М О
Т И В И
към
присъда № 197 по
НОХД № 284 от 2019г. по описа на БОС
Съдебното
производство по делото е образувано по внесен в
съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу К.В.Х., ЕГН:
********** с обвинение по чл. 343, ал.3, б.“б”,
вр. ал.1, б.“в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание прокурора поддържа обвинението срещу подсъдимия, което намира за
безспорно. Предлага за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът да отмери наказанията лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС в срок от по три години, като наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при общ
първоначален режим.
Адв.Андонов - повереник
на частните обвинители С.П.П., П.С.П. и С.С.П.,
поддържа обвинението и пледира съдът да
наложи наказание лишаване от свобода над
средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият К.Х. дава
обяснения, изразява съжаление за случилото се. Моли съда да постанови справедлива
присъда, като му наложи наказание, което да не бъде ефективно търпяно. Защитата
му отрича виновно поведение, защото счита, че подсъдимият е взел всички мерки за спазване на чл.119 и чл.120 от ЗДвП.
Пледира за непредпазливото деяние на
подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода при привес на смегчаващите вината
обстоятелства и с приложение на чл.66 от НК, а наказанието лишаване от правоуправление да не се налага.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият К.
Х. е правоспособен водач с категории ABC DE D AM ТКТ BE и работи като *** в „***, гр.***.
На 16.03.2018г.
подсъдимият изпълнявал трети за деня курс по градска линия „Б12“ с автобус марка „***“ модел „ ***“ с
per. № ***. Управляваният от подсъдимият автобус се движел в гр.Бургас, ж.к. “Меден рудник“ от
ул. „Въстаническа“ към кръстовището с бул. „Александър Георгиев-
Коджакафалията“, по който е следвало да продължи в посока към бул. „Захари С.“. Подсъдимият
спрял автобуса и изчакал зелен сигнал на светофара за да навлезе в
кръстовището.
На бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“ в
посока бул. „Захари С.“ имало три ленти за движение, като най-дясната била
означена за движение на автобуси (бус-лента), следвали още две ленти, разделени
с единична прекъсната линия. Насрещното платно е отделено с разделителен остров
и се състои също от три ленти за движение. На кръстовището била положена маркировка „Пешеходна пътека“ тип М8.2.
Времето било облачно, сухо. Пътният участък бил
прав, равен, със сух асфалт. Кръстовището било регулирано с пътна маркировка,
пътни знаци и работеща в нормален режим светофарна уредба за автомобили и
пешеходци.
Светофарната уредба е работила в нормален режим, като
при зелена светлина за пешеходците свети зелен сигнал и за завиващите наляво
автомобили, идващи от ул.“Въстаническа“ и на дясно завиващите по същата улица, идващи от насрещния
светофар.
Когато светнал зеления разрешителен сигнал пешеходката И. Д.- Л. П. предприела пресичане
на пътното платно на бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“ по пешеходна
пътека тип М8.2 отдясно наляво пред траекторията на движение на автобуса по
градска линия Б12.
На зеления светлинен сигнал потеглил и подсъдимия. Управляваният от него автобус
навлязъл в кръстовището и предприемайки ляв завой се насочил към бус лентата на
бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“. По същото време пешеходката е
изминала 4,5м върху платното на булеварда, движейки се около средата на
пешеходната пътека със спокоен ход. Тя вече е била подминала бус-лентата и започнала да пресича
средната лента, когато движещия се със скорост 25км/ч автобус я ударил с
крайната си предна дясна част. От навлизането му в кръстовището до момента на
съприкосновение с пешеходката автобуса е изминал 23м. Подсъдимият реагирал с
аварийно спиране. Ударената пешеходка П.
паднала на пътното платно вдясно от
автобуса. Излезлите от автобуса свидетели И.М. и З.И. видели лежащата до
втората врата пострадала и уведомили тел.112.
Подсъдимият също излязъл от автобуса и с бутилка вода започнал да мокри лицето и шията на П..
На местопроизшествието пристигнали екипи на Спешна медицинска помощ и
на полицията. Пострадалата пешеходка била откарана и настанена за лечение в
ОАИЛ на „УМБАЛ-Бургас“ АД гр.Бургас, където на 25.03.2018г. в 12.32ч. починала.
Непосредствената причина за смъртта според вещото лице д-р Параско Парасков ,
изготвил съдебно-медицинска експертиза
№55/2018г., е тежката черепно - мозъчна
травма довела до мозъчен оток и кома.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените
по реда на чл.281, ал.4, ал.5 от НПК показания
на свидетелите И.М. и З.И., дадени в досъдебното производство,
заключенията на вещите лица изготвили автотехническата, техническата и
съдебно медицинската експертиза, от протокола за оглед, снимковия
материал, свидетелството за съдимост , справките от КАТ и другите писмени документи по делото, както и частично от
обясненията на подсъдимия.
Според тези обяснения след навлизането си в
кръстовището, подсъдимият погледнал в
огледалото отляво за да даде предимство на движещите му се отляво автомобили,
които преминали, изтеглили се и
пешеходците от първата пешеходна пътека. Когато автобусът преминал през първата
пешеходна пътека, подсъдимият видял
пострадалата и ударил спирачки, но ударът се е състоял. Според подсъдимия: „Първата
пешеходна пътека е с червено нарисувана, а втората е с бяло, непосредствено до
нея, на два-три метра е другата пешеходна пътека. Те са две пешеходни пътеки.
Аз така ги виждам – две пешеходни пътеки.“ – л.60 от НОХД№284/19г. на БОС. Според
тези обяснения вниманието на подсъдимия е било ангажирано с безопасното
извършване на левия завой в кръстовището и насочване на автобуса към
предстоящата спирка на бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“. Подсъдимият
не съобщава ограничаване на видимостта при придвижването му.
Тук е необходимо да се отбележи, че на бул.
„Александър Георгиев- Коджакафалията“ пешеходната пътека е една, а не две
успоредни , една след друга по посока на движение на подсъдимия. Наричаната от
него „първа“, „с червено нарисувана“ пешеходна пътека, в действителност
представлява напречна маркировка от две успоредни прекъснати линии, състоящи се
от квадрати, оцветена между тях в червен цвят и служи за е обозначаване на „Велосипедна пътека“ - М9 –
чл.64, т.4 от ППЗДвП.
Твърденията на подсъдимия за изчакване да се
изтеглят пешеходци по първата пешеходна са напълно изолирани от останалия
доказателствен материал. Отделно, при така
описваната от него ситуация на изчакване придвижването на пешеходци по „първата
пътека“ е необяснимо невъзприемането на движещата се вече пострадала по
следващата „втора“ пешеходна пътека. Тези твърдения на подсъдимия не кореспондират и с показанията на свид.М. от
съдебното производство, твърдяща пресичане на бул. „Александър Георгиев-
Коджакафалията“ от пешеходци , но в срещуположната на пострадалата посока и
спиращи на разделителния остров, т.е. такива , чието „изтегляне“ не е
изчаквано. В тази им част съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия.
Разказа на свидетелката М. за начина на предвижване на автобуса в
съдебно следствие е различен от разказаното от нея в досъдебното производство.
В съдебно следствие свидетелката разказва, че след потегляне на автобуса на
зелен сигнал, извършвайки завой наляво,
автобусът спрял, за да преминат
пешеходци. След това потеглил отново и според свидетелката “след някакви
секунди рязко наби спирачки и след още няколко секунди видях една жена, която
буквално се прекатъркули точно до втората врата“. На допълнително зададени от съда въпроси свидетелката отговаря, че не
може точно да си спомни дали автобуса е бил напълно спрял или е бил намалил скоростта, за да минат пешеходците. След предявяване на
фотоалбума на л.73-л.75 от досъд.п., същата свидетелка твърди, че е видяла
пешеходци, пресичащи бул.“Ал.Коджакалията“, които се движели срещуположно на пострадалата и след като пресекли другото
платно, застанали на разделителния
остров. Показанията на свидетелката в тази им част съществено се различават от показанията й в
досъдебното производство, според които тя не може да каже дали автобуса е
спирал или само намалявал скоростта на светофара преди да навлезе в кръстовището между ул.
"Въстаническа" и бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“. В
досъдебното производство тя е разказала, че след навлизане в кръстовището и при
извършването на ляв завой, е видяла жена
да пресича платното, преминала е „първото платно отдясно наляво“, тогава чула
шум, наподобаващ пукане на гума, а след това
и набиване на спирачки от подсъдимия.
След приобщаване на основание чл. 284, ал. 4 вр. ал.
1, т. 1 от НПК, на показанията й от досъдебното производство ( протокол за
разпит от 26.03.2018г.-л.16 от
досъд.п.), свидетелката заявява, че причина за противоречията е, че към
датата на съдебното следствие не може да си
спомни подробности на инцидента и че не е сигурна „за самата жена – къде е пресичала и дали наистина точно нея
съм видяла.“ Ако десет дни след ПТП спомените й са били значително по-ясни ,
тогава е нелогично и необяснимо премълчаването в разпита й пред разследващия
орган на твърдяните пред съда факти за спиране на автобуса в участъка на
кръстовището и за преминане на пешеходци.
Ако такива пешеходци са пресичали съседното платно на бул. „Александър
Георгиев- Коджакафалията“ отляво надясно по посока на движение на автобуса, както
твърди свидетелката, то подсъдимият е нямало причина да ги изчаква, защото
пресичаното платно е насрещно на движението му. Липсва и причина тези пешеходци
да изчакват на разделителния остров при
разрешителен за тях зелен сигнал за пресичане.
Изразените след приобщаване на показанията от
досъдебното производство съмнение от свидетелката дали точно пострадалата е
видяла са безпочвени. Видно от показанията й от досъдебното производство тази
свидетелка , седяща от лявата страна срещу втората врата на автобуса, е видяла
не само претъркулването на пострадалата
до втората врата, а ясно е
възприела пешеходката още при завиването наляво на автобуса и го е описала: “…една
жена върви по платното с умерени крачки, като не мога да кажа дали върви точно
върху пешеходната пътека…“ – г. на л.16 от досъд.п. Тези показания се
потвърждават от изображенията в приложения фотоалбума към техническата
експертиза, от които се установява, че при осъществяване на левия завой от
автобуса пътното платно на бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“ се
пресича единствено от пострадалата пешеходка. Други пешеходци, още повече
група, нито пресичащи булеварда, нито такива намиращи се върху разделящия
платната остров, няма. В същите показания свид. М. съобщава още едно
обстоятелство, премълчано в показанията й пред съда – непосредствено след удара
на пешеходката и преди да излезе от кабинката на водача, подсъдимият извикал: „Блъснахме
някого!“ В обсъдените части на констатирани противоречия съдът по посочените
съображения кредитира дадените от свидетелката показания пред разследващия
орган.
Свидетелката И. е работила като *** в автобуса и по
време на ПТП е взимала информацията от валидатора на автобуса, поради което е
нямала преки наблюдения върху движението. Според показанията й от досъдебното
производство преди да падне пред кабината на водача, когато автобусът рязко
спрял, тя е чула шум от удар и видяла една „зелена топка“, която била пред стъклото и паднала. След излизането си
от автобуса свид.И. е видяла, че ударената жена е била облечена със светлозелени
дрехи и около нея имало кръв.
В съдебно заседание тази свидетелка не съобщава за
чутия удар преди да падането си в
автобуса, но уточнява, че е видяла „зелената топка“ в дясната част на
панорамното стъкло. Именно над дясната чистачка на предното панорамно стъкло е
немерено отразеното в протокола за оглед петно, отстоящо на 93см. вдясно от
извивката на панорамното стъкло и на височина 1,45см от земята.
Освен за възприетия шум от удар преди падането й, други съществени
различия в показанията й в съдебната и досъдебна фаза не се констатират. И в двата
си разпита тази свидетелка съобщава за спиране на автобуса само на светофара,
но не и за последващо спиране в района на кръстовището преди ПТП. След
прочитане на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК на показанията й
от досъдебното производство, свидетелката заявява, че те са верни, а пропуснато
звук на удар обяснява с липсата на спомени.
На предоставените от „***“ ** записи от камерите за
видеонаблюдение от автобус марка “**” с
рег.№ *** и от ЦВУТ гр.Бургас записи от камери за видеонаблюдение към ЦВУТ
гр.Бургас, разположени на кръстовище „Битака“ и на спирка на градския транспорт
пред бл.457 в кв.“Меден Рудник“, е била проведена техническа експертиза от
вещото лице Павлов, в резултат на което е установено, че няма признаци за
манипулация на записите. Двадесет кадъра
от същите записи са били разпечатани на хартиен носител и приложени към
експертизата – л.73-л.73 от досъд.п. Фотосите много ясно онагледяват участъка ПТП
и дават достатъчна представа за
динамичното развитие на инцидента с придвижването на пешеходката и на
автобуса и напълно кореспондират с описания в заключението на автотехническа
експертиза механизъм на ПТП.
Механизъма на ПТП се изяснява от заключението на
автотехническа експертиза, показания на свидетелите
И.М. и З.И., дадени в досъдебното производство, заключенията на вещите лица
изготвили автотехническата, техническата
и съдебно-медицинската експертиза,
от протокола за оглед, ведно с фотоалбума към него.
Според заключението на автотехническа експертиза(АТЕ)
удара се е състоял на 7м. от приетия в
протокола за оглед ориентир (тролейбусен стълб, отстоящ на 1м вдясно от края на
пътното платно на бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“) и на 4,50м. вляво
от десния бордюр на платното на същия булевард. Мястото на удара на пешеходката
е бил около средата на пешеходната пътека, по която тя се е движила и в средната лента за движение на булеварда в
посока към бул.“Захари Стоянов“. За времето от навлизането й на пътното плато и
изминаването на 4,5м. до мястото на удара (4сек.), автобусът би изминал 33,2м.
След навлизане в кръстовището той е изминал до мястото на удара 23м, което
сочи, че когато пешеходката е предприе пресичане на пътното платно автобусът
все още не бил навлязъл в кръстовището.
В момента на
удара скоростта на автобуса е била 25км/ч. На тази скорост съответства опасна
зона за спиране на автобуса от 16м., която се изминава за 2,8сек. За
изчисляването скоростта на движение на автобуса в момента на удара е ползвана отразената в протокола за
оглед оставена следа под предна дясна
гума на същото МПС с дължина 2,60м и
ширина 22см. Дали е имало и други оставени спирачни следи под всяко от шестте
гуми на автобуса (както твърди подсъдимия) е ирелевантно, доколкото и
фиксираната в огледния протокол е достатъчна за определяне на скоростта по
време на удара и респективно, за изчисляване на опасната зона. При наличието на
тази обективна следа и съобразявайки че удара на пешеходката се е състоял в
предна дясна част на автобуса, то напълно ненужно е да се съобразява неговата
дължина или някакви други фактори, които според защитата вещото лице би следвало да узнае от беседа с водачите.
Обвързаността на това заключение с протокола за оглед не е опорочена, доколкото
протокола съдържа всички задължителни реквизити по закон, а съдържателната оскъдност
на същия протокол се компенсира от направените по време на извършването му и
приложени фотографии. Желанието на
защитата за разпит на присъствалите поемните лица не се обосновава с никакви аргументи, освен с
предположение, че същите биха съобщили за евентуално допуснати съществени
процесуални нарушения при извършването на това процесуално –следствено действие.
Съдът кредитира изцяло експертно заключение на в.л. Едрева,
защото е изградено на основата на всички обективни находки, установени по
делото и на приложените научни знания. Това заключение напълно съответства и на
приобщените показания на свидетелите И.М. и З.И. , дадени в досъдебното
производство, на заключенията на
съдебно-медицинската експертиза и на
техническата експертиза и приложените към нея фотоалбум. Разпоредбата на чл.
153 от НПК съвсем ясен регламентира предпоставките , при които е
необходимо да бъде назначено допълнителна или повторна експертиза. Допълнителна експертиза се допуска
при наличие на основателни съмнения в пълнотата на основната експертиза или при
констатирани неясноти в отговорите на поставените задачи. Такива не се
констатирани.
Необходимо е да се подчертае, че посочената в
експертизата скорост от 25км/ч е скоростта на автобуса към момента на удара, а
настъпилото ПТП не е в резултат на нарушения на правилата за скоростта.
Неоснователно е и поставеното отново от защитата
и в съдебно следствие искане за събиране
на доказателства, касаещи психическото състояние на И. Д.- Л. П., поради
съмнение, че с предприето пресичане на
пътното платно на бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“ тя е решила да
извърши посегателство на живота си. Предприетото пресичането на пътното платно
на булеварда на точно на обозначеното място - ясно очертана пешеходна пътека
тип М8.2 и при съблюдаване на разрешителен сигнал на светофарната уредба, не
само не индикира суициден опит на който и да е извършващ го пешеходец, а
напротив сочи за отсъствие на каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалата.
Вида на получените телесни увреждания и причината за
смъртта на пострадалата се установяват
от заключението на вещото лице д-р Параско
Парасков, изготвил съдебно-медицинска
експертиза №55/2018г. При огледа и аутопсията на И. Д.- Л. П. са установени политравматизъм - съчетана травма
глава, гръден кош, крайници и таз. Тежка черепно мозъчна травма със счупване на
черепа, контузия на мозъка, субарахноидна хеморагия. Счупване на лява
зигоматична кост. Тежка гръдна травма със счупване на ребра двустранно по две
линии. Счупване на дясна ключица. Контузия на белия дроб. Двустранни плеврални
изливи. Счупване на лява мишнична кост. Счупване на лява лъчева и лакетна
кости. Счупване на лява срамна кост. Охлузвания и кръвонасядания по тялото. Непосредствената
причина за смъртта според вещото лице е тежката черепно - мозъчна травма довела
до мозъчен оток и кома. В съдебно следствие вещото лице уточнява механизма на
получените увреждания – в лявата част на тялото от съприкосновението с автобуса
, след което при падането си върху платното е пострадалата е получила травми
вдясно на тялото и фрактуриране на черепната основа. На въпрос на защитата вещото
лице категорично отговаря, че пострадалата П. е нямала установени заболявания
или физически недостатъци, способстващи настъпването на смъртта.
Въз основа на така установените факти съдът намира,
че с поведението си подс. К.В.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал.3,
б.“б”, вр. ал.1, б.“в”, вр. чл.342, ал.1
от НК. Това е така , защото на 16.03.2018год. около 14.31ч. в гр.** на
пешеходна пътека тип М8.2 на бул. „***“ в посока бул. „***“, при управление на
автобус марка “*** ”, модел „ ***“ с
рег.№ *** нарушил правилата за движение по чл.119, ал.4 от ЗДвП и чл.120, ал.1,т.2
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д.-Л. П. ЕГН: **********,
настъпила на 25.03.2018г.
От обективна страна подс.Х. нарушил правилата по чл. 119, ал.4 и чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.120,
ал.4 от ЗДвП, когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -
да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
Нормата на чл.119, ал.4 от същия закон задължава водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства да пропуснат
пешеходците.
Разпоредбата на чл.120, ал.1,т.2 от ЗДвП, уреждаща
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар. Разписаното в нея
задължение за водача на ППС възниква
след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, респективно в конкретния
случай след потегляне на автобуса от стоп линията с предстоящо преминаване през
пешеходната пътека на ул.“Въстанническа“ и навлизане в кръстовището. Правилото
на чл.119, ал.4 от ЗДвП регулира поведението на водачите на завиващите
нерелсови ППС, а в случая след навлизане в кръстовището подсъдимият е извършвал
именно ляв завой. Това правило се явява специално по отношение на общото правило
на чл.25 от същия закон, разписваща конкретните мерки при извършване на маневра
по отношение на един субект от
участниците в движението – пешеходците, поради което в разглеждания
инцидент правилата на чл.119, ал.4 от ЗДвП и чл.120, ал.1,т.2 от ЗДвП не са в съотношение общо към специално.
В случая е от значение факта, че автобусът още не е бил
навлязъл в кръстовището, когато пешеходката предприела пресичане на пътното
платно. Пострадалата е навлязла в
платното на бул. „Александър Георгиев- Коджакафалията“ на кръстовището с
ул.“Въстаническа“ и започнала пресичането му по
обозначена с напречна пътна маркировка пешеходна пътека М8.2, при
подаден разрешителен сигнал за преминаване. Според заключението на АТЕ още от началния
момент на навлизането на автобуса в
кръстовището, неговия водач - подс. Х., имал директна към пешеходната пътека и обективна възможност
да възприеме пресичащата пешеходка. Когато пешеходката е стъпила на пешеходната
пътека, тя не е попадала в опасната зона за спиране на автобуса(16м), но тя
вече е представлявала опасност за движение на автобуса. Тази опасност е
изисквала подсъдимия да прояви
достатъчно внимание и да изпълни задълженията
си по чл. 119, ал.4 и чл. 120, ал.1, т.2
от ЗДвП и предостави предимство по предписания начин - да намали скоростта или
спре.
Ударът се е
състоял на пешеходната пътека.
Подс.Х. имал техническа възможност да пропусне
пешеходката П. пред автобуса при извършване маневра завиване наляво, но не го е
сторил. С поведението си той е станал причина за настъпилото на
пешеходната пътека ПТП, пряка и непосредствена последица от което е и настъпилият
общественоопасен резултат – смъртта на И.
П.. Причинените на пострадалата увреждания
са в резултат от съприкосновението й с управлявания от подсъдимия автобус и
последващото й падане на терена. Непосредствена причина за смъртта на пострадалата
е е тежката черепно - мозъчна травма довела до мозъчен оток и кома.
От субективна страна деянието е извършено от подс. Х.
виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, по смисъла на чл. 11,
ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на И. П., но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид дългогодишната си шофьорска
практика и достатъчния житейски опит. В
конкретната усложнена пътна обстановка съблюдаването на правилата за извършване
на маневра и в частност ляв завой с
предоставяне на право на преминаване на други МПС в кръстовището, не може да
става за сметка на неизпълнение на задълженията по чл. 119, ал.4 и чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Подсъдимият от над пет години управлявал автобус марка „***“ - един от тридесетте експлоатирани в градския обществен транспорт
за превоз напътници. ПТП се е състояло при третия за деня курс, изпълняван от подсъдимия по маршрут на градската линия Б12. Заявена от
защитата като аргумент за допускане на допълнителна АТЕ влошена видимостта при движение на автобуса (с оглед конструктивните
елементи на МПС -габарите на автобуса и
месторазположенията на огледала и
вертикали колони), би била част от пътната обстановка, с която водачите трябва
да се съобразяват по силата на чл.20 от ЗДвП. В случая обаче не някакви ограничения
на видимостта са препятствали подсъдимия
да възприеме пострадалата, защото пешеходката е била видяна от
пътуващата свид.М., а думите на подсъдимия: „Блъснахме някой!“ са били изречени
след удара на П.. Произшествието е настъпило единствено и само по вина на
подсъдимия, поради отклоненото му внимание от пътната обстановка, което му е
попречило своевременно да възприеме пешеходката, каквато възможност е имал
обективно.
Липсва каквото и да е съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, която се е движила правомерно по пешеходната пътека
на разрешен за преминаването й сигнал.
За извършеното от подсъдимия престъпление закона предвижда
кумулативно наказанията лишаване от свобода до три до петнадесет години и
лишаване от право за управление на МПС.
При определяне на наказанието лишаване от свобода съдът
прецени, че степента на обществена опасност на деянието е относително по-висока
по сравнение с други от същия вид, като
взе предвид, конкретната обстановка и механизма на извършване на
престъплението и тежестта на нарушените правила за движение. Подсъдимият е
извършил деянието като водач на автобус със значителни габарити и при осъществяване
на обществен транспорт в урбанизирана среда, които специфики са налагали завишени
изисквания за осигуряване безопасност на движението. Той е нарушил две задължаващи го норми за предоставяне на предимство, охраняващи
най-уязвимите участници в движението по пътищата. Тези обстоятелства обуславят по
–висока индивидуалната тежест на обществената опасност, която от своя страна да изисква по-строго наказание.
Наред с това, съдът отчете, че личността на подс. Х.
не е с висока степен на опасност. Той е
с чисто съдебно минало и трудово ангажиран. Професионален водач е от 1986г.,
като целия му професионален стаж е преминал в „***“ *, гр.**. Наложените му две административни наказания през 2001г.
и 2004г.
за допуснати ПТП не повлияват съществено върху извода за ниската му лична обществена
опасност.
Непосредствено
след разглежданото ПТП той е оказал помощ на пострадалата, като я мокрел с вода,
помогнал да я качат на носилката и отнесъл пазарската й чанта в линейката. Тези
обстоятелства , както и изразеното искрено съжаление и критичност, съдът преценя като сериозни смегчаващи вината
обстоятелства.
Обсъдените
по-горе факти не позволяват извод за
наличие на изключителни или многобройни
смегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, нито
обосновават извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона би се явило
несъразмерно тежко за конкретното престъпление.
Съобразявайки
изложеното, настоящият състав намира, че наказателната отговорност на
подс.К.Х. следва да се реализира под средния предвиден размер от девет години, при
значителен привес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което отмери
наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок
от по четири години.
Наказанието лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Искането на защита за неналагане на наказанието
лишаване от право да управлява МПС е неизпълнимо, предвид императивната
разпоредба на чл.343г от НК. Отмереният от съда размер на наказанието лишаване
от право да управлява МПС е съобразен с изискването на чл.49, ал.4 от НК.
Според съда така определените по размер и наложени
кумулативни наказания в своята съвкупност отговарят на изискванията на чл.57,
ал.2 от НК, съответни са на извършеното престъпление и на дееца и са напълно достатъчно за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция по чл.36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимият да заплати в полза на
държавата направените съдебно деловодни разноски, а на частните обвинители -
направените от тях разноски за възнаграждение на повереника им.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: