Решение по дело №2100/2020 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                  21.10.2021 год.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2100 по описа за 2020 г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

            Постъпила е искова молба от “ЮБЦ” ЕООД София, с искане за признаване за установено вземането против Н.А.Р., за сумата от общо 83.97 лв., представляваща неустойка  за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 15725021001 от 16.05.2017 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, за което е издадена фактура № **********/22.09.2017 г. – за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението пред РС, както и направените в заповедното и исково производство разноски. Ищецът твърди, че за изпълнение на същото задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1245/20 г., длъжникът не е подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок – същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът заявява, че между „БТК“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски № 15725021001/16.05.2017 г., въз основа на които на ответника е предоставена мобилна услуга за № **********, при условията на тарифен план Vivacom i-Trafic XL, с месечен абонамент 27.99 лв, като срока на договора е за 24 месеца, до 16.05.2019 г. За периода от 22.05.2017 г. до 21.08.2017 г. са издавани фактури на стойност 205.66 лв., като ответника не е заплатил фактурираните мобилни услуги от м.06.2017 г. до м.08.2017 г. включително, поради което договора е прекратен едностранно и от „БТК“ ЕАД е издадена крайна фактура с начислена неустойка в размер на 335.75 лева. Вземането е бил прехвълнено на ищеца, за което ответника е бил уведомен. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски. Моли:  Да се изиска и приложи ч.гр.д.№ 1245/20 г. от АРС.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Н.А.Р.. Постъпил е отговор от назначения ОП на същата – адвокат К., които оспрова иска. Заявява, че липсват доказателства, установяващи изготвянето, изпращането и връчване на уведомление от страна но ищеца, негов праводател и/или „БТК“ ЕАД на ответницата, във връзка с извършените цесии към момента на образуване на заповедното производство – по което продължение е настоящото дело. Твърди, че не е налице надлежно уведомяване от „БТК“ ЕАД към “С.Г.Груп“ ООД, както че липсва пълномощно от “С.Г.Груп“ ООД за упълномощаване на ищеца за уведомяване на ответницата за извършената цесия, и същия не може да се лигитимира като собственик на процесните вземания. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Няма доказателствани искания.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

          На 16.05.2017 г. между ответника Н.А.Р. от една страна и „БТК“ ЕАД от друга е сключен договор с клиентски номер 15725021001, с предмет на договора – предоставяне на  мобилна услуга за мобилен № 0*********, съгласно избран абонаментен план с  месечен абонамент от 27.99 лв., със срок на договора 24 месеца – до 16.05.2019 г. Неразделна част от договора са ОУ (л.29-45 вкл). Към договора е сключена и застраховка, съгласно застрахователна полица № 111501.  От ищеца за потребените от ответника услуги са издадени следните фактури:

          №  **********/22.06.2017 г. за отчетен период 22.05.2017 г. - 21.06.2017 г. на стойност 137.98 лв., която стойност е формирана както следва: 94.42 лв. стойност на предоставени мобилни услуги в ключено  ДДС, корекции 4.99 лв., баланс от предходни периоди 38.57 лв.,

          № **********/22.07.2017 г. за отчетен период 22.06.2017 г.-21.07.2017 г. на стойност 171.53 лв., която стойност е формирана както следва: 27.98 лв. стойност на мобилни услуги с включено ДДС, 0.58 лв. лихва за забавено плащане, 4.99 лв. корекции, дарения и услуги от пантньори, баланс от предходни периоди 137.98 лв.,

          № ********** от 22.08.2017 г. за отчетен период 22.07.2017 г.-21.08.2017 г. на стойност 205.66 лв., формирана както следва: 27.98 лв. стойност на предоставени мобилни услуги с включен ДДС, лихва за забавено плащане 1.16 лв., 4.99 лв. акции, дарения и услуги от пантньри, 171.53 лв. баланс от предходни периоди,

          № 1233512622 от 22.09.2017 г. за отчетен период 22.08.2017 г.-21.09.2017 г. на стойност 518.45 лв., формирана както следва: 24.37 лв. стойност на предоставени мобилни услуги с включен ДДС, лихва за забавено плащане 1.41 лв., 335.75 лв. акции, дарения и услуги от пантньри, 205.66 лв. баланс от предходни периоди (л.25-28 вкл).

          На 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД гр София – като „цедент“ и „С.Г Груп“ ООД гр. София – като „цесионер“ е сключен договор за прехвърляне на вземания, с предмет на договора: вземанията, произтичащи от договорите описани в Приложение № 1 към договора, срещу определена в договора цена. На 01.10.2019 г. между „С.Г Груп“ ООД гр. София – като „цедент“ и „ЮБЦ“ ЕООД гр.София – като „цесионер“ е сключен договор за прехвърляне на вземания, с предмет  вземания от трети физически и/или юридически лица,  подборно индивидуализирани по основание размер и длъжник в Приложение № 1. В представеното по делото потвърждение за прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, издадено от „БТК“ ЕАД е посочено вземането на „БТК“ ЕАД към Н.А.Р., в размер на 83.97 лв. (л.83). Към исковата милба е приложено   уведомление от „БТК“ ЕАД до Н.А.Р. за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД (л.10). 

             Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД –   в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът  дължи сумата по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1245/2020 г. по описа на Асеновградския РС. 

   От приложеното ч.гр.д. № 1245/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД посочената в исковата молба сума, както и че същата не е подала в срока по ГПК възражения, а заповедта и е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя, поради което е допустим.

           В депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, заявителя е посочил че длъжникът Н.Р. е уведомен за двете цесии по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД на дата 10.03.2020 г., с оглед което единствен титуляр и разпоредител на вземанията е посочил, че е „ЮБЦ“ ЕООД. Доказателства за уведомяване на длъжника в заповедното производство и ответника в исковото производство от ищеца не са ангажирани.  

           Разгледан по същество.    В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание  валиден договор за прехвърляне на вземания,  размера на претенциите си, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.  Не се спори между страните, че между „БТК“ ЕАД и ответника Н.Р. е сключен договор за мобилни услуги от 16.05.2017 г., по силата на който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги, а и това се установява от представените и неоспорени по делото писмени доказателства.  Претендира се  вземане в размер на   83.97 лв., формирано като неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 15725021001/16.05.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактури № **********/22.09.2017 г. за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г.

         Установи се по делото, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г Груп“ ООД свое вземане към ответника в размер на 83.97 лв., по силата на договор за цесия  от 16.10.2018 г., а от своя страна „ЮБЦ“ ЕООД    е придобило от „С.Г Груп“ ООД вземане към ответника в размер на 83.97 лв., въз основа на сключен между тях договор за цесия  01.10.2019 г.     Доказателства обаче претендираното вземане от  83.97 лв. да представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 16.05.2017 г.  не се представиха. Не са ангажирани от ищеца и доказателства, че този договор е предсрочно прекратен и това прекратяване да е съобщено на ответника.  Представят се в исковата молба фактури за начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги  и абонаментни такси, като посочената в петитума фактура № **********/22.09.2017 г. е издадена за 518.45 лева, от които: 24.37 лв. стойност на предоставени мобилни услуги с включен ДДС, лихва за забавено плащане 1.41 лв., 335.75 лв. акции, дарения и услуги от пантньри, 205.66 лв. баланс от предходни периоди.

             От ищеца не се ангажираха и доказателства, че приложеното по делото на л.10 – Уведомление за цесия, адресирано до Н.Р. е достигнало до нея и по какъв начин. Не са ангажирани и доказателства от ищеца за уведомяване на длъжника/ответника за предсрочно прекратяване на договора.

              Или при доказателствена тежест на ищеца,  недоказано остана твърдението, че исковата сума от 83.97 лв. представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 15725021001/16.05.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактури № **********/22.09.2017 г. за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г.  С оглед на това съдът приема, че не е доказано наличието на   на вземането за сумата 83.97 лв., обект на договора за цесия, с който ищецът се легитимира като кредитор на ответника, недоказано остана твърдението за съобщаване на цесиите на ответника, както и за предсрочно прекратяване на договора, поради което искът като неоснователен ще се отхвърли.

             При този изход на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, но тъй като няма заявена претенция и ангажирани доказателства за това – съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

             Мотивиран така, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

          

           

             ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със  съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Г., с искане да бъде признато за установено по отношение на Нада А.Р., ЕГН **********, с посочен адрес ***,   вземането му по Заповед за изпълнение № 637/18.08.2020 г. издадена по ч.гр.д. № 1245/2020 г. по описа на Асеновградския РС в размер на  83.97 лева (осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 15725021001/16.05.2017 г., сключени между Н.Р. и „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/22.09.2017 г. за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                         

                                                                     

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: