№ 1106
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100512187 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на И.И. М. срещу решение от
-ти
25.06.2021 г., постановено по гр. д. № 14309/2020 по описа на СРС, 86
състав, с което е отхвърлен искът, предявен от И.И. М. против М. Д. М., за
издаване на паспорти и за напускане на малолетните деца Д.М. М. и К.М. М.
на територията на Република България, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК,
вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи, оставено е
без уважение искането на страните за разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като
съдът е нарушил материалния закон, както и липсват всякакви разумни
мотиви да се откаже пътуване на децата извън България с изцяло
туристическа цел. Изложени са съображения.
Моли се да бъде отменено изцяло решението на СРС по гр. д.
14309/2020 г., 86-ти състав, тъй като същото противоречи на материалния
закон и е в разрез с най-добрия интерес на децата, като ограничава правото
им на свободно движение, а оттам и ги лишава от възможността да бъдат част
от семейните екскурзии и почивки, организирани от страна на тяхната майка
в рамките на Европа, като вместо него се постанови друго, с което да се
уважи исковата молба на И.М. с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Претендира разноски.
Насрещната страна – М. Д. М. е депозирал отговор на въззивната жалба,
1
като оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение, а при
условията на евентуалност моли, на основание чл. 127а от СК, съдът да
даде разрешение, заместващо съгласие на майката И.И. М., на момчетата -
Д.М. М. и К.М. М. да напускат пределите на Република България заедно и
поотделно и да пътуват до страните от Европейския съюз със съгласието или
придружавани само от своя баща М. Д. М. за период от 5 години без
ограничения на броя и продължителността, съгласно постановения от съда
режим на лични отношения на родителя.
Моли да бъде задължена майката И.И. М. след издаването на
международните паспорти на момчетата - Д.М. М. и К.М. М. да ги предава
лично на М. Д. М. преди всяко предстоящо пътуване на момчетата с баща им.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2022 г. пред
въззивната инстанция, бащата М.М. е уточнил, че искането му, при условията
на евентуалност, представлява насрещна въззивна жалба.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.
Първата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а втората в срока
по чл.263, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С решение от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. № 14309/2020 по
описа на СРС, 86-ти състав, е отхвърлен искът, предявен от И.И. М. против М.
Д. М., за издаване на паспорти и за напускане на малолетните деца Д.М. М. и
К.М. М. на територията на Република България, с правно основание чл. 127а,
ал. 2 СК, вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи,
оставено е без уважение искането на страните за разноски.
В мотивите си първостепенният съд е посочил, че предвид отхвърляне
на претенциите на ищцата, не следва да се разглеждат заявените при
условията на евентуалност насрещни искания на ответника М. по чл. 127а, ал.
2 СК.
Първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението си, че
страните по делото са родители на децата Д.М. М. и К.М. М.. С протоколно
определение от 02.06.2021 г., първостепенният съд е приел за безспорно, че с
Решение № 59289/05.03.2020г. по гр.д. № 72374/2018г. на СРС, 80 състав, е
постановено родителските права по отношение на децата Д. и К. да се
упражняват от майката, което решение е обжалвано от ответника и не е
влязло в сила, като същото е предмет на разглеждане по в.гр.д. №
12213/2020г. по описа на СГС, II въззивен брачен състав.
Пред първа инстанция са събрани гласни доказателства, съгласно които
децата са пътували в чужбина на екскурзия с единия или с двамата си
родители. Св. Николов, живеещ с И.М. е споделил, че от април 2020 г.
2
майката не е пътувала в чужбина с изключение на командировка, посочил е,
че са планирали пътуване през м. март или април 2021 г., както и за месец
юни, но децата не получили съгласие от баща си.
За да постанови решението си, Софийският районен съд се е мотивирал,
че не се е установила нужда от напускане на децата на територията на Р
България с учебна или друга цел, свързана с тяхното развитие или
здравословно състояние, не се е установило ищцата да живее или работи
извън пределите на страната, което би затруднило осъществяване на
родителските й права и задължения, при положение, че не би могла да
осъществява контакти с децата на територията на РБългария, а евентуални
аргументи, че в чужбина децата ще придобиват представи за други култури и
държави и ще разширява кръгозора си следвало да се обсъждат едва при
промяна на епидемиологичната ситуация в световен мащаб и то след
приключване на пандемията, породена от заболяването Ковид-19.
Софийският районен съд е посочил, че в настоящата пандемична обстановка
не е в интерес на децата да могат да напускат пределите на Р България без
съгласието на единия от родителите си, както и че на следващо място ищцата
не е доказала и наличието на необходимостта от издаване на нови
задгранични паспорти на децата, доколкото не се установило до приключване
на съдебното дирене пред първата инстанция, да е изтекла валидността на
вече издадените им такива.
По тези съображения, предявеният иск е отхвърлен.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че мотивите на СРС
противоречат изцяло на правата на децата и грубо нарушават едно от
основните човешки права, закрепено в Конституцията на Република България
— правото на свободно движение. Посочено е, че осигуряването на
възможност децата да се придвижват свободно освен на територията на
страната, така и да напускат нейните предели, е конституционно прогласен
принцип с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република
България, както и че с оглед на така гарантираното право на свободно
придвижване и предвид принципа на особена закрила на децата, с която се
ползват те съобразно разпоредбата на чл. 2, т. 4 от СК, определящ винаги е
интересът на децата, които имат право да пътуват в чужбина, да се образоват,
да практикуват езиковите си познания, да контактуват със свои връстници в
други държави, да се запознават с историята, традициите и културата на
други страни, което ще се отрази благоприятно на тяхното личностно
развитие и познание за света.
Така наведените доводи във въззивната жалба настоящият съд намира
за основателни.
Детето Д.М. М. е изслушано пред настоящата инстанция, като е
споделило, че иска да пътува в Испания, Турция, Франция, пътувал преди
извън България, но в момента не пътува, защото няма позволение от баща си.
Миналата година била организирана голяма екскурзия до Италия, Франция, в
3
Европейския съюз, но не успял да отиде, тъй като няма разрешение от баща
си.
Пред въззивната инстанция са изслушани и родителите на децата.
В същото съдебно заседание социалният работник, присъствал при
изслушването на детето Д., е дал становище, че е в интерес и на двете деца да
им бъде позволено да пътуват в чужбина.
От събраните пред първа инстанция гласни доказателства също е
установено, че детето Д. изучават английски език, Д. изучава и испански
език, същите пътуват с голяма охота имат засилен от пътувания и изследване
на света. В същото време обаче, въпреки възможността на майката да осигури
пътуванията в чужбина, където децата да се докоснат до чуждата култура,
бащата отказва да води диалог на тази тема и отказва да даде съгласие за
пътуване за децата.
И двамата свидетели, единият от които баща на ответника /св. Д.И. М./,
са заявили че децата са пътували многократно в чужбина в близкото минало и
всички пътувания са били изцяло с туристическа цел и опознаване на нови
места. Бащата на ответника е посочил, че всичките им пътувания в чужбина
са били по предварително организирани екскурзии, а децата винаги са се
връщали много въодушевени и с радост са разказвали какво са видели.
Бащата на ответника е посочил, че децата и бащата са пътували сами до
Испания, след това децата са пътували до Виена, Австрия, със своята майка, а
по-късно детето Д. е пътувало отново със своята майка до Испания. Всичките
им пътувания били единствено с туристическа цел.
Установено е също, че и двете деца са любознателни, изучаващи чужди
езици, но предвид забраната на бащата, децата нямат възможността да
упражнят пълноценно придобитите езикови умения в автентична среда, тъй
като не могат да пътуват по света, да комуникират на друг език и да опознават
други култури.
От посочените по-горе доказателства, настоящият съд достига до
извода, че в интерес на децата Д. и К., да им се разреши издаване на паспорт
и пътуване в чужбина, тъй като по този начин ще се предостави възможност
на децата да посетят нови, непознати места и страни, което ще се отрази
благоприятно на познавателното и емоционалното им развитие, както и да
има възможност да участват в екскурзии, оранизирани от образователната
институция, която посещават.
В случаите, когато се налага съдът да замести съгласието на единия
родител за разрешаване на дете да пътува в чужбина, следва да се съобрази с
всички обстоятелства обуславящи нуждата на детето/децата от пътуване
извън границите на страната. При постановяване на своето решение,
първоинстанционния съд не се е съобразил с посочените причини за пътуване
на децата и даване разрешение за излизането им в чужбина, а именно да се
образоват, да практикуват езиковите си познания, да контактуват със свои
връстници в други държави, да се запознават с историята, традициите и
4
културата на други страни, което ще се отрази благоприятно на тяхното
личностно развитие и познание за света.
Настоящата съдебна инстанция намира също, че при влошаване на
епидемиологичната обстановка във връзка със заболяването Ковид 19,
държавите чрез съответните си органи предприемат и съответните
ограничения, забраняват движението на граждани и т.н. с цел грижа за
здравето, като съдът не е този орган, който може по-добре да прецени
опасностите от пандемията, още повече хипотетични такива.
При това положение, първоинстанционното решение следва да се
отмени, като вместо това се замести съгласието на бащата за издаване на
паспорти на децата и за пътуване на децата извън пределите на страната само
придружени от своята майка.
Относно насрещната въззивна жалба - исканията в нея е направени при
условията на евентуалност, като съдът намира и нея за основателна, съгласно
мотивите, по-горе, съобразявайки и чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на
Република България („всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели”), чл. 35, ал. 1, изр. ІІ КРБ („това право може да се
ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и правата и свободите на други граждани”). Безспорно е, че при
пътувания на децата, същите ще имат възможност да се запознаят с други
страни и култури, което неминуемо ще разшири техния мироглед и безспорно
е в техен интерес.
В случая съдът съобразява и Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
03.07.2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което при пътуване на детето в
чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни
или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка
причината за искането, като при липса на данни за съществуващ конкретен и
реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението.
В цитираното Тълкувателно решение е посочено също, че в случаите
на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне
конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в
негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно
ограничаване на правата си.
По разноските: предвид характера на спора – спорна съдебна
администрация, разноските, сторени от страните, следва да останат в тяхна
тежест, така, както са направени. Правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127а, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетните деца, поради което
то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
5
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
На основание чл. 77 ГПК, въззиваемият и въззивник по насрещната
въззивна жалба М. Д. М. следва да бъде осъден да заплати по сметката на
Софийски градски съд за държавни такси държавна такса за насрещната си
въззивна жалба в размер на 25 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. №
-ти
14309/2020 по описа на Софийски районен съд, 86 състав, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, вр. чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата М. Д. М., ЕГН **********, за пътуване на децата
му Д.М. М., ЕГН **********, и К.М. М., ЕГН **********, извън територията
на Република България до граничните на Република България държави –
Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция,
държавите членки на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария и
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, без ограничения
в броя на пътуванията, по време несъвпадащо с режима на лични контакти,
определен с неподлежащ на обжалване съдебен акт, съответно определен с
влязъл в сила съдебен акт, на бащата с децата и без да се променя обичайното
местоживеене на децата в Република България и засягат техните учебни
ангажименти, с изключение на случаите, в които пътуванията са
организирани от учебните заведения, в които се обучават децата,
придружавани от майката И.И. М., ЕГН **********, или упълномощено от
нея пълнолетно лице, за срок до навършване на пълнолетие на децата.
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, вр. чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на майката И.И. М., ЕГН **********, за пътуване на децата й
Д.М. М., ЕГН **********, и К.М. М., ЕГН **********, извън територията на
Република България до граничните на Република България държави –
Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция,
държавите членки на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария и
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, без ограничения
в броя на пътуванията, по време съвпадащо с режима на лични контакти,
определен с неподлежащ на обжалване съдебен акт, съответно определен с
влязъл в сила съдебен акт, на бащата с децата и без да се променя обичайното
местоживеене на децата в Република България и засягат техните учебни
ангажименти, с изключение на случаите, в които пътуванията са
организирани от учебните заведения, в които се обучават децата,
придружавани от бащата М. Д. М., ЕГН **********, или упълномощено от
него пълнолетно лице, за срок до навършване на пълнолетие на децата.
6
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД
СЪГЛАСИЕТО на бащата М. Д. М., ЕГН **********, за издаването на
паспорт по реда на ЗБЛД на Д.М. М., ЕГН **********, и на К.М. М., ЕГН
**********, като след издаването на паспортите, те се съхраняват от майката
И.И. М., а преди всяко предстоящо пътуване на децата Д.М. М., ЕГН
**********, и на К.М. М., ЕГН **********, само с бащата М. Д. М., ЕГН
**********, ЗАДЪЛЖАВА майката И.И. М. да предоставя тези паспорти на
бащата М. Д. М. или преподавател от учебните заведения на децата, като
ЗАДЪЛЖАВА бащата М. Д. М., след приключване на пътуването, да върне
незабавно паспортите на майката И.И. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните, за присъждане на
разноски по делото, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, М. Д. М., ЕГН **********, да
заплати по сметката на Софийски градски съд за държавни такси държавна
такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7