Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от съдията т. дело N 6864 по описа за 2014 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът
„Г.С. – К.“ ООД твърди, че въз основа на договор от 12.03.2014 г. предоставя
под наем на ответника строителна механизация, която да бъде използвана при
изпълнение на обект „Укрепване свлачище в кв. Изток – гр. Оряхово, шахти скускащ
кладенец № 2, 3 и 5. С договора наемателят се съгласява да заплати на
наемодателя приблизителна наемна цена от
146425.20 лева без ДДС. Ищецът твърди, че ответникът му дължи наемна
цена по този договор за периода от 12.03.2014 г. до 18.07.2014 г. в размер на
37210.04 лева с включен ДДС. Във връзка с дължимите за този период суми са
издадени протоколи от 04.07.2014 г; 15.07.2014 г. и 17.07.2016 г. и фактури №№
305/30.06.2014 г; 309/15.07.2014 г. и 311/18.07.2014 г. Ето защо иска от съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 37210.04 лева, ведно със законната лихва върху тази
парична сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „Г.“ АД подава отговор, с
който оспорва предявения иск. Поддържа, че договорът за наем е нищожен, тъй
като липсва постигнато съгласие относно основен елемент на договора, а именно
уговорени единични цени за наема на механизацията. Сочи още, че наемодателят не
е изпълнил основно свое поето с този договор задължение, а именно да предаде
цялата съпътстваща документация, свързана с експлоатацията на съоръженията. Освен това не са настъпили
условията на договора, при наличието на които се дължи плащане. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените в производството
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между страните по делото, на 12.03.2014 г., е сключен
договор за отдаване под наем на строителна механизация, съгласно който ищецът
предоставя на ответника за временно и възмездно ползване специализирана
строителна механизация и технически средства за нейната охрана, индивидуализирана
в приложение 1 към договора. Ищецът поема задължение да предаде строителната
механизация заедно с цялата съпътстваща я документация, свързана с
експлоатацията /правна и техническа документация/. Съгласно чл. 1, ал. 5 от
договора, предаването на механизацията, нейното състояние, както и възраженията
на наемателя относно техническото състояние на механизацията се удостоверяват с
протокол, който се прилага към договора, заедно с евентуалната забележка за
констатирани несъответствия и сроковете за тяхното отстраняване, до изтичането
на които договорът не поражда действие между страните. За ползването на
механизацията, ответникът се задължава да плати приблизителна наемна цена в
размер на 146 425.20 лева без ДДС, изчислени на база 8 часов работен ден
при режим на пълно работно натоварване на механизацията и постигната
производителност, съгласно приложение № 1. Точният наемен период за всяка от
машините се изчислява от датата на предаване на механизацията на обекта до
датата на нейното връщане. Така посочената приблизителна цена може да се
различава от действително дължимите наемни цени по договора в зависимост от
действителната бройка наети машини, моточасовете, които са изработили наетите
машини и евентуалните разлики в заложената по приложение № 1 и действително
постигната производителност – чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от договора. Съгласно чл. 3,
ал. 4 от договора, наемната цена се заплаща по банкова сметка ***-дневен срок
от датата на разплащане на актуваните количества работа от страна на инвеститора
на обекта на ответника, срещу издаване на данъчна фактура с приложени към нея
двустранни междинни протоколи за действително
изработените през периода моточасове от наетата механизация.
Подписани са двустранни протоколи по договора за
механизация към 04.07.2014 г.; към 15.07.2014 г. и на 17.07.2014 г. за
извършени дейности със строителната механизация във връзка с укрепване на
свлачище кв. „Изток“, гр. Оряхово, ІІ етап, в която са остойностени извършените
от наемателя със строителната техника работи.
Във връзка с процесния договор са издадени фактури №№
305/30.06.2014 г.; 309/15.07.2014 г.; 311/18.07.2014 г.; 314/15.08.2014 г. В
първите две фактури от дължимата от наемателя сума е приспаднат платения по
договора от ответника аванс.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което като неоспорено от страните, Съдът приема за компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че издадените от ищеца фактури №№ 305/30.06.2014 г.; 309/15.07.2014
г. и 311/18.07.2014 г. са намерили счетоводно
отражение в счетоводството на ищеца като вземания по сметка 411 „клиенти”, по
аналитичната партида на ответника. Те са отразени и в дневниците за продажба на
ищеца и са намерили съответно отражение в месечните му справки декларации по
ЗДДС. По аналичичната сметка на ищеца в счетоводството на ответника по сметка 401
„доставчици” задълженията по процесните фактури се водят дължими за плащане.
Тези фактури са счетоводно отразени в
счетоводството на ответника, като са включени в дневниците за покупки и са подадени
със справка-декларация в ТД на НАП. Фактурите са на обща стойност от 37210.04
лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че е
налице е валидно наемно правоотношение между страните, с типичното за този вид
правоотношения съдържание, възникнало въз основа на сключения на 12.03.2014 г.
договор за наем. Не се установи
основателността на възражението на ответника, че договорът е нищожен поради
липса на постигнато съгласие относно основен елемент на договора, а именно
уговорени единични цени за наема на механизацията. Наистина в договора не е
фиксирана конкретна наемна цена, но е постигнато съгласие относно механизма, по
който ще се изчислява конкретната наемна цена. Затова, независимо от
обстоятелството, че естеството на предоставеното под наем имущество и уговорените
условия за плащане на цена за ползването му, не позволяват посочването на
конкретна наемна цена в договора, то тази цена е определяема въз основа на
конкретно посочени в договора условия. Договорът не е нищожен и доколкото от поведението на ответника, изразяващо се в
заплащане на авансово дължимите по договора суми и осчетоводяване на издадените
по договора от ищеца фактури, може да се обоснове извод, че ответникът е бил
съгласен да плаща определената, съгласно договора наемна цена, съобразно
издаваните фактури. Затова се явява неоснователно и възражението на ответника,
че формално не е спазена предвидената в наемния договор процедура относно конкретизацията
на наемната цена, тъй като разпоредбата
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ съдържа забрана за страната да се позовава на
нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. В
случая от поведението на ответника може да се заключи, че не е оспорвал действителността
на начина, по който е определяната наемната цена за ползването на строителната
механизация. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че не му е
предоставена цялата техническа документация, свързана с експлоатацията на
машините. Не са ангажирани никакви доказателства ответникът да е възразил
своевременно по установения в договора ред пред ищеца за подобно неизпълнение на ищеца. Напротив, от събраните
по делото доказателства /заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза/ се установи по безспорен начин, че ответникът е осчетоводил
надлежно издадените от ищеца фактури за наемна цена и за процесния период. Тези фактури са включени в дневниците му за
покупки по ДДС, отразени са в справките – декларации по ДДС и данните са
подадени в териториалното поделение на НАП. Съгласно константната съдебна
практика само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание
на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл ответникът
дължи на ищеца наемна цена в размера, уговорен с договора и надлежно калкулиран по процесните фактури.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК, не установи, при условията на
пълно и главно доказване, да е изпълнил задължението си за плащане на тази
наемна цена. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на производството, ищецът има право на
направените в производството разноски, на основание чл. 68, ал. 1 от ГПК, които
възлизат на 4288.40 лева, в това число 1488.40 лева – дължима държавна такса; 300
лева депозит за експертиза и 2500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на „Г.С. – К.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД,
сумата от 37210.04 лева /тридесет и седем хиляди двеста и десет лева и 04
ст./, представляваща неплатен наем
по договор за отдаване под наем на
строителна механизация от 12.03.2014 г. по фактури №№ 305/30.06.2014 г;
309/15.07.2014 г. и 311/18.07.2014 г., ведно със законната лихва от 10.10.2014
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на „Г.С. – К.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски
по производството в размер на 4288.40 лева /четири хиляди двеста осемдесет и
осем лева и 40 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: