Р
Е Ш Е Н И Е № 260092
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 30.12.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на трети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с.
Соня Стефанова
При секретаря Галина Георгиева като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 391 по описа за 2020 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 474/ 20.07.2020 год., постановено по гр. дело № 2745/ 2019 год. на
Районен съд – Шумен е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно
осн. чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Енерго- про
Продажби” АД, че Д.Д.С. не дължи сумата от 1357,48 лева, представляваща
главница за служебно начислена електроенергия за периода от 29.09.2017 год. до
28.09.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по
фактура № ********** от 30.08.2019 год. за обект с адрес: гр. Ш..., клиентски № ********** и абонатен № **********. На осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК ответното дружество е осъдено да заплати сторените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство в размер на 564,30 лева.
Недоволен от така постановеното съдебно решение
остава ответникът в първоинстанционното производство
„Енерго- про Продажби” АД, който го обжалва. Счита, че изводите на съда
противоречат на събраните по делото доказателства, поради което са неправилни и
необосновани. На мнение е, че не следва да доказва, че неправомерното
вмешателство в СТИ е осъществено от потребителя, доколкото не се изисква
наличието на виновно поведение от страна на потребителя, за да е налице неточно
измерване на потребеното количество електрическа енергия. Счита, че единствено
потребителят има интерес да потребява енергия, която да не заплаща. Изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не било установено СТИ да е
монтирано с нулеви показания. Навежда твърдение, че претендираната сума,
представляваща цена на електрическа енергия за периода 29.09.2017 год. - 28.09.2018
год., се дължи от ищеца на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 год.). Счита, че приложими са
общите правила на ЗЗД. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и постанови
друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна Д.Д.С., действащ чрез процесуалния си
представител адв. Б.Б.,***, в която излага, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства ответното дружество е доставчик, а ищецът
е потребител на електрическа енергия като между тях
са налице валидни облигационни отношения във връзка с доставянето на
електроенергия. Това обстоятелство не е спорно между страните.
Не се спори от
ответното дружество, че същото е собственик на процесното средство за
техническо измерване (СТИ). Безспорно е и, че ищецът през процесния период е бил
собственик на обект, находящ се в гр.
Ш..., клиентски № ********** и абонатен
№ **********, който е бил снабдяван
с електроенергия от ответното дружество.
От приложените
писмени доказателства се установява, че на 28.09.2018 год. е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване –
електромер, обслужващ жилището на ищеца, находящо се в гр. Ш...
като резултатът от проверката е обективиран в Констативен
протокол № 1301491 от 28.09.2018 год.
Видно от представения констативен протокол служители на „Електроразпределение север“ АД и пълномощници на
„Енерго-про продажби“ АД са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1114021564360886 на
жилището на ищеца, намиращо се на посочения по-горе адрес, при което е
установено, че процесният електромер е бил с показания за консумирана ел
енергия по нощна тарифа – 001564 и дневна тарифа - 004116. СТИ е демонтирано и
изпратено за изследване и проверка в БИМ и е подменено с ново. Демонтираният
електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
287073. Проверката и съставянето на протокола са били извършени в присъствие на
ищеца и на един свидетел.
Представен е Констативен протокол от метрологична експертиза № 1665/ 20.08.2019
год., от който се установява, че липсват механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок на електромера. Налице са необходимите
обозначения на табелката на електромера. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като
действително потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализирана
тарифа Т3,
показанията по която са за потребени 0007186,407 kWh.
Към делото е приложен и Протокол № 13108089/
17.08.2015 год. за монтаж на електромер с фабр. №1114021564360886 (процесния) на адреса на ищеца, с
посочените клиентски и абонатен номера, в който са отбелязани с нулеви данни
показанията на тарифите за нощна и дневна енергия.
Ищецът е уведомен от „Електроразпределение Север“ АД
за извършената корекция на количествата потребена ел. енергия с Писмо изх. №
54799_КП1301491_1/ 30.08.2019 год. като са му изпратени материалите от
извършената проверка на процесното СТИ.
От приложената по делото фактура № **********/
30.08.2019 год. е видно, че е начислена електроенергия по констативен протокол
за подпериод от 29.09.2017 г. до 30.06.2018 г. - 5414 kWh и за подпериод от 01.07.2018 г. до 28.09.2018 г. - за 1772 kWh на обща стойност 1357,48 лв.
По делото е назначена СЕТЕ,
неоспорена от страните, заключението на която сочи, че процесният електромер е с година
на производство 2015 г., срокът на метрологичната му годност е до края на 2021
г. и към момента на проверката (28.09.2018 год.) е бил метрологично годен.
Според вещото лице електромерът е препрограмиран да отчита определена част от
денонощието в регистър Т3, който регистър не се показва на дисплея, съответно
не се отчита от отчетника, в резултат на което не се фактурира от дружеството
ответник. Експертът е посочил, че за да се извърши препараметризация на СТИ не
е необходимо проникване в него. Препараметризацията се извършва чрез глава през
оптичен порт. Установено е, че най-нисък праг на преминаващия ток е 5А, а
най-висок – 85 А. Изходящият предпазител е 35 А, а максималното количество
енергия, което може да премине през присъединителните съоръжения и да бъде
доставено на абоната е 61670,4 kWh. Заключението е, че е налице намеса в тарифната схема на електромера, в
резултат на което има преминала електроенергия, която не се визуализира на
дисплея. Експертът заключава, че изчисленията по корекционната процедура са
извършени аритметично точно, а неизмерените количества електроенергия,
преминали през СТИ по регистър 3 са остойностени по действащите за процесния
период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Съобразявайки представения Протокол за монтаж на процесния електромер,
вещото лице е достигнало до извод, че същият е бил с нулеви показания по всички
тарифи при монтирането му. Вещото
лице добавя, че от завода-производител СТИ
пристигат с нулеви показания по всички тарифи и не подлежат на първоначална
проверка. С категоричност сочи, че при този модел електромери, какъвто е
процесният, не е възможно да бъде установена началната дата на манипулация или
началната дата на отчет на ел. енергия в невидимия регистър Т 3. Сочи, че от
завода производител не е получил протокол за изпитване на СТИ.
По назначената допълнителна СЕТЕ след извършен от вещото
лице оглед на процесния недвижим имот, при съобразяване действащите нормативни
документи (Наредба № 3, Наредба № 1, отнасящи се за проектиране, изграждане и
поддържане на ел. уреди за ниско напрежение в сгради) и отчитайки
обстоятелството, че имотът не се използва като основно жилище, експертът е
достигнал до извод, че количеството ел. енергия, която могат да потребят
инсталираните по стаите електроуреди за процесния период (за 1800 часа по
Наредбата) е 3705,03 kWh. Вещото лице е посочило, че в жилището има
инсталирана печка на твърдо гориво с еко бркикети и в двете помещения като е
уточнило, че отоплението не е с електричество. По делото е назначена още една
допълнителна СЕТЕ със задача да изчисли стойността на консумираните 3705,03 kWh за процесния период, както и да определи
стойността на консумация на пералнята. Вещото лице е изчислило, че стойността
на консумацията е 700,06 лева, а стойността на консумацията на пералнята е
70,74 лева.
Разпитаният
свидетел Пламен Д. (извършил проверката на СТИ и съставил констативния
протокол от 28.09.2018 год. заедно със своя колега Светлозар Д.) излага, че
след проверка заедно с колегата му установили, че не могат да се свържат
софтуерно с електромера, поради което се усъмнили, че е извършена софтуерна
манипулация, демонтирали процесното СТИ и монтирали ново с нулеви показатели.
Твърди, че по негови спомени ищецът не е присъствал на проверката, собственик
на съседната вила му се обадил да дойде. След като пристигнал на място, електромерът
бил подменен в негово присъствие. Сочи, че таблото на електромера се намира на
улицата, на стълб. Уточнява, че електромерът не е смарт устройство. Излага, че
програмата, която използват, за проверка на електромерите е само на ниво
четене.
Свид. М.П. излага, че познава ищеца от 50 години.
Твърди, че последният има апартаментв гр. Ш., в който пребивава през седмицата,
а процесният имот е вилна сграда, която посещава събота, неделя и по празници.
Сочи, че във вилата има голям телевизор, бойлер, газова печка, пералня, печка
за отопление през зимата на твърдо гориво, която е свързана с парно. Излага, че
през м. декември 2018 год. пералнята от апартамента на ищеца в гр. Ш. се
развалила. Същата била монтирана и закарана на вилата, като до тогава пералня
на вилата не е имало.
По делото са представени и Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е-ОН България продажби“ АД,
одобрени с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007 год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-004/
06.04.2009 год. на ДКЕВР, с което са одобрени измененията в чл. 38 и чл. 42 от ОУ,
Становище за начисление на ел. енергия, одобрено на 23.08.2019 год. от Началник
отдел: „КЕК“ - № 3654.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва
да установи в условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и
с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е
извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално
потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и
обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест
на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Ответното
дружество е изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по
процесната фактура е начислена посредством прилагане на корекционна процедура
за корекция на количествата потребена електроенергия от страна на ищеца за
периода от 29.09.2017 год. до 28.09.2018 год. Сочи, че претендираната сума се
дължи на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ. В условия на
евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че
претендираната сума е дължима на осн. чл. 183 от ЗЗД.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на
установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно
чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без
съмнение, електрическата енергия като особен вид движима вещ може да бъде
предмет на договор за продажба.
Установи
се, че през процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия за обекта, находящ се в гр. Ш..., по силата на който
ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу
задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа
енергия.
Съдът намира за установено от събраните по делото
гласни доказателства, че процесният имот представлява вилна сграда, която не се
обитава от ищеца постоянно.
От събраните
доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано, че в
процесното СТИ се натрупва електическа енергия в „скрит“ регистър, който не се визуализира на екрана на
СТИ, не се отчита от ответното дружество, а информацията в него се разчита само
с подходящ софтуер.
Основният
спорен въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период - на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл.
50 от ПИКЕЕ.
Следва да се отбележи, че нормите, които уреждат
правоотношенията между електроснабдителните дружества, от една страна и
крайните потребители, от друга, се променят динамично.
Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите
на електрическа енергия за минал период е уредена по различен начин във
времето.
В чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в
периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на
сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол
отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически
характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при
нарушения в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги
електрически инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във
втория - за неправомерна намеса върху СТИ.
В Закона за
енергетиката първоначално не съществува
изрична уредба, която да позволява установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тази възможност е
предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След изменението практиката
на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В тази връзка от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Действително за периода след
приемането на тези правила до пълното им отменяне на 23.11.2018 г. е
съществувало законово основание за коригиране на сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия.
В
настоящия случай е коригирана начислената за периода от 29.09.2017 год. до
28.09.2018 год. електроенергия. С решение № 1500/
06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013
г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ
бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е приела нови
ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2. От ПЗР на
новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол.
Действително към
датата на съставяне на процесния констативен протокол са били отменени нормите
на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ, но липсата на приложима специална подзаконова
нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал
период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената
електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов
потребител не изключва за неуредените случаи да се прилагат общите норми на ЗЗД
досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Константна
е практиката на ВКС по казуси, касаещи корекции на сметки,
извършени след отмяна на ПИКЕЕ, че дори да е налице непълнота в тези
разпоредби, тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД.
Такова твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката източник на задължението на крайния
потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От правилото на чл.
183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по
т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г.
по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху
СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск е основателен, поради липсата на насрещно пълно и
главно доказване на релевантните обстоятелства от страна на ответното
дружество.
На първо място, не се установи по безспорен начин от
ответното дружество, че ищецът е осъществил твърдяното неправомерно въздействие
върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до констатираното натрупване на
показания на трети „Скрит“ регистър.
На второ място, от представения по делото Протокол за монтаж на процесния електромер на адреса на ищеца, в който са отбелязани с нулеви
данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не се установява какви
са били показанията на регистър Т3 при първоначалния монтаж на процесното
подменено СТИ. По никакъв начин не се установява от коя дата е започнал записът
в процесния скрит регистър, както и конкретната причина за това и дали изобщо
се касае за реално потребление на ел. енергия. Действително, ирелевантно е през
кои часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй
като количеството ел. енергия е фактурирано по цена за покриване на
технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент, обаче, от
който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи
реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл
извършените от крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни,
като това обстоятелство води до запретен от закона резултат – доставчикът да
получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно
обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както
твърди ответникът, не се установява кога е настъпил този факт. Нито от
назначената пред първоинстанционния съд СТЕ, нито от показанията на разпитания
свидетел – служител на ответното дружество – се установи какъв е началният
момент (както и периодът) на натрупването. Такава информация би могла да се
извлече ако процесният електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни
и изпраща информация за отчетеното количество електрическа енергия до ответното
дружество, каквото обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е.
Не на последно място, следва да се отбележи, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система (Определение №
112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК).
Становището на вещото лице по назначените по делото
първоначална и допълнителни СЕТЕ, съдът възприема като предположение, а не
установен факт – относно възможността за софтуерно вмешателство
(препараметризиране на СТИ). Настоящият състав е на мнение, че наличието на
друга тарифа Т3, нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при софтуерно
четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова количество
ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от абоната.
Причините за натрупване на показания в скрития регистър биха могли да се дължат
на фактори от различно естество, в т. ч. софтуерен проблем.
Само за пълнота следва да се отбележи, че
заключението по допълнителната СЕТЕ не води до по-различни изводи. На база
намиращите се в недвижимия имот електроуреди, типични за повечето български
домакинства (телевизор, бойлер, ел.крушки, хладилник, пералня) вещото лице е
изчислило, че за една година в жилището на ищеца биха могли да се консумират 3705,03 kWh електроенергия. Експертът изрично е посочил, че в
жилището е инсталирана печка за отопление на твърдо гориво с еко брикети, като
свид. Панайотов допълва, че печката е свързана с парно. Т.е. липсват данни за
отоплението си през отоплителния период ищецът да използва електроенергия.
Напротив, от събраните доказателства се установява точно обратното – във вилата
си ищецът не се отоплява с електричество, а посредством печка на твърдо гориво
с еко брикети. При тези данни необяснимо остава за съда по какъв начин
ответното дружество за процесния период служебно е изчислило консумация,
надвишаваща близо 2 пъти средните стойности на потребление в процесния имот.
Сочи се от ответното дружество, че натрупването се
дължи на софтуерна неправомерна манипулация, твърди се, че ищецът е извършил
препараметризация, така че основната част от потребената електроенергия да се
натрупва по т.нар. „скрит“ регистър. Това твърдение не само, че остана
недоказано в настоящото производство, но и не се установи да е извършена реална
доставка на електрическа енергия в претендираното количество и за процесния
период.
Настоящият съдебен състав е запознат с цитираните от
ответното дружество Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. №
4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. №
2991/ 2018 год., но споделя възприетото от константната съдебна практика становище
в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на реално
потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално потребление, неговият
размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното количество електрическа
енергия (Определение № 39 от
16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3654/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4696/2018 г., IV г. о., ГК).
Доколкото тези обстоятелства не бяха доказани в
настоящото производство, въззивният съд счита, че претендираната сума е
недължима от абоната, поради което предявеният отрицателен установителен иск с
пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е
основателен, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на въззиваемата
страна на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК се полагат сторените от
нея във въззивното производство разноски. Основателно е направеното от
жалбоподателя пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото делото не е с висока
фактическа и правна сложност, като пред настоящата инстанция се е развило в
едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Ето защо, същото
следва да се намали до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер, а именно 325 лева, както и 20%
ДДС върху сумата, възлизащ на 65 лева, т.е. общо 390 лева.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 474/ 20.07.2020 год.,
постановено по гр. дело № 2745/ 2019 год. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление – гр. В...“, представлявано от всеки двама от
членовете на Управителния съвет: Г.К., Х.С. и Я.М.Д.да заплати на Д.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 390 лева, представляваща сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.