Решение по дело №272/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на „Имтекс ойл“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез синдика на дружеството М. С., против Акт за установяване на задължение № П-02002823187544-135-001/15.02.2024 г. и Решение за поправка на АУЗ № П-02002824059007-188-001/25.03.2024 г., издадени от главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, потвърдени с Решение №40А/22.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с които на дружеството са установени задължения за данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2023 г.-31.12.2023 г. в размер на 129473,59 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 744,02 лв. за периода 01.02.2024 г.-15.02.2024 г.

В жалбата се твърди, че издаването на оспорваните актове и определянето на посочените в тях задължения е недопустимо да се извършва на посоченото в тях основание чл.106, ал.1 във връзка с чл.103 от ДОПК и в резултат от проведената от издателя му процедура, а следва да бъде образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето. Сочи се, че така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност на органа издател на акта и на това основание води до нищожност на акта. Претендира се за прогласяване на нищожност, респ. за отмяна на посочения административен акт и потвърдените с него АУЗ №П-02002823187544-135-001/15.02.2024 г. и Решение за поправка на АУЗ №П- 02002824059007-188-001/25.03.2024 г. на Главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

В съдебно заседание оспорващата страна не изпраща представител, като от синдика на дружеството е постъпила молба, с която подържа жалбата и исканията в нея на посочените основания.

За ответната страна в съдебно заседание се явява главен юрисконсулт Т., според която твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения чрез невръчване на акт в административното производство е неоснователно, т.к. в конкретния случай пропуска на приходните органи не е довел до затрудняване или до невъзможност правото на защита на проверяваното задължено лице, като на същото е предоставена възможност то да обжалва неблагоприятния за него акт. Освен това на дружеството е извършена проверка, в хода на която е установена касова наличност в размер на приблизително 2500000 лева. Същата е установена и в ревизионното производство, приключило с ревизионен акт от 09.11.2023 г., в който по сметка 501 е установена отново същата касова наличност. В производството, приключило с акт за установяване на задължения, до дружеството е изпратено искане за предоставяне на документи два броя, които са връчени на същото, но от дружеството не са представени документи или писмени обяснения, установяващи факти, различни от констатираните в производството. Твърди, че окончателният данък на доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата, данъкът се удържа и внася от предприятието платец на дохода до края на месеца, следващ тримесечието, в случая – 31.12.2023 г. Моли да се потвърди решението на териториалния директор като правилно и законосъобразно, да се потвърди акта за установяване на задължения и решението за поправка на същото, което е неразделна част от акта и да им се присъдят разноски.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Протокол за приключване на проверка № П-02002822217238-073-001/02.02.2023 г. е била извършена проверка на „Имтекс-ойл" ЕООД за установяване на факти и обстоятелства, при която е установена касова наличност към 17.01.2023 г. в размер на 2589471,77 лв., като по-късно на дружеството е извършена и данъчна проверка, приключила е издаване на Ревизионен акт № Р-02002823000981-091-001/ 09.11.2023 г., в който в счетоводна сметка 501 отново е установена касова наличност в размер на 2589471,77 лв. към 07.03.2023 г. Ревизионният акт е връчен на 06.12.2023 г. и не е обжалван от управителя на дружеството.

По повод последваща проверка за установяване на факти и обстоятелства до „Имтекс-ойл" ЕООД са изпратени Искане ПДПОЗЛ № П-02002823187544-040-001/01.11.2023 г. и Искане ПДПОЗЛ № П-02002822217238-040-002/19.01.2023 г., с които искания дружеството е уведомено, че при непредставяне на изисканите документи и писмени обяснения в определения срок ще бъдат приети за доказани посочените факти и обстоятелства.

В производството по издаване на АУЗ е прието, че от сумата осчетоводена от „Имтекс-ойл" ЕООД в сметка 501 в баланса на дружеството в размер на 2589471,77 лв. се възползва еднолично физическото лице, едноличен собственик на капитала А. К. и попада в обхвата на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО.

С Акт за установяване на задължение № П-02002823187544-135-001/15.02.2024 г. издаден от главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас на основание чл.106, ал.1 ДОПК във връзка с чл.103 ДОПК на дружеството са установени задължения за данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2023 г.-31.12.2023 г. в размер на 129473,59 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 744,02 лв. за периода 01.02.2024 г.-15.02.2024 г. Посочени са мотиви, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата в размер на 2589471,77лв., като на основание чл.46, ал.3 ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл.38 от ЗДДФЛ и в размер на 129473,59 лв., а на основание чл.65, ал.3 ЗДДФЛ данъка по чл.46 ЗДДФЛ за доходите по чл.38, ал.3 ЗДДС се удържа и внася от предприятието платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието - 31.12.2023 г.

С Решение за поправка на акт за установяване на задължение № П- 02002824059007-188-001/25.03.2024 г. инспекторът по приходите е доначислил лихви за просрочие за периода 01.02.2024 г.-15.02.2024 г. в размер на 744,02 лв., което решение е неразделна част от акта за установяване на задължение.

С Решение №40А/22.07.2024 г. Директорът на ТД на НАП-Бургас е потвърдил Акт за установяване на задължение № П-02002823187544-135-001/15.02.2024 г. и Решение за поправка на АУЗ № П-02002824059007-188-001/25.03.2024 г. на Главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.107, ал.4 ДОПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Акт за установяване на задължение № П-02002823187544-135-001/15.02.2024 г. и Решение за поправка на АУЗ № П-02002824059007-188-001/25.03.2024 г., издадени от главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, потвърдени с Решение №40А/22.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с които на дружеството са установени задължения за данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2023 г.-31.12.2023 г. в размер на 129473,59 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 744,02 лв. за периода 01.02.2024 г.-15.02.2024 г. Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Административноправното законодателство не съдържа изрично указание за установяване на стабилен критерий за разграничаването на нищожните и унищожаемите административни актове. Такъв критерий се извежда от теорията-това е качествено различната степен на порочност на едните и другите актове, която обуславя и различната по вид недействителност. За да е законосъобразен един административен акт, той трябва да отговаря на всички посочени по-горе критерии.

Нарушаването на което и да е от тези изисквания води до недействителност на административния акт. Дали обаче актът ще е нищожен или унищожаем, зависи от степента на порочност. В административното право един и същи порок може да води до нищожност или до унищожаемост.

При преценката дали един административен акт е нищожен се преценява основно дали е издаден от компетентен орган. Изискването за компетентност на определен административен орган е нормативно признатата способност на този орган да издава определени актове или да решава определен кръг въпроси. Липсата на който и да е вид компетентност - материална, териториална или по степен, води до нищожност на издадения акт.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен.

Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, следва да се отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията, но на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.

В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния акт за установяване на задължение, като нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган.

По силата на чл.106 ДОПК органите по приходите могат да извършат служебни корекции в декларацията по чл.105 ДОПК, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, като корекциите се извършват при установени обстоятелства, засягащи основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.103 ДОПК.

При това се издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията и се съобщава на лицето, а според чл.103, ал.1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.101, ал.4 и чл.102, ал.4 ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, а когато това не се случи, производството приключва с издаване на акт за установяване на задължение по декларация, с който се коригира декларацията.

В съответствие с посочената правна регламентация по този ред с акт за установяване на задължение могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. При това липсва възможност да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства, а следва да бъде образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл.106, ал.1 във връзка с чл.103, ал.1 ДОПК. Констатирането на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл.108 ДОПК, а не с АУЗД по чл.106, ал.1 ДОПК.

Доколкото административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, то не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акта, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето.

Според чл.108, ал.1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл.118, ал.2 и чл.119, ал.2 ДОПК, поради което в производството по чл.106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма.

Освен това понастоящем въз основа на същите фактически установявания, а именно касова наличност към 17.01.2023 г. в размер на 2589471,77 лв., която сума е осчетоводена от „Имтекс-ойл" ЕООД в сметка 501 в баланса на дружеството е издаден Ревизионен акт № Р-02002823000981-091-001/ 09.11.2023 г., който не е обжалван.

Ето защо така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност на органа издател на акта и на това основание води до нищожност на акта за установяване на задължение и на решението за неговата поправка.

Предвид посоченото следва да бъде прогласена нищожността, като с оглед изхода на спора да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължение № П-02002823187544-135-001/15.02.2024 г. и на Решение за поправка на АУЗ № П-02002824059007-188-001/25.03.2024 г., издадени от главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, потвърдени с Решение №40А/22.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с които на „Имтекс ойл“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица]са установени задължения за данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2023 г.-31.12.2023 г. в размер на 129473,59 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 744,02 лв. за периода 01.02.2024 г.-15.02.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на ТД на НАП-Бургас за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.