№ 115
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря С.А ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210480 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Й., ЕГН **********, против наказателно
постановление изходящ № СОА23-РД11-620, регистриран на 15.06.2023 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община – Д. Б., с което за нарушение на чл.15, ал.7 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.178е от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи се, че мястото, където бил паркиран автомобилът, не било
градина, а било предназначено за изграждане на буферен паркинг, като в него били
построени сгради.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло жалбата и изложените в
нея доводи за отмяна на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Счита, че деянието било доказано по категоричен начин, а в хода на производството не
били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които
да са основание за отмяна на издаденото НП. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-
София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2023 г. около 10:39 часа свидетелят Р. П. установил, че в град София,
на ул. „****“, срещу блок № 10, бил паркиран лек автомобил марка „*****“, модел
„*****“ с рег. № ***, в градина на място неопределено за паркиране на МПС.
Автомобилът бил собственост на жалбоподателя С. К. Й..
Срещу жалбоподателя С. К. Й. първо бил съставен фиш за установеното
нарушение, но срещу фиша постъпило възражение от нарушителя, поради което на
17.05.2023 г. срещу Й. бил съставен АУАН № 003854 от 17.05.2023 г. за нарушение на
чл.15, ал.7 от ЗДвП, който му бил връчен лично на същата дата. Й. го подписал с
възражения, че мястото на паркиране не било градина, липсвал знак за градина или
друг обект по чл.15, ал.7 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел на съставянето на акта.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление изходящ №
СОА23-РД11-620, регистриран на 15.06.2023 г., с което за нарушение на чл.15, ал.7 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.178е от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Р. П. и М. М., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят П. заяви, че именно той е установил административното
нарушение, като автомобилът бил паркиран изцяло в тревна площ (градина), а мястото
не било паркинг. Бил съставен фиш, а впоследствие и АУАН за нарушението, понеже
били депозирани възражения срещу фиша от собственика на автомобила. Свидетелят
М. е лицето съставило акта, като той заявява, че се е запознал със снимковия материал,
изготвен от колегата му П. и на база на него съставил акта. Приложените снимки
потвърждават думите на свидетелите П. и М., че автомобилът е бил паркиран в градина
на място неопределено за паркиране на МПС. В тази връзка са неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че мястото, където бил паркиран автомобилът, било
предназначено за изграждане на буферен паркинг, тъй като и независимо за какво е
предназначено, то докато не бъде изграден такъв паркинг и мястото не бъде
превърнато фактически от градина в паркинг, той по закон няма право да паркира на
това място. По проект може да са предвидени различни неща за изграждане на това
2
място (възможно е проектът впоследствие да се промени), но докато този проект в
действителност не бъде осъществен, мястото си остава градина и в него не може да се
паркира.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
В административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя.
На първо място, съдът констатира съществен порок на издаденото наказателно
постановление, а именно липса на номер и дата на издаването му. Съгласно чл.57, ал.1,
т.2 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа датата на издаването и
номерата на постановлението. Датата е основен задължителен реквизит, липсата на
който води до порочност на издаденото НП и е абсолютно основание за неговата
отмяна. Датата е важна за преценката на приложимия закон и за това дали е бил спазен
преклузивният 6 месечен срок по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на
наказателното постановление след съставянето на акта. Липсата на дата препятства
съда да извърши тази проверка и да прецени законосъобразността на провежданото
административнонаказателно производство. От друга страна може да се е стигнало и
до преждевременно издаване на наказателното постановление, в случай, че не е бил
спазен 7-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в който нарушителят може да направи
писмени възражения срещу съставения АУАН. В този случай отново ще е налице
съществено засягане на правото му на защита, а съдът няма как да прецени било ли е
то нарушено или не. Няма как датата на издаване на наказателното постановление да се
извежда от други писмени доказателства и документи по делото, или от изходящия
номер, поставен на наказателното постановление, тъй като тя е задължителен реквизит
именно на обжалвания акт, а изходящият номер и датата показват кога наказателното
постановление е било деловодно изведено от деловодството на общината, но не и кога
е бил съставен обжалваният акт. Възможно е наказателното постановление да е било
съставено доста преди деловодното му извеждане. Такива изходящи номера могат да
бъдат поставяни и на съдебните актове – присъди, решения, на обвинителните актове
на прокурорите, на постановленията им за прекратяване на наказателното
производство, но това не означава, че това е номерът на акта и датата на
постановяването му. Изискване е в съдебния и прокурорския акт изрично да бъде
посочена датата на неговото постановяване и ако тя липсва, то това би било основание
3
за отмяната му, като в случая такова изискване се поставя и към наказателното
постановление като правораздавателен акт, но в процесното такова дата на
издаването му липсва. Още един аргумент в насока, че датата на издаване на
наказателното постановление не може да се извежда от изходящия номер е това, че по
друго дело на настоящия състав, отново срещу НП на Столична община (НП изходящ
№ СОА23-РД11-490, регистриран на 24.05.2023 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община – Д. Б.), изходящият номер беше регистриран на 24.05.2023 г., която
дата е официален национален празник в Република България и съответно е официален
неработен ден както за държавната, така и за общинската администрация. В тази
връзка няма как да бъде прието, че на официалния национален празник „24 май“
заместник-кметът Д. Б. е бил на работа и е издавал наказателни постановления.
Номерът на наказателното постановление също е съществен елемент от
съдържанието му, тъй като чрез него се индивидуализира издаденият от
административнонаказващия орган акт, по него той се отграничава от останалите
такива и именно номерът го прави уникално. Както имената и единният граждански
номер за физическите лица, съответно имената и единният идентификационен код за
юридическите лица ги правят уникални и ги отграничават от другите такива, същата
роля има и номерът на наказателното постановление, поради което липсата му
представлява съществен порок, който не може да бъде отстранен от настоящата
инстанция.
Няма как номерът и датата на издаване на наказателното постановление да се
извеждат от други писмени доказателства и документи по делото, тъй като те са
задължителни реквизити именно на обжалвания акт и трябва да се съдържат в него на
определените за това места. Приемането на противното становище би означавало,
примерно да бъде положен подпис за наказващия орган на някакво залепено листче в
ъгъла на акта и да се приеме, че наказателното постановление е надлежно подписано, а
в същото време да липсва такъв положен подпис в края на документа, където е
определено мястото за неговото полагане.
След като изцяло е нарушен чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, то атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен това е било допуснато и още едно съществено нарушение, но при
съставянето на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно няма пречка актът да
4
бъде подписан от един свидетел, но само, ако същият е бил свидетел присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Във всички останали случаи, когато
свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но не и свидетел присъствал при
извършване или установяване на нарушението, то съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН актът
се съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В настоящия казус като свидетел в акта е отбелязано единствено
лицето Виктор Димитров Неделчев, а видно от акта същият е бил свидетел само на
съставянето му, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението.
От тук следва, че е било нарушено императивното изискване на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
тъй като поради липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, актът е бил съставен в присъствието само на един
свидетел на неговото съставяне. В случая не може да бъде приложена разпоредбата на
чл.40, ал.4 от ЗАНН, понеже нарушението не е установено въз основа на официални
документи. Във връзка с всичко изложено до тук и след като не е било спазено
императивното изкисване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, то съставеният АУАН, поставил
началото на административнонаказателното производство, се явява незаконосъобразен,
което е довело до порочност и на издаденото въз основа на него НП, а това е
допълнително основание за отмяна на атакувания акт.
Нарушената процедура при съставянето на акта не е от пропуските, които могат
да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, понеже води до ограничаване
правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се
ангажира, а подобно нарушаване на правото на защита на свой ред води до
опорочаване на цялата административнонаказателна процедура и съответно е
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, а след като издаденото НП се
отменя, то няма как да бъде уважено искането на юрисконсулта на Столична община за
присъждане на такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление изходящ № СОА23-РД11-620,
регистриран на 15.06.2023 г., издадено от заместник-кмет на Столична община – Д. Б.,
с което за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на С.
К. Й., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
5
/петдесет/ лева на основание чл.178е от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6