Мотиви към решение № 197, постановено на
04.02.2020 г. по
НОХД № 5748 по описа на Районен съд - Варна за
2019 г.
Производството по НАХД №
5748 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. е образувано във връзка с
внесен в Районен съд - Варна обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Е.И. за това,
че на 12.06.2019 г. в с. Гроздьово, обл. Варна
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Кадет“ с рама № W0L000034M5051140, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“ и чл.140, ал. 2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната…“, а именно Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1
от НК.
В проведеното
разпоредително заседание съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 78а НК, поради което делото беше разгледано по реда на
глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура - Варна поддържа повдигнатото обвинение срещу подс.
Н.И., като предлага административното наказание на обвиняемия да бъде в
минимален размер.
Защитникът адв. А.Д. заявява, че
са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК, като моли за налагане на
глоба в минимален размер, излагайки съображения, че подс.
И. е в затруднено икономическо състояние, предвид това, че има деца, за които
да се грижи и с оглед липсата на постоянна работа и доход.
Разпитан в хода на
досъдебното производство подс. И. се признава за
виновен, като заявява, че това е бил единственият път, в който е управлявал
моторно превозно средство. В хода на съдебното следствие заявява, че не желае
да дава обяснения. Упражнявайки правото си на лична защита, изразява съжаление
за случилото се и моли за налагане на административно наказание глоба в
минимален размер, за да може да го плати. В последната си дума отново изразява
съжаление и отправя молба за налагане на глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Н.Е.И. е роден на *** г.
в гр. Провадия, с настоящ адрес ***. Същият е български гражданин, без
образование, във фактическо съжителство, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На
28.05.2019 г. св. Я.Р.Я. подал заявление за прекратяване на регистрацията на
собствения му лек автомобил марка и модел „Опел Кадет“ с рег. № В 7138 СС и с
рама № W0L000034M5051140. Към заявлението св. Я. подал декларация, в която
посочил, че автомобилът се съхранява в частен имот, находящ
се на адрес с. Гроздьово, обл. Варна, ул. „Гагарин“.
Заедно със заявлението св. Я. върнал и двата броя регистрационни табели за
автомобила.
Няколко
дни по – късно по улицата, на която живее св. Я., минал подс.
И., който настоял да закупи автомобила. Двамата се договорили, като св. Я.
предал владението върху автомобила, без да е сключен договор за
покупко-продажба.
На 12.06.2019
г. св. И.К.А. (мл. автоконтрольор в Участък – Долни Чифлик) и св. Ж.Д.Х. (мл.
автоконтрольор в Участък – Долни Чифлик) били на работа в екип за времето от
08,30 ч. до 20,30 ч.
Около 15,30 часа подс.
И. управлявал посочения по-горе лек автомобил в с. Гроздьово, обл. Варна, по бул. „Георги Димитров“ в посока центъра на
селото. Автомобилът бил без поставени регистрационни табели.
Полицейските служители спрели за
проверка автомобила, след което установили самоличността на водача – подс. Н.Е.И., както
и рамата на автомобила. По номера на рамата направили справка през ОДЧ за
регистрацията на автомобила, от която се установило, че моторното
превозно средство не е регистрирано по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000
год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства: обясненията на подс. Н.Е.И. (л. 21 от ДП), показанията на св. И.К.А. (л.
26 от ДП); св. Ж.Д.Х. (л. 27 от ДП); св. Я.Р.Я. (л. 29 от ДП); писмените
доказателства: справка по история за превозно средство (л. 16 от ДП); справка
за собственост на МПС (л. 17 от ДП); заявление за прекратяване на регистрацията
на МПС (л. 33 от ДП); декларация от Я.Р.Я. (л. 34 от ДП); свидетелство за
регистрация на МПС (л. 35 от ДП); справка за нарушител/водач (л. 39 от ДП);
справка за съдимост и бюлетин за съдимост (л. 15 - л. 17 от съдебното дело).
Авторството на деянието и
субективната му страна се установяват на първо място от показанията на св. И.К.А.
и св. Ж.Д.Х.. Същите последователно и в необходимата пълнота излагат основните
относими към предмета на доказване обстоятелства, а именно че непосредствено са
възприели подс. И. да управлява процесното моторно
превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред. Съдът
кредитира изцяло показанията на посочените двама свидетели, тъй като не
съдържат противоречия в себе си и такива помежду им. На следващо място
показанията на св. А. и св. Х. се подкрепят и от направеното, макар и
декларативно, самопризнание от подс. И..
Показанията на посочените свидетели се потвърждават и от
разпита на св. Я., който заявява, че като собственик е прекратил регистрацията
на процесното МПС, след което го е предал срещу заплащане на подс. И.. Липсата на регистрация на моторното превозно
средство се установява и от представената по делото справка за собственост на
МПС с рег. № В 7138 СС, в която е посочено, че на 28.05.2019 г. регистрацията
на посоченото МПС е прекратена.
При преценка на
доказателствената стойност на обясненията на подс. И.,
дадени в хода на съдебното следствие, съдът взе предвид, че същите имат
характер както на доказателствено средство, така и на средство за защита. В
конкретния случай в обясненията на подсъдимия се съдържат самопризнания, поради
което представляват едно от най - достоверните доказателствени средства за
установяване на съставомерните факти.
Съдът кредитира всички събрани по делото писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, поради което въз основа на тях и на гласните доказателствени
средства изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Н.Е.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
За съставомерността на деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава
на престъпление :1. деецът да управлява МПС и 2. същото да не е регистрирано по
надлежния ред на територията на Република България.
Съгласно чл.140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната.
В изпълнение на законовата делегация министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, по реда на която е следвало да бъде регистрирано
моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия.
От обективна страна подс. И. *** е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Кадет“ с рама № W0L000034M5051140, което не е регистрирано по надлежния ред.
От субективна страна подс. И. е
действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието – съзнавал е, че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е било без поставени
регистрационни табели.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намери, че подс. Н.Е.И. е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
предмет на повдигнатото му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че подс. И.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за
извършеното от подс. И. престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до една година или глоба от петстотин до хиляда лева; деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
деянието, доколкото е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, считано от 23.02.2015 г.; спрямо него не е бил прилаган институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
По изложените съображения съдът на основание
чл.78А, ал.1 НК освободи подс. И. от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК, като му
наложи административно наказание глоба.
При индивидуализацията на
наказанието съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на подс. И., трудовата и
семейната му ангажираност, изразеното съжаление за стореното, проявената
критичност и изразената готовност доброволно да изпълни наказанието.
Поради това, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът счете, че на подс. И. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: