№ 9282
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110165005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, вр. § 62, ал. 3 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
С Решение № 6872/17.11.2022 г., постановено по адм. д. № 6377/2022 г. по описа на
АССГ, е отменено Решение № 20212938/17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 72085/2016 г.
по описа на СРС, 176 състав, с което е отменена Заповед № РПН16-РД-56-40/24.10.2016 г. на
кмета на .........., и производството е върнато за ново разглеждане на друг състав на
районната инстанция с указания да се изследва наличието, респ. липсата на законовите
предпоставки за признаване права на ползвателя по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Производството пред районната инстанция е инициирано по жалба на С. Г. Т., ЕГН
**********, В. К. Л., ЕГН **********, и Й. С. Б., ЕГН **********, срещу Заповед №
РПН16-РД-56-40/24.10.2016 г. на кмета на .........., с която, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, се признава правото на наследниците на ............... – ползвател по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ да придобият правото на собственост, при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з
от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 600 кв. м. от имот с идентификатор ..........., находящ се в м. „Т.“,
землището на с. ............ Жалбоподателите твърдят, че с Решение № 3225/11.02.2006 г. на
............ в качеството им на наследници на ............ им е признато право на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, съставляващ нива от 6.100 дка,
X категория, находяща се в терен по § 4 на с. Г., м. „..........“, и нива от 2.000 дка, IX
категория, находяща се в терен по § 4 на с. Г., м. „Кр.“. Възстановяването на правото на
собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва
при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на
влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Твърдят, че в
предметния обхват на Решение № 3225/11.02.2006 г. попадал имот 1084, кад. район 6112, по
плана на новообразуваните имоти на м. „Т.“, землище на с. Г., код по ЕКАТТЕ 14831,
Столична община, одобрен със Заповед № РД-15330/02.11.2005 г. на областния управител на
София – град, от който част с площ от 500 кв. м. попада в имот с идентификатор ...........,
находящ се в м. „Т.“, землището на с. ............ С оглед на това и в качеството им на
заинтересовани лица, на жалбоподателите била връчена оспорената заповед, с която на
наследниците на ............... се признава право да трансформират право на ползване в право на
1
собственост върху 600 кв. м. от горепосочения имот с идентификатор ............ В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на издадена заповед. Конкретно се поддържа, че
същата е издадена в нарушение на материалния закон – при липса на визираните в закона
предпоставки за трансформиране на правото на ползване на наследниците на ............... в
право на собственост, доколкото изградената преди 31.03.1991 г. в процесния имот сграда
попада в изключенията, посочени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, сглобяема е от нетрайни
материали и е напълно негодна за обитаване.
С протоколно определение, постановено в проведено на 25.03.2019 г. открито съдебно
заседание по гр. д. № 72085/2016 г. по описа на СРС, 176 състав, производството по делото е
прекратено по отношение на жалбоподателя С. Г. Т., ЕГН **********.
Ответникът по жалбата – кмета на .........., счита жалбата за неоснователна, а
процесната заповед за правилна и законосъобразна. Поддържа, че преписката е разгледана от
компетентен орган, по съответния ред и е издадена в предписаната от закона форма с всички
нужни реквизити и мотиви. При постановяването й не са били допуснати съществени
нарушения на админинистративнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 3
АПК, които да обуславят нейната отмяна.
По делото е депозирано възражение от заинтересованата страна Е. Ж. М., в което са
изложени доводи за липса на идентичност между имота от 2.000 дка, възстановен на
жалбоподателите в стари реални граници в м. „Кр.“, и този от 600 кв. м. в м. „Т.“, за който по
реда на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е признато право на наследниците на ............... да придобият
собственост.
По делото е депозирано възражение от заинтересованата страна И. П. Б., която също
оспорва идентичността на имотите, които са възстановени на жалбоподателите, и този, за
който е признато право на наследниците на ............... да придобият собственост.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено и прието като писмено доказателство Разрешително № Ж-
7/17.02.1968 г. (том I, л. 54 и л. 217), издадено от директора на Районна дирекция на горите –
София в полза на ..............., в уверение на това, че на последния се предава безплатно за
вечно ползуване 0.700 дка земя от горския фонд в м. Г. II – “Л.“. Върху разрешителното се
съдържа отбелязване, че фактическото предаване на имота в посочените граници е било
извършено на 18.03.1968 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства 3 броя молби,
подадени от ............... до Техническата служба при кметство Г. – община П., както следва: 1./
молба от 18.05.1992 г., без положен подпис от молителя (том I, л. 55), 2./ молба от
28.05.1992 г., с положен подпис на молителя (том I, л. 218), и 3./ молба от 16.06.1992 г., с
положен вх. № 1045/18.06.1992 г. (л. 158 от гр. д. № 65005/2022 г.), саморъчно подписана
от молителя, във всяка от които ............... се легитимира за ползвател на земеделски имот с
площ от 0.700 дка в м. Г. – “Л.“ и заявява воля да придобие право на собственост върху
описания имот, за което моли да му бъде опредЕ. оценка съгласно § 4а ЗСПЗЗ на ползваната
от него земя. С молба от 27.01.1998 г. (л. 154 от гр. д. № 65005/2022 г.), подадена от Надка
П. М., П. Ж. Д. и Е. Ж. М., в качеството им на наследници на ............... (видно и от
Удостоверение за наследници изх. № 3885/17.07.2016 г. на л. 56 от том I на гр. д. №
72085/2016 г. на СРС, 176 състав), е отправено искане до ТОА „П.“, кметство Г., за изготвяне
на оценка на предоставения им за ползване имот, на основание 21 ПМС, находящ се в
землището на с. Г. – м. „Л.“ II, с площ от 700 кв. м. Към молбата са приложени Разрешително
№ Ж-7/17.02.1968 г., Скица на парцел № 1084-Г-10-6-5 на 21 ПМС и Удостоверение за
наследници № 142/14.02.1996 г. Видно от отбелязване, извършено върху молбата, същата е
приложена към преписка, образувана по молба вх. № 1045/18.06.1992 г. Със заявление вх.
2
№ РПН16-ГР94-1444/27.04.2016 г. (том I, л. 52) Е. Ж. М. е отправила искане към кмета на р-
н „П.“ за продължаване на процедурата по придобиване на ПИ 1084, с. Г.. При така
ангажираните писмени доказателства и с оглед на констатациите на членовете на комисията
по Протокол № 1444/02.09.2016 г. (том I, л. 42), за наличие на подадена в срок молба вх. №
1045/18.06.1992 г. от ..............., съдът приема, че административното производство, в
рамките на което е издадена оспорената пред настоящия състав заповед, е инициирано по
надлежно оформена и срочно подадена молба на ................
От материалите по преписката се установява, че на 20.12.1991 г. е издадена служебна
бележка от Кметска поземлена комисия – с . Л. в полза на ............... (том I, л. 216), в
уверение на това, че предоставеният на ............... парцел по 21 ПМС е в размер на 700 кв. м.
и се намира в м. „Л.“, с. Г..
От материалите по преписката се установява още, че на 09.09.1994 г. ............... се е
снабдил със Скица – копие от неодобрен кадастрален план за с. Г., м. „Л.“ (том I, л. 53 и
л. 215), в която е удостоверено, че имот с пл. № 1084 е заснет през 1988 г. и е нанесен в
кадастрален лист № Г-10-6-Б съгласно разрешително № Ж7/1968 г., както и че същият се
владее от ................ На извадката от кадастралния план в имота е нанесена сграда,
разположена в югозападната му част.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Декларация от
29.01.1998 г. (л. 159 от гр. д. № 65005/2022 г. ) от Е. Ж. М. – наследница на ..............., че нито
тя, нито семейството й притежава земеделски имот в Софийския район.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Заповед № РД-09-
512/20.11.2015 г. на кмета на .......... (том I, л. 58), с която е назначена комисия със задачи да
извършва цялостна проверка и да дава становища относно спазването на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и относно
спазването на изискванията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ; да съставя протоколи, въз
основа на които кметът на района издава заповед, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ; да извършва цялостна проверка и да дава становища относно възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол
№ РПН16-ГР94-1444/29.07.2016 г. (том I, л. 43), съставен от тричленна комисия, след
извършен оглед на място, при който е констатирано, че в имот с идентификатор ........... по
кадастралната карта на с. Г., м. „Т.“, има полумасивна сграда на 1 ½ етажа със ЗП 12 кв. м.,
има кладенец, имотът е ограден с тЕ. мрежа, има плодни дръвчета, окосен е и видимо
поддържан.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол №
1444/02.09.2016 г. на комисията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (том I, л. 42), в който е обективирано
становище за спазване на изискванията по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и наличие на
предпоставките на закона наследниците на ............... да придобият право на собственост
върху 600 кв. м. от предоставения им за ползване имот.
Със Заповед № РПН16-РД-56-40/24.10.2016 г. на кмета на .......... (том I, л. 12), на
основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, Протокол № 1444/02.09.2016 г., изготвен от
комисия, назначена със Заповед № РД-09-512/20.11.2015 г. на кмета на .........., Решение № 31
от Протокол № 48/28.09.1998 г. на СОС и Заповед № РД-09-580/03.09.1998 г. на кмета на СО,
е признато правото на наследниците на ............... – ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да
придобият правото на собственост, при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, върху 600 кв. м. от имот с идентификатор ..........., находящ се в м. „Т.“, землището на
с. ............ Със същата заповед е възложено изготвяне на оценка на имота в съответствие с чл.
36, ал. 3 ЗСПЗЗ и прогресивно нарастващата такса съгласно § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заповедта е надлежно съобщена на наследниците на ............ – по пощата с обратни разписки,
приложени по делото на л. 13 – л. 32, том I.
3
По делото е представено и прието Решение № 3225/11.02.2006 г. на Общинска
служба „Земеделие и гори“, община П. (том I, л. 67), с което на наследниците на ........... е
признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
имот, съставляващ нива от 6.100 дка, X категория, находяща се в терен по § 4 на с. Г., м.
„..........“, и нива от 2.000 дка, IX категория, находяща се в терен по § 4 на с. Г., м. „Кр.“, като
е изрично посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите,
разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва при условията на чл. 28
ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на вещото
лице Сара Бенямин .... по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Съгласно констатациите на основното заключение на СТЕ (том II, л. 514-524)
процесният имот се намира в землището на с. Г., м. „Т.“, като в този район не е наличен
регулационен план /РП/. През 1988 г. за м. „Т.“ е изработен кадастрален план /КП/, в който
процесният имот е нанесен като имот 1084 с площ от 700 кв. м. /онагледен в Приложение №
1 към СТЕ/. В този план имотът е заснет и нанесен по границите му, оградени с ограда, като
в югозападната му част е нанесена и постройка. За района, в който се намира имотът, е
налична влязла в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-37/04.07. 2011 г., в
която е нанесен като имот с кадастрален идентификатор ..........., с площ от 600 кв. м.,
предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване. В кадастралната карта в процесния имот също е нанесена сграда с площ от 12
кв. м. на един етаж. Вещото лице, след оглед на място през м. 11.2020 г., е дало
заключение, че в югозападната част на процесния имот е налична сграда на 1 1/2 етаж с
площ от 13,86 кв. м. Сградата е с бетонов под и бетонови стени. Покривната
конструкция е дървена – двускатен покрив, покрит с гофрирана ламарина. На
партерния й етаж има една жилищна стая с директен вход от двора и второ помещение
със стопанско предназначение, също с директен вход от двора. В подпокривното
пространство има втора стая с вход чрез стълба от жилищното помещение от първия
етаж. За изолация стените на подпокривнияя етаж са облицовани с дървени плоскости отвън
и отвътре. Стаята на първия етаж има прозорец от север и прозорец от изток, а тази на
втория етаж – само от север. Прозорците са с дървени капаци. Стопанското помещение
няма прозорец. В североизточния край на дворното място е налична дървена тоалетна.
Към момента на огледа помещенията са с разбити врати, като във вътрешността на сградата
са видими следи от вандалски прояви. Вещото лице е заключило, че процесният имот с
идентификатор ........... представлява част от имота, за който е издадено Решение №
3225/11.02.2006 г. ОСЗ – П., с което е признато правото на собственост на наследниците на
........... в стари реални граници на нива от 6.100 дка, X категория, находяща се в терен по § 4
в с. Г., м. „..........“, заявена с пореден номер 1 от заявлението и установена с Емлячен
регистър стр. 227. За района, в който се намира процесният имот, е изготвен и одобрен
План на новообразуваните имоти (онагледен в Приложение № 2 към СТЕ), в който е
нанесена и постройката, съществуваща в имота. Според констатациите на вещото лице,
при изготвяне на плана на новообразуваните имоти са съобразени признатите площи, върху
които собствениците на постройки могат да придобият собственост, вкл. че ............... може
да придобие собственост върху 600 кв. м., като 100 кв. м. от стария ПИ 1084 са преминали
към съседния имот с пл. № 1085. Процесният имот с идентификатор по ........... е идентичен с
имот № .......... по плана на новообразуваните имоти, като с 500 кв. м. същият попада върху
имота, определен като имот с пл. № 35 от .......... определен като стар имот на ............ с 20 кв.
м. върху имот с пл. № 44 от .......... определен като стар имот на Зд. Я. М., и с около 80 кв. м.
в имот с пл. № 48 от .......... определен като стар имот на Н. Д. Г. и Г. Д. Г.а. Изслушано в
съдебно заседание, вещото лице пояснява, че сградата в имота е масивна, като не може да
отговори с точност кога тя е нанесена в плановете, но се установява, че е налична такава при
4
изготвяне на плана от 1988 г.
Съгласно констатациите на допълнителното заключение на СТЕ (том II, л. 556-559) в
кадастралния план от 1971 г. процесният по делото имот е нанесен като имот с пл. № 516,
като в разписния лист към този план за собственик на имота е вписан ..............., без посочен
документ за собственост. В кадастралния план от 1988 г. процесният по делото имот е
нанесен като имот с пл. № 1084, като в разписния лист към този план за собственик на
имота е вписан ..............., при посочен документ за собственост 21 ПМС и разрешително Ж-
7/1968 г. В одобрения план за новообразувани имоти процесният имот е отразен като ПИ с
номер ........... с площ от 600 кв. м., за който като собственик е записан ................
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
...................
От разпита на свидетелката Цв. Кр. Б. се установява, че тя е позната на Е. М., с
която от началото на 60-те години на миналия век са живеели в съседство в кв. „Я.“. По
спомен на свидетелката Б., през 70-те години с Е. М. посетили за първи път „ранчото“ на
семейството на Е. в с. Г.. На въпросното място имало изкопи, строителни дейности,
прокарвали се тръби за напояване. Мястото било силно денивелирано, като от
семейството разбрала, че възнамеряват във високата му част да строят къщичка.
Свидетелката си спомня, че като деца посещавали мястото около 2 пъти годишно, но чак
1976-1977 г. в него видяла изградена постройка – бетонна, като монолитна. Постройката
имала един основен етаж, на който имало една стая с легло, маса, стара печка. Вторият
етаж бил подпокривен и до него се стигало със стълба, по която обаче свидетелката не се е
качвала. Вдясно от самата къща имало малка барака за складиране на градински
инвентар. В долната част на дворното място имало външна тоалетна и кладенец с
бетонни пръстени. В самото дворно място имало и много плодни дръвчета, лозя, цветя.
По спомени на свидетелката бащата на Е. – чичо Ж. оставал лятно време да нощува в имота.
Последно виждала него и майката на Е. – Надка, в имота между 1990-2000 г., като към онзи
момент имотът имал приличен вид. Пътят до него бил трудно проходим, като
свидетелката Б. се придвижвала до него с автомобил. Последно ходила в имота преди около
2 години /считано от разпита пред съда/, когато й направило впечатление, че е силно
занемарен, обрасъл, оградната мрежа била повредена. Разказва, че Е. й е споделяла, че
имотът е ставал обект на посегателства и се е налагало да наема човек, който да поправи
оградата. Площта на дворното място по преценка на свидетелката е около 500-600 кв. м.
От разпита на свидетелката ............... се установява, че тя познава В. Д. (съпруга на
П. Д., който е син на Ж. М. според удостоверение за наследници на л. 5, том I)/ от 1973 г.,
като семействата им са в приятелски отношения и още оттогава често се събират. От В. Д.
свидетелката В. знае, че свекърът на първата има имот в с. Г., в който са ходили неведнъж,
тъй като си организирали там младежки събирания. Първото посещение за свидетелката В.
било именно през 1973 г. За имота грижи полагал свекърът на В.. Самият имот бил
денивелиран, с тераси, на които били посадени ягоди, плодни дръвчета. В двора имало
кладенец и бетонна постройка, вкопана в земята. Първият етаж на постройката бил около
25 кв. м. и в него имало две помещения и вътрешно стълбище, водещо към втория етаж.
Стените на постройката били тухлени. При първото посещение на свидетелката през 1973 г.
сградата вече била построена. От В. Д. свидетелката е чувала, че в сградата често са
влизали неправомерно непознати лица, които са я разбивали. Последно свидетелката В.
посетила имота преди около месец и половина /считано от разпита пред съда/, когато
възприела, че имотът се е запазил, но т. не са така прекопани, има саморасли ягоди,
дръвчетата също са се запазили. Не е забелязала разлика в очертанията или
височината на сградата в сравнение с вида й от 1973 г. Имотът е ограден с плетена мрежа,
която понастоящем е цяла. Винаги, когато свидетелката е ходила в имота, там е бил Ж.,
който споделял, че мястото му влияе добре здравословно и разпуска там, садейки ягоди,
5
малини. В имота няма водопровод и канализация, но има кладенец. Преди години
имало ток, но понастоящем няма.
Съдът кредитира свидетелските показания на Цв. Кр. Б. и ..............., като
последователни, изразяващи техни непосредствени впечатления относно процесния имот и
постройка в него, и кореспондиращи в пълна степен с писмения доказателствен материал и с
констатациите на вещото лице, формирани след непосредствен оглед на имота.
От разпита на свидетеля М. И. А. се установява, че той е познат на А. Р. от
ученическите им години и заедно са ходили в процесния имот в землището на с. Г.. През
2000 г. карали колелета в този район и А. Р. му бил споделил, че имотът е наследствен на
семейството. Самият имот представлява място с площ от около половин декар с порутена
постройка в него, която видял именно през 2000 г. Постройката представлявала „нещо като
къща“, без прозорци, без врати, с покрив, без ток и вода. Последната била необитаема.
Достъпът до имота бил свободен, мястото било неоградено, а дворът – неподдържа.
Свидетелят заявява, че често минава покрай имота, последно тази година /считано към
разпита пред съда/. От няколко години в имота имало тЕ. ограда, няма спомен преди това да
е имало остатъци от мрежа. Макар да има видимост към сградата при преминаването покрай
имота, свидетелят не е забелязал какво е състоянието й. Макар да намира показанията на
свидетеля М. И. А. за последователни и дадени от незаинтересовано от спора лице, съдът не
постави същите в основата на своите фактически изводи относно спорния по делото въпрос,
тъй като свидетелят добросъвестно заявява пред съда, че първите му впечатления относно
процесния имот са придобити едва през 2000 г. В случая дължимата от съда преценка за
действителното фактическо положение в имота следва да бъде извършена към 1991 г.,
поради което и при липса на впечатления на свидетеля за имота към релевантния момент, то
дадените от него свидетелски показания не допринасят за разрешаване на спора между
страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима,
като подадена от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване административен
акт.
Предмет на обжалване в производството е Заповед № РПН16-РД-56-40/24.10.2016 г.
на кмета на .........., с която, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, се признава
правото на наследниците на ............... – ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият
правото на собственост, при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ,
върху 600 кв. м. от имот с идентификатор ..........., находящ се в м. „Т.“, землището на с.
............
Съобразно регламентираното в § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ заповедта се съобщава
по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват по
реда на АПК. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в
14-дневен срок от съобщаването им, както в случая е посочено и в обжалваната заповед.
От материалите по делото се установява, че Заповед № РПН16-РД-56-40/24.10.2016 г.
е надлежно съобщена на наследниците на ............ – по пощата с обратни разписки,
приложени по делото на л. 13 – л. 32, том I, като същата е обжалвана в срок от
жалбоподателите в настоящото производство, което обуславя извод на съда за допустимост
на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, която определя предмета на съдебната
проверка, съдът не е ограничен да обсъжда единствено основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
АПК, като по арг. от ал. 2 на същата норма, съдът следи служебно за наличието на най-
тежките пророци на административния акт, водещи до нищожност на същия, дори да липсва
искане за това. Извършвайки дължимата служебна проверка, съдът приема, че обжалваният
6
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, нито са преследвани цели, несъответни на закона.
По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът
намира следното:
Спорът между страните по делото е концентриран върху въпроса за наличието, респ.
липсата на законовите предпоставки за признаване права на ползвателя по реда на § 4а, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ
Относно материалноправните предпоставки за трансформиране правото на ползване
в право на собственост върху имота:
Съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи,
посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 20/04.04.2016 г. по гр. д. №
3535/2015 г., II ГО на ВКС, е разяснено, че разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ дава
възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991 г., да
придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в
тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет.
3а целта § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура,
включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат
на които се стига до придобиване на правото на собственост. Първо е нужно ползвателят,
който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до
31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно
наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на
становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да
признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по
административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота
от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на
кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в
сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя.
Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този
сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост.
Във всички случаи, първото законово условие, за да се преобразува правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, независимо в коя
хипотеза – на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на
ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет.
В разглежданата хипотеза, от приетото по делото Разрешително № Ж-7/17.02.1968 г.,
издадено от директора на Районна дирекция на горите – София, се установява, че съгласно т.
9 и 11 от 21-то постановление на Министерския съвет от 31.01.1963 г. и на основание
протоколно решение № 8 от 15.01.1968 г. на комисията по разпределение на земите, в полза
на ............... е била предадена безплатно за вечно ползване 0.700 дка земя от горския фонд в
м. Г. II – “Л.“. От изслушаното и прието без възражения в тази му част заключение на СТЕ се
установява, че в одобрения план за новообразувани имоти процесният имот е отразен като
ПИ с номер ........... с площ от 600 кв. м., за който като собственик е записан ..............., като в
КП от 1988 г. процесният по делото имот е нанесен като имот с пл. № 1084, като в разписния
лист към този план за собственик на имота е вписан ..............., при посочен документ за
7
собственост 21 ПМС и разрешително Ж-7/1968 г. Процесният имот с идентификатор по
........... е идентичен с имот № .......... по плана на новообразуваните имоти, като с 500 кв. м.
същият попада върху имота, определен като имот с пл. № 35 от .......... определен като стар
имот на ............ с 20 кв. м. върху имот с пл. № 44 от .......... определен като стар имот на Зд.
Я. М., и с около 80 кв. м. в имот с пл. № 48 от .......... определен като стар имот на Н. Д. Г. и
Г. Д. Г.а. Процесният имот с идентификатор ........... представлява част от имота, за който е
издадено Решение № 3225/11.02.2006 г. на ОСЗ – П., с което е признато правото на
собственост на наследниците на ........... в стари реални граници на нива от 6.100 дка, десета
категория, находяща се в терен по § 4 в с. Г., м. „..........“, заявена с пореден номер 1 от
заявлението и установена с Емлячен регистър стр.227. Въз основа на експертното
заключение на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно и прецизно изготвено,
се установява по категоричен начин идентичността между процесния имот с идентификатор
........... и част от имота, за който е издадено Решение № 3225/11.02.2006 г. на ОСЗ – П., с
което е признато правото на собственост на наследниците на ........... в стари реални граници
на нива от 6.100 дка, десета категория, находяща се в терен по § 4 в с. Г., м. „..........“, заявена
с пореден номер 1 от заявлението, с оглед на което намира за неоснователни наведените в
процеса възражения относно липса на идентичност между имотите, предмет на оспорената
заповед и Решение № 3225/11.02.2006 г. на ОСЗ – П.. Предвид изложеното, съдът намира за
установена по делото първата материалноправна предпоставка за трансформиране правото
на ползване в право на собственост върху имота, а именно притежанието на право на
ползване върху земеделската земя, предоставено по силата на акт на Министерския съвет.
При изложените по-горе мотиви и като съобрази ангажираните по делото молба от
28.05.1992 г., с положен подпис на молителя (том I, л. 218), и молба от 16.06.1992 г., с
положен вх. № 1045/18.06.1992 г. (л. 158 от гр. д. № 65005/2022 г.), саморъчно подписана от
молителя, във всяка от които ............... се легитимира за ползвател на земеделски имот с
площ от 0.700 дка в м. Г. – “Л.“ и заявява воля да придобие право на собственост върху
описания имот, за което моли да му бъде опредЕ. оценка съгласно § 4а ЗСПЗЗ на ползваната
от него земя, съдът намира за установено по делото, че в срок до 31.01.1998 г. ползвателят
............... е подал до общината заявление за изкупуване на процесния имот. Нещо повече,
представената в хода на настоящото производство молба от 27.01.1998 г. (л. 154 от гр. д. №
65005/2022 г.), подадена от Надка П. М., П. Ж. Д. и Е. Ж. М., в качеството им на наследници
на ..............., също е подадена в горепосочения преклузивен срок. Следователно, налице е и
втората кумулативна предпоставка за трансформация по § 4а, а именно наличието на
подадено до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.
Следващата стъпка от нарочната процедура по трансформация на правото на
ползване в право на ползване включва това назначена от кмета на общината комисия да даде
становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността,
изпълнението на която се установява от приетия като писмено доказателство Протокол №
1444/02.09.2016 г. на комисията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (том I, л. 42), в който е обективирано
становище за спазване на изискванията по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и наличие на
предпоставките на закона наследниците на ............... да придобият право на собственост
върху 600 кв. м. от предоставения им за ползване имот. При събрания по делото
доказателствен материал, ценен в своята съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че
процесният имот е бил предоставен на ............... за ползване и обработване, като същият е
упражнявал фактическа власт върху него, засадил е в него дървета и растения. Това се
установява от приобщените писмени доказателства, вкл. официални удостоверителни
документи, като издадената служебна бележка от Кметска поземлена комисия – с . Л. в полза
на ............... (том I, л. 216), в уверение на това, че предоставеният на ............... парцел по 21
ПМС е в размер на 700 кв. м. и се намира в м. „Л.“, с. Г., и от издадената на същия Скица –
копие от неодобрен кадастрален план за с. Г., м. „Л.“ (том I, л. 53 и л. 215), в която е
удостоверено, че имот с пл. № 1084 е заснет през 1988 г., нанесен е в кадастрален лист № Г-
8
10-6-Б съгласно разрешително № Ж7/1968 г. и се владее от ..............., като на извадката от
кадастралния план в имота е нанесена сграда, разположена в югозападната му част. Също
така, в Решение 3225/11.02.2006 г. ОСЗ – П., с което е признато правото на собственост на
наследниците на ........... в стари реални граници на нива от 6.100 дка, Х категория, изрично е
посочено, че имотът попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Наред с изложеното, ПМС № 21/1963 г. е
сред актовете, които предоставят право на ползвателите да придобият имотите по § 4а и 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно§ 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Последната материална предпоставка за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост върху имота е наличието на построена сграда върху земята до 1 март
1991 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 2/13.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, в полза на ползвателите
възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато
сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.
3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да
отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в
действащите към момента на построяването нормативни актове.
В сезиращата съда жалба се навеждат възражения, че построената в процесния имот
сграда попада в изключенията, уредени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Съгласно § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ:
изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска
продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от
фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им
на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-
сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; незавършени
строежи до покрива включително.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, вкл.
показанията на свидетелките Б. и В., и въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ,
съдът формира категоричен извод, че към 1 март 1991 г. в процесния имот е съществувала
постройка – в този смисъл вещото лице по СТЕ категорично посочва, че през 1988 г. за м.
„Т.“ е изработен кадастрален план /КП/, в който процесният имот е нанесен като имот 1084 с
площ от 700 кв. м. /онагледен в Приложение № 1 към СТЕ/. В този план имотът е заснет и
нанесен по границите му, оградени с ограда, като в югозападната му част е нанесена и
постройка. Съществуването на тази постройка към релевантния момент установяват и
свидетелките Б. и В., придобили лични впечатления за имота още през 70-те години на
миналия век, вкл. свидетелката Б. за процеса на неговото изграждане, като в показанията си
пред съда свидетелката В. категорично заявява, че съществуващата към днешна дата сграда
в имота е идентична с тази, съществувала в имота през 70- те години, като не се забелязва
разлика в очертанията или височината на сградата в сравнение с вида й от 1973 г.,
единствено същата не била поддържана във вида, в който била поддържана преди години. В
подкрепа на тези доказателства е и приобщената по делото Скица – копие от неодобрен
кадастрален план за с. Г., м. „Л.“ (том I, л. 53 и л. 215), макар и издадена след релевантния
момент – през 1994 г., видно от която в имота е нанесена сграда, разположена в
югозападната му част. Настоящият съдебен състав приема, че така изградената постройка не
попада в изключението по § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като мотивите му за това са следните:
При формиране на изводите си по спорния въпрос, съдът се довери на показанията на
свидетелките Цв. Кр. Б. и ..............., като дадени от незаинтересовани от спора трети лица,
формирали непосредствени впечатления относно състоянието и поддържането на имота в
един значителен период от време – още от началото на 70-те години на миналия век до
изслушването им като свидетели през 2021 г., в пълна степен кореспондиращи с приетите по
9
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ. Така, въз основа на
показанията на свидетелката Б. по делото се установи, че при първото й посещение на имота
през 70-те години е него имало изкопи, строителни дейности, прокарвали се тръби за
напояване. В средата на 70-те години свидетелката за първи път видяла завършена бетонна
постройка, с един основен етаж, на който имало една стая с легло, маса, стара печка, и втори
подпокривен етаж, до който се стигало със стълба. Вдясно от самата къща имало малка
барака за складиране на градински инвентар. В долната част на дворното място имало
външна тоалетна и кладенец с бетонни пръстени. В самото дворно място имало и много
плодни дръвчета, лозя, цветя. В пълна корелация с така изнесените от тази свидетелка
показания е и разказът на свидетелката ................ Последната завява, че първото й
посещение на имота било през 1973 г., като към този момент в него вече имало бетонна
постройка, вкопана в земята, с два етажа – на първия от които имало две помещения и
вътрешно стълбище, водещо към втория етаж. В имота били посадени ягоди, плодни
дръвчета. В показанията и на двете свидетелки се посочва, че самият имот бил силно
денивелиран, което се потвърждава категорично и от заключението на СТЕ, както и че
основно грижи за него полагал Ж.. Същевременно показанията на свидетелките се подкрепят
и от приложената към СТЕ извадка от КП от 1988 г., видно от която местоположението на
имота съвпада с изнесеното от свидетелките, а именно, че е разположен в югозападната част
на имота, като доказва още, че към 1988 г. тази постройка все още е съществувала, доколкото
е била заснета и нанесена в изготвения през тази година КП. На следващо място, от
показанията на свидетелката В. се установява, че построената през 70-те години сграда е
запазила към днешна дата първоначалния си вид по височина и очертания, с изключение на
това, че не е в поддържан вид и ясно забележими са по нея следи от вандалски прояви, които
са констатирани и при непосредствения оглед на вещото лице ..... От заключението на СТЕ
се установява, че към датата на неговото изготвяне, в югозападната част на процесния имот
е налична сграда на 1 1/2 етаж с площ от 13,86 кв. м. Сградата е с бетонов под и бетонови
стени. Покривната конструкция е дървена – двускатен покрив, покрит с гофрирана ламарина.
На партерния й етаж има една жилищна стая с директен вход от двора и второ помещение
със стопанско предназначение, също с директен вход от двора. В подпокривното
пространство има втора стая с вход чрез стълба от жилищното помещение от първия етаж.
За изолация стените на подпокривния етаж са облицовани с дървени плоскости отвън и
отвътре. Стаята на първия етаж има прозорец от север и прозорец от изток, а тази на втория
етаж – само от север. Прозорците са с дървени капаци. Стопанското помещение няма
прозорец. В североизточния край на дворното място е налична дървена тоалетна. Тези
констатации съответстват на описанието на имота и построената в него сграда, дадени в
показанията на свидетелките Б. и В.. Последните две еднопосочно изнасят данни, че по
техни спомени Ж. оставал лятно време да нощува в имота, мястото влияело добре на
здравето му, садял градина. При така събраните данни, съдът приема, че съществувалата към
01.03.1991 г. сграда в процесния имот е отговаряла на изискването за постройка, отразено в
тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно да е трайно прикрепена
към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните
правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни
актове – към релевантния момент същата е съставлявала масивна бетонна постройка, годна
за сезонно ползване, с един основен етаж и втори подпокривен етаж, като на основния етаж
са били разположени две помещения, едно от които жилищно, и второ, което било
предназначено за складиране на градински инвентар; на жилищния етаж са направени
прозорци от север и изток; към сградата е била изградена външна тоалетна, като
водоснабдяването се е осъществявало посредством кладенец в самото дворно място. Без
значение е обстоятелството, че липсват строителни книжа за сградата, доколкото нормата не
изисква такива да са налице /в този смисъл Решение № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№4581/2014 г., I г. о., ГК/. Фактическото състояние на процесната постройка към днешна
10
дата е ирелевантно за преценка осъществяване на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, уредени в §. 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се налага изводът, че правото на наследниците на ............... да
придобият собствеността върху 600 кв. м. от процесния имот е валидно възникнало и
решението, с което е признато, е правилно и законосъобразно.
С оглед на горното и предвид установената валидност и законосъобразност на
обжалвания акт, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има, на първо място, ответникът по
жалбата. Същият е сторил разноски за държавна такса в касационното производство в
размер на 50 лева, които следва да му бъдат присъдени. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на по 100,00 лева за първата и касационната
инстанция съобразно чл. 24 от НЗПП. В негова полза следва да се присъди и сумата от
600,00 лева – депозит за СТЕ, или общо в полза ответника по жалбата следва да се присъди
сумата от 850,00 лева.
На основание чл. 143, ал. 4 АПК право на разноски има и заинтересованата страна Е.
Ж. М.. Същата претендира сумата от 50 лева – държавна такса за касационна жалба, сумата
от 1 000 лева – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство пред СРС
/платен съобразно договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019 г. на л. 120, том I/, и
сумата от 1 000 лева – адвокатско възнаграждение в касационното производство /платен
съобразно договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г. на л. 14 от делото на
АССГ/, или общо 2 050 лева, които следва да й бъдат присъдени. Новото разглеждане на
делото от СРС не представлява самостоятелно производство пред различна съдебна
инстанция и за него не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, което вече е
платено в първоначалното такова.
На основание чл. 143, ал. 4 АПК право на разноски има и заинтересованата страна И.
П. Б.. Същата претендира сумата от 50 лева – държавна такса за касационна жалба.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. К. Л., ЕГН **********, и Й. С. Б., ЕГН
**********, срещу Заповед № РПН16-РД-56-40/24.10.2016 г. на кмета на .........., с която, на
основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, се признава правото на наследниците на ...............
– ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият правото на собственост, при изпълнение
на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 600 кв. м. от имот с идентификатор
..........., находящ се в м. „Т.“, землището на с. ...........
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, и Й. С. Б., ЕГН **********, да заплатят на
.................. район „П.“, сумата в размер на 850,00 лева, представляваща разноски в
производствата пред СРС и АССГ.
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, и Й. С. Б., ЕГН **********, да заплатят на Е.
Ж. М., ЕГН **********, сумата в размер на 2 050,00 лева, представляваща разноски в
производствата пред СРС и АССГ.
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, и Й. С. Б., ЕГН **********, да заплатят на И.
П. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 50,00 лева – сторени разноски в производството
по адм. д. № 6377/2022 г. по описа на АССГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12