Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   4

                                                  гр. Сливница, 16.04.2020 г.

                                               В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 851 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 28 и сл. от Закона за закрила на детето.

Районен съд – гр. Сливница е сезиран с искане от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Сливница, детето Д.Н.З., с ЕГН ********** да бъде настанено на основание чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗД в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Драгоман за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на административното настаняване на детето в Кризисния център  14.11.2019 г. до 14.05.2020 г. или до промяна на обстоятелствата. Изложено е в искането, че детето Д.Н.З. е родено на *** г. в гр. Ботевград от майка Н.В.Г. и баща Н.Г.З.. Към момента Д.З. е на 15 години. Отдел „Закрила на детето“ гр. Ботевград е  предприел спешна мярка за закрила спрямо детето, след постъпило заявление от родителите, с което те искат детето да бъде изведено от семейството, тъй като постоянно ги лъже, бяга от училище, бяга от вкъщи и не се прибира. По данни от ДСП-Ботевград спрямо детето Д.З. има занижен родителски контрол и невъзможност за справяне с поведението му. Според родителите детето често лъже близките си за местонахождението си, бяга от училище, бяга от дома си и не се прибира. Отразено е в искането, че със социалните служители детето е споделило информация, че е било принудено да пребивава в жилище в гр. Ботевград. Няма роднини и близки, както и приемно семейство при които да бъде настанено.  В Кризисният център гр. Драгоман се полагат адекватни грижи за детето. Посочено е, че към настоящия момент детето е настанено по административен ред в Кризисния център и спрямо него съществува риск по смисъла на § 1, т.11, б „в“ от допълнителните разпоредби на ЗЗД. Поради това се иска детето Д.Н.З. да бъде настанено в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Драгоман за срок от 6 (шест) месеца от 14.11.2019 г. до 14.05.2020 г. или до промяна на обстоятелствата.

Майката Н.В.Г. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че желае дъщеря й Д. да бъде настанена в Кризисен център. Посочва, че заедно с баща на детето упражняват споделено родителските права върху нея и сестра й, но срещат сериозни затруднения с Д.. Често се е случвало тя да напуска училище, да ги лъже за местонахождението си и да я откриват в неподходяща за нея среда сред ромското население в гр. Ботевград. Майката на детето заявява, че нито тя, нито бащата могат да се справят с поведението й, поради което счита, че настаняването й в Кризисния център е в неин интерес.

Бащата Н.Г.З. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че е в интерес на дъщеря му да бъде настанена в Кризисния център. Посочва, че той се грижи за двете си дъщери, като е подпомаган от своята майка в непосредствените грижи за децата, тъй като е професионален шофьор. Заявява, че дъщеря му Д. е започнала да го лъже, да бяга от училище и да пребивава в дома на своя приятелка, чийто баща се занимава с трафик на жени. Това наложило да се обърне към полицията и социалните служители.

При изслушването си в съдебно заседание непълнолетната Д.Н.З. твърди, че се чувства добре в кризисния център, но желае да се прибере в дома си. Посещава редовно училище. Споделя, че преди да бъде настанена в центъра е поддържала контакти с момче, чийто родители се занимават с трафик на жени с цел сексуална експлоатация, но е прекратила контактите си с него. Посочва, че за нея не са настъпили негативни последици от тези контакти.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие следното от фактическа страна:

Д.Н.З. е родена на *** г. в гр. Ботевград от майка Н.В.Г. и баща Н.Г.З., което се установява от удостоверение за раждане, издадено от община Ботевград, въз основа на акт за раждане  № 0151 от 30.06.2004 г.

От представения по делото социален доклад, се установява, че детето Д.Н.З. от раждането си е отглеждана в семейството си, а след раздялата на родителите си – се отглежда от бащата заедно с по-малката й сестра. При отглеждането на децата бащата е подпомаган от своята майка, с която живеят в едно домакинство и която полага непосредствените ежедневни грижи за децата. В доклада е отразено, че между детето и семейството й има изградена емоционална връзка. Спрямо него обаче е налице занижен родителски контрол и невъзможност за справяне с поведението му.

Отразено е в докладите, че детето е нормално развито психически и физически за възрастта си, спазва правилата за поведение в кризисния център, посещава редовно учебните занятия. Посочено е в доклада, че детето е в риск и подходящата мярка за закрила е настаняването му в Кризисния център, тъй като в хода на проведеното проучване не са установени близки и роднини, които желаят да се грижат за Д. в семейна среда. 

Със заповед № ЗД/Д-СО-БГ-025 от 14.11.2019 г. на Директора на ДСП – Ботевгпад, Д.Н.З. е настанена временно в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Драгоман за срок от шест месеца или до промяна на обстоятелствата.

При горните факти се налагат следните изводи:

Искането е основателно и следва да бъде уважено.

От представените по делото доказателства се установява, че Д.Н.З. е “дете в риск“ по смисъла на пар. 1, т. 11, б.„а”, „в” и „д“ от ДР към ЗЗД, тъй като детето е останало без грижата на родителите си, за нея са били налице опасност от увреждане на нейното психическо, физическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и риск от отпадането й от образователната система. С оглед заявеното в съдебно заседание от детето, съдът приема, че тази опасност не е отпаднала, тъй като за него трайно не се полагат непосредствени и ежедневни грижи от родителите му. Налице са основанията по чл. 25, ал.1, т. 4 ЗЗД за настаняването му извън семейството. От събраните доказателства се установява, че възможностите за оставане на детето в семейна среда са неблагоприятни с оглед неспособността  на родителите да се справят с грижите за детето и най – вече с оглед на неговото физическо и психоемоционално развитие, риска от отпадането му от училище. Това означава, че Д.Н.З. следва да бъде настанена в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Драгоман, срокът на настаняването й следва да бъде определен на 6 месеца или до промяна на обстоятелствата.

Воден от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

НАСТАНЯВА на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето Д.Н.З., с ЕГН **********, в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Драгоман, за срок от 6 месеца, считано от датата на административното й настаняване от 14.11.2019 г. до 14.05.2020 г. или до промяна на обстоятелствата.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок от получаване на съобщението пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                       Районен съдия: