Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.10.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1958 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24 /
002406 от 08.07.2019 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по
труда” град Стара Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 24 / 002406 от 08.07.2019 година на Директора на Дирекция
“Областна инспекция по труда” град Стара Загора.
В
жалбата и в хода на делото се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено
изцяло, алтернативно – изменено, като бъде намален размера на наложената с него
имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-002406 от 07.06.2019 год., жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда („Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната”), изразяващо се в това, че като правоприемник на Държавно
предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” гр.София съгласно
решение № 256 от 03.05.2019 год. на Министерския съвет в качеството си на
работодател по смисъла пар.1, т.1 от ДР на КТ ) не е изплатил в срок до
06.06.2019 год. на всичките му 9 работници и служители, работещи в Складова
база за съхранение на военновременни мощности с.Калояновец, община Стара
Загора, трудовите възнаграждения им възнаграждения за м.февруари 2019 в размер
на 60 на сто от брутните им трудови възнаграждения, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната, като:
в
обстоятелствената част на НП за всеки един от работниците и служителите,
индивидуализирани чрез три имена и ЕГН, изрично са посочени брутното му трудово
възнаграждение за м.февруари 2019 год., кога и каква сума му е била изплатена
авансово и съставомерният остатък за изплащане до гарантирания от закона
минимален размер – до размера на 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение или до размера на минималната работна заплата за страната (560
лева – вж. ПМС № 320 от 20.12.2018 год.) в зависимост от това дали размерът на
минималната работна заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение;
в
обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че съгласно сключените
договори и допълнителни споразумения между работниците и служителите и
работодателя процесните трудови възнаграждения са били дължими (т.е. е следвало
да бъдат изплатени) до 30.03.2019 год.;
в
заключителната част (диспозитива) на НП изрично е посочено, че на жалбоподателя
се налага „имуществена санкция по чл.415б от КТ“ в размер на 4200 лева.
Фактическите
констатации (относно размера на брутното трудово възнаграждение за м.февруари 2019
год. на всеки един от работниците и служителите
в проверената Складова база на жалбоподателя, кога и каква сума е била
изплатена авансово на всеки от тях и съставомерният остатък за изплащане до
гарантирания му от закона минимален размер в зависимост от това дали размерът
на минималната работна заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение и до коя дата е следвало да бъде изплатен
същият), отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от
представените с преписката писмени доказателства (ведомост за заплати за м.февруари
2019 год., банково извлечение от 13.02.2019 год., справка за изплатени трудови
възнаграждения за периода м.септември 2018 год. – м.април 2019 год., трудовите
договори на двама от работниците и служителите и допълнителни споразумения към
трудовите договори от останалите седем), а и не се оспорват от жалбоподателя,
поради което съдът намира същите за доказани по несъмнен и безспорен начин,
респективно – за безпредметно да обсъжда поотделно събраните доказателства в
тази насока.
В
случая обаче НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
На
първо място: не е изрично посочена датата на извършване на нарушението (според
изложените в НП факти – 31.03.2019 год., понеже се касае за неизпълнение на
задължение, обусловено с краен срок – 30.03.2019 год.), съставляваща
самостоятелен елемент от реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При това в НП е посочено от една
страна, че процесните трудови възнаграждения са били дължими до 30.03.2019
год., а от друга страна – че работодателят не ги е изплатил до 06.06.2019 год.,
което обективно поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере коя от двете
дати административнонаказващият орган е възприел като меродавна – ако не за
дата на извършване на нарушението, то поне за дата, която да обуславя
(определя) датата на извършването на нарушението. Нещо повече: показанията на
актосъставителката и писменото становище на процесуалния представител на
въззиваемата страна недвусмислено сочат, че според актосъставителката и
административнонаказващият орган жалбоподателят е в нарушение от 06.06.2019
год., което поради липсата на изрични волеизявления от тях съответно в АУАН и
НП относно датата на извършване на нарушението потвърждава допуснатата неяснота
на административнонаказателното обвинение в тази му част.
На
второ място: налице е противоречие в юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че жалбоподателят
се санкционира на основание чл.414, ал.1 от КТ, а от друга страна – че му се
налага имуществена санкция по чл.415б от КТ („Работодател, длъжностно лице или
работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или
глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването на която разпоредба, ако
последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в частност – да не
визира какъвто и да било състав на административно нарушение, създава очевидно
объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере
изразената от административнонаказващия орган воля в тази насока.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: