Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 10.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 2350 по описа на СГС за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 666/01.02.2021 г., подадена
от Ю.С. Б.-С., с ЕГН: **********, по изпълнително дело № 20197860400658 по
описа на ЧСИ, с рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие СГС.
Жалбоподателката сочи, че по изпълнително дело №
20197860400658 е била насрочена втора публична продан на ½ идеална част
от апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. „*******. Счита, че това
действие на ЧСИ противоречи на закона и е неправилно, поради следните
съображения: На първо място, не била посочена чия собственост е тази ½
ид.ч. от имота и за чие задължение, респ. на какво основание се изнася лична
собственост на жалбоподателката. На следващо място, изпълнителното дело не било
срещу жалбоподателката или съпруга й, а за задължение на трето лице, а именно –
„АРТ БГ И.“ ООД. В обявлението нямало
посочена цена, а оценка на вещото лице не била представяна на жалбоподателката.
Също така, в обявлението не било посочено, че върху имота има наложена ипотека
и се дължи изплащане на кредит, както и че върху имота жалбоподателката има
право на ползване. Освен това, жалбоподателката не била давала съгласието си да
бъде назначена за пазач, нарушено било конституционното й право на личен живот.
Жалбоподателката твърди, че не притежава друг жилищен
имот, а продаваният апартамент бил единствено жилище на нея и на съпруга й.
Предвид изложеното, моли да бъдат отменени извършените
действия по насрочване на втора публична продан.
Взискателите по
изпълнителното дело не изразяват становище по жалбата.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че фактът, че бракът е прекратен с
решение от 04.06.2020 г. и е заведено дело за делба, не променя собствеността
върху имота. Възбраната била наложена на 11.12.2019 г., т.е. преди завеждане на
делото за делба и бракоразводното решение. Имотът бил ипотекиран в полза на „У.Б.“
АД. Идентична жалба вече била подадена и същата била оставена без уваженеие – с
решение от 16.12.2020 г. по в.гр.д. № 11859/2020 г. по описа на СГС, ГО.
Софийски градски съд, след като
съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20197860400658 е било образувано въз основа на молба от
29.11.2019 г. на И.Е.И., и изпълнителен лист от 27.11.2019 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 65877/2019 г. по описа на СРС, 157 състав, срещу длъжниците
1.
Д.Р.С., с ЕГН: **********,
2.
П.А.Х., и
3.
„АРТ-И.“ ООД.
Видно от Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.
№ 65877/2019 г. на СРС, длъжниците „АРТ-И.“ ООД, представлявано от Д.Р.С., Д.Р.С., с ЕГН: **********, и П.А.Х., са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора И.Е.И., сумата от 20 000 евро –
главница по договор за заем от 09.02.2016 г., ведно със законната лихва от
15.11.2019 г. и разноските по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е направил искане,
на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, съдебният изпълнител да извърши пълно
имуществено проучване на длъжниците, да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение и да бъде определен способ за изпълнение.
По изпълнителното дело са
направени справки по персоналните партиди на длъжниците, изискани са и са
приложени копия от нотариални и други актове, установяващи имущественото им състояние.
Видно от нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 104, том І, рег. № 680, дело № 91/2007 г.
по описа на нотариус с рег. № 189 от РНКРБ, на 26.02.2007 г., Д.Р.С., с ЕГН: ********** и Ю.С. Б.-С., с ЕГН: **********,
са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ
№ 13, находящ се в гр. София, СО-район „Възраждане, в жилищната страда на ул. „*******,
построена в западната част на описания УПИ на границата с ул. „Брегалница“,
състоящ се от две нива: първо ниво разположено на 5 мансарден етаж на кота +
14.30 кв. м. и второ ниво. разположено на 6 мансарден етаж, на кота +
16,85 кв.м, състоящ се на първо ниво от
фоайе, кухненски бокс, дневна, мокро помещение, тоалетна и склад и на второ
ниво от емпоре, две спални, баня-тоалетна и две тераси, с обща застроена площ
на двете нива 106,01 кв. м. при съседи на първо ниво: апартамент № 12, калкан,
двор и апартамент № 14, и при съседи на второ ниво. ул. „Брегалница“, калкан, двор
и апартамент № 14, заедно с мазе № 13, заедно със 7,64% ид.ч. от общите част на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, находящо се в гр. София, СО-район „Възраждане“, ул.
„*******, представляващо УПИ XXIV-10 в кв. 132, по плана на гр. София, местност
Зона Б-4, целият с площ 454 кв.м. (л. 53 от изп.д.)
Към 26.02.2007 г. (датата, на
която е придобит описания апартамент № 13), Д.Р.С. и жалбоподателката Ю.С. Б.-С. са били в
граждански брак, сключен на 21.01.2006
г. – видно от Справка от НБД „Население“ (л. 63 и сл., л. 350 и сл.).
С влязло в сила решение №
73463/16.04.2020 г. по гр.д. №
33794/2019 г. на СРС, 83 състав, гражданският брак, сключен на 21.01.2006 г., между Д.Р.С. и Ю.С.
Б.-С., е прекратен с развод – видно
от решението, приложено на л. 459 от изп.д.
С нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 26.02.2007 г., вписан в СВ на същата дата, за обезпечаване
на кредита, отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД, с договор за банков кредит №
79/23.02.2007 г., е
била учредена договорна ипотека
върху подробно описан АПАРТАМЕНТ № 13, собственост на Д.Р.С.
(кредитополучател) и Ю.С. Б.-С. (солидарен
длъжник) – видно от нотариалния акт, приложен на л. 320 и сл. от изп.д.
С нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 17.05.2008 г., вписан в СВ на същата дата, за обезпечаване
на кредита, отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД, с договор за банков кредит №
230/17.05.2008 г., е
била учредена договорна ипотека
върху подробно описан АПАРТАМЕНТ № 13, собственост на Д.Р.С.
(кредитополучател) и Ю.С. Б.-С. (солидарен
длъжник) – видно от нотариалния акт, приложен на л. 316 и сл. от изп.д.
С молба на кредитора от 21.04.2017 г. (вписан в СВ на същата
дата), ипотеката е била подновена (л. 57).
На
09.12.2019 г., ЧСИ е наложил възбрана
върху описания АПАРТАМЕНТ
№ 13, като Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 09.12.2019
г. е било
вписано в СВ-София на 11.12.2019 г.
Наложени
са възбрани и върху други недвижими имоти, собственост на Д.Р.С. и Ю.С. Б.-С..
На
Д.Р.С. е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК и му е
назначен особен представител.
Със
съобщение от 19.12.2019 г. (л. 190), Ю.С.
Б.-С., в качеството й на съсобственик на ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 13, е
уведомена, че е насрочен опис – оценка на имота на 11.02.2019 г., от 11 часа.
По реда на чл. 47 ГПК, връчителят е залепил уведомление.
На
07.01.2020 г., до Ю.С. Б.-С. е изпратено ново съобщение за насрочения на
11.02.2020 г. опис – оценка. Съобщението е било получено от жалбоподателката на
16.01.2020 г., лично (л. 208).
На
10.09.2020 г., до Ю.С. Б.-С. е изпратено съобщение, с което е уведомена за
правата си по чл. 505, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 560, ал. 2 ГПК.
На
25.09.2020 г., Ю.С. Б.-С., чрез адв. К.Д.П., е депозирала молба за спиране на
„съдебното изпълнение“, тъй като „образуваното изпълнително дело касае
имуществото на трето лице“ – жалбоподателката, а извършеният опис на чуждо
имущество е в нарушение на закона. Ведно с молбата е представена и искова
молба, депозирана в СРС на 23.09.2020 г., с която Ю.С. Б.-С. е предявила против
Д.Р.С. иск за делба на апартамент № 13 (и други недвижими имоти) при твърдения
че притежава ¾ ид.ч. от него. Молбата е оставена без уважение (л. 298) и
на 29.09.2020 г. С. Б.-С. е депозирала жалба до СГС (л. 293).
С
решение № 261852/16.12.2020 г. по в.гр.д. № 11859/2020 г. на СГС, е потвърден
отказът на ЧСИ да спре изпълнението по отношение на АПАРТАМЕНТ № 13 (л. 462 и
сл.)
На
25.09.2020 г., Ю.С. Б.-С. (чрез
пълномощника си) е получила съобщението за насрочения на 30.09.2020 г. от 11.00
ч. опис и оценка на апартамент № 13 – видно от съобщението на л. 286 и протокол
за допусната техническа грешка – л. 288.
На
30.09.2020 г., поради
неосигуряване на достъп, описът на АПАРТАМЕНТ № 13 е отложен за 13.10.2020 г.,
от 11.00 ч. – видно от Протокол, л. 303.
На
06.10.2020 г. е изпратено съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД, което в
качеството му на ипотекарен кредитор е уведомен за насрочения опис (л. 362).
На
13.10.2020 г., е извършен опис на АПАРТАМЕНТ № 13 и
публичната продан на имота е насрочена за периода от 10.11.2020 г. до
10.12.2020 г. – видно от
Протокол за опис на недвижим имот (л. 335 и сл.).
Стойността
на имота е определена от вещо лице – Д.Г.Ц.,
който е представил заключение по съдебно-техническа експертиза (л. 375 и сл.),
с което пазарната стойност на АПАРТАМЕНТ
№ 13 е определена на 294 500 лева, а на ½ ид.ч. от него – на
147 250 лева.
Определената
от вещото лице пазарна оценка на имота е възприета от ЧСИ, при което началната
цена, от която да започва наддаването е посочена на 117800 лева (80 % от 147 250 лева).
На
09.11.2020 г. е изпратено съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД, от което, в
качеството му на ипотекарен кредитор, е поискана справка за непогасения остатък
от кредита (л. 398).
На
12.11.2020 г., „УниКредит Булбанк“ АД е посочило, че задълженията по договора
за банков кредит от 23.02.2007 г. са в размер на 90 785.56 лева – главница
и 260.04 лева – лихва. Задължението по другия договор е било погасено (л. 407).
С
протокол, приложен на л. 419 от изп.д., ЧСИ е обявил първата публична продан на
½ ид.ч. от апартамент № 13 за нестанала.
С
молба от 07.01.2021 г., взискателят е направил искане за бъде насрочена втора
публична продан на ½ ид.ч. от апартамент № 13 (л. 428) и такава е
насрочена за периода от 17.02.2021 г. до 17.03.2021 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че изпълнителното дело не било срещу нея или съпруга й, а за
задължение на трето лице, а именно – „АРТ БГ И.“ ООД. Изпълнително дело № 20197860400658 е
било образувано въз основа на молба от 29.11.2019 г. на И.Е.И., и изпълнителен
лист от 27.11.2019 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 65877/2019 г. по описа на СРС, 157
състав, с който длъжниците „АРТ-И.“
ООД, представлявано от Д.Р.С., Д.Р.С., с
ЕГН: **********, и П.А.Х., са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора И.Е.И., сумата от 20 000 евро –
главница по договор за заем от 09.02.2016 г., ведно със законната лихва от
15.11.2019 г. и разноските по делото. Впоследствие, по изпълнителното дело са
се присъединили и други взискатели, представяйки изпълнителни листове, с които Д.Р.С.,
с ЕГН: ********** е осъден да им заплати различни
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателката, че в обявлението нямало посочена цена, че оценката на вещото
лице не била представяна на жалбоподателката, както и че обявлението не било
посочено, че върху имота има наложена ипотека – тези възражения се опровергават
от материалите по изпълнителното дело.
Предоставеното с решение № 73463/16.04.2020 г. по гр.д. № 33794/2019 г.
на СРС, 83 състав, ползване на апартамент № 13 е по реда на чл. 56, ал. 3 СК и
е непротивопоставимо на взискателя
(взискателите), на основание чл. 453 ГПК. Съдебното решение, с
което при развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от
съпрузите не учредява вещно право на ползване, а само облигационно наемно правоотношение, като правата и
задълженията със собственика се уреждат по реда на чл. 228-238 ЗЗД (чл. 57 СК).
Поради което и възраженията в тази връзка са неоснователни.
На
следващо място, следва да се посочи, че отделното обжалване на действията на
съдебния изпълнител по извършване на опис на конкретно определена вещ и оценка
на същата, не са сред тези посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е
недопустимо.
В
случая, обаче, с оглед на посоченото в подадената жалба, следва да се приеме,
че не се обжалват самите действие на съдебния изпълнител по извършване на опис
и оценка на притежаваният от жалбоподателя недвижим имот, а се обжалва
насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20197860400658
срещу недвижимия имот – подробно описания апартамент № 13 с доводи за неговата несеквестируемост.
По
този въпрос, липсва произнасяне по жалба на Ю.С. Б.-С. - с решение №
261852/16.12.2020 г. по в.гр.д. № 11859/2020 г. на СГС, е потвърден отказът на
ЧСИ да спре изпълнението по отношение на АПАРТАМЕНТ № 13, поради което и
жалбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело е
процесуално допустима.
Съгласно
чл. 503, ал. 3 ГПК, съпругът недлъжник може да оспори вземането
на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия
на същите основания като него.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от
Семейния кодекс (СК), изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска
имуществена общност, по реда на глава
четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за
личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.
Съпружеската имуществена общност се прекратява и с прекратяването на брака (чл.
27, ал. 1 СК).
В настоящия случай, изпълнението
е насочено срещу вещ (апартамент № 13),
която е придобита от жалбоподателката и бившия й съпруг в условията на
съпружеска имуществена общност, която съгласно цитираната разпоредба на чл. 27,
ал. 1 СК е прекратена с прекратяването на брака. Към момента на налагане на
възбраната, обаче, този имот е притежаван в условията на съпружеска имуществена
общност, и по изложените по-долу съображения, съдът приема, че това е
релевантният момент за преценка на правата на жалбоподателката.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава. Допустим е и описът
на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за
първи път ги индивидуализира), забранено
е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими
вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено
за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако
не се намери такова лице и длъжникът отсъства.
Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или
възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е
винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите
относно несеквестируемостта.
В
цитираното ТР е посочено още, че срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на
длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди
издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да
оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан
сума преди тя да е получена от кредитора.
С оглед
на изложеното, съдът
приема, че жалбата е подадена срещу подлежащо на основание чл. 435, ал.2, т.2 ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител - насочване на изпълнението към недвижим имот на
жалбоподателя, за която се твърди, че е несеквестируема, в предвидения от
закона срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. При
така направената констатация за допустимост на жалбата, съдът следва да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане.
Съгласно
императивната норма на чл.
444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено към жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако все
пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част
от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.2 ЗС.
Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за социална
справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури закрила чрез
осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им съществуване.
Както
беше посочено, съгласно цитираното ТР принудителното изпълнение се насочва към
определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в
Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и
получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран,
че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за
осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимия имот е
несеквестируем, т.е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му
притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно
правилата на Наредбата
за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството,
приета с ПМС № 31 от 15.02.2008
г. (ДВ, бр.20 от 26 февруари 2008 г.). Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на имота е
моментът на налагането на възбраната
върху него.
С
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 132/23.07.2020 г. по гр.д. №
3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV ГО е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че
при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките
по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което
се насочва изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е
забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум
(чл. 451 ГПК). Допустим е описът и на несеквестируемо жилище. При него
съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.
444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., а може и да провери с кого
живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта.
Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност
на следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител
ги установява по документите, които взискателят е представил и по документите,
които самият той е длъжен да изиска и събере (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). За съдебният изпълнител са задължителни
определението по чл. 438 ГПК за спиране на публичната продан и решението, с
което жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е уважена. Преди
постановлението за възлагане (актът е неоттегляем) съдебният изпълнител може да
прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е пропуснал срока за жалбата
по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (той е 1-седмичен и тече от връченото съобщение за
публичната продан), ако длъжникът докаже, че жилището е несеквестируемо, а
преценката на изпълнителния орган
за обратното е невярна.
В Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейството /в сила от 01.03.2008 г./ се определя жилищната
нужда на длъжника и членовете на неговото семейството при насочено принудително
изпълнение върху жилището на длъжника, съгласно чл. 444, т. 7 предл.2 ГПК.
В чл. 2, ал. 1, е определено, че нормата за жилищни нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство при
едночленно семейство е 25 кв. м жилищна площ, а при
двучленно семейство - 40 кв. м жилищна площ; В § 1, ал. 1 от ДР на цитираната Наредба е
посочено, че жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията в
жилището, предназначени за обитаване - дневни, спални, детски стаи и трапезарии
(когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на
съответните вертикални конструктивни елементи - стени и колони. В ал. 2 на
цитираната норма е регламентирано, че в жилищната площ не се включват:
кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с
място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и
обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори,
килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.
Съгласно чл. 506 ГПК, в
случаите по чл. 504 и чл. 505 съпругът
недлъжник не може да противопоставя на
взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на
по-голям дял, отколкото съпругът длъжник. Взискателят не може да претендира, че
на същото основание делът на съпруга длъжник е по-голям.
