Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001/13.08.2020
г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.
ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 22.07.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №
219/2020 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе,
съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от А.Г.М.
с ЕГН ********** и Я.Г.Д. с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител
адв. Г.Ш. *** срещу решение № 351/16.12.2019 год по гр.д. № 41/2019 год на
Окръжен съд Добрич, с което са отхвърлени исковете, предявени на осн. чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД като частични за сумата 100 000 лв – част от вземане в
размер на 150 000 лв, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Е.Я.Д. в резултат от лечение, несъобразено с добрите медицински практики,
солидарно срещу Р.П.Н. с ЕГН ********** и МБАЛ Добрич“ АД, както и са осъдени
да заплатят на ответниците направените от тях съдебни разноски. Въззивниците
оспорват фактическите констатации на съда, поради нарушаване на процесуалните
правила, регламентиращи събирането на доказателства по делото. Приетата от съда
съдебно-медицинска експертиза е изготвена на базата на свидетелски показания,
които не са събрани от решаващия състав, а се съдържат в приложеното ДП №
3/2014 год на МВР Добрич. Твърдяната от въззивниците необоснованост на решението
се изразява в едностранчивото разглеждане на доказателствата, допуснатото
пристрастие и игнориране на данните по делото за значението на ваксинацията за
заболяването и шансовете за оцеляване на детето. Опорочен бил начинът на
формиране на вътрешното убеждение на съда, а в нарушение на чл. 202 от ГПК
заключенията на вещите лица не са обсъдени в контекста на всички останали
доказателства по делото. Съдът в нарушение на чл. 165 от ГПК допуснал гласни
доказателства за установяване на обстоятелства, за които е следвало да бъде
съставена писмена документация. Тези процесуални нарушения са довели до
неправилно изясняване на фактите по делото, а като следствие от това – до
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Поради това
въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат уважение в предявения частичен размер солидарно срещу
двамата ответници, като претендират присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Постъпил е отговор от Р.П.Н. чрез
процесуалния му представител адв. П.А. ***, в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението, с
присъждане на разноски за настоящото производство. Изтъква се, че правилно
съдът е отказал да обсъжда твърдения, въведени от ищците едва в писмената
защита, които не са били заявени с исковата молба. За първи път във въззивната
жалба е направено твърдение, че увреждащите действия на ответника Н. датират от
преди релевантния период 14.01.2014 – 16.01.2014 год, което ответникът счита за
недопустимо изменение на иска и във връзка с това в случай, че то бъде
възприето от въззивната инстанция, повдига евентуално възражение за погасителна
давност. Като недопустимо се сочи също споменаването за първи път в жалбата на
непоставянето на ваксина като елемент от увреждащия състав. Позовава се на
задължителната сила на влязлото в сила определение по в.ч.н.д. № 450/2017 год
на Апелативен съд Варна, с което е прието, че не е налице виновно поведение от
страна на личния лекар на починалото дете д.р Н..
Постъпил е отговор и от МБАЛ
Добрич АД, представлявано от изпълнителния директор д-р С.Б.П. чрез
процесуалния му представител адв. О.Т. – К., в което е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира
присъждане на разноските за настоящото производство.
Подадена е въззивна жалба от А.Г.М.
с ЕГН ********** и Я.Г.Д. с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител
адв. Г.Ш. *** и срещу допълнителното решение № 27/14.02.2020 год, постановено
по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК. В частта, с която съдът се е произнесъл по
искането за присъждане на лихви постановеното решение се атакува като
неправилно, а в частта, с която са осъдени да заплатят на МБАЛ Добрич АД
разноски - като недопустимо с искане за обезсилване в тази част. Въззивниците
са изложили съображения, че не дължат разноски, които са във връзка с
недопустим обратен иск, предявен срещу подпомагащата страна ЗАД Дженерали АД,
чието конституиране е допуснато от съда в нарушение на чл. 129 от ГПК.
Постъпил е отговор от ЗАД
Дженерали АД чрез процесуалния представител на дружеството – юрисконсулт М.М.
със становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението.
Отговор е подал и Р.Н. в частта,
засягаща произнасянето по искането за допълнително присъждане на лихви за
забава. Достигайки до извод за неоснователност на главния иск, съдът правилно е
съобразил, че и акцесорната претенция за лихви е неоснователна. Поради това
ответникът моли решението в тази част да бъде потвърдено.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предявените искове срещу двамата ответници
са с отделни правни основания, доколкото първият от тях не се намира в трудово-правни
или други отношения с втория и не се явява изпълнител на възложена от него
дейност. Фактическите основания на двата иска са различни и поради това следва
да се разгледат по отделно.
Искът срещу д-р Н. е основан на твърдения
за неадекватност и несвоевременност на действията му като личен педиатър на
детето, непоставяне на диагноза и неподходящо лечение.
По отношение на втория ответник твърденията
на ищците са за неправилни действия на лекарите в болницата, несвоевременно
извършване на изследванията и поставяне на диагнозата, а в резултат от това –
неправилно лечение, довело до смъртта на детето.
Независимо от различните фактически
основания, в сърцевината и на двата иска стои лекарската грешка.
Това понятие няма легална дефиниция, ето
защо предвид спецификата на дейностите по осъществяване на медицинска помощ,
съдържанието му трябва да се извлече от съществуващите и утвърдени медицински
стандарти.
В контекста на отговорността за вредите,
които могат да произтекат при упражняване на лекарската професия, се поставя на
първо място въпросът за дължимата „грижа на добрия лекар“, която по
необходимост ще бъде различна за различните медицински специалности. Въпреки
това може да се извлече една обща формулировка за лекарската грешка като професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от
такива на лекар, извършено в резултат на незнание или недооценка на
обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили
неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат
предотвратени“.
За да се породи отговорност за вреди при
условията на чл. 45 от ЗЗД е необходимо описаното по-горе неправилно поведение
(действие или бездействие) да е противоправно, т.е. в нарушение на правилата,
установени от правните норми. Особената значимост на здравеопазването за
обществото е предопределила нуждата от законова регламентация, съдържаща се в
редица нормативни актове: Законът за здравето, Законът за лечебните заведения,
Законът за здравното осигуряване и др., включително и подзаконови разпоредби. Съгласно
чл.80 от Закона за здравето качеството на медицинската дейност се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда
на чл. 5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Неспазването на тези стандарти, което може да се изразява
чрез недостатъчно или неправилно лечение, грешна диагноза и др., също следва да
се определи като противоправно.
С Наредба №
3/07.02.2014 год утвърден медицински стандарт „Педиатрия“, в който са подробно
регламентирани задълженията на медицинските специалисти както в доболничната,
така и в болничната помощ, включително и спешната медицинска помощ на лица под
18 годишна възраст. Съгласно чл.1.2.2. от медицинския стандарт в рамките на
диагностично-лечебния процес общопрактикуващият лекар (педиатър) извършва
следните дейности: Диагноза и лечение на спешни състояния в детската възраст и
по преценка своевременно насочва към съответен специалист или лечебно заведение
за болнична помощ; Диагноза, лечение и рехабилитация на остри и хронични
заболявания в детската възраст и по преценка – своевременно насочва към
съответно болнично заведение; При спешни животозастрашаващи състояния
осъществява и/или осигурява осъществяването на реанимационни действия на място
– аспирация, обдишване с балон и маска или мускулно приложение на лекарствени
продукти и организира повикването на екип за спешна медицинска помощ.
От данните по делото е установено, че на
14.01.2014 год детето е било заведено от майката на профилактичен преглед при
д.р Н. с оглед предстояща на следващия ден ваксинация против морбили, паротит и
рубеола. Детето било здраво в момента на прегледа, но вечерта развило
температура 39 градуса, която след прием на сироп за деца „Нурофен“ се нормализирала.
