани.
От правна страна
съдът прецени следното:
Настоящата
инстанция следва да разгледа по същество жалбата против наказателното
постановление, тъй като е подадена в законоустановения 7- дневен срок по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
Предвид възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че правилно описаното от фактическа и правна страна
нарушение е било квалифицирано по чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ, съгласно
които при престиране на работна сила, задължително преди допускане на работа,
следва да има сключен трудов договор в писмена форма между работника и
работодателя. Съдът счита, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ал.1 от ЗАНН- на упълномощено от собственика на ЕТ лице, видно
от приложеното към преписката пълномощно. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58 ал.1 от ЗАНН. Съдът счита още, че АНО правилно е установил фактическата
обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП.
По същество жалбата е неоснователна поради следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че лицето М. е полагал труд
по време на проверката, а съгласно чл. 1 ал.2 от КТ отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови, за които, съгл. чл.
61 ал.1 и 62 ал.1 от КТ, се сключва писмен трудов договор. Видно от материалите
по делото и от разпита на свидетелите И.С. и Т.С., в деня на проверката лицето М.
е работило като общ работник- разнасял мин.вода и безалкохолни напитки. Към
този момент не е бил представен никакъв договор, който да обективира
отношенията на лицето с ЕТ. Видно от приложените към
преписката два броя саморъчно попълнени от М. декларации, последният е заявил,
че работи в обекта от че работи
от един месец с работно време от 08:00 до 18:00ч., като общ работник в склад в
гр.Кърджали, стопанисван от ЕТ „Хюхютах-Х.Т.", където се осъществява
разносна търговия, няма трудов или граждански договор, срещу уговорено трудово
възнаграждение в размер на 450 лв., почивни дни - неделя. Изложените констатации са
мотивирали проверяващите да съставят АУАН, а АНО- да издаде атакуваното НП. Тези констатации на административнонаказващият орган, материализирани в
съответните актове, се оспорват от жалбодателя който твърди, че лицето М. се е
намирал пред хранителен магазин „Тони”, без работно облекло, а не в склада на
фирмата, където би следвало да престира своя труд, поради което не можело да се
приеме за доказано, че същият се е намирал в трудово правоотношение с
търговеца. Това твърдение на жалбодателя не се кредитира от съда както поради
изложените по- горе съображения, така и поради факта, че естеството на работа-
доставка на стоки по обекти, не налага мястото на работа на М. да бъде в склада
на фирмата, а както и собственика Т. е описал в писмените си обяснения до
Д”ИТ”-Кърджали, М. бил извършвал товаро-разтоварителни дейности във връзка с дейността
на търговеца, по молба на неговия служител Зеки Мюмюн, във връзка с нарасналия
обем на работата. От изложеното е видно, че М. действително е полагал труд за
ЕТ в деня на проверката, за който е получавал съответното трудово
възнаграждение, имал е фиксирано работно време, както и определен ден за
почивка, които обстоятелства обуславят
задължението на всеки работодател да сключи писмен трудов договор с лицето,
което полага труд в негова полза, съгласно чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението
е доказано - работодателя не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от
1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната
по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна
проверка не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано с всички
относими към състава признаци, посочени са и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителят. Правилна е и дадената правна квалификация на установеното
нарушение. Деянието се явява и доказано, за което вече бяха изложени
съображения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното,съдът постанови
решението си.
Районен съдия: