№ 315
гр. Сливен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230104659 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положително
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищцовата страна, сумите за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и ч.гр.д. № № 3664/2023 г. по описа на СлРС,
срещу която е подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Твърди че, на 11.12.2020 г. ищцовото дружество доставило на материали
и ел. оборудване на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ СЛИВЕН“
ООД по фактура № ********** от 11.12.2020 г., приети от длъжника на
11.12.2020 г., с дължимата сума 14870.92 лв. с ДДС. Длъжникът не е изпълнил
задължението си, като е изпаднал в забава и се е формирала дължима
мораторна лихва в размер на 4363.86 лв. от дата 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г.,
на основание чл. 303а, ал.3 от ТЗ. За това задължение била издадена Заповед
за изпълнение по ЧГД № 3664/2023 г. по описа на СлРС. Въпреки
многократните разговори задължението не е било погасено.
Предвид гореизложеното, молят съдът да се произнесе с Решение, с
което ще признае за установено по отношение на ответното дружество, че
1
същото дължи сумата в размер на 14870.92 лева с ДДС за доставка на ел.
материали и ел. оборудване на ответното дружество по Фактура №**********
от 11.12.2020 г., както и мораторна лихва върху сумата в размер на 4363.86
лева от дата 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, по
издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 3664/2023 г., по описа на СлРС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответното дружество. Считат, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и молят за тяхното отхвърляне. Посочват обстоятелствата, че
между страните не е бил сключен Договор за доставка на ел. материали и ел.
оборудване, на второ място, че на ответното дружество не била предявявана за
плащане фактура № ********** от 11.12.2020 г. на обща стойност 14 870,98
лв. с ДДС, същата не била осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество и съответно не е била включвана в дневниците за продажби и
покупки, както и отразяването й в справките- декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. Също така, такива стоки не са заприходени в
склад на дружеството или като стокова складова наличност, като освен това,
на връчените документи няма получател на стоката, както и липсва индикация
относно стойността и състоянието на предадените стоки. Претендират за
направените по делото съдебни разноски.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който
моли съда да уважи исковете в пълен размер. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От ищеца „ЕЛМОНД 2022" ЕООД е издадена фактура №********** от
11.12.2020 г. на обща стойност 14 870,98 лв. с ДДС. Съставен е предавателно
— приемателен протокол от същата дата за предадени материали, описани в
две точки като бройки 60 и 32, че са предадени в резултат на фактура
№**********/11.12.2020 г. Тази фактура е отразена в счетоводството на
ищцовото дружество, но не е налице осчетоводяване при ответната страна.
2
Сумата по фактурата не е платена от ответното дружество в ищцовото
дружество, като преди датата на нейното издаване няма осчетоводени от
ответника други фактури, издадени от ищеца, а има последващи такива.
По делото не се установи сключването на договор за търговска
продажба на описаните в процесния приемо-предавателен протокол стоки.
Образувано е заповедно производство, което е приложено по делото
ч.гр.д. № 3664/2023 г. по описа на СлРС по което е издадена заповед №
1983/15.09.2023 г. за следните суми:
- сумата 14870,92 лева, представляваща главница по фактура №
********** от 11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане;
-сумата 4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата,
съгласно приложената справка за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г.;
- сумата от 384.69 лв. – представляваща разноски по делото, заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство;
- сумата 1262.00 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е издадена, а срещу нея е подадено възражение по чл.414 от
ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, съдебни заключения, както и въз основа
на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни
изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
С оглед на събраните писмени и гласни доказателства, съдът счита, че
3
не се установи по несъмнен и категоричен начин сключването на договор за
търговска продажба между двете търговски дружества за посочените
материали в процесната фактура.
Безспорно се установи и доказа, че фактурата не е осчетоводявана при
ответното дружество и няма доказателства за отправени искания и поръчки за
доставка на посочените вещи във фактурата. Няма доказателства за
извършени действия по сключване на договор във връзка с фактурата от лице
със законна представителна власт от страна на ответника или от надлежно
упълномощено лице с представителна власт да сключва такива договори,
които са неформални, но следва да се докаже наличието на съвпадаща воля
между страните.
Събраният доказателствен материал не позволява да се направи извод за
съществуването на процесните вземания. В тежест на ищцовото дружество е
да установи при условията на пълно и пряко доказване размера на вземанията
си, като докаже и съществуването на валидна търговска продажба, но в случая
това не е сторено.
Съдът счита за неоснователен доводът на ищцовото дружество, че щом
има подписан приемо-предавателен протокол, то има валидно сключен
търговски договор. Лицето, подписало протокола е Милен Борисов –
представител на ищоцвото дружество, чиито задължения са да приема,
съхранява и предава стоки, като не му е била учредявана представителна
власт. Дори да се приеме, че то има качество на търговски помощник, то
съгласно чл. 30, ал. 2 от ТЗ, той не може да извършва сделки за сметка на
търговеца, освен ако не работи в общодостъпно място за търговия.
Въпреки предоставената възможност за разпит на свидетели по почин на
активно легитимираната страна такива не бяха реализирани в процеса по вина
на поискалата ги страна.
По естеството си договорът за търговска продажба е консенсуален,
сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните /или
представляващите ги лица/ на съгласие относно съществените елементи от
съдържанието - стока и цена. Според съдебната практика сделката може да
бъде сключена както чрез изрични волеизявления /в устна, писмена или
квалифицирана форма/, така и чрез конклудентни действия. Нормата на чл.