Съдебният
изпълнител има задължението да установи дали вещта на длъжника е съпружеска
имуществена общност (чл. 503, ал. 1 ГПК). Проверката извършва чрез справка в
регистъра по чл. 19 СК. При липса на отбелязване за избран режим на имуществени
отношения, съдебният изпълнител възприема законовия на съпружеска имуществена
общност (чл. 18, ал. 2 СК). Това е така, защото когато установи, че имотът е придобит
по време на брака, съответно движимата вещ се намира във владение на длъжника,
той е длъжен да приложи презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. От друга
страна, съдебният изпълнител не разполага с компетентност да установява
произхода на средствата, с които вещта е придобита по време на брака и въпросът
за това не попада в забраните на чл. 506 ГПК.
Съпругът-недлъжник,
обаче, който заявява лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло
като обект на съпружеска имуществена общност, има право да установи тези права
(решение № 42/27.02.2014 г. по гр. д. № 6994/2013 г. на ВКС, І ГО).
С
оглед на изложеното, следва да се приеме, че към настоящия момент, от процесния недвижим имот (с обща застроена
площ на двете нива от 106.01 кв.м.) жалбоподателката е собственик само на 1/2 идеална част, което сочи, че този
недвижим имот е възможно да удовлетвори жилищните нужди (25 кв. м. жилищна
площ) на жалбоподателя според изискванията на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 20 от 26
февруари 2008 г.). Съгласно чл. 444, т. 7, изр. ІІ ГПК, обаче, ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността, който от своя страна
предвижда поделените имоти да могат да се използуват самостоятелно без
значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. По
изпълнителното дело такива данни няма (респ. не е проведена и административната
процедура за това), поради което и посочените предпоставки не са налице.
От друга страна, от представените справки от
Служба по вписванията се установява, че жалбоподателката не притежава друг
жилищен имот.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав приема, че притежаваните от жалбоподателката
1/2 ид.ч. от апартамент № 13 представляват несеквестируем имот. Следователно
ЧСИ незаконосъобразно е предприел спрямо нея действия по принудително
изпълнение чрез публичната му продажба и действията на ЧСИ по насочване на
изпълнението върху тях следва да бъдат отменени.
Съгласно чл. 445, ал. 1 ГПК,
от забраните по чл. 444 (за несеквестируемостта) не могат да се ползват
длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато
взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
Действително, съгласно чл.
459, ал.1 ГПК кредитор, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане
на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението, като съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК, ал.
1 се прилага и за ипотекарен и заложен кредитор, както и за кредитор с право на
задържане. Припадащата се на обезпечения кредитор (вкл. и на ипотекарния) сума
се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като
представи изпълнителен лист.
Признатото
присъединяване по право в полза на ипотекарния кредитор, цели да защити
интереса на кредитора, тъй като с извършване на публичната продан ще се погасят
обезпечителните права върху вещта. До представяне на изпълнителен лист, обаче,
припадащата се сума (получена от публичната продан) не му се предава, а се
запазва, тъй като въпреки учредената ипотека, липсва изпълнителен титул.
Ипотекарният кредит само се „смята“ за присъединен взискател, за разлика
например от държавата, която винаги е присъединен взискател за дължимите
държавни вземания – чл. 458 ГПК. В настоящия случай, ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк“ не е
представил изпълнителен лист и не е направил искане за присъединяване по чл.
456 ГПК. Той само се „смята“ за присъединен взискател, но ще
стане такъв след
като представи изпълнителен лист. Поради това и несеквестируемостта не е
отпаднала. Да се приеме противното би
означавало да се обезмисли чл. 445, ал.
1 ГПК (така например в изданието от 2012 г. на Българско гражданско процесуално
право на проф. Ж. С., Изпълнително производство, В.П., стр. 996- 1001 се приема:
„Секвестируемостта на единственото жилище на длъжника по отношение на
ипотекарния кредитор (чл. 445, ал. 1) не прави това жилище секвестируемо и по
отношение на хирографарните кредитори.“ Противното се приема в решение №
252/21.11.2013 г. по гр.д. № 4302/2013 на ВКС, ІІІ ГО).
Поради изложеното, действията на ЧСИ по насочване на
изпълнението върху ½ ид.ч. от въпросния апартамент № 13, следва да бъдат
отменени. Няма пречка, действията по принудително изпълнение върху него да
бъдат възобновени при настъпване и/или установяване на нови факти (друго
жилище, предпоставките на 444, т. 7 ГПК, присъединяване на ипотекарния кредитор
и т.н.).
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
действията на ЧСИ с рег. № 786 на РКЧСИ по изп. дело № 20197860400658 по насочване на принудителното изпълнение
върху ½ ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ул. „*******.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.