№ 1669
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164317 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198, ал. 1 от Закона за водите за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, както следва: сумата от 7 318,48 лева,
представляваща главница за доставени ВиК услуги, през
периода 01.02.2012г. до 26.01.2021 г. относно водоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски номер **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.07.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 26.07.2021 г. в производството по ч.гр.д.
1
№ 38784/2021 г., по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие
на облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна
вода, отвеждане на отпадни води и пречистване на
отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени
дължимите суми за това. За дължимите суми за неплатена
стойност на доставената топлинна енергия и лихва за
забава в плащането ѝ в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила поради постъпило възражение от длъжника. Прави
искане за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск.
Оспорва качеството си на потребител. Посочва, че не е
собственик на процесния имот. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва ищецът да е
предоставял услугата си в процесния имот.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът А. А. Ф., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява лично, не се представлява.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти
и обстоятелства, а именно: наличието на облигационно
правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора
вода за процесния период и размера на нейната цена; по
акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва. По
релевираното от ответника възражение за давност, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи
прeкъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 38784/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В
3
и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
При разпределение на доказателствената тежест съдът
изрично указа на ищеца с проекто – доклада си
обективиран в протоколно определение на съда от
02.08.2022г., че следва да докаже наличието на договорно
правоотношение по доставка на вода между него и
ответника.За доказване на това обстоятелство, ищецът
ангажира справка от АВ-ИР по партида на имот, находящ
се в /АДРЕС/, от която се установява, че от дата
19.10.2011г., едноличен собственик на имота е ответникът
А. А. Ф..
Изслушаната комплексна съдебно-техническа
експертиза установява, че за периода от 01.02.2012г. до
05.01.2021г. за имота е създадена партида с клиентски
номер ********** с титуляр Д. А. Ф., като от 05.01.2021г.
партидата служебно е прехвърлена на името на титуляра А.
4
А. Ф. с новосъздаден клиентски номер № **********,
поради смяна на собствеността, на основание Бланка за
заявление, служебна регистрация на клиент от 05.01.2021г.,
изготвена на база служебна справка от АВ-ИР – гр.София,
приета по делото. Съгласно чл. 63 от ОУ на ищеца,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. при
промяна на собствеността или правото на ползване,
предишният и новият собственик или ползвател имат
право на справка за всички дължими суми по партидата.
Съгласно чл. 61 от ОУ, приложими към процесния период
и към периода на смяна на партидата, съгласно
изслушаната ССчЕ, при промяна на собствеността, новият
и/ или старият собственик са длъжни в 30-дневен срок от
промяната да подадат до ВиК оператора заявление за
закриване/откриване на партида, като приложат към нея
документите, удостоверяващи съответната промяна.
Съгласно 64, ал.1 от ОУ, ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, операторът събира
дължимите суми от него до датата на откриване на
партидата на новия собственик или ползвател, съобразно
представеният акт за собственост или правото на ползване,
като съгласно ал.2 на чл. 64 от ОУ, ВиК операторът може да
открие партида въз основа на документ, удостоверяващ
собствеността или правото на ползване на имота на новия
собственик или ползвател. В конкретиката на случая
данните по делото сочат, че от 19.10.2011г. ответникът е
изключителен собственик на имота, поради което и в
5
предвид процесния период – 01.02.2012г. – 26.01.2021г.,
съдът намира, че именно А. Ф. е собственик на имота, и
като такъв има качеството „потребител” на ВиК услуги за
имота. По делото по-късно ВиК оператора е установил
смяната на собствеността, поради и което и поради
неуведомяването му, позовавайки се на чл. 64, ал.2 от ОУ,
служебно е променил партидата за имота.
Според заключението, което съдът намира за
компетентно изготвено, поради което го кредитира, за
периода от 01.02.2012г. до 15.10.2020г., и след запознаване с
карнетите и отчетните форми, непредставени по делото,
консумацията на вода е начислявана на база, а за периода
от 16.10.2020г. до 26.01.2021г. по показанията на 4 броя
водомери, а при липса на осигурен достъп отново
консумацията е начислявана служебно. Вещото лице е
посочило, че дължимите суми са отнесени по
новосъздадената партида с № ********** с титуляр
ответника, както следва: по фактура №
**********/11.01.2021г. са префактурирани 815,41 м3, за
периода от 01.02.2012г. до 01.02.2015г. на обща стойност
1599,66 лева; по фактура № 010250102542247/11.01.2021г. са
префактурирани 2559,82 м3, за периода от 01.02.2015г. до
21.12.2020г. на стойност 5695,60 лева, и по фактура №
*********/02.02.2021г. 8м3 вода на стойност 23,32 лева, за
периода от 22.12.2020г. до 26.01.2021г., или обща стойност
на главница от 7318,48 лева.
6
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора се измерва чрез монтираните на
всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от
наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз
основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като първо се
отчита общият водомер в присъствието на представител на
потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32,
ал. 4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К
услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал.
1 ОУ регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в
които потребителят на В и К услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване
на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е
определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. Следователно
7
доставянето на определени количества В и К услуги се
установява с представяне на документи /карнети/ за отчет
на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер
в съответния имот и техните показания, непредставени по
делото. В случаите на самоотчет, какъвто не се установи в
настоящият случай, следва да бъдат представени
резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно
начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде
представен съответният протокол за неосигурен достъп,
подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на
когото са посочени трите имена, единен граждански номер
и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл.
35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се
отчитат показанията на водомерите, кога и как операторът
начислява служебно количество изразходвана вода, по
какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице
на оператора до водомера за извършване на отчети, как се
процедира и по какъв начин се констатира отказът на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера.
Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните
В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално
измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всеки потребител, като
изключенията са изброени изчерпателно. В случая по
делото не са представени документи за отчет на водомера за
8
обекта или ангажирани други доказателства, поради което
не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно
пълно и главно доказване на реалното доставяне и
количеството потребена от ответника вода, съответно
стойността на услугите по доставяне на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води през
процесния период. От ответното дружество не са
представени карнети, съдържащи отчети и подписи срещу
отчетените показания, протоколи, съставени от длъжностно
лице, удостоверяващи неосигурен от абоната достъп за
реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на
водомера по електронен път.
Имайки предвид, че по делото не са представени
доказателства, които да удостоверяват правилното и
законосъобразно извършване на посочената в Наредба № 4
и общите условия процедура по отчитане на доставени до
имота В и К услуги, както и реалното доставяне на питейна
вода до имота, като освен това неясно остава по какъв
критерий е начислявано количеството доставяна питейна
вода до процесния имот, поради което съдът намира, че
ищецът не доказа реалното количество вода, доставено в
имота, поради и което само на това основание, искът за
главница следва да бъде отхвърлен, без да е нужно
обсъждане по същество от съда на релевираното от
ответника възражение за давност.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
9
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответницата е сезирала съда с искане за присъждане на
разноски, като на същата следва да бъде присъдена сумата
в размер на 750,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на
което са налице доказателства на л.26 по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ********
срещу А. А. Ф., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че А. А. Ф. дължи на /ФИРМА/, сумата от 7 318,48 лева,
представляваща главница за доставени ВиК услуги, през
периода 01.02.2012г. до 26.01.2021 г. относно водоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски номер **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.07.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 26.07.2021 г. в производството по ч.гр.д.
№ 38784/2021 г., по описа на СРС, 45-ти състав.
10
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
А. А. Ф., ЕГН **********, сумата в размер на 750,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11