На следващия ден – 15.01.2014 год след обяд майката отново посетила кабинета на
д.р Н. заедно с детето и го уведомила за температурата. След преглед лекарят
изписал сироп „Имуносъпорт“, капки „Ксизал“ и витамин С, като отложил
ваксинацията. Малко след полунощ, около 01,00 часа на 16.01.2014 год майката
чула,че детето има хрипове и вдигнало температура 40 градуса. Обадила се по
телефона на д-р Н. и му обяснила състоянието на детето. Той я посъветвал да му
даде 7 капки „Ксизал“, да постави ректално свещичка „Ефералган“ и да му направи
инхалация със сода бикарбонат. След като майката изпълнила указанията на лекаря
температурата спаднала до 38 градуса, но общото състояние на детето не се
подобрило. На сутринта на 16.01.2014 год около 08,00 часа след уговорка по
телефона с лекаря, той дошъл на домашно посещение в 10,00 часа. След прегледа
изписал антибиотик „Седакс“, капки „Вентолин“ и „Ксизал“, сироп „Имуносъпорт“ и
витамин С, като се уточнили за контролен преглед в 14,00 часа. Когато
родителите завели детето в уречения час в кабинета на д.р Н. той преценил, че
състоянието му не се е подобрило, поставил му инжекция „Урбазон“ и ги насочил
за прием към болницата, като преди това разговарял с дежурния лекар в Спешно
отделение.
В делото няма информация каква диагноза е
поставил личният лекар на детето. Както е признал самият д-р Н. в хода на
воденото досъдебно производство (приложено към делото), той нямал практика да
вписва диагнозите в картоните на пациентите си. Воденето на подробна и точна
медицинска документация е изискване, посочено в медицинския стандарт по обща
медицинска практика: медицинските записи и досиета трябва да съдържат
достатъчно информация за извършените диагностични дейности, лечението и
неговите резултати, развитието на заболяванията и здравните проблеми и оценката
на здравното състояние на пациентите, както и за проведените профилактични
прегледи. Задължително в досието се включват записи за всяко посещение, за
проведени консултации и лечение, както и за всички извършени изследвания.
Липсата на първична медицинска документация
в конкретния случай с посочване на диагнозата, съставлява нарушение на
т.1.2.2.1 от медицинския стандарт „Педиатрия“, действащ към момента на
събитието. Нарушен е и чл.1.2.2.2 от същия стандарт, изискващ при констатиране
на остро или обостряне на хронично заболяване, да насочи незабавно пациента към
съответно болнично заведение. Не е представено по делото направление за хоспитализация
съгласно т.3.1.1. от медицинския стандарт Педиатрия, с отразен статус на
пациента, което според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза
е затруднило възможността за преценка на точното начало на започналите
драматични промени в детския организъм. Това, както и даването на консултация
по телефона е неправилно действие от страна на лекуващия лекар, е посочено от
вещите лица в състава на комплексната съдебно-медицинска експертиза, като
нарушения на добрата медицинска практика. В резултат от тези нарушения се е
стигнало до недооценяване на действителното състояние на детето, което още на
16.01.2014 год. в 01,00 часа е показало признаци на остра дихателна недостатъчност,
съчетана с висока температура. При тези данни адекватното поведение на лекаря е
изисквало незабавното му насочване за лечение
в съответното болнично заведение. Вещите лица са се произнесли
предпазливо по въпроса за значението на закъснялото хоспитализиране на детето, но
въпреки това са заявили недвусмислено, че по-ранното започване на
реанимационните мероприятия в болнично заведение в нощта на 15.01 срещу 16.01.
би дало по-добър шанс за оздравяване. Обстоятелството, че дихателната
недостатъчност е започнала още в 01,00 часа на 16.01.2014 год., констатирано от
експертизата, е било недооценено от ответника д-р Н., което личи от действията
му – проведена консултация по телефона същата нощ, преглед в 10,00 часа през
деня, втори преглед в 14,00 часа и чак тогава насочване към болницата, при това
без посочена диагноза.
Чрез бездействието си той е нарушил
изискванията на утвърдените медицински стандарти и е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Колкото и малък да е бил шансът на детето да оживее в
случай, че ответникът бе действал по-експедитивно, той не е за пренебрегване. Задължение на
лекаря е да направи всичко зависещо от него, за да помогне, независимо от
крайния резултат.
Поради това настоящият състав намира, че
предявеният иск срещу първия ответник е установен по основание. Налице са
всички елементи на деликта – нарушавайки утвърдените медицински стандарти за
действие при спешни състояния, чрез противоправно бездействие е станал причина
за късно поставяне на диагнозата и несвоевременно предприемане на действия по
лечението на пациента, което е довело до неговата смърт.
Що се отнася до втория иск, предявен на
осн. чл. 49 от ЗЗД срещу втория ответник, съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства
– амбулаторен лист № 466/16.01.2014 год., издаден от Спешно отделение при МБАЛ
Добрич и История на заболяването от Детско отделение на същата болница, се
установява, че детето е било прието в спешния център на 16.01.2014 год. в 14,00
часа и в 14,50 часа е било пренасочено към детското отделение, където е прието
в 15,00 часа. При постъпването състоянието му е посочено като тежко (с по-късна
добавка „крайно тежко“), и му е поставена първоначална диагноза остра дихателна
недостатъчност, бронхиолит. В описаните терапевтични действия се включва обдишване
с кислород, посочени са и медикаментите, които са приложени – Цефалексин,
Салбутамол за инхалация, Пулмикорт, Урбазон и др. Първоначалните действия на
медицинския екип са били посветени на овладяването на тежката белодробна
недостатъчност, което по принцип е правилно. Няма данни обаче в медицинската
документация за количеството и концентрацията, както и времето, през което е
подаван кислородът, не е посочено да са извършвани измервания на броя на
дишанията, сърдечната честота и качеството на пулса, артериалното налягане и
др. показатели, както и проследяването им във времето. Тези пропуски, които
представляват нарушение на медицинските стандарти по педиатрия и спешна медицина, са основната
причина за пропускане на ранните фази на сърдечна или дихателна недостатъчност,
особено при малко дете.
От
протоколите за резултатите от назначените изследвания се вижда, че те са
извършени на 16.01.2014 год в 18,40 часа – т.е. три часа след приемането на
детето в болницата, а се касае за изследвания, чиито резултати би следвало да
са готови до 15 минути според стандарт „Клинична лаборатория“. Това означава,
че в болничното заведение не са предприети необходимите мерки за спешно вземане
на проби за изследвания, които са от значение за правилното диагностициране на
пациента. Въпреки обясненията на вещите лица, че при развилата се динамика на
заболяването резултатите от изследванията не биха имали определящо значение,
настоящият състав не е склонен да приеме тази преценка за обективна. Безспорно,
клиничните изследвания са помощно средство при диагностиката, но тяхната
значимост в цялостния терапевтичен процес не бива да се подценява. Въпреки, че
в първите минути след приемането на детето в отделението усилията на екипа са
били насочени предимно към овладяване на дихателната недостатъчност, липсата на
данни в медицинската документация относно това кога точно е взет биологичният
материал и кога е бил приет в лабораторията за изследване, говори за допуснато
нарушение на медицинските стандарти – раздел I, т.17 от стандарт Клинична лаборатория.
Доколкото лабораторията също е звено в структурата на ответника, той отговаря и
за действията на работещите в нея. Безспорно, изследванията сами по себе си не
биха могли да предотвратят фаталния изход, но могат да подпомогнат
диагностиката и лечението, а това зависи от тяхната навременност и адекватност.
В случая се касае за остро и бързо
протичащо заболяване, което е настъпило в ранните часове на 16.01.2014 год.
Кога е възникнала непосредствената опасност за живота на детето вещите лица се
затрудняват да преценят поради липсата на документация за обективното му
състояние. Детето е прието в тежко общо състояние, но предприетото лечение не е
дало резултат. В такива случаи винаги е трудно да се даде отговор за
непосредствената причина за смъртта и връзката й с поведението на лекуващия
екип. Затова и е толкова важно документирането на всички предприети действия –
то не е самоцел, а за важността му свидетелствува самият факт на изработване на
съответните медицински стандарти. Непълнотите и липсата на някои съществени
данни в медицинската документация не дават основание да се изключи
отговорността на втория ответник. От данните в аутопсионния протокол се
установява, че е констатиран кръвоизлив в белите дробове, какъвто според
заключенията на съдебно-медицинските експертизи е възможно да се получи в
резултат от подаване на кислород с по-голяма концентрация и с по-голямо
налягане. В историята на заболяването не са отразени тези показатели, нито
времетраенето на извършената манипулация, няма данни за проследяване във
времето на ефекта от нея.
Анализирайки изложеното, настоящият състав
намира, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД по отношение на втория ответник.
Безвиновната отговорност на възложителя на
работата се ангажира в случаите, когато лицата, на които е възложена тя, са
причинили вреда при или по повод извършването й. Когато се касае за оказана
медицинска помощ, вкл. спешна такава, поведението на лекарския екип се основава
на твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че
медицинската дейност е правно регламентирана. Съгласно чл. 6 ал.1 от Закона за
лечебните заведения (приложима към настоящото правоотношение), дейността на
медицинските специалисти се осъществява въз основа на медицински стандарти,
утвърдени с наредби на министъра на здравеопазването. Несъмнено центровете за
спешна медицинска помощ се числят към лечебните заведения – чл. 24 от ЗЛЗ,
където медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ
на заболели лица.
Когато
съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка като основание за отговорност
по чл. 49 от ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на
извършителя (в случая екип от лекари) – първо: какви действия са били
извършени, или не са били извършени от тях, и второ: доколко тези действия са
отговаряли на дължимото съобразно медицинските стандарти, включително
извършването на необходимите диагностични изследвания.
В случая такива нарушения са налице, а
именно – късното подаване на биологичен материал за клинично изследване, и
особено същественият пропуск да се отразят данните за проведената кислородна
терапия. В своите заключения вещите лица са посочили, че тази терапия е
деликатен процес, особено когато се провежда на малко дете, и резултатите от
нея зависят изключително много от подбраната интензивност на подадения
кислород, защото при по-силна струя, или по-висока концентрация може да се предизвика
спукване на алвеолите и на кръвоносните съдове в белите дробове и да причини
кръвоизлив. Именно такъв е бил констатиран при аутопсията.
Според заключението на експертизата е
съществувала и вероятност кръвоизливът да е настъпил в хода на самото
заболяване, но за да се освободи от отговорност ответникът трябва да докаже, че
е спазил всички изисквания на медицинските стандарти при провеждане на лечението
и в частност – на кислородната терапия. Непълнотите и неточностите при оформяне
на медицинската документация не дават основание да се приеме, че това е
сторено.
В заключението си вещото лице д-р Е.П.-Г., анализирайки
причините за настъпилия неблагоприятен резултат, е посочила следното: Хоспитализацията
на пациент с клиника на дихателна недостатъчност изисква своевременно
осъществяване както на подробен клиничен преглед, така и на достатъчен набор от
лабораторни изследвания, които да потвърдят или пренасочат
диференциално-диагностичното търсене. Назначените изследвания (ПКК и КАС) са
правилни, но не са взети своевременно, въпреки изрично поставения от дежурния
лекар знак за спешност. В историята на заболяването не е проследено в писмен
вид осъщественото наблюдение над детето след постъпването му и по-късното му
превеждане в интензивно отделение, изпълнението на назначените манипулации и
ефекта от тях. В аутопсионния протокол фигурират неточности, свързани с
периода, който пациентът е прекарал в болницата.
Въпреки изразеното от вещите лица становище,
че допускането на тези нарушения не се е отразило върху хода на заболяването,
преценката за наличие на причинна връзка е правен въпрос и е от компетентността
на съда.
Настоящият състав намира, че такава е
налице. Въпреки, че предприетите терапевтични мероприятия по принцип са били
правилни, тяхната ненавременност е станала причина за настъпилия резултат.
Изгубеното време от приемането на детето в спешния център, пренасочването му
към детското отделение, а от там – в интензивния сектор, късното изготвяне на
клиничните изследвания, липсата на яснота относно времето и начина на
провеждане на кислородната терапия, са довели до рязкото влошаване на
състоянието на детето и в крайна сметка – до леталния изход.
