РЕШЕНИЕ
№ 21.10.2014 г. Град П.
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав
На десети септември две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Секретар: Р.Д.
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Ралинова
Гражданско дело №2833
по описа за 2008 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108
от ЗС.
В подадената искова молба и уточнителна искова молба от 21.02.2014 г. от ищците Т.В.Ч. М.,с ЕГН ********** ***, А.М.А.,с ЕГН **********
*** и М.М.А. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.София бул.“В. Левски“
№41 ет.2 адвокатско дружество“Ц. и партньори“ чрез адв. Е.Д. ***, представлявана от кмета Тодор
Попов и “Търговска къща- Инвест” АД,със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. “Пловдивска” №2,с ЕИК *********,представлявано от изп.директор Катя
Симеонова,съдебен адрес гр.София ул.“Георг Вашингтон“ №41 адв.Р.П., се излагат обстоятелства, че правото на
собственост на ищците върху 17,868 %
идеални части от имот с площ 6 250 кв.м. – П-III- ГУМ в квартал 254 по обезсиленият регулационен
план, произтичало от валидно извършена в тяхна полза реституция, в качеството
им на наследници на М. И. М. и В. В. М.,
чрез Заповед № 5470/17.12.1998 г., издадена от ОУ на Област Пловдив, със която
е признато правото на наследниците за обезщетяване със съсобственост въз основа
на чл. 1, т.1 ЗОСОИ, във връзка с което е последвало производство и са били
издадени констативни нотариални актове в тяхна полза. Поддържа, че така
представените нотариални актове се ползват с обвързваща третите лица
доказателствена сила, която не била оспорена своевременно от ответниците в
настоящото съдебно производство. Ищците твърдят, че са поискали от
ответника община П. да извърши процедура по предаване на владението на
собствените им ид.части, но получили отговор, че общината не е собственик на
имота.Твърдят, че поискали доброволно от вторият ответник да им отстъпи
собствеността и предаде владението, но отново им било отказано.Твърдят, че с
действията си ответниците им оспорвали правата и за тях се явявал правния
интерес от водене на делото.
С оглед индивидуализацията на процесният имот,
в съответствие с актуалната кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. П.
от 2008г., се прави уточнение, че П-III-Градски универсален магазин с площ от
С депозираната уточнителна молба ищците
оттеглят направеното искане за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, като
заявяват, че желаят производство да продължи по първоначално предявеният иск с
правно основание чл. 108 ЗС, т.е. оттегля се и предявеният при обективно
кумулативно съединяване с допълнителна молба иск с правно основание чл.32, ал.2
ЗС. Заявява се, че оттеглят и предявеният иск за обезщетение, равняващо се на
сумата от 4000 лв.
Във връзка с изложеното се моли съдът да
постанови решение с което да приеме за установено спрямо ответниците,че ищците са
собственици на 17,868 % идеални части от имот с площ от 6 250 кв.м. представляващ П-III- Градски
универсален магазин в квартал 254 по обезсиленият регулационен план на гр.П. и
ги осъди да им предадат владението.
С първоначалния си писмен отговор
депозиран в срок от юрисконсулт Йорданов ответника община П. оспорва иска
изцяло като неоснователен,заявява,че община П. не е оспорвала правата на
ищците,но и не владее имота. По депозираната уточнителна искова молба, ответника
е подал становище на 05.03.2014г., с
което поддържа, че с уточнителната молба ищците не са отстранили нередовностите
на исковата молба, тъй като при идентификацията на имота страните са се
позовали на обезсиленият регулационен план, като е трябвало да индивидуализират
имота по действащият към момента на подаване на исковата молба- 20.12.2008 г.
кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. С оглед на това, твърди че УПИ-II-210 от кадастралната
карта не е идентичен с частите от имотите с идентификатори 55155.503.9521 и
55155.503.9696, като заявява че не е собственик на горепосочените два имота,
при режим на съсобственост с ищците, тъй като частите от тези два имота по сега
действащият регулационен план са изключени от процесният имот. Твърди, че не е
налице правен интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу Община П.,
тъй като тя не е собственик на процесното недвижимо имущество, като последното
е включено в капитала на “Търговска къща-П.” ЕАД, приватизирано от “Търговска
къща - Инвест” АД, следователно така предявеният иск е недопустим по отношение
на първия ответник- Община П..Изложени са и съображения за неоснователност на
претенцията.
Подадено е и становище от вторият
ответник по делото- “Търговска къща- инвест” АД, с което се навеждат твърдения,
че не е налице идентичност между имотът, посочен в исковата молба и имотите,
посочени със съответните идентификатори в допълнителната молба. Заявява се, че
поддържат възражението за установяване по реда на косвения съдебен контрол на
незаконосъобразността /унищожаемостта/ на Заповед № 5470/17.12.1998г., издадена
от областния управител на Община Пловдив и Заповед №1925/20.10.2000г., издадена от
областния управител на Община П.. На основание чл.17, ал. 2 ГПК от обосновават
правният си интерес с факта, че ответното дружество не е участвало в
производството по издаването и обжалването на административните актове, поради
което не са имали възможността да реализират правото си на защита. Обосновават
незаконосъобразността на Заповед № 5470/17.12.1998г. с подробно изложение
относно необходимите предпоставки за възникване на правото за обезщетяване по
ЗОСОИ, като се поддържа, че към момента на издаване на заповедта не са били
осъществени в обективната действителност материално-правните предпоставки,
обуславящи издаването й, в този смисъл молят съда да се произнесе по реда на
косвения съдебен контрол. Поддържа се, че съгласно чл.2 ал.6 ЗОСОИ реална реституция на земята, като
застроените сгради върху нея се приемат за приращения, е допустима само при две
хипотези: ако е бил извършен строеж или други промени без законово основание
или когато строителството макар и законно е реализирано след 25.02.1992г.,
какъвто не е настоящият случай, тъй като, както е видно от акт за частна
общинска собственост № 087/09.03.1998 г., сградата е изградена през 1985г.
Твърди, че процесните заповеди са незаконосъобразни и поради нарушаване на
материалният закон -разпоредбата на парагр. 6, ал. 6 ЗППДОП, тъй като ищците са
били обезщетени със съсобственост в процесната сграда, а не с компенсаторни
записи, респ. акции или дялове на дружеството. Поддържа, че не следва да бъде
уважен предявеният иск, тъй като не е налице последната материална предпоставка
за уважаването му - да се упражнява владение върху имота без правно основание. Твърди
се, че за ищците не съществува валиден титул за собственост, с оглед
незаконосъобразността на Заповед № 5470/17.12.1998 г и Заповед №
1925/20.10.2000 г. а също и, че правното
основание за упражняване на фактическа власт, произтича от чл. 64 ЗС, съгласно
който собственикът на постройката може да използва теренът, доколкото това е
необходимо за използване на постройката, а в процесният случай земята е законно
застроена преди реституирането й, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС, следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като не била осъществена в обективната
действителност една от предпоставките, обуславящи уважаването му, а
именно-ответникът да владее имота без правно основание.
С определение №612/23.02.2012г., съдът
е допуснал встъпването на трето лице помагач „Спедия „ ЕООД, на страната на ответника „Търговска къща-
Инвест“ АД.
По делото е депозиран отговор на
уточнителната искова молба от 11.04.2014 г. от “Спедия” ЕООД, в качеството му
на трето лице-помагач, с който заявяват на първо място, че не е налице
идентичност между имота посочен в исковата молба и имотите със съответните
идентификатори, изброени в допълнителната искова молба. Твърди се, че е
собственик на следните имоти: 1. сграда с идентификатор 55155.503.210.1 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г., със застроена площ от 1720 кв.м., находяща се в гр. П.,
ул. “***”; 2. сграда с идентификатор 55155.503.209.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г., със застроена площ от 742 кв.м., находяща се в гр. П.,
ул. “***” № 5; 3. 2273.50/4220 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 55155.503.210 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., с площ от
4220 кв.м., находяща се в гр. П., ул. “***”;
4. поземлен имот с идентификатор 55155.503.209 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., с площ от
742 кв.м., находяща се в гр. П., ул. “***” № 5; 5. 80/106 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 55155.503.856 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., с площ от 106 кв.м.,
находяща се в гр. П., ул. “***”.С определение от 10.09.2014г. от проведеното
с.з.,съдът не е допуснал за съвместно разглеждане депозираният отрицателен установителен
иск за собственост от „Спедия“ ЕООД като е изложил подробни мотиви.
В отговора се твърди още, че
притежавали права, изключващи правото на
собственост на ищците, като Заповед № 5470/17.12.1998 г. и Заповед №
1925/20.10.2000г. не легитимират ищците като собственици, тъй като не
съществува самостоятелен обект, върху който да може да се обособи право на
собственост, съобразно нормативните актове за устройство на територията, тъй
като съгласно чл. 2, ал.5 ЗОСОИ собствениците могат да претендират връщане на земята
или част от нея, само когато е възможно обособяването й в самостоятелен парцел.
Твърди се, че към момента на издаване на двата административни акта не е налице
незастроен терен, който би могъл да се обособи в самостоятелен имот, поради
което обезщетяването на праводателите на ищците с общо 35,376 % от УПИ-III-ГУМ в кв. 245 е напълно незаконно и
води до нищожност на административните актове. Поддържа се, че Заповед №
5470/17.12.1998 г. и Заповед №
1925/20.10.2000 г. са нищожни, тъй като не отговарят на установените от закона
норми, изразяващи се на първо място в невръчване на препис от издадените
заповеди на “Търговска къща- Инвест” АД, в качеството му на заинтересована
страна и на следващо място не била извършена индивидуализация на имота, посочен
в актовете, съобразно нормативните изисквания. Прави се искане за осъществяване
на косвен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на Заповед №
5470/17.12.1998г. и Заповед № 1925/20.10.2000г. Твърди се, че съгласно чл. 2,
ал. 4 от ЗОСОИ собствениците имали право
да изберат начина на обезщетение, с изключение на случаите, когато земите са
станали публична собственост на държавата и общините до 25.02.1992г., респ.
22.11.1997г. или до тази дата са придобити от добросъвестни лица или в тяхна
полза е отстъпено право на строеж, като към момента на издаване на спорните
административни актове сградата на универсалния магазин е била изградена
напълно законно и е била собственост на Търговска къща. С оглед на така
изложеното се твърди, че за ищците не съществувал валиден титул за собственост, с оглед
незаконосъобразността на Заповед № 5470/17.12.1998г. и Заповед №
1925/20.10.2000г. Поддържа, че ревандикационният иск не следва да бъде
уважаван, тъй като имота се владеел на правно основание, като съгласно чл. 64
ЗС собственикът на постройката можел да се ползва от имота, доколкото това е
необходимо за използването на постройката.
В проведените съдебни заседания страните в производството
поддържат становищата си.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията изложени в
исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
По делото са представени Заповед № 5470/17.12.1998 г. на
областния управител на Пловдивска област по силата на която,след подаване на
заявление на основание ЗОСОИ на наследниците на В. В. М. е признато
обезщетяване със съсобственост върху недвижим имот –парцел ІІІ-Градски
универсален магазин в кв.254 по действащия ЗРП на гр.П..
Със заповед №1925/20.10.2000 година на областния
управител на област П. е извършена експертиза за оценка на претенциите и
установяване на квотите в съсобствеността,като обезщетяването в съсобствеността
е за М. И. М. -11.912%, за С. И.А. -11.912% и В. И. М.-11.912% в парцел ІІІ-ГУМ в кв.245.
От удостоверението за наследници на В. В. М. /починала
15.10.1961 година/се установява,че С. И.А. и М. И. М. са нейни дъщери.
От представеното удостоверение за наследници на С. И.М./С.
И.А./ починала на 1.10.2003 година се
установява,че ищците – А.М.А. и М.М.И. са нейни единствени законни наследници.
От удостоверението за наследници на М. И. М.,се
установява,че е починала на 22.12.1999 година и е оставила двама наследници син
и дъщеря- Т.В.Ч. /една от съсобствениците/.
От ищците е представен нотариален акт за продажба на
недвижим имот том І №57,рег.267 н.д.№75/27.02.1934 година,от който се
установява,че Веса И. М./тяхната наследодателка/ е закупила следния недвижим
имот-дворно място с площ от 376 кв.м. представляващо парцел І в кв.197 по плана
на гр.Татар П.
Представен е акт №087/9.03.1998 година на Община П. за
частна общинска собственост от който се установява,че постройката върху
процесния имот – Градски универсален магазин е построена през 1985г.Представени
са и всички актове за държавна собственост
предхождащи настоящия,намиращи се в административната преписка по преобразуването
на „Търговска къща“ включително и
договор за продажба на акции от 15.02.1999г. по ЗППДОП.
Представена е преписката от областния управител на
Пазарджишка област,относно съставянето на заповед №5470/17.12.1998г. на
областен управител гр.Пловдив и заповед №1925/20.10.2000г. ,в които се съдържат
заявление ,декларации от ищците че не еполучено обезщетение,удостоверение за
наследници ,експертиза и др.
От експертизата по административната преписка се
установява,че инж.Б. е извършила оценката и определяне на квотите според която В.
В. М. притежавала недвижим имот с площ
от 368 кв.м. ведно с масивна двуетажна сграда със застроена площ от 204 кв.м.
като първия етаж се състоял от три магазина,съобразно обезсиления план на гр.П.
от 1959 година и акт за държавна собственост от 15.11.1949 година.
С решение №350/8.03.2011г. по адм.д.№2385/2008г. на
Административен съд гр.Пловдив е
отхвърлена жалбата на „Търговска къща“ АД,само
досежно нищожността на заповед №5470/17.12.1998г. на областен управител
гр.Пловдив.
Представено е решение №13889/6.11.2012г. на ВАС по
адм.д.№2329/12г. с което е оставено в сила решение №685/20.12.2011г. по
адм.д.№761/2008г. по описа на АС гр.П..С първото решение на АС гр.П. по жалбата
на „Търговска къща-Инвест“ АД срещу заповед №1925/20.10.2000г. на областния
управител на гр.П., съдът е оставил без разглеждане жалбата ,в частта с която
се иска нейната отмяна поради незаконосъобразността, /поради просрочие на
жалбата/,а по отношение на искането за обявяване на нищожността й, се е
произнесъл по същество като е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По делото е депозирано основно и допълнително заключение
изготвено но в.л.Б.Г., не оспорено от страните,от което се установява,че П-ІІІ-ГУМ
в кв.254,след влизане в сила на кадастралната карта и регистри се състои от
поземлен имот с идентификатор 55155.503.210 с площ от 4 220 кв.м и
определен начин на трайно ползване –дворно място в урбанизираната територия за
търговски обект комплекс който е застроен с триетажна търговски сграда на площ
от 1 720 кв.м. и едноетажна търговска сграда от 1107 кв.м.,останалата плащ
от 1 393 кв.м. представлявала първи полуподземен етаж с подземна и
надземна част на подземен паркинг,санитарен възел и вход от нивото на
прилежащия тротоар до
От заключението на вещото лице се
установява още,че липсва свободна дворна площ, а отчуждения имот по ЗОЕГПНС-недвижима вещ три магазина с площ от
204 кв.м. не е идентичен по външен вид и размери с настоящата постройка,тъй
като през 1985 година е изградена изцяло нова сграда с ж.б.
конструкция,основи,шайби,стени с обща застроена площ от 4 962 кв.метра.
От представения учредителен акт на „Спедия“ ЕООД от
7.01.2010г. се установява,съобр. чл.6 т.4,че капиталът на дружеството е
формиран и от непарична вноска направена
от ответника „Търговска къща -Инвест“ АД, а именно всички сгради и поземлените
имоти представляващи парцел ІІІ-Градски универсален магазин в кв.254 по плана на
гр.П..
След като се запозна със
становищата на страните и със събраните по делото доказателства, Районният съд прие следното:
Предявеният иск е по чл.108 от ЗС.
За да е налице фактическия състав, респ. за да бъде уважен като
основателен иск по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да установи по правилата на
главното и пълно доказване следните две правнорелевантни обстоятелства: 1/ че е
титуляр на правото на собственост/в случая съсобственост/ върху съответните
идеални части от процесната недвижима вещ и 2/ че ответниците владеят
недвижимата вещ или я държат без правно основание.
Предявеният иск е допустим,при
така изложените в исковата молба обстоятелства,но същият е неоснователен.
При изследване на твърденията
на ответника „Търговска къща-Инвест“ АД, че ищците не са могли да придобият процесния имот, тъй
като не са били налице материлно- правните предпоставки по ЗОСОИ и ищците не са имали правото да претендират за
реституция,поради което издадените Заповеди били незаконосъобразни,
основният правен въпрос, на който следва да се даде отговор в конкретния случай
е относно допустимостта на косвения съдебен контрол от настоящия съд върху съдебното решение, постановено от друг
съд по административен спор, в рамките на който оспорените индивидуални
административни актове са били обект на пряк съдебен контрол като имаме и
произнасяне по същество. Отговор на този въпрос е даден в /О. № 46/20.12.2012 г. по гр. д.
№1256/2011 г. на ІІ г. о.; Р. № 88/09.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на ІІ
г. о.; О. № 622/05.07.2010 г. по гр. д. № 193/2010 г. а І г. о.; О. №
1111/01.12.2011 г. по гр. д. № 928/2011 г. а ІІ г. о.; О. № 518/14.06.2010 г.
по гр. д. № 84/2010 г. а І г. о. и мн. др./, а имено: Решението на
административния съд е задължително за страните в административното
производство, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 297 от ГПК постановява зачитане на
влязлото в сила решение от всички съдилища в Република България, но по
отношение на решенията на административен съд, постановени по
административноправен спор, чл. 302 от ГПК постановява, че решението на административния съд е задължително за
гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и
законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на
административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, съгласно
цитираните по-горе разпоредби на АПК и ГПК, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на
силата, която процесуалните закони му придават между страните по
административния спор, разрешен с това решение, както и относно валидността
и законосъобразността на административният акт, обжалван в административното
производство. Трети лица, извън лицата по административното
правоотношение, не са страни в административното производство и константна е
практиката на ВАС, че те не могат както да обжалват административен акт, по
който те не са страна, така и да участват в административно производство по
неговото обжалване. Ето защо, с цел защита права на трети лица, които не са
страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено
изключение от определената като задължителна сила на решението на
административен съд по административноправен спор по отношение на
законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданско-правен спор,
да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на
случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в
производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Следователно,
гражданският съд е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол по
законосъобразността както на административен акт, така и на влязло в сила
съдебно решение, издадено в производство по обжалване на административен акт
само при наведени твърдения за неговата незаконосъобразност и при наличие на
правен интерес от това оспорване от страна, която не е била страна в
производството по обжалването на административния акт. Допустимостта на косвения съдебен контрол зависи от това, дали възраженията
при възникнал спор за собственост са направени от трето не участващо в
административното производство лице. Участващите в административното
производство лица не разполагат с това право. За тях е задължителен както
отказът за реституция, така и реституцията. Обратното би довело да пререшаване
на административни спорове от гражданските съдилища и напълно отричане на
конститутивния ефект на реституционните съдебни решения по всяко време и по
всяко възражение на административния орган.
