№ 17018
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110130020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. А. А. срещу „********“ ООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между страните договор за кредит „Бяла карта“ от
22.09.2020 г. не съществува, тъй като недействителен поради противоречие на
съдържанието му с изискванията на Закона за потребителския кредит.
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2020 г. ищцата сключила с
ответника договор за револвиращ заем (кредит „Бяла карта“) с кредитен
лимит от 200 лева, който следвало да се изплаща на месечни вноски и бил с
посочен ГПР 45,9 %. Твърди се, че договорът е нищожен поради липса на
посочване на начина на формиране на този лихвен процент поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, евентуално – поради неправилно изчисляване
на ГПР, като в него не била включена неустойка по чл. 15 във връзка с чл. 20
от договора, която е в размер на 10 % от непогасената главница и се дължи за
всеки месец, при който е забавена вноска по договора, ако ищцата не осигури
обезпечение чрез платежоспособен поръчител. Твърди се, че клаузата би била
нищожна и поради това, че ако се изчисли задължението за това
неизпълнение, ГПР би бил 588,72 %, което е в нарушение на изискването този
процент да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. В исковата
молба се споменава и сключване на договор за гаранция, който не е уточнено
какъв е, с кого е сключен и как обвързва страните по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „********“
ООД, с който предявеният иск се оспорва по основание. Прави се възражение,
че размерът на ГПР се определя по методология, посочена в закона, поради
което няма задължение за кредитора да повтаря тази методология в договора
за кредит, който в случая е револвиращ. По отношение на възражението за
наличие на прекомерна неустойка и невключването на същата в размера на
ГПР, прави възражение, че тази неустойка е условна и предвидена само при
определен вид неизпълнение, което е било ясно на ищцата, и посочено в
единния европейски формуляр към договора за кредит. По отношение на
1
неустойката се сочи, че не е ясно в какво се състои оплакването, а ако става
дума за размера , то същият бил правомерно изчислен и не противоречал на
добрите нрави и функциите на неустойката. Иска се отхвърляне на иска.
Съдът намира, че е предявен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД; чл. 19, ал. 4
ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 143 ЗЗП, като разпределя
доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК,
че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите
искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото
определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен договор за кредит „Бяла
карта“ от 22.09.2020 г.; че в договора е вписан ГПР 45,9 %.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; задължаване на ответника да
представи общи условия по договора (посочени в рамков договор по делото).
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ответника да представи „всички
относими“ документи към договора, тъй като същите не са конкретизирани и
съдът няма как да знае кои са тези документи и да наложи санкция при
непредставянето им. Процесуалното задължение за представяне на документи
предполага наличие на индиции по делото, че такива съществуват, а
българското процесуално право не допуска неуточнени искания за
представяне на документи.
Доколкото за обосноваване на твърденията си за едно от основанията за
нищожност на целия договор за кредит – начисляване на лихва над законната,
ищцата се позовава на сключване на договор за гаранция, исковата молба е
нередовна, тъй като не е посочено какъв е този договор за гаранция, кои са
страните по него, кой и какво гарантира, както и как условията му влияят на
задълженията по договора за кредит. Това означава, че исковата молба не
отговаря на условията на чл. 143 ГПК, доколкото не изяснява предмета не
делото. Молбата не е нередовна, тъй като в останалите си части съдържа
достатъчни твърдения за основание за недействителност на договор, които
подлежат както на фактическа, така и на правна преценка, но позволяват на
ответника да изрази позицията си и делото следва да се разгледа по-нататък.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 30020 по описа за 2022 година на
2
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 7.
юни 2023 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване, че договор
между страните не съществува, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл.
второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД; чл. 19, ал. 4 ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 9 и
10 ЗПКр и чл. 143 ЗЗП.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен
договор за кредит, по който не е посочен размер на годишен процент на
разходите (ГПР), или същият е над максимално допустимия от закона такъв,
като ищецът поддържа, че задължение за посочването на ГПР включва и
посочване на методология за това, както и включване в същия на разходите за
предвидени в договора неустойки. Спорът между страните е правен и е
относно това какво е задължителното съдържание на клаузата за определяне
на ГПР, както и дали незаконосъобразното определяне на ГПР може да се
приравни по последици на липса на такъв.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ от 22.09.2020 г.; че в договора е вписан ГПР 45,9 %.
УКАЗВА на ищцата А., че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: фактическият размер на ГПР при прилагане на неустойка, ако тя
се включва в този размер.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на основание чл. 143, ал. 2 ГПК на ищцата А. да уточни до
датата на съдебното заседание за какъв договор за гаранция твърди, че е
сключен от нея във връзка с договора за кредит между страните – кои са
страните по гаранционния договор, какви са правата и задълженията им,
както и в какво се изразява връзката между договора за гаранция и
договора за кредит по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „********“ ООД
да представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението
намиращ се у него документ – общите условия към договора за кредит „Бяла
карта“.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за
представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и
установява неизгоден за страната факт – че предвижда допълнителни
задължения за плащане от страна на ищеца в размер над определения в
3
договора ГПР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи „всички относими към договора документи“.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – И. А. А., че ако
не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати представител, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
ищеца, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу нея неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4