Решение по дело №858/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ .............

 

гр. Велико Търново, 29.07.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 08.07.2020 год. в състав:

                                            

                                             Председател: Емил Бобев

 

при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Бобев АНД (НАХД) № 858 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Р.Ю. с ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 19-1739-000264 от 14.05.2020 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено от Ю. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата си Ю. сочи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, като моли пълната му отмяна като незаконосъобразно.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н. поддържа изцяло жалбата, като прави доказателствено искане за допускане до разпит на едно лице в качедството на свидетел. Съдът уважи това искане и разпита водения свидетел А.Ц.П.. По същество процесуалния представител на жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.

Въззиваемата страна РУ – Велико Търново, редовно призована, не се представлява и не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли размера им да бъде намален.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 27.11.2019 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. В. Търново в състав мл. полицейски инспектор Д. Д. А. и полицай Н.И.Й., са извършвали обход на обслужвания от тях район и при патрулирането около 11 ч. на пътния участък между гр. Дебелец и с. Присово са се разминали с тежко товарен камион "ЗИЛ 131" с рег. № ******, който превозвал дърва. Полицейските органи спрели автомобила за проверка, като при проверката установили, че товарът от дърва е напълно редовен и законен. Установили, че автомобила е собственост на Д. С. Д. с ЕГН **********, като след извършена справка обаче контролните органи установили, че товарния автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.05.2018 година. Автомобила се управлявал от жалбоподателя А.Р.Ю. с ЕГН **********,***. Проверяващите установили, че Ю. е служител (шофьор) към фирма, която се занимава с добив и транспорт на дърва за огрев. При проверката Ю. оказал пълно съдействие, като заявил, че автомобила му е бил предоставен от началника му, като му е било разпоредено да извърши превоза на дърва с него и той не е знаел, че е с прекратена регистрация.

При така установеното св. Д.А. в присъствието на св. Н. Й. и в пррисъстието на самия Ю., съставил на последния АУАН № 240 (бланков № 707871) от 27.11.2019 год., затова, че на 27.11.2019 г. около 11:00 часа в с. Присово на ул. без име, управлява т.а. марка "ЗИЛ 131" с рег. № ******, собственост на Д. С. Д. с ЕГН: **********, като при извършена справка е установено, че товарният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.05.2018 година. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на Ю., който го е подписал без възражения.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Ю..

По случая е било образувано БП № ЗМ-1035/2019 год. по описа на РУ - В. Търново за извършено от А.Ю. престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 04.12.2019 год. на ВТРП наказателното производство по посоченото БП е било прекратено на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, като материалите от същото били изпратени на Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на Ю.. 

Въз основа на горното, на 14.05.2020 год.ВПД Началник на РУ - В. Търново е издал процесното НП № 19-1739-000264, с което на А.Р.Ю. с ЕГН **********,***, за извършено от него административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. НП е било връчено лично на Ю. на 29.05.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д.А., свидетеля при установяване на нарушенията и съставяне на АУАН – Н.И.Й., както и водения от жалбоподателя свидетел А.Ц.П.. Свидетелите А. и Й. поддържат описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че действително установили, че управлявания от Ю. автомобил бил със служебно прекратена регистрация. И двамата свидетели твърдят пред съда, че при извършената проверка установили, че Ю. е бил само водач на автомобила, като не е знаел, че същия е със служебно прекратена регистрация. Свидетелят П. твърди в показанията си пред съда, че като началник на Ю., му е разпоредил да извърши превоза на дърва с посочения товарен автомобил, който се намирал в базата на фирмата в с. Хотница и бил оставен там от собственика му Д. Д. с уговорката, че при нужда може да бъде ползван за нуждите на фирмата. Свидетеля твърди, че Д. го е уверил, че автомобила е в изправност и напълно редовен, поради което и самия П. не предполагал, че е с прекратена регистрация. Поради това П. е разпоредил на Ю. да извърши превоза с този автомобил, като самия Ю. изобщо не е знаел за обстоятелството, че автомобила е с прекратена регистрация.

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. От формална страна  наказателното постановление е законосъобразно – притежава необходимите реквизити по  чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган. По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден жалбоподателят А.Ю. е управлявал процесния автомобил като в с. Присово е спрян за проверка. Полицейските служители установяват със своите показания, че при извършената проверка предвид факта, че този товарен автомобил е нямал задължителна застраховка Гражданска отговорност към процесната дата, същият е бил и със служебно прекратена регистрация. Категорично се установява както от показанията на двамата полицаи, така и от показанията на свидетеля А.П., че водачът А.Ю. не е знаел и на него не му е било известно обстоятелството за прекратената регистрация на товарния автомобил към момента, в който го е управлявал. Освен това, той не само не е могъл да знае това обстоятелство, но не е бил и длъжен да е наясно за прекратената регистрация, тъй като се установи, че товарния товарният автомобил не е негова собственост, а е собственост на друго лице и в този ден само му е било разпоредено от неговия работодател да го управлява във връзка си извършване на трудовите си функции.

         Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. 

В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване,  незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл  да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.

В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че   жалбоподателя А.Ю. е бил  информиран по какъвто и да е начин, че не е изпълнено задължението на собственика да заплати застраховка "Гражданска отговорност", което е довело и до служебно прекратяване на регистрацията на този автомобил по административен ред. Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с регистрационни номера, т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателя Ю. да установи липсата на регистрация.

 Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в конкретния казус, като водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти.

Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1739-000264 от 14.05.2020 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР -В. Търново, с което на А.Р.Ю. с ЕГН **********,***, за извършено от него административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                         

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:                             

 

 

                                     

                                                                                              / Емил Бобев /