301 от ТЗ е ясна и повелява, че при действия на лице от името на търговец, без
4
то да има представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил тези
действия ако не се противопостави веднага след узнаването им. В случая се
твърди, че е подписан приемо-предавателен протокол от служител на
ответника, но липсват данни за надлежното му упълномощаване от търговеца
да получава от негово име материали от ищеца и не може да се приложи
презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Освен това в с.з. пълномощникът на ответника
е отрекъл изцяло фактите, относими към съществуващо вземане за материали,
поради което следва да се приеме за оборена формалната доказателствена сила
на протокола. За да се приеме, че търговецът е потвърдил извършените от
неговия служител действия по приемане на материалите е необходимо той да
не се е противопоставил веднага след узнаването, като релевантен момент би
могъл да е представянето/получаването на счетоводните документи в
счетоводството му, но по делото липсват доказателства за надлежно
уведомяване на ответното дружество за сключен от негово име договор за 3
покупко-продажба. От експертното заключение се установява, че описаните
стоки не са заприходени в склада и не са връчени и осчетоводени издадени от
ищеца фактура за тях. Поради това за момент на узнаване следва да се приеме
моментът на връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение и
противопоставянето на търговеца се изразява в подаване на възражение и
впоследствие – и отговор на исковата молба.
Поради това съдът приема, че не се установява по категоричен начин
възникването на валидно правоотношение между страните по търговска
продажба – доставка на стоки – ел. материали, описани в процесната фактура,
поради което не е налице доказване на твърденията на ищцовата страна.
Предявеният главен установителен иск има за предмет съществуването
на парично задължение на ответника към ищеца, с размер и основание, които
следва да са идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът сочи като облигационен източник на притезанието търговска
сделка – договор за продажба на движими вещи /ел. материали /. Законът не
предвижда задължителна писмена форма за валидност на този вид договори,
поради което фактът на сключването им може да се доказва с всички годни и
допустими доказателствени средства. В случая ищецът представя приемо-
предавателен протокол, в който са описани по вид, количество и цена стоките
5
и е описана по номер и дата издадена от него фактура и твърди, че вещите са
предадени на ответното дружество. Протоколът е подписан за „приел“ от
служител в склада на ответното дружество. Липсват данни той да е бил
надлежно упълномощаван от търговеца да сключва сделки от негово име и за
негова сметка, а длъжността му не предполага това по смисъла на чл. 30 ал. 2
от ТЗ, тъй като складът не представлява „общодостъпно място за търговия“, в
което да се извършват сделки.
Относно значението на издадената от ищцовото дружество фактура,
съдът счита че това не е косвено доказателство за възникване на търговско
облигационно правоотношение, доколкото тя не носи подписа на
представител на ответника, не е представяна в неговото счетоводство, не е
осчетоводена или описана в търговската му документация, а вещите не са
заприходени. Доколкото няма представена писмена заявка или по друг начин
да е доказано желанието на ответника да закупи конкретните вещи, само
фактът на тяхното получаване от негов служител, без това да е доведено до
знанието на управителя или друго упълномощено лице, не е достатъчен да се
приеме, че е сключен търговски договор за продажба. С оглед консенсуалния
характер на същия, е необходимо да се докаже по несъмнен начин съвпадането
на двете насрещни воли относно съществените елементи на съглашението,
каквото доказване в случая не е успешно проведено. В обобщение - не може
да се приеме, че е възникнало договорно търговско правоотношение, което да
може да бъде годен облигационен източник на права и задължения. Това от
своя страна означава, че търсените суми, чийто произход се свързва именно с
договор за търговска продажба на движими вещи, не се дължат на договорно
основание.
Поради това искът за признаване за установена дължимостта на
продажната цена на описаните във фактура № ********** от 11.12.2020 г. в
размер на 14870,98 лв. с ДДС е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователността, а
оттам – и отхвърлянето на акцесорната претенция за заплащане на сумата
4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата, съгласно
приложената справка за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г.; сумата от
384.69 лв. – представляваща разноски по делото, заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство; сумата 1262.00 лв. – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е и искането за
6
присъждане на разноските по заповедното производство.
При това положение исковите претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло, като
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на производството ищцовото дружество следва да
заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 2131
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛМОНД 2022" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул."Ген. Данаил
Николаев"№27, ет.3, ап.№1 ПРОТИВ на „Водоснабдяване и Канализация-
Сливен" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул."Шести септември" №27, чрез адв. П. от АК - Сливен искови
претенции за признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество, както следва:
- сумата 14870,92 лева, представляваща главница по фактура №
********** от 11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане;
- сумата 4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата,
съгласно приложената справка за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г.;
- сумата от 384.69 лв. – представляваща разноски по делото, заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство;
- сумата 1262.00 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
за които е издадена заповед за изпълнение № 1983/15.09.2023 г. по ЧГД №
3664/2023 г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ЕЛМОНД 2022" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул."Ген. Данаил Николаев" №27, ет.3, ап.№1
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул."Шести
септември" №27, чрез адв. П. от АК – Сливен, сумата 2131 лв. (две хиляди сто
тридесет и един лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8