До този краен резултат се е стигнало в
различна степен и по различен начин в резултат от действията както на първия
ответник, така и от персонала на втория. Съгласно чл. 53 от ЗЗД когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
По отношение размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази събраните по делото доказателства, от които се
установява, че починалото дете е първороден син на своите родители. Неговата
внезапна смърт, и то под грижите на лекарите, на които те са се доверили, е
нанесла непоправим удар върху психиката им. За дълго време двамата родители са
изпаднали в тежка депресия, близките им дори са се притеснявали, че майката
може да посегне на живота си. Загубата на дете без съмнение е най-голямото
нещастие, което може да сполети родителя, затова настоящият състав намира, че
предявените искове са основателни и доказани в размер на 100000 лв за всеки от
ищците, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Съгласно чл. 84
ал.3 от ЗЗД длъжникът изпада в забава и без покана.
Основателен се явява и обратният иск,
предявен от МБАЛ Добрич АД срещу „Дженерали Застраховане“ АД като правоприемник
на ЗАД „Виктория“. Между двете дружества е сключен договор за застраховка
„Професионална отговорност на хуманни лекари и медицински персонал“ със срок на
действие от 22.11.2013 год до 21.11.2014 год и лимит на отговорност 100000 лв
за един иск и 200000 лв за всички искове. Застрахователното събитие е настъпило
по времето на действие на договора, поради което и на осн. чл. 1.3 от него
застрахователят отговаря за вредите, представляващи пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, както и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря пред увреденото лице.
По разноските:
В полза на ищците следва да се присъдят
солидарно срещу двамата ответници разноски в размер на 11500 лв съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред първата инстанция и 4030 лв за
настоящата инстанция, или в общ размер 15530 лв.
Допълнителното решение № 27/14.02.2020 год,
с което е постановен отхвърлителен диспозитив по отношение претендираната от
ищците законна лихва, считано от 16.01.2014 год, както и в осъдителната част за
разноски по обратния иск, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Присъждането на законната лихва от датата на увреждането е последица от
уважаването на исковете, поради което след отмяната на първоинстанционното
решение се присъжда от настоящия състав.
Ищците не дължат разноски по обратния иск,
предявен от ответника МБАЛ Добрич АД срещу ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД, тъй
като те не са страна по него, а и първоинстанционният съд не е следвало да ги
присъжда предвид неразглеждането на този иск.
Разноските по обратния иск следва да се
присъдят в полза на ищеца по него – МБАЛ Добрич АД в размер на 7900 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 351/16.12.2019 год по гр.д. № 41/2019 год на Окръжен съд
Добрич и решение № 27/14.02.2020 год по същото дело и вместо тях
П О
С Т А
Н О В И:
ОСЪЖДА МБАЛ Добрич, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“П.Хитов“ № 24 и Р.П.Н. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на
А.Г.М. с ЕГН ********** сумата 100000 лв, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Е.Я.Д. с ЕГН **********, починал на 16.01.2014 год в резултат от лечение,
несъобразено с добрите лекарски практики и стандарти, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 16.01.2014 год до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА МБАЛ Добрич, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“П.Хитов“ № 24 и Р.П.Н. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на
Я.Г.Д. с ЕГН ********** сумата 100000 лв, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Е.Я.Д. с ЕГН **********, починал на 16.01.2014 год в резултат от лечение,
несъобразено с добрите лекарски практики и стандарти, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 16.01.2014 год до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА МБАЛ Добрич, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“П.Хитов“ № 24 и Р.П.Н. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на
А.Г.М. с ЕГН ********** и Я.Г.Д. с ЕГН ********** разноски по делото в размер
на 15530 лв за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* в качеството му на правоприемник на „Виктория“АД по сключен
договор за застраховка „Професионална отговорност на хуманни лекари и
медицински персонал“ – полица №|
1314 080 13 0002 със срок на действие от 22.11.2013 год до
21.11.2014 год, да заплати на
МБАЛ Добрич АД с ЕИК ********* сумата 200000 лв – представляваща подлежащо
на възстановяване обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на А.Г.М.
с ЕГН ********** и Я.Г.Д. с ЕГН **********, при условие, че така присъдените
суми бъдат изплатени от застрахования на увредените лица, ведно с начислените върху тях лихви, считано от 16.01.2014
год до сбъдване на условието, както и разноски по обратния иск в размер на 7900
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)