В конкретния случай ответника „Търговска къща-Инвест“ АД е участвал в
административното производство ,тъй като видно от обсъдените по горе решения на
Административните съдилища, производството е инициирано по жалба именно на този
ответник.
Встъпилото в процеса трето лице помагач - „Спедия“ ЕООД ,може да извършва
всички процесуални действия,които ползват подпомаганата страна,мотивирани от
неговия интерес.В случая процесния
недвижим имот е включен в капитала на
дружеството,поради което по искане на третото лице следва да се осъществи косвен
съдебен контрол за законосъобразност на двете заповеди по реституционното
производство. В
изложения смисъл са и задължителните мотиви на ВКС на РБ, изложени в т. 4 на ТР
№ 6/10.05.2006 г. по т.д. №6/2005 г. на ОСГК.Третото лице – „Спедия“ ЕООД не е
участвало в административното производство,поради което направеното искане за
осъществяване на косен съдебен контрол е допустимо.
В този смисъл, в
настоящото производство гражданският съд следва да извърши самостоятелна
проверка за материалната законосъобразност на издадените заповеди, с които
ищците са обезщетени чрез реално връщане на вещта, като извърши косвен съдебен
контрол.
Поначало административния акт за възстановяване на собствеността е
годно придобивно основание по смисъла на чл.77 от ЗС/без да е самостоятелно
такова/,но не е противопоставим на третите лица които заявяват собствени права
върху възстановените имоти.Затова при спор за собственост лицата,в чиято полза
е издаден административния акт,в случая ищците,следва да докажат предпоставките
за възстановяване на собствеността,включително и правото на собственост на своя
наследодател към момента на одържавяване на имота.
Реституцията е способ за превръщане на държавната
собственост в частна, при който принудително отнетото от държавата право на
собственост, се връща в патримониума на бившите собственици или техните
наследници. Редът за възстановяване на правото на собственост по отделните
реституционни закони е различен.
Ефектът на възстановяване на правото на
собственост по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти възниква по право, по силата на закона, а не въз основа на
нарочен административен акт с конститутивен ефект. В конкретния случай,
съгласно указанията на т.3 от ТР №6/10.05.2006г. по т.гр.д. 6/2005г. на ОСГК на
ВКС, наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно
имот, одържавен на основание на някои от законите, с които след приемането на
ЗОСОИ се разширява приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997г.,
когато влиза в сила ЗОСОИ.
Така, при формиране на извод по спора за
собственост, подлежи на изследване налице ли са били визираните в закона
предпоставки за възстановяване правото на собственост или обезщетяване по ЗОСОИ
в полза на ищците към посочения момент доколкото ответника по делото „Търговска
къща-Инвест“ АД заявява противопоставимо право на собственост.
Възстановяването на правото на собственост по
ЗВСОНИ се извършва при наличието на следните предпоставки: имотът да е бил
собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респективно
на неговия наследодател; да е отчужден по някои от визираните в чл.1, ал.1 и
чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ нормативни актове или по начина, предвиден в чл.2, ал.2
ЗВСОНИ; за имота да не е получено обезщетение; имотът да съществува реално до
размерите, в които е отчужден, както и към момента на влизане в сила на ЗОСОИ
имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или
техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.
От така посочените предпоставки безспорно се установи,след преглед на
административната преписка изпратена от областна управа гр.П.,че няма никакви
данни първо наследодателят им да е бил собственик на имота към момента на
отчуждаването ивторо получено ли е било обезщетение при отчуждаването по
ЗОЕГПНС, и трето, че към момента на приемането на чл.2, ал.1
ЗОСОИ имота не съществува реално в размерите в които е отчужден,тъй като е бил
изцяло застроен през 1985 година и попада в един по-голям имот.Безспорно се
установи от приетата СТЕ,че липсва свободна незастроена дворна площ.
Дори и да се приеме, че за ищците е възникнало право на обезщетение по
реда на ЗОСОИ, то настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за
обезщетяване чрез реално връщане на чл.2, ал.5 ЗОСОИ. Съгласно посочената
разпоредба, собствениците имат право във всички случаи да искат отделяне и
реално връщане на земята им, или на част от нея, когато тя може да се обособи в
самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да
искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти
/парцели, сгради, апартаменти, магазини и др. подобни/, придобити от държавата,
общините, обществените организации или техни фирми, предприятия и еднолични
търговски дружества по чл.61 ТЗ срещу преотстъпване право на строеж или в
замяна на отчуждената им собственост.Както бе посочено по-горе от приетата
СТЕ,не оспорена от страните , се установява,че отчужденият недвижим имот е бил
застроен през 1985 година и липсва свободна площ която да може да се обособи в
самостоятелен парцел.
С оглед липсата на положителна предпоставка за
възстановяване на собствеността в полза на ищците, същите не са придобили
собствеността на посоченото в исковата молба придобивно основание, поради което
и предявеният ревандикационен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК,следва да бъдат присъдени разноски на ответника
Община П. ,които съобразно представения списък са в размер на 810лева,които ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят.
Ответника „Търговска къща-Инвест“ не е представил списък по чл.80 от ГПК до
приключване на устните състезания, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното Пазарджишкият съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В.Ч. М.,с
ЕГН ********** ***, А.М.А.,с ЕГН ********** *** и М.М.А. с ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес гр.София бул.“В. Левски“ №41 ет.2 адвокатско дружество“Ц. и
партньори“ чрез адв. Е.Д. ***, представлявана от кмета Тодор Попов и “Търговска
къща- Инвест” АД,със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Пловдивска”
№2,с ЕИК *********,представлявано от изп.директор Катя Симеонова,съдебен адрес
гр.София ул.“Георг Вашингтон“ №41 адв.Р.П.,по реда на чл.108
от ЗС,
с който се иска да се приеме за
установено,по отношение на ответниците, и да се осъдят същите да предадат владението върху,следния недвижим
имот: 17,868 % идеални части от имот с площ от
6 250 кв.м. представляващ П-III- Градски универсален магазин в квартал
254 по обезсиленият регулационен план на гр.П.,състоящ се от 1. поземлен имот с
идентификатор 55155.503.210, с площ от 4 220 кв.м.; 2. поземлен имот с
идентификатор 55155.503.209, с площ от 742 кв.м.; 3. поземлен имот с
идентификатор 55155.503.856, с площ от 106 кв.м.; 4. част от поземлен имот с идентификатор
55155.503.9521 и част от поземлен имот с идентификатор
55155.503.9696, с обща площ от 1 182 кв.м. по действащата кадастрална карта на
гр.П. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.В.Ч. М.,с ЕГН ********** ***, А.М.А.,с ЕГН **********
*** и М.М.А. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.София бул.“В. Левски“
№41 ет.2 адвокатско дружество“Ц. и партньори“ чрез адв. Е.Д.,***, представлявана от кмета Тодор
Попов , разноски в размер на 810 лева /юрк.възнаграждение/.
Решението е постановено,с участието на трето лице помагач- „СПЕДИЯ“ ЕООД,с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Варна ул.“Иван Страцимир“ №2, представлявано
от управителя Б.К. Панталеев,съдебен адрес адв.Деяна Тодорова АК-гр.Варна, на страната на ответника Търговска къща- Инвест” АД,със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. “Пловдивска” № 2,с ЕИК *********,представлявано от
изп.директор Катя Симеонова,съдебен адрес гр.София ул.“Георг Вашингтон“ №41
адв.Р.П..
Решението подлежи
на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд , с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: