Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2142/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 002535 от 05.11.2018 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е депозирано писмено становище, в което излага доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което моли същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на процесуалния представител на жалбоподателката и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП, за това че на 14.08.2018 г., около 11,30 часа, в гр. Пазарджик, на главен път І-8, след като й е било разпоредено от полицейски орган да не стои на пътното платно, с което създава предпоставки за ПТП и излага на явна опасност живота си и живота и здравето на участниците в движението, е отказала да изпълни отдаденото й полицейско разпореждане от мл. полицейски инспектор Б.Г.Г. в качеството му на полицейски орган, отдадено в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция.
Поради тази причина св. Б.Г. съставил на жалбоподателката АУАН с бл. № 056447/14.08.2018 г. за неизпълнение на полицейско разпореждане, в нейно присъствие и в присъствието на свидетеля Иван Димитров Ферков, след което й го предявил и връчил срещу подпис. В акта няма вписани обяснения и възражения от нарушителя.
Въз основа на акта на 05.11.2018 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката А. на 22.10.2019 г. Жалбата против НП била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в деловодството на РУ- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Б.Г., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
След извършена служебна проверка съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение и то от категорията на съществените, накърняващи правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да организира защитата си срещу него.
Според настоящия съдебен състав, издаденото НП не отговаря на императивното изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, която правна норма въвежда като задължителен реквизит на НП пълно точно и ясно описание на нарушението, като се посочат обстоятелствата, при които е извършено. Такова нарушение е допуснато и при съставянето на предхождащия го АУАН, като е нарушена съответно разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Повдигнатото административно обвинение е за нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от ЗМВР. Първата разпоредба разписва, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Според ал.2 на посочения член, при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Алинея 1 на чл.64 от ЗМВР разписва, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено.
При това положение на първо място е абсолютно задължително да се посочи какво точно е издаденото разпореждане, тоест съдържанието му, неговата форма, от кого е издадено (за да се установи дали това лице е полицейски орган по смисъла на закона), по повод изпълнението на какви функции конкретно е издадено това разпореждане, по какъв начин е издадено това разпореждане- устно или писмено и с какви действия съответното лице не е изпълнило разпореждането. В АУАН и в НП буквално е посочено, че на жалбоподателката след „като й било разпоредено от полицейски орган да не стои на пътното платно, с което създава предпоставки за ПТП и излага на явна опасност живота си и живота и здравето на участниците в движението, е отказала да изпълни отдаденото й полицейско разпореждане от мл. полицейски инспектор Б.Г.Г. в качеството му на полицейски орган, отдадено в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция.
Вярно е, че от така посочените обстоятелства би могло да се направи извода, че разпореждането в горепосочения смисъл е било е отдадено на жалбоподателката, защото същата се е намирала на пътното платно и е създавала предпоставки за ПТП и е изложила на опасност своя и на другите участници живот и здраве. Не ясно е обаче това разпореждане в каква форма е било- устно или писмено. Посочването на привръзката към нарушената разпоредба, а именно чл.64 ал.2 от ЗМВР не може да санира допуснатото процесуално нарушение, тъй като НП, а и АУАН следва да съдържат не само правната квалификация на нарушението, но и неговото пълно и ясно описание. Едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция от разпита на актосъставителя св. Б.Г. стана ясно, че жалбоподателката е била установена от полицейските служители на пътното платно и е създавала предпоставки за ПТП, както и че устно св. Г. й е разпоредил да се дръпне от платното за движение. От това гласно доказателство се установява по какъв повод е издадено разпореждането и какви са били указанията на полицейския служител. Пак от същите се установи и с какви действия от страна на жалбоподателката не е изпълнено полицейското разпореждане. Св. Г. заяви, че след като й е разпоредил да се дръпне от платното, жалбоподателката останала на платното.
По-нататък от АУАН и НП не става ясно къде точно е мястото на нарушението. И в двамата акта се сочи, че мястото е в гр. Пазарджик, на главен път І-8, без да е посочен кой точно участък от пътя, респ. кой километър, в каква посока, за да се прецени дали действително мястото на извършване на нарушението е в рамките на града. От показанията на св. Г. стана ясно, че жалбоподателката се е намирала на участък от гл. път І-8 в близост до границата между общ. Пазарджик и обл. Пловдив, в посока гр. Пловдив, но не знае кой точно километър е това, като категорично било в участъка на общ. Пазарджик. Очевидно при това положение е, че категорично нарушението не е извършено в гр. Пазарджик, а в общ. Пазарджик в района на км от гл. І-8, който попада в близост до разклона за с. Говедаре. Тоест пак с показанията на св. Г. се установи и мястото на нарушението
Недопустимо е обаче едва във въззивната инстанция да се установяват съставомерни обстоятелства, елементи от фактическия състав на нарушението и да се замества волята на АНО с акта на съда.
В този ред на мисли едва с показанията на св. Г. се уточни, че същият има качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР, тъй като същият заяви, че работи като автопатрул в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик. В този смисъл като орган в районно полицейско управление, което е структурно звено на областната дирекция на МВР, който пряко осъществява дейност по чл.6 ал.1 т.2 от ЗМВР- охранителна дейност, св. Г. несъмнено се явява полицейски орган, който може да издава разпореждания по чл.64 ал.1 от ЗМВР, както и да съставя АУАН. В АУАН обаче при описанието на нарушението не е посочен кой е полицейският орган издал разпореждането. Това е посочено едва в НП от наказващия орган, което първо е недопустимо, тъй като не може описанието на нарушението в НП да се дописва. Последното несъмнено накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като с НП му се вменяват нови факти и обстоятелства, които не са посочени при повдигането на обвинението с АУАН. Следва да се отбележи също, че в НП макар да е посочен полицейският орган с неговите имена и длъжност, не е посочена неговата месторабота. Но най-важното е, че от страна на АНО не са ангажирани каквито и да е доказателства обосноваващи твърдението, че лицето издало разпореждането е полицейски орган и че то е отдадено в изпълнение на възложите му функции по ООРП. При това положение санкционираното лице, а и съдът също, е лишено от възможността да разбере дали разпореждането е издадено от полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с възложените му функции, само в който случай разпореждането би имало задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено.
Така посочените допуснати процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП, което пък е достатъчно основание за неговата отмяна.
Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя възражението на процесуалния представител, за това че нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като ако хипотетично се приеме, че не са налице визираните по-горе нарушения на процесуалния закон, жалбоподателката е осъществила вмененото й нарушение. Същото е със завишена степен на обществена опасност предвид на това, че тя с поведението си- стоейки на пътното платно на главен път, където интензивността на движението е много по-висока особено през деня и като не изпълнила разпореждането на полицейския орган, като не се е дръпнала от пътя е останала на платното, жалбоподателката е представлявала опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на преминаващите покрай нея автомобили. Освен това на съда е служебно известно, че същата освен настоящето нарушение е била санкционирана и за още няколко нарушения от същия вид, т.е. поведението й не е инцидентно и единствено нейното влошено психично здраве поради наличието на лека умствена изостаналост, не е достатъчно за да обуслови по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от същия вид.
Съдът не споделя и възражението, направено в жалбата за нарушение на материалния закон, тъй като поведението на жалбоподателката би могло да се квалифицира като нарушение по ЗДвП, понеже тя имала качеството на пешеходец. Действително с поведението си и по-конкретно като е стояла на пътното платно, жалбоподателката е извършила и нарушение на ЗДвП, но неизпълнявайки полицейското разпореждане да се отдръпне и да не стои на пътното платно, тя е осъществила и процесното нарушение.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002535 от 05.11.2018 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: