№ 395
гр. Горна О., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101140 по описа за 2021 година
Установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците Г. ИВ. С. и П. Й. С.(двамата чрез адв.М.С. от ВТАК) твърдят в молбата си, че през
2005г. с Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ Д.К. с район на действие
ВТОС по изп.№172/2004г. притежавания от ищците недвижим имот, находящ се в с.П.
ул.“****“№1 Общ.Г.О., представляващ застроено дворно място УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на
с.П. Общ.Г.О., с площ от 1011 кв.м. с построената в този имот двуетажна еднофамилна жилищна
сграда, представляваща незавършено строителство в груб строеж, бил възложен на ответника.
Ищците твърдят, че владеят това дворно място непрекъснато от 1990г. и сградата в груб строеж,
която е в имота - от построяването и и понастоящем. Твърдят, че ответникът по иска никога не бил
предприемал действия, манифестиращи правото му на собственост, както и че те упражняват от
30.03.2005г. до момента в пълен обем правата на собственици върху дворното място и
незавършената сграда с намерението да ги придобият по давност и никога не са срещали пречки за
това от страна на ответника. Представят приложената Покана за доброволно изпълнение, с която
ЧСИ Д.К. ги уведомявала, че на 21.06.2021г. ще предприеме действия по въвод на ответника във
владение на дворното място и незавършената еднофамилна двуетажна жилищна сграда в този
имот. Тъй като от момента, в който ответникът е придобил собствеността/30.03.2005г./ до момента
той не бил упражнявал правата си на собственик на възложения му недвижим имот, ищците
твърдят, че той загубил тези права към 30.03.2015г. поради изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Предявен е иск за приемане за установено, че Г. ИВ. С. и П. Й. С. са собственици по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.П. ул.“****“№1, представляващ застроено
дворно място УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на с.П. Общ.Г.О., с площ от 1011 кв.м. с построената в
този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, представляваща незавършено строителство в
1
груб строеж, включваща - първи етаж, състоящ се от четири избени помещения, гараж, коридор и
стълбище,; втори етаж, състоящ се от дневна, столова кухня, три спални, коридор, дрешник,
тоалетна-баня, перално помещение и три тераси, таванско помещение, състоящо се от четири
складови помещения, две стаи и коридор, който имот е неурегулиран от улица с о.т. 143 през о.т.
25 към о.т. 153 и същият имот е урегулиран от страна на: поземлен имот-II-97-север, кв.17,
поземлен имот - ХII-99-Изток-кв.17, поземлен имот-I-100-запад-кв.17 при граници на имота:
улица, поземлен имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът М. АНГ. АНГ.(чрез адв.М.Н. от ВТАК) оспорва прдявения иск. Твърди, че е
придобил чрез постановление за възлагане на съдебен изпълнител недвижим имот, недвижим
имот, находящ се в с.П. ул.“****“№1 Общ.Г.О., представляващ застроено дворно място УПИ XIII-
100 в кв.17 по ПУП на с.П. Общ.Г.О., с площ от 1011 кв.м. с построената в този имот двуетажна
еднофамилна жилищна сграда. От този момент насетне е осъществявал и манифестирал власт
върху имота като негов собственик. Декларирал собствеността в „Местни данъци и такси“ и всяка
година е заплащал дължими данъци и ТБО. Ежемесечно посещавал имота си и е водил кандидат
купувачи за него. В нито един момент от придобиване на правото на собственост не е бил
възпрепятстван от ищците да ползва имота си. След придобиване на имота, същите доброволно са
го му го предали, поради което не е извършен въвод във владение. Такъв е извършен, по желание и
за сигурност от нов кандидат-купувач за имота. Твърди, че нито веднъж някой от ищците не е
оспорил собствеността на ответника, нито е манифестирал, че го владее само за себе си пред
действителния собственик. В поземления имот на ответника се намирала друга постройка, която
ищците ползвали и за която представят документи за собственост. Тази къща не била придобита от
ответника и той търпял ползване на поземления имот само в частта, за преминаване и ползване на
къщата, собственост на ищците. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на
чл.79 ал.1 от ЗС установявала, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната
вещ(corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик(animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В
конкретния случай, счита, че е придобил чрез участие в публична продан и постановление за
възлагане - целият поземлен имот и новопостроена сграда в груб строеж. Ищците са
осъществявали фактическа власт само върху собствения си имот- жилище, което не е предмет на
публична продан. Същите не са осъществявали фактическа власт върху имота и сградата в груб
строеж, на ответника. Моли да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
С договор за дарение, обективиран в нот.акт№. томV нот.дело№**** на ГОРС, Т.И. С. е
подарил на Г. ИВ. С. собствената си 1/2ид.част от дворно място, находящо се в с.П. Общ.Г.О.,
цялото от около 1000кв.м, за което е отрцден парцел XV-100 от кв.17 по плана на селото, а също
така и собствената си 1/2ид.част от жил.сграда и стопанските постройки, построени в дворното
място.
2
С договор за покупко-продажба за/срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нот.акт№60 томV нот.дело№1622/1990г. на ГОРС, И.П. С. е продал на Г. ИВ. С. собствената си
1/2ид.част от дворно място, находящо се в с.П. Общ.Г.О., цялото от около 1000кв.м, за което е
отреден парцел XV-100 от кв.17 по плана на селото, а също така и собствената си 1/2ид.част от
жил.сграда и стопанските постройки, построени в дворното място, за/срещу задължение за
издръжка и гледане към продавача и неговата съпруга.
С констативен нот.акт№180 за собственост на недвижим имот томV рег.№105.
нот.дело№710/2002г. на нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС, Г. ИВ. С. е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в с.П. ул.“****“№1 Общ.Г.О., представляващ застроено
дворно място УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на с.П. Общ.Г.О., с площ от 1011 кв.м. с построената в
този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, представляваща незавършено строителство в
груб строеж, включваща - първи етаж, състоящ се от четири избени помещения, гараж, коридор и
стълбище; втори етаж, състоящ се от дневна, столова кухня, три спални, коридор, дрешник,
тоалетна-баня, перално помещение и три тераси, таванско помещение, състоящо се от четири
складови помещения, две стаи и коридор, който имот е неурегулиран от улица с о.т. 143 през о.т.
25 към о.т. 153 и същият имот е урегулиран от страна на: поземлен имот-II-97-север, кв.17,
поземлен имот - ХII-99-Изток-кв.17, поземлен имот-I-100-запад-кв.17 при граници на имота:
улица, поземлен имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99.
По изп.дело№172/2004г. по описа на СИС на ГОРС е изнесен на публична продан от
24.02.2004г. до 24.03.2005г., недвижимия имот, находящ в с.П. ул.“****”№1, собственост на Г.
ИВ. С. и П. Й. С.. По делото с Постановление на съдия-изпълнителя от 25.03.2005г. е бил обявен
за купувач М. АНГ. АНГ. за сумата от 15356.00лв., която е внесена по сметка на ГОРС с
пл.нареждания. С Постановление/за възлагане на недвижим имот/ от 30.03.2005г. и на основание
чл.384 ал.1 ввр. чл.380-чл.383 от ГПК(отм.) СИ при ГОРС е възложил на М. АНГ. АНГ. недвижим
имот, находящ в с.П., ул.”****” №1, представляващ застроено дворно място, представляващо УПИ
ХШ-100 в кв.17 по ПУП на с.П. с площ от 1011кв.м. с построената в този имот двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, представляваща незавършено строителство в груб строеж,
включваща - първи етаж, състоящ се от четири избени помещения, гараж, коридор и стълбище;
втори етаж състоящ се от дневна, столова кухня, три спални, коридор, дрешник, тоалетна - баня,
перално помещение и три тераси, таванско помещение, състоящо се от четири складови
помещения, две стаи и коридор, които имот е неурегулиран от улица с о.т.143 през о.т. 25 към
о.т.253 и същият имот е урегулиран от страна на: поземлен имот II-97- север, кв.17, поземлен имот
- ХII-99-изток-кв.17, поземлен имот-1-100- запад-кв.17 при граници на имота: улица, поземлен
имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99 за сумата 15356.00лв.
По гр.дело№1140/2021г. е приложено със съпроводително писмо с вх.№5833/21.06.2021г.
изп.дело№20217280400235 по описа на ЧСИ Д.Колева с рег.№728 и с район на действие ВТОС.
Цитираното изп.дело е образувано по молба на М. АНГ. АНГ. по реда на чл.426 ввр. чл.522 от ГПК
за извършване на въвод във владение на основание Постановление/за възлагане на недвижим имот/
от 30.03.2005г.(влязло в законна сила на 28.04.2005г. и вписано в СВ към ГОРС под №. том3 вх.
№2514/04.05.2005г.), на недвижим имот, находящ се в с.П. ул.“****“№1 Общ.Г.О., представляващ
застроено дворно място УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на с.П. Общ.Г.О., с площ от 1011 кв.м. с
построената в този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
3
По делото са представени извлечения за платени задължения пред Отдел МДТ при
Общ.Г.О. от страна на М. АНГ. АНГ.(в т.ч. с приходна квитанция за платени данък недв.имоти и
такса битови отпадъци за 2021г.), декларация по чл.14 от ЗМДТ от 22.11.2007г.
По заявление от 15.06.021г. от М. АНГ. АНГ. е издадено удостоверение№7/16.06.2021г. за
груб строеж от Общ.Г.О., според което строеж „двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
гаражи“, находящ се в с.П. ул.“****“№1 Общ.Г.О., в УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на с.П.
Общ.Г.О., е завършен „груг строеж“ по смисъла на §.5 т.46 от ДР на ЗУТ.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Н.З.В. твърди, че отдавна
познава ищците и е посещавал имота в с.П. на ул.“****“№1. Описва съществуващите входна и
гаражна врати, които се заключват(„ключове имали собствениците на къщата“) и наличието на
тухлена ограда. В двора не можело да се разхожда чужд човек, защото имало и свободно движещи
се кучета. Зад къщата имало дворно място, което се обработвало(зеленчукова градина), като на
свидетеля ищците давали от готовата продукция. Освен къщата има друга незавършена къща(с
прозорци само на таванските помещения), на която бил ремонтиран част от покрива(4-5кв.м) от
страна на ищците преди 4-5години. Св.Н.Р.Г. познава ищците и поне един път седмично е ходила
в дома им. Твърди, че имало нова триетажна къща с покрив, която не била достроена - в груб
строеж, като на горния етаж имало прозорци. Вътре в сградата били складирани материали за
доизграждането и. По стените на къщата били направени канали за поставяне на
ел.инсталация(през 2006г.-2007г.). Твърди, че гаражът бил използван от ищците С.и. Двамата
обработвали дворното място и садели зеленчуци. Известно било на свидетелката, че през 2005г.
дворът бил продаден на публичен търг чрез съдия изпълнител. От ищците разбрала, че идвали
купувачи за къщата. Св.М.Н.М. познава двамата ищци и доста често им гостува(поне един път
седмично). Когато ходила в процесния имот не била виждала друг човек, който да твърди, че е
собственик на къщата или на дворното място. Счита, че в имота не можело да се влезе
безпрепятствено. Твърди, че ищците поддържали къщата(правили ремонт на покрива и
подменяли цигли, боядисвали врати) и двора. Преди и след 2005г. ищците закупували материали
за недовършения строеж(не били виждани лично от свидетелката). В градината ищците засаждали
домати, пипер и др. Св.П.М.Р. познава ответника и работи в агенция за недвижими имоти. От
около шест години рекламира имота в с.П., като ходила на огледи с клиенти(кандидат-купувачи).
Описва имота(къща на три етажа с покрив и тухли и без врати и прозорци, груб строеж и дворно
място). Имотът бил придобит от ответника А. чрез съдия-изпълнител. Впоследствие ответникът
решил да продаде имота. Свидетелката за последно водила кандидат-купувачи през м.май.2021г.
След като станало известно, че в другата малка къща живеят хора и дворът е общ(без ограда
между малката и голямата къща), купувачите се отказвали. На свидетелката не било известно да се
оспорва собствеността на А. и е бил осигуряван достъп до имота. Св.Д.С.А. познавал ответника,
като от него закупил друг имот в с.П.. Разбрал за процесния имот и ходил на оглед. В имота имало
триетажна къща в груб строеж(когато бил в имота нямало врати и прозорци), а зад къщата -
неголям двор и друга малка къща(свидетелят нямал информация дали тази малка къща била
обявена за продан). В къщата, респ. двора бил осигурен свободен достъп.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е
предявен положителен установителен иск за собственост. Това е така, защото ищците искат
4
установяване правото на собственост върху имота към настоящия момент, а не към един минал
момент. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва
претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право. Наличието на интерес се
обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е
носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. По правилото на
чл.154 ал.1 от ГПК – всяка страна следва да установи положителните факти, на които основава
своите искания. Ищците носят доказателствена тежест чрез преки доказателства, да изградят това
убеждение у съда като докажат конкретното придобивно основание, на което твърдят, защото
именно основанието за придобиване правото на собственост е релевантният за спора факт, който
подлежи на доказване в съответствие с чл.153 от ГПК, а не правото на собственост.
С Постановление за възлагане от 30.03.2005г. имотът е възложен на ответника. Цената е
платена. Няма данни за проведена незаконосъобразна процедура по публична продан, като същата
не е оспорена и постановлението е влязло в сила на 28.04.2005г. и е вписано в Служба по
вписвания гр.Г.О.. Извършено е разпределение на получената по изпълнителното дело сума.
Съдът не намира пороци в процедурата по провеждане на публичната продан на имота, а и това не
е предмет на настоящото производство, доколкото е налице влязло в сила постановление за
възлагане. Липсват данни по изпълнителното дело да е извършван въвод във владение на
имота(производството е спряно). Тъй като постановлението за възлагане е влязло в сила – то е
породило вещно-транслативен ефект. Ответникът е придобил и съответно ищците са загубили
своите права върху процесния недвижим имот въз основа на издаденото по изп.дело№172/2005г.
на СИС при ГОРС постановление за възлагане на недвижим имот. Главният спорен въпрос по
делото е дали ищците са придобили процесния недвижим имот на оригинерно правно основание -
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-
дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ(corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик(animus), т.е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си,
или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от
ЗС. В тази връзка, няма спор, че обикновеното неползване на имота не води до изгубване на
правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по
себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е
същественият елемент от предвиденото в чл.79 от ЗС придобивно основание. От друга страна,
основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от
чл.68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез други го“. Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване
фактическа власт върху вещ/обективен/ и това, че лицето което държи вещта, я държи като
своя/субективен/. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
5
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Законът(чрез чл.69 от ЗС) предполага наличието на намерение да
се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право,
е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД ввр. чл.84 от ЗС урежда волевото изявление
на субективния елемент на владението чрез процесуални средства(напр. предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост; чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот; изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н.).
Промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имота, следва да
бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се
противопостави на собствениците, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им. Промяната в намерението не трябва да остане
скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, тъй като
собствеността не се губи при неизползването на имота. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по
чл.79 ал.1 от ЗС и по чл.79 ал.2 от ЗС. Активното поведение трябва да бъде предприето от този,
който променя намерението си и от държател става владелец. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно държател, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, изключвайки владението на собственика, да превърне с едностранни
действия държането им във владение, упражнявайки фактическа власт върху целия имот в срока
по чл.79 от ЗС. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
собственика намерението да владее неговите идеални части за себе си, т.е. действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху вещта(напр. отстраняване от имота, недопускане,
оспорване на права и т.н.).
Съдът счита, че доказателства, които да обосновават извод, че ищците са владели явно и
несъмнено и необезпокоявано недвижимия имот, не са събрани. Не е установено по делото, че
ищците да са оспорили собствеността на ответника и в същото време да са манифестирали заедно
или поотделно, че го владеят само за себе си пред действителния собственик. Не са събрани
доказателства за намерението за своене на имота.
Анализът на гласните доказателства обуславя логичен извод, че в действителност няма две
групи противоречиви свидетелски показания(във връзка с това, кой свидетел от коя страна е
ангажиран), при което положение съдът следва да кредитира едните и да не даде вяра на другите.
Показанията не са противоречиви, защото свидетелите не споделят впечатления за едни и същи
моменти. Всяка група установява обстоятелства, различни от установените от другите свидетели,
защото показанията им касаят различни периоди от време. От показанията на разпитаните по
делото свидетели св.Н.З.В. св.М.Н.М. – „в двора не можело да се разхожда чужд човек, защото
имало и свободно движещи се кучета и заключващи се врати“. В същото време, „от около шест
6
години имотът в с.П. се рекламирал в агенция за недв.имоти, като се осъществявали
неколкократно огледи(последният оглед през м.май.2021г.) с клиенти(кандидат-купувачи), като в
къщата, респ. двора бил осигурен свободен достъп(показанията на св.П.М.Р. и св.Д.С.А.). Ищците
С.и поддържали къщата(правили частичен ремонт на покрива и подменяли цигли, боядисвали
врати), според показанията на св.М.Н.М. и св.Н.З.В., а по стените на къщата били направени
канали за поставяне на ел.инсталация(през 2006г.-2007г.), според св.Н.Р.Г.. Зад къщата имало
дворно място, което се обработвало(зеленчукова градина), според показанията на св.Н.З.В. и
св.М.Н.М..
От доказателствата по делото не може да се приеме, че Г. ИВ. С. и П. Й. С. са упражнявали
владение за себе си за срок, годен да ги направи изключителни собственици. Общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят
права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение,
да се брани(Определение№351/27.06.2018г. по гр.дело№15/2018г. – Iг.о. ВКС). Декларирането,
евентуално заплащането на данъци, не са действия, които законът свързва с придобиване на
правото на собственост по давност, респективно с изгубването му от неподалия данъчна
декларация съсобственик(Решение№8/23.01.2012г. по гр.дело№138/2011г. – Iг.о. ВКС). Впрочем
процесният имот е деклариран по надлежния ред и с платен данък и такса битови отпадъци от
страна на М. АНГ. АНГ.. Също така, регистрирането на постоянен адрес не означава, че лицето
живее на този адрес, респективно, че не упражнява фактическа власт върху друг имот, затова чрез
данните за адресната регистрация не може да се опровергава по спор за собственост обективния
признак на владението като елемент от придобивната давност(Решение№128/19.10.2017г. по
гр.дело№2493/2017г. – Iг.о. ВКС), още повече, че Г. ИВ. С. и П. Й. С.(и по показания на св.Н.З.В.)
живеят в другата малка къща в същия общ двор. Ищците са осъществявали фактическа власт само
върху собствения си имот-жилище, което не е предмет на публична продан. Не се спори, че
ищците са правили частичен ремонт на покрива(подменяли цигли), боядисвали врати, обработвали
общото дворно място. Това, обаче не означава, че съсобствениците са се дезинтересирали от
собствеността си. Полагането на грижи за имота е нормално за ползвателите-обикновени
държатели, което не ги прави владелци. Поддържането на имота не съставлява действие/действия,
които да отричат правата на собственика и не могат да се третират като проява на намерението на
ползвателите/държателите да владеят имота изцяло за себе си. Тези действия са такива по
обикновено управление и в тази връзка не могат да се приемат категорично като извършване на
своителни действия, които да превърнат лицата, ползващи имота от държатели във владелци на
идеалните части на съсобственика, както и да водят до отблъскване на владението на собственика
и довеждане до знанието му на намерението на тези държатели да владеят имота като свой.
Колкото и дълго собственикът М. АНГ. АНГ. да не е упражнявал фактическата власт върху
имота, той не може да загуби правата си, освен ако някой друг не придобие имота му по давност.
В настоящия казус не се доказа да са налични предпоставки, които да обосноват, че Г. ИВ. С. и П.
Й. С. са осъществявали такова давностно владение върху имота, което да бъде признато, че е
трансформирано в право на собственост. Така, предявеният иск от страна на Г. ИВ. С. и П. Й. С. с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС, за приемане за установено, че Г. ИВ. С. и П.
Й. С. са собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.П. ул.“****“№1,
представляващ застроено дворно място УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на с.П. Общ.Г.О., с площ от
1011 кв.м. с построената в този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, представляваща
7
незавършено строителство в груб строеж, включваща - първи етаж, състоящ се от четири избени
помещения, гараж, коридор и стълбище,; втори етаж, състоящ се от дневна, столова кухня, три
спални, коридор, дрешник, тоалетна-баня, перално помещение и три тераси, таванско помещение,
състоящо се от четири складови помещения, две стаи и коридор, който имот е неурегулиран от
улица с о.т. 143 през о.т. 25 към о.т. 153 и същият имот е урегулиран от страна на: поземлен
имот-II-97-север, кв.17, поземлен имот - ХII-99-Изток-кв.17, поземлен имот-I-100-запад-кв.17 при
граници на имота: улица, поземлен имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99, се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на
ответника А. направените по делото разноски – 600.00лв.(заплатено адвокатско възнаграждение -
според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на
ВКС).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на Г. ИВ. С. с ЕГН********** и П. Й. С. с
ЕГН********** – двамата с адрес: с.П. ул.“****“№1 Общ.Г.О.(чрез адв.М.С. от ВТАК – съебен
адрес: гр.Г.О. ул.“****“№11 ет.II) против М. АНГ. АНГ. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О.
ул.****“№11, за приемане за установено, че Г. ИВ. С. и П. Й. С. са собственици по давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с.П. ул.“****“№1, представляващ застроено дворно
място УПИ XIII-100 в кв.17 по ПУП на с.П. Общ.Г.О., с площ от 1011 кв.м. с построената в този
имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, представляваща незавършено строителство в груб
строеж, включваща - първи етаж, състоящ се от четири избени помещения, гараж, коридор и
стълбище,; втори етаж, състоящ се от дневна, столова кухня, три спални, коридор, дрешник,
тоалетна-баня, перално помещение и три тераси, таванско помещение, състоящо се от четири
складови помещения, две стаи и коридор, който имот е неурегулиран от улица с о.т. 143 през о.т.
25 към о.т. 153 и същият имот е урегулиран от страна на: поземлен имот-II-97-север, кв.17,
поземлен имот - ХII-99-Изток-кв.17, поземлен имот-I-100-запад-кв.17 при граници на имота:
улица, поземлен имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99.
ОСЪЖДА Г. ИВ. С. с ЕГН********** и П. Й. С. с ЕГН********** – двамата с адрес: с.П.
ул.“****“№1 Общ.Г.О. ДА ЗАПЛАТЯТ на М. АНГ. АНГ. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О.
ул.****“№11, сумата 600.00лв./шестстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
8