РЕШЕНИЕ
№
09.08.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 949 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.И.А.,
с ЕГН **********,***, пл. „***” № **, ет. **, офис **, срещу П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8 000, 00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в остра стресова реакция, депресия, паник атаки, продължаващ
страх, предизвикани от това, че на неустановена дата през месец ноември ***., в
град Д., ответникът ѝ се е заканил с престъпление против нейната личност –
убийство, с думите „ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал нож по
дланта си, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, ведно със законната лихва върху вземането от ***. до
окончателното погасяване на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по НОХД №
29/2019г. по описа на Районен съд Добрич с влязло в сила определение е одобрено
споразумение, по силата на което ответникът се е признал за виновен, че на
неустановена дата през месец ноември ***., в град Д. се е заканил на ищцата с
престъпление против личността ѝ – убийство, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години. Това формира правен интерес от предявяване на
настоящия иск за неимуществени вреди.
Твърди се, че вследствие на извършеното престъпление
ищцата е получила психическа травма. Деянието ѝ е причинило остра
стресова реакция. Предизвикало е страх у пострадалата, който продължава да се
развива с времето. Случилото се е довело ищцата до депресия.
В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си
представител – адвокат Е.В.. В хода на устните състезания пълномощникът
поддържа иска. Счита, че претенцията е доказана по основание и размер.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника. Последният заявява, че искът е допустим, но неоснователен – по
основание и размер. Алтернативно прави искане, в случай, че претенцията бъде
уважена, да се присъди обезщетение в по-нисък размер. Навеждат се твърдения, че
по НОХД № 29/2019г. се е стигнало до споразумение, тъй като подсъдимият е
желаел по-бързо да се приключат взаимоотношенията между страните по делото.
Оспорва се наличието на уплаха у ищцата и последващи психически травми. Изтъква
се, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение. Сочи
се, че целта на ищцата е единствено да получи имуществена облага.
В съдебно заседание се представлява от
адвокат Д.П.. Процесуалният представител в пледоарията си защитава тезата за
неоснователност на иска. В случай, че бъде уважен, иска размерът на
обезщетението да не бъде в претендирания размер, а в по-нисък. Излага аргументи
относно доказателствената стойност на заключението на съдебната психиатрична и
психологична експертиза.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от книжата по
приложеното НОХД № 29 по описа на Районен съд Добрич за 2019 г. се установява,
че с Определение № 75 от 13.03.2019 г., постановено от
Районен съд Добрич по НОХД № 29 по описа за 2019 г., е одобрено споразумение
между Районна прокуратура Добрич и ответникът П.П.. Последният се е признал
за виновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2017 г., в град Д.,
се е заканил на Д.А. с престъпление против нейната личност – убийство, с думите
„ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал нож по дланта си, и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. За
извършеното престъпление му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 10 месеца, като изпълнението му е било отложено за срок от три години.
От приложената справка за съдимост на ответника става ясно, че същият е бил
многократно осъждан за престъпления против собствеността и за престъпления по
транспорта.
Не е спорно също, че страните са съжителствали около
пет години преди деянието, извършено през месец ноември **. Не е спорно и
обстоятелството, че няколко месеца преди деянието двамата са се разделили.
Изготвена е справка за трудовите договори на Д.А., от
която се установява, че последната към датата на извършеното престъпление е
работила в „***“– ***. На същата дата трудовото
ѝ правоотношение е било прекратено. Единадесет дни по-късно е постъпила
на работа в ***“. Там е работила двадесет дни. След това, от ** г. до **. е
работила за „***“. След прекратяване на трудовото правоотношение с последното
дружество е започнала работа в „***“.
По делото са разпитани свидетелите М. И. (**), М. М. (***.),
Ж.Ж., Д. С., А. А..
Свидетелите М. и И. разказват, че са възприели
случилото се на ***. Видели са, че ответникът държи нож в ръката си срещу
ищцата. Считат, че с присъствието си са предотвратили по-тежки последици.
Твърдят, че четири месеца след инцидента ответникът е продължил да тормози Д.А.,
като я е заплашвал с текстови съобщения по телефона. Пишел, че единственото
решение за него е ищцата „да отиде в гроба“. Заявят, че непосредствено след инцидента,
на ***., Д.А. е изпитвала непрекъснат страх и това състояние е продължило
година-две. Наложило ѝ се е да напусне работа и два месеца е стояла вкъщи
при родителите си. Не е излизала никъде. Когато се е налагало да излиза е
трябвало да бъде придружавана от някого.
Тримата свидетели – Ж., С. и А., са
познати на страните. При разпита си
заявяват, че не знаят за случилото се между Д.А. и П.П. на. Разказват за
срещите си с Д. след тази дата, като твърдят, че във всички случаи последната е
била във видимо добро здравословно състояние. Нито един от тримата свидетели не
сочи при срещите им да му е направило впечатление ищцата да има някакви
психологични проблеми или нещо, което да я тревожи.
От показанията на двете групи свидетели
(на страната на ищцата и на страната на ответника) може да бъдат направени
противоположни изводи относно здравословното, емоционалното и психическото
състояние на ищцата след извършеното престъпление на ***. Според първата група
свидетели Д.А. е изпитвала страх и безпокойство в продължение на две години
след инцидента. Според втората група свидетели, в същия този период, ищцата е
била в добро здравословно и емоционално състояние. Съдът възприема в цялост
показанията на свидетелите на страната на ответника. Същите обаче не могат да
бъдат основа за категоричен извод от страна на съда досежно състоянието на Д.А.
след осъществяване на престъпното деяние. Това е така, защото първите двама
свидетели са от най-близкото обкръжение на ищцата, а останалите трима, водени
от ответника, са само нейни познати. Изложеното дава основание на съда при
формиране на фактическите си изводи да се уповава в по-голяма степен на
близките на ищцата, тъй като са имали повече и по-продължителни контакти с нея.
Тази връзка им е позволила да възприемат поведението ѝ след инцидента непосредствено
и да отчетат евентуално настъпила отрицателна промяна в него. Независимо от
това, показанията на свидетелите М. и И. не следва да бъдат приети от съда
безкритично.
Показанията и на двамата са ясни и
непротиворечиви в частта, в която заявяват, че свидетелката е изпитала силен
страх по време на инцидента от**., а и след това. Кореспондират помежду си и
показанията им в частта, в която сочат, че ответникът е продължил да заплашва
ищцата като ѝ е изпращал текстови съобщения. В тази част съдът намира
показанията на свидетелите за достоверни и ги възприема при формиране на
фактическите си изводи.
В останалата част показанията на двамата
свидетели не следва да бъдат кредитирани. Съдът достигна до този извод след анализ
на показанията на свидетелката И. при съобразяване на правилото на чл. 172 от ГПК. Твърдението на свидетелката И., че ищцата не е излизала от вкъщи два
месеца след инцидента се опроверга от приложената справка за трудова заетост на
последната. Установи се, че в деня на инцидента Д.А. е прекратила трудовото си
правоотношение с „***“. Единадесет дни по-късно е постъпила на работа
при друг работодател. Впоследствие за кратък период от време е сменяла
работодателите си. Очевидно не може да бъде прието изложеното от свидетелката,
че ищцата по свое желание е стояла изолирана от външната среда в продължение на
два месеца. Не се потвърждава и заявеното от свидетелката относно
продължителността на чувството на страх у ищцата – около две години. В тази
част показанията ѝ противоречат на заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза.
Вещите лица са посочили ясно, че процесното деяние е
предизвикало остра стресова реакция у пострадалата. В съдебно заседание
обясниха, че това състояние продължава до четиринадесет дни, като след
четиридесет и осмия час от инцидента постепенно започва да отшумява.
Доказателствата по делото не дават основание на съда да направи различен извод.
Конкретният случай не се различава от други подобни, поради което
научнообоснованите изводи на експертите следва да бъдат приети. След отшумяване
на проявите на острата стресова реакция е настъпило разстройство в адаптацията,
като ищцата е търсила подкрепа и затова се е върнала при бившия си съпруг.
Посочено е, че интензивността на негативните емоции постепенно е намалявала.
Така вещите лица са установили, че към момента на изготвяне на заключението у
ищцата са налице клинични прояви на елементи от персистиращо посттравматично
стресово разстройство. Обясняват, че при спомена за преживяното на***. изпада в
състояние на тревожност.
Съдът намира заключението за обективно. Същото е
изготвено от лица с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема
в цялост.
При
тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже
извършването на деянието от ответника, противоправността на деянието, твърдените
неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите. Субективният
елемент - вината, не подлежи на доказване, тъй като за наличието ѝ
законодателят е установил оборима презумпция в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Първите две предпоставки, както и
субективната, не подлежат на установяване в настоящото производство, защото „влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“ – чл. 300 от ГПК. В
случая въпросите за наказателната отговорност на ответника не са решени с
присъда, а със споразумение, което е било одобрено от Районен съд Добрич с
Определение № 75 от 13.03.2019 г., постановено по НОХД № 29 по описа за 2019 г.
Доколкото последиците от решаване на делото с присъда и споразумение са
идентични, то в конкретната хипотеза може да бъде заключено, че одобреното от
съда споразумение е обвързващо за гражданския съд относно извършването на
деянието, противоправността му и виновността на дееца. Въз основа
на изложеното може да бъде прието, че на неустановена дата през месец ноември **.,
в град Д., ответникът се е заканил на ищцата с престъпление против нейната
личност – убийство, с думите „ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал
нож по дланта си, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Така в настоящото производство в тежест
на ищцата е да установи, че са настъпили твърдените неимуществени вреди – остра
стресова реакция, депресия, паник атаки, продължаващ страх, както и
причинно-следствената връзка между деянието от ***. и вредите.
По делото се установи, че извършеното от ответника
деяние е предизвикало у ищцата остра стресова реакция. В тази посока са
заключението по изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и
показанията на свидетелите И. и М., които са възприели непосредствено
престъпното деяние и реакцията на пострадалата след осъществяването му.
Установи се, че това състояние може да продължи до четиринадесет дни, като
липсват доказателства при Д.А. да е продължило по-дълго. Знанието на Д.А. за
съдебното минало на ответника е повлияло върху преценката ѝ за по-високата
вероятност ответникът да реализира заканата. Същата с основание е помислила, че
П.П. ще посегне на живота ѝ. Поради тази причина негативните
преживявания, които е изпитала в този момент, са се развили интензивно и бързо са
прераснали в остра стресова реакция.
Не се установи състоянието на последната да е
прераснало в депресия. Експертите ясно са посочили в заключението си, че с
течение на времето след отшумяване на симптомите на острата стресова реакция се
е обособило нестабилно психично състояние с характеристиката на „разстройство в
адаптацията“. Интензивността на негативните емоции е намаляла. Към момента на
изготвяне на заключението са установили клинични прояви на елементи от
персистиращо посттравматично стресово разстройство. В заключението не се споменават
и паник атаки. От доказателствените материали може да бъде изведено, че след
деянието ищцата продължава да изпитва страх, но негативните емоции не са
постоянни, а моментни, изолирани. Проявяват се при спомена за случилото се
между страните. По категоричен начин бе опровергано твърдението, че Д.А. не е
излизала от дома си в продължение на две месеца след деянието. На тази основа
може да бъде заключено, че са събрани доказателства за наличието на продължаващ
страх у ищцата, породен от извършеното деяние, но не и за непрекъснат страх,
който да породи у последната депресия или паник атаки. От сочените
неимуществени вреди доказани са
само острата стресова реакция и продължаващия страх в периода след деянието до
настоящия момент. По безспорен начин се установи също, че неимуществените вреди
са причинени вследствие на процесното престъпно деяние.
В отговора на исковата молба се правят възражения,
които касаят съставомерността на деянието, мотивите на ищцата за образуване на
настоящото производство и взаимоотношенията между страните. Същите не следва да
бъдат коментирани, защото са неотносими към предмета на делото.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за търпените неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост. В т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е посочено, че
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактно понятие. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението.
Като съобрази всичко изложено дотук,
съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
инцидента на ***. следва да се определи в размер на 1350, 00 лв. Обезщетение в
по-голям размер не съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД, защото останаха
недоказани твърденията ѝ, че вследствие на деянието е получила депресия и
паник атаки.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при вреди
от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и то от
датата на увреждането. Той дължи обезщетение на увредения именно от този
момент. В тази връзка основателно е искането на ищцата върху определеното
обезщетение да бъде присъдена и законната лихва, считано от ***. до
окончателното му изплащане.
При това положение искът на ищцата
трябва да бъде уважен за сумата от 1350, 00 лева. В останалата част за сумата
над този размер до пълния претендиран от 8000 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата трябва да
бъдат присъдени направените разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е направила следните разноски, за които е
представила списък по чл. 80 от ГПК – 805, 20 лева възнаграждение на вещите
лица за изготвяне на експертиза и 400, 00 лева адвокатско възнаграждение.
На ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Същият е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който
претендира адвокатско възнаграждение от 750, 00 лева. Пълномощникът на ищцата е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита
възражението за неоснователно, защото размерът на претендираното възнаграждение
е съобразен с изискванията на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Освен това по делото са проведени множество заседания, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на становището на съда за отхвърляне на възражението
за прекомерност.
Така, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 203, 38 лева.
На последната следва да бъде възстановена сумата от
669, 32 лева – възнаграждение за изготвяне на комплексната експертиза. Сумата е
недължимо платена, защото по искове за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда, не се внасят такси и разноски
от ищеца – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. За да бъде възстановена сумата е
необходимо ищцата да подаде молба до съда.
От своя страна ищцата дължи на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК –
623, 44 лева. Последният следва да внесе по сметка на Районен съд Добрич и сумата
от 54, 00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Д.И.А., с ЕГН **********,***, пл. „***” № **, ет. **,
офис **, сумата от 1350, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в остра стресова реакция, и продължаващ страх, предизвикани
от това, че на неустановена дата през месец ноември ***., в град Д., ответникът
се е заканил на ищцата с престъпление против нейната личност – убийство, с
думите „ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал нож по дланта си, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
ведно със законната лихва върху вземането от ***. до окончателното погасяване
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.А.,
с ЕГН **********,***, пл. „***” № **, ет. **, офис **, срещу П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен иск в
частта за сумата над 1350, 00 лева до пълния претендиран размер от 8 000,
00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предизвикани от
това, че на неустановена дата през месец ноември **., в град Д., ответникът се
е заканил на ищцата с престъпление против нейната личност – убийство, с думите
„ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал нож по дланта си, и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
ОСЪЖДА
П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Д.И.А., с ЕГН **********,***, пл. „**”
№ **, ет. **, офис **, сумата от 203, 38
лева – разноски по гр.д. № 949/2020 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА
П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 54, 00 лева – държавна такса по гр.д. № 949/2020
г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Д.И.А.,
с ЕГН **********,***, пл. „**” № **, ет. **, офис **, да заплати на П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 623, 44 лева
– разноски по гр.д. № 949/2020 г. на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: