Решение по дело №614/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 №  447/  29.11.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов 

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 614 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 1236/26.07.2019г., постановено по гр.д. № 652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен  предявеният от И.Т.К. иск за признаване за установено по отношение на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД / с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД/, гр. София, че не дължи на ответното дружество следните суми: 1160 лв. – главница по договор потребителски кредит ***  от ***,  ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 125лв. за които суми са издадени ЗИПЗ и изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч.гр.д. 7753/2010г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1334/2017г. по описа на ЧСИ – Н.М. с район на действие СГС, поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист, като неоснователен.

В срок решението е обжалвано от И.Т.К. с искане същото да бъде отменено и искът да бъде уважен. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда, че давността не е изтекла.

„Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК.

И.Т.К. е поискал да бъде признато за установено по отношение на „Интернешънъл саламанка кепитъл” ООД, гр. София, че не дължи следните суми: 1160 лв. – главница по договор потребителски кредит от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 125лв. за които суми са издадени ЗИПЗ и изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч.гр.д. 7753/2010г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1334/2017г. по описа на ЧСИ – Н.М., поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното производство. Претендират се разноски. 

Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че е приложима петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, като давността е прекъсвана и същата не е изтекла.

Установено по делото е следното :

На 21.09.2010г. по ч. гр.д. № 7753/2010г. по описа на ПРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза «Бързи кредити» ООД за сумите, за които е предявен настоящият иск.

Въз основа на изпълнителния лист на 13.10.2010г. е образувано изп. д. №650/2010 по описа на ЧСИ В..

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и неговите банкови сметки, като при липса на вземания, изпълнението да се насочи върху движими вещи и недвижимото имущество на длъжника.

С постановление от 14.01.2017г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя, като върху изпълнителния лист е направено отбелязване, че последното изпълнително действие е от 26.11.2010г., на която дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Въз основа на същия изпълнителен лист на 14.02.2017г. е образувано изп.д.№1334/2017г. по описа на ЧСИ Н.М.. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е отхвърлил иска. Съдът е приел, че срокът на погасителната давност по отношение на процесните вземания е започнал да тече на 26.11.2012 г. , когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и е следвало да изтече на 26.11.2017 г., но видно от приетия по делото препис от изпълнително дело 1334/2017г., ответникът „Интернешънъл саламанка капитал“ООД с предишно наименование „Бързи кредити“ е депозирало молба за образуване на изпълнително дело на 14.02.2017г., която е редовна от външна страна, с посочени в нея изпълнителни способи и същата прекъсва изтичащата в полза на ищеца погасителна давност и към тази дата давността не е изтекла.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

Жалбоподателят твърди, че погасителната давност е започнала да тече от 26.11.2010г. и е изтекла на 26.11.2015г.

Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство, изцяло се възприема от въззивната инстанция.

С образуване на първото изпълнително дело давността е прекъсната съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД. Към датата на образуване и съответно на прекратяване на изпълнителното производство е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Следователно с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР 1/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС. Така започналата да тече нова погасителна давност е прекъсната на 14.02.2017г. с образуване на второто изпълнително дело. Към този момент вземането за главница и разноски, по отношение на които се прилага общата петгодишна давност, не е било погасено по давност, защото от перемирането на изп. д. №650/2010 по описа на ЧСИ В., са изтекли по- малко от пет години.

Относно вземането за законна лихва върху главницата, съдът намира, че е приложима тригодишната давност. Това вземане по правилото на чл.111 б. „в” ЗЗД, се погасява с тригодишна давност и от прекъсването й на основание чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност, равняваща се на първоначалната такава. В случая е неприложим чл. 117, ал.2 ЗЗД, тъй като тази разпоредба касае случаите, когато вземането е установено със съдебно решение, каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение на влязло в сила решение. Имайки предвид, че молбата за образуване на изп.д. № 1334/17г. е постъпила на 14.02.2017г., то следва извод, че погасено по давност е вземането за законна лихва за забава за периода до 14.02.2014г., поради което обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за законна лихва за забава за периода до 14.02.2014г. следва да се отмени и да се постанови друго такова за уважаване на иска.

В останалата му част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за пред двете инстанции в общ размер на 88,99 лв.

В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски от 329,37 лв. за въззивното производство, като при определянето им съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното незначително надвишава абсолютния минимум на адвокатското възнаграждение, предвид на което и същото не следва да се намалява.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1236/26.07.2019г., постановено по гр.д. № 652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен  предявеният от И.Т.К. иск за признаване за установено по отношение на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД /с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД/, гр. София, че не дължи на ответното дружество законната лихва върху главницата от 1 160 лв. за периода от *** до 14.02.2014г. , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от И.Т.К. ***, ЕГН ********** срещу „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, гр. София, че И.Т.К. не дължи на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, гр. София законната лихва върху главницата от 1 160 лв. за периода от *** до 14.02.2014г. поради погасяване по давност на вземането за лихви за посочения период след издаване на изпълнителния лист.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА И.Т.К. ***, ЕГН ********** да заплати на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, гр. София сумата от 329,37 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, гр. София да заплати на  И.Т.К. сумата от 88,99 лв. разноски за въззивното и за първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                 Членове: