Определение по дело №514/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Г. Д., Раздел I от Административнопроцесуален кодекс /АПК/ във вр. с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, във вр. 140 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 АПК.

Производството е образувано по жалба на Д. М., [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Ил. И. от АК-Русе, съд. адрес [населено място], [улица]против Заповед №363з-1654/23.07.2024г. издадена от ВПД Директор на ОДМВР-Търговище, за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя на основание чл.39а, ал.1, т.1 във връзка с чл.40 ал.1,т.5 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ: „отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираната нередовност в срок, съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 01.08.2024г., отразена върху самата заповед и удостоверена с подписа на лицето, на което е връчена, и датата на входиране на жалбата при административния орган – 15.08.2024г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, действащо чрез упълномощен процесуален представител. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Д. М., [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Ил. И. от АК-Русе, съд. адрес [населено място], [улица], в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директора на ОДМВР-Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024г. от 13.40 ч. в Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на Директора на ОДМВР-Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

С. Н. С. С. П. З. Д. П. Д.:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - жалбоподателят оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-1654/23.07.2024г издадена от ВПД Директор на ОДМВР-Търговище, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила водещи до ограничаване правото на защита, изразяващи се в това, че при налагане на ПАМ административният орган не е събрал необходимите доказателства и не е извършил анализ на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Сочи, че административният орган не е извършвал вменените му по закон задължения в рамките на една година от разрешението за постоянно пребиваване на Д. М., вкл. не е проверявал пребиваването му на посочения адрес и не е отчел обективните препятствия, за да не пребивава там вследствие на обявената пандемия от COVID-19. Предвид липсата на основанията посочени в ЗЧРБ за издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на материалния закон и органът не е действал в съответствие с целта на закона. Моли за отмяна на оспорената заповед.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 46, ал.1 вр. чл. 39а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ОДМВР-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, въз основа на които е издадена – че в едногодишен срок след полученото разрешение, чужденецът не се е установил и не пребивава трайно на територията на Р България.

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ОДМВР-Търговище, че в изпълнение на възложената тежест на доказване следва до датата на насроченото открито съдебно заседание да представи: 1. доказателства за материалната и времева компетентност на длъжностното лице, издало оспорената заповед към 23.07.2024г. - С. П. посочен като ВПД Директор на ОДМВР-Търговище; 2. информация дали е обжалвана по административен ред Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-181/22.01.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, и ако е налице такова обжалване, да предостави информация за статуса на производството и резултата от същото.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици – че в едногодишния срок след полученото разрешение, чужденецът се е установил и пребивавал трайно на територията на Р България или наличието на нормативно уредена обективна причина да не е сторил това.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ.

Определението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на страните.