№ 236
гр. Плевен, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВ.А
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500137 по описа за 2023 година
Въззивно обжалване.
С решение № 330/ 14.11.2022г. постановено по гр.д.№601/2022г. , Районен
съд-Червен бряг ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. К., с ЕГН ********** от
гр.************** против К. З. К., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. „Християнска“ № 96А обективно съединени искове с правно
основание чл.144 и чл.149 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно
учащо се дете и осъждане на ответника да й заплаща до навършване на 25
годишна възраст, ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лв. и иск за
изплащане на такава в същия размер за срок от една година назад, от датата
на завеждане на исковата молба – 09.06.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. К. К., с ЕГН ********** от
гр. **************, да заплати на К. З. К., с ЕГН ********** от **********
направените разноски по делото в размер на 350 /триста и петдесет/ лв.
адвокатско възнаграждение.
Горното решение е съобщено на М. К. К. ,чрез пълномощника и адв. И. В.
на 16.11.2022г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 29.11.2020г. , е постъпила въззивна жалба от М. К. К. ,чрез
пълномощника и адв. И. В., срещу решението на РС-Червен бряг.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
1
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. По тази въззивна жалба не
се дължи внасяне на д.т. за въззивно обжалване на осн. чл. 83,ал.1 т.2 от
ГПК . Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането.
Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна К. К. З. срещу
въззивната жалба.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл.
268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че Районен съд –Червен бряг е постановил едно валидно
и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда
от сочените във въззивната жалба пороци,поради което следва да бъде
потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на РС-Червен бряг , в които са изложени съображения по всички
значими за изхода на делото спорни въпроси ,в т.ч. и по наведените от
ответната страна възражения, като ще бъдат изложени само някои
допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Червен бряг
изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото ,както и по
отношение на приложението на материалния закон към тази правилно
установена фактическа обстановка ,както и някои уточняващи съображения,
касаещи отхвърлянето на иска по чл. 149 от СК за издръжка за една година
назад.
За да стане ясно на страните по делото защо Плевенски окръжен съд намира
,че искът по чл. 144 от СК следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен ,следва да се направи ясно разграничение между издръжката
,която се дължи от родител на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от
СК и издръжката ,която се дължи от родителя на неговото навършило
пълнолетие дете на осн. чл. 144 от СК .
Основната разлика между тези два вида задължения за издръжка се състои в
това ,че докато издръжката за ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК
се дължи от родителя БЕЗУСЛОВНО ,то издръжката за навършило
пълнолетие дете ,което продължава своето образование в средно или във
висше учебно заведение ,се дължи само , доколкото родителя може да я
дава без особени затруднения. Безусловната издръжка ,която родителите
дължат на своите ненавършили пълнолетие деца произтича от нормата на чл.
47 , ал.1 от Конституцията на Република България ,която сочи ,че
отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и
ЗАДЪЛЖЕНИЕ на техните родители и се подпомага от държавата. По
аргумент за противното / per argumentum a contrario/ ,след навършването
на пълнолетие на децата,когато те придобиват пълна правосубектност и
волята им по никакъв начин не зависи от техните родители , тяхното
2
отглеждане вече не е закрепено като задължение на техните родители.Затова
и в чл. 144 от СК не е възпроизведено изискването на чл. 143 , ал.1 от СК, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия за живот ,необходими за развитието на
детето. След навършване на пълнолетие ,се предполага вече ,че тези
пълнолетни граждани трябва сами да поемат изцяло грижата за задоволяване
на своите потребности . Действително, за да се стимулира завършването на
средно и висше образование е предвидена възможността ,пълнолетните деца
да получават издръжка от своите родители ,но условие за присъждането на
такава е тези родители да разполагат с такива материални възможности
,които им позволяват да отделят средства за издръжка на учещото се
пълнолетно дете ,след като първо посрещнат собствените си и тези на
останалите членове на семейството си потребности ,след което да им
останат свободни средства ,които да бъдат насочени за издръжка на
навършилите пълнолетие техни деца ,които продължават своето образование
в средни или висши учебни заведения.
Затова ,при иск по чл. 144 от СК е особено съществено да се изследва
въпросът за материалните възможности на родителя от когото се търси тази
издръжка и само в случай ,че бъде безспорно установено ,че той може да
отдели средства за издръжка ,без да се поставят в опасност неговите и на
семейството му потребности от нормалната за тях издръжка,/т.е. тази
издръжка да може да се дава без особени затруднения от съответния родител /
, то тогава би имало основание за уважаване на такъв иск .
В конкретния случай ,според въззивната инстанция ,това съществено
изискване на чл. 144 от СК не е налице по отношение на родителя – ответник
-К. З. К..
Както се вижда от събраните пред първата инстанция доказателства за
доходите на ответника по иска ,той живее и работи в чужбина –Испания ,и
реализира месечен доход около 1700 евро . / доказателства на л. 51-56 от
делото на РС. /Като се съобразят ,обаче и писмените доказателства за
ежемесечните разходи ,които има да прави ответника по иска ,които са както
следва:
-между 740 и 855 евро на месец за наем и електричество
-между 72 и 107 евро месечно за столово хранене в училище на
непълнолетното си дете от друг брак-К. К.ов К.
-месечна такса от 95 евро за ползване на паркомясто
-удръжки по карта Оро КТ към кредитна институция – Сантандер Консумер
Файнанс С.А.,които варират от 200 евро месечно до 669 евро ,
-удръжки към кредитор „ ВИЗИНБАНК „С.А.У. от 180 евро , то се получава
общ сбор на месечните му разходи между 1280 и 1726 евро в зависимост от
конкретните месечни плащания.
При това положение,след приспадане на описаните по –горе текущи
месечни разходи , в най-добрия случай за задоволяване на нуждите на самия
К. К. и на членовете на неговото семейство/ съпругата му Г.Х. К. и синът му
3
К. К./ остават месечно около 400 евро , а в най-лошия случай след покрИ.е на
посочените по –горе разходи в размер на около 1700 евро ,не му остават
никакви свободни средства . И в най-добрия случай е очевидно ,че дори
въпросните оставащи около 400 евро не са достатъчни за да гарантират
посрещане без затруднения на ежемесечните потребности на новото
семейство на К. К. /съпруга , син и самия ответник / на първо място от
храна и дрехи ,камо ли за посрещане на някакви други напр. културно-битови
потребности на семейството му .
Заедно с това ,по делото не се събраха доказателства К. К. да разполага с
някакво имущество от което да може да реализира други ,допълнителни
доходи ,част от които да може да отдели и за потребностите на дъщеря си М.
К..
Не се събраха доказателства и за доходите на съпругата му –Г.Х. К. ,но в
т.вр. следва да се посочи,че дори тази съпруга да разполагаше с някакви по –
значителни доходи ,то няма основание същата да се ангажира с осигуряване
на средства за издръжката на детето на своя съпруг от предишна негова
връзка,тъй като задължението за даване на издръжка е върху родителя , а не и
върху неговия партньор /независимо дали се касае за брачен партньор или за
съжител на семейни начала /.
Като краен извод от изложеното се налага това ,че ответникът К. К. не
разполага с такъв доход ,че да може да си позволи да дава издръжка на
пълнолетното си дете без особени затруднения ,така както изисква нормата на
чл. 144 от СК за да бъде уважен такъв иск.
Освен това ,следва да се има предвид и установеното от събраните пред
ПлОС писмени доказателства,че ищцата М. К. през процесния период за
който се търси издръжка , е имала сключени трудови договори, първият от
които е от 16.06.2021г. / а издръжката се претендира за една година назад –т.е.
считано още от 09.06.2021г. / и е продължил до 26.08.2021г. , а следващия
трудов договор е от 26.09. 2022г. и според справката за актуално състояние
на трудовите договори , издадена от ТД на НАП –Велико Търново
продължава и към датата на издаване на справката- 10.05.2023г. В с.з. пред
ПлОС въззивникът М. К. твърди ,че е напуснала тази работа на 10.05.2023г.
,но заедно с това признава ,че и в момента работи към „Приморско клуб“ЕАД
по трудов договор от 21.05.2023г. ,като договорът и е до м. 09.2023г. ,като
работи на минималната за страната работна заплата.
От тези обстоятелства може да се направи извод ,че ищцата М. К. реализира
и трудови доходи в размер на минималната работна заплата ,което предполага
че за месеците през които такъв доход е реализиран от нея / касае се за летния
туристически сезон от м. май до м.септември вкл. ,тя очевидно е имала
трудов доход от който е могла да се издържа сама. Това обстоятелство ,заедно
с установения по делото факт ,че М. К. всъщност е прекъснала обучението си
от есента на 2022г. и все още то не е подновено / твърди ,че има подадена
молба за възстановяване на студентските и права ,но това все още не е
станало / дава допълнително основание да се направи извод, че не са налице
условията за уважаване на иска по чл. 144 от СК ,доколкото формално ищцата
4
в момента не продължава образованието си в Медицински университет
Стара Загора .
Всички тези обстоятелства ,обаче ,са второстепенни за изхода на делото
след като вече беше установено ,че бащата К. К. не разполага с възможност
да дава издръжка на дъщеря си М. без особени затруднения,което е основната
причина за отхвърляне на иска.
В т.вр.,само за яснота , следва да се отбележи ,че това кога е влязло в сила
решението по гр.д.№ 112/ 2021г.на ПлОС с което е установен произхода на
М. К. от баща К. К. ,поначало няма значение за това за какъв период следва
да бъде уважена или отхвърлена претенцията за издръжка. Щом веднъж е
установен с влязло в сила решение произходът на детето от родителя ,то за
този родител ще се счита ,че той има това качество още от раждането на
детето , а не едва от влизане в сила на решението за произхода.В случая ,това
,че решението на ПлОС е влязло в сила на 09.10.2021 г. не се отразява върху
изхода на делото ,тъй като не са налице другите условия за уважаване на
иска по чл. 144 и по чл. 149 от СК / извън въпроса за произхода на
детето,който е безспорно установен /.
Вярно е ,че от морална гл.т.такъв изход на делото при който ответникът не
дължи издръжка на пълнолетната си дъщеря ,която полага значителни усилия
да се развива и да завърши престижно учебно заведение,изглежда
несправедлив ,но самият закон / в случая СК /не може сам по себе си да
гарантира социална справедливост ,както и да гарантира завършването на
висшето образование на всеки пълнолетен гражданин , тъй като това зависи
от комплекс от обществено –икономически условия ,които са динамична
величина и които не могат да се гарантират от закона , а са резултат от
повече или по-малко успешни държавни политики за социално –
икономическото развитие на страната,така че работещите членове на
обществото да могат да осигурят не само собствената си издръжка ,но и тази
на пълнолетните си деца.Това ,за съжаление ,в много голям брой случаи е
невъзможно при днешните обществено-икономически условия в страната.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 330/ 14.11.2022г., постановено
по гр.д.№601/2022г. на Районен съд-Червен бряг .
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6