№ /28.06.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в,
в закрито заседание на двадесети и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№1795/2019г
по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.65
ал.4 от ЗОС вр.чл.166 ал.2 от АПК и е образувано по искане от И.Р.Е., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.С.Р. ***, за спиране предварителното изпълнение на
Заповед №РД-1390/12.06.2019г на кмета на Община Долни Чифлик.
Оспорената заповед е издадена на
осн.чл.65 ал.1 от ЗОС и с нея е наредено да се изземе от жалбоподателя част от
улица с ОК 508-209 и от УПИ ХХV в кв.1 – частна общинска собственост с АЧОС
№214/31.05.2007г. Фактическите основания за издаването й се съдържат в
обстоятелствената й част и визират факта, че жалбоподателят е оградил с
бетонови колове и телена ограда посочените имоти, които са общинска
собственост, владени са от Е. без правно основание, и в дадения му срок той не
е премахнал оградата доброволно. Видно от приложения към административната
преписка КП №3 от 18.06.2019г, заповедта е изпълнена на 20.06.2019г, когато
след трасиране на улица с ОК 508-509 по КККР на гр.Долни чифлик, е установено,
че собственикът на УПИ ХХ в кв.1 е заградил част от нея, а останалата част е
заградена от И.Е.. Според отразеното в протокола оградата е премахната, с което
улицата с ОК 508-509 е освободена и иззета от служители на Общината.
Жалб.Е. от своя страна мотивира
оспорването на заповедта с факта, че той е собственик на заградения от него
имот – по давностно владение, присъединено към това на наследодателя му още от
1944г, че имотът никога не е бил улица и никога не е бил владян от Община Долни
чифлик, и че в момента води граждански дела против тях. Твърди също нищожност
на АЧОС, а пък за улицата сочи, че тя никога не е съществувала, а мястото
представлява празен парцел. Претендира се обявяването на заповедта за нищожна
или за отмяната й като незаконосъобразна.
В жалбата против заповедта е
формулирано и искането му за спиране на предварителното й изпълнение на
осн.чл.65 ал.4 от ЗОС с аргумент, че владеят частите от двата имота от 1944г,
че те никога не са били общинска собственост, и че евентуалното изземване би им
причинило вреди. Жалбата е входирана на 21.06.2019г – след датата на
ефективното й предварително изпълнение на 20.06.2019г.
Съдът в настоящия си състав
намира искането за спиране на предварителното изпълнение за допустимо в
хипотезата на чл.166 ал.2 от АПК – депозирано ведно с жалбата против ИАА (т.е.
в хода на образувано съдебно производство), чието предварително изпълнение е допуснато по
силата на закона. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗОС
предвижда принудителното изземване на имоти - общинска собственост, които се
държат без правно основание, като според ал.4 на текста заповедта за
изземването се изпълнява предварително, като обжалването й не спира изпълнението,
освен ако съдът постанови друго. Горното означава, че в конкретния случай при допуснато
по силата на закона предварително изпълнение на ИАА, самият законодател е
предвидил наличието на една, повече или всички предпоставки, указани в чл.60
ал.1 от АПК, т.е. предвидил е наличието на такива важни обществени интереси,
които налагат изпълнението на заповедта преди влизането й в сила, чрез
навлизане в правната сфера на адресатите й. Горното от една страна означава, че
административният орган не дължи мотивиране на допуснатото предварително
изпълнение, понеже това става по силата на закона, т.е. той не дължи нито да
посочи кои предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК счита, че са налице в този случай,
нито да доказва наличието им.
От друга страна изложеното
означава, че в този случай е допуснато разместване на определената с чл.170
ал.1 от АПК доказателствена тежест, и молителят следва да докаже наличието на такъв
свой правен интерес, който е достатъчно важен, равен и противопоставим на
обществените интереси по чл.60 ал.1 от АПК.
В конкретния случай единственото
посочено от молителя основание е настъпване на вреди за него, които по никакъв
начин не са конкретизирани нито по вид, нито по размер. От приложения по делото
снимков материал се установява, че заградените от молителя части от имоти
представляват празни, необработвани парцели, без изградени върху тях постройки.
В този смисъл дори да се приеме, че с премахването на оградата са настъпили
някакви имуществени вреди за молителя, то те биха били свързани евентуално и единствено
с разрушаването на бетоновите колове – иначе същите след изваждането им могат
да бъдат използвани по предназначението си другаде, също както и телената
ограда, т.е. няма да погинат, причинявайки имуществени вреди за молителя, а ще
могат да бъдат ползвани от него. Тези евентуални вреди категорично не са
значителни такива и не могат да обосноват наличието на противопоставим на
важните обществени интереси по чл.60 ал.1 от АПК правен интерес. Едновременно с
това константната съдебна практика по въпроса приема, че настъпването на
имуществени вреди от предварителното изпълнение не е достатъчно и самостоятелно
основание за спиране на същото, допуснато по силата на закона, доколкото тези
имуществени вреди подлежат на обезщетения по реда на чл.203 от АПК при
евентуалната отмяна на административния акт.
С оглед изложеното съдът намира,
че в конкретния случай не е проведено дължимото доказване и не е установено
наличието на такъв правен интерес от молителя, който да е равен или
противопоставим на изброените в чл.60 ал.1 от АПК важни обществени интереси,
чието съществуване в конкретния случай, както вече беше посочено, е презюмирано
от законодателя с разпоредбата на чл.65 ал.4 от ЗОС.
Поради изложеното искането за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Р.Е. по реда на чл.166 ал.2 от АПК за спиране на допуснатото
на осн.чл.65 ал.4 от ЗОС предварително изпълнение на Заповед № РД-1390/12.06.2019
г. на Кмета на Община Долни Чифлик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от днес
пред Върховен административен съд – гр